Да галиш пингвини и да караш бамбуков велосипед, да тъчеш и да правиш смутита против рак, да опиташ масаж „хилот” с бананови листа можеш само в Манила.
Благодарности към Qatar airways за приключението
Текст и снимки Магдалена Гигова, специално за “Икар прес”
Филипинците много приличат на българите! Това твърдение може да ви се стори прекалено екстравагантно за близост с държава, отдалечена на 13 000 километра, но преценете сами:
- Филипинците са убедени, че жените им са най-красивите в света.
- Президентът им Родриго Дуарте се заканва на терористите, призовава гражданите да стрелят по наркодилъри безнаказано и обиди папата в една от най-католическите държави в света. След избухналия всенароден ропот каза, че ще отиде до Ватикана да му се извини, пък после се отметна – не можел да си криви душата.
- Почти всеки беден филипинец мечтае да работи в чужбина, да спечели пари и да си купи къща. А докато е там, праща на родата.
- Почти всеки образован филипинец мечтае да замине в странства, та трудът му да бъде оценен подобаващо и да се развива.
- И на филипинците любимият им зеленчук е месото. Дори в лепкавата жега нагъват печени прасенца, шкембета, уши и дори пилешки чревца, та ушите им плющят.
- И те си имат „освободител”, когото силно любят и мразят. Американците навремето са ги отървали от зверствата на японските завоеватели, но и до днес използват този факт, за да се месят във вътрешната политика.
- Всички закъсняват за срещи, ругаят градския транспорт и твърдят, че джигитите са купили шофьорските си книжки на безценица.
- Минималната работна заплата е 300 долара, кило ориз е близо долар и всички се чудят как тези хора успяват да си плащат сметките и да оцеляват.
- И филипинците си имат Марешки. При откриването на нова бензиностанция местният петролен магнат пусна бензина по 10 песо, вместо 32 песо за литър и предизвика чудовищно задръстване. Лично аз пропилях 5 (пет) часа в него, докато успея да се измъкна по обиколни шосета.
Познато, а?
Крайно непознати за нас са, обаче споменатите вече задръствания в столицата Манила, която заедно с предградията наброява 29 млн. души. Всеки квартал е с размерите на средно голяма европейска държава и ако имате нещастието да живеете в един, а да работите в друг район, сте загинали – едва ли ще имате време да помиришете възглавницата.
Градският транспорт е окаян, а средството за придвижване на бедните – колоритните джипнита придават на улиците вид на полудяла шевица. Когато американските войници след Втората световна напускали Филипините, оставили тук своите джипове. Предприемчивите местни ги превърнали във возила за превоз на пътници с дървени седалки-самоделки. Така се родили джипнитата. Днес те по-скоро са преработени камионетки, но всяко носи щипка лудост от натюрела на притежателя си.
Прилично на робокоп джипни, блестящо от никел, засича изрисувано с приказни герои от познати анимации, то пък крайно богохулствено едва не отнася изографисан с религиозни сюжети клонинг на раздрънкан параклис. Това е Манила! Мястото, където въздухът може да се пипне, облаците са като сюрреалистични вълма, а морето наоколо не става за къпане – по-токсично е от ядрен отпадък.
И въпреки това столицата на Филипините примамва с пренаселения си грапав чар. Стига да не попаднете там в сезона на тайфуните или по време на някой земетръс.
Местните хора са приветливи, усмихнати и дори най-клетият просяк говори английски. Те и помежду си се разбират така, защото манилският диалект, съставен от испански, китайски, арабски, английски и Бог знае още какви племенни звуци толкова се различава от този на приказно красивия остров Боракай, намиращ се на 315 км от столицата, че почти няма допирни точки.
Може и да не се топнете в морето край Манила, но със сигурност ще замените ласкавите му вълни с вещите ръце на масажистката в някой от безбройните спа-центрове. Съдейки по крещящото им изобилие, единствената цел на всеки средностатистически филипинец е поне два пъти дневно да се поглези с някакъв екзотичен ритуал. Вглеждайки се в стандарта им – силно се съмнявам, но щом уелнес-убежищата съществуват, значи имат клиенти.
Типичният за тези места хилот-масаж се прави с нагорещени бананови листа, които се поставят върху гърба и действат отпускащо и балансиращо. Размачкването задължително се прави с чисто кокосово олио и подбор от етерични масла според характера и енергията на клиента. Е, има известна доза разтягане както при тайландския масаж, но то е далеч от връзването на тялото на възел.
Ако предпочитате по-простодушните удоволствия с елемент на гъделичкащ ужас, то Оушън парк е място точно за вас. Защо ужас ли? Ами ако стъкленият тунел, при който над главите ви минават разтворили хищна и многозъба паст акули не ви уплаши, със сигурност ще ви е странно предложението да погалите по гърба някой от огромните скатове, които минават през водата като ласкав воал, да видите отровнолилава жабка с размерите на пет стотинки, чиято слюнка е толкова токсична, че няма значение къде ще ви наплюе – все сте пътник.
Казват, че наблюдаването на риби в аквариума действало по-отпускащо на нервите от час при най-добрия психотерапевт. Може. Обаче танцът на медузите се оказа много по-успокояващ. Призрачно носещите се, осветени в различни цветове древни същества така замайват разсъдъка, че почти не се сещаш за шегата, че медузата е прякото доказателство как можеш 90 000 години чудесно да си живееш без мозък.
Не по-малко странна е филипинската версия на фиш-спа. Мнозина са потапяли крака във ваните, пълни с малки рибета, които възприемат мъртвата кожа по стъпалата ви като шведска маса. Да, ама в Оушън парк „терапевтите” в рибешкото спа са с размерите на среден шаран за плакия, а зъбите им не само гъделичкат зверски, ами и похапват. Така че от ваните се носят писъци от всякакъв характер.
Моят личен фаворит си остават пингвините! Възможността да влезеш в клетката им, за да ги нахраниш, да погалиш странните им на допир гърбове и да се оставиш да те „клъвнат” по ръката в очакване на риба е незабравимо преживяване.
Не по-малко завладяващо е непознатото усещане да почешеш под гушката орел. Да, местната разновидност на гордата птица е токова рядка, че е обект на генетично развъждане и в огромната волиера екземплярите са толкова питомни, че сами идват за порция ласки.
Виж още:
