На 11 април светът загуби един от най-обичаните съвременни поети, неподражаемия Жак Превер. Животът му, подобно на Хемингуей и Фицджералд, беше луда фиеста.
На този ден преди 39 години – 11 април 1977-ма, светът загуби големия, ненадминатия Жак Превер…
Един от най-обичаните и четени поети у нас и по света Жак Превѐр (на френски: Jacques Prévert) е известен и като кинодраматург и сценарист. Роден е в самото начало на XX век, на 4 февруари 1900 г. В Ньой сюр Сен, Франция. От съвсем млад избира да живее в Париж и в началото, като много други свои събратя писатели и поети, си изкарва хляба с журналистика.Едно от най-любимите стихотворения е озаглавил „Фиеста“ и също като на събратята му Ърнест Хемингуей и Франсис Скот Фицджералд, животът му минава като една неспирна фиеста.
Фиеста
Жак Превер
И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.
Превод: Валери Петров
Годината 1925-а е знакова в живота му – тогава се присъединява към групата на сюрреалистите. След няколко години обаче е изключен от нея. През трийсетте години се отдава на театъра, а по-късно на киното. Като сценарист работи с различни френски кинорежисьори, но най-вече с Марсел Карне. Най-добрите му филми през този период са “Кеят на мъглите”, “Денят се ражда”, “Нощни гости”, “Вратите на нощта” и “Децата на рая”.
След Втората световна война Превер събира пръснатите си по различни вестници, списания и театрални спектакли стихотворения и издава първата поетична книга “Думи” (1946). Тя му донася световна слава и невиждани дотогава тиражи. Следват сборниците “История” (1946), “Спектакъл” (1951), “Писма от Островите скитници” (1952), “Дъждът и хубавото време” (1955), “Нощно слънце” (1980), “Петият сезон” (1984) и др.
Първоначално свързан със сюрреализма, по-късно стиховете му са най-често свързани с теми от ежедневния живот в Париж в средата на 20 век. Много от тях са използвани в популярни песни, изпълнявани от известни френски певци, например Ив Монтан и Едит Пиаф.
Превер е автор на сценариите на няколко филма, повечето от тях на режисьора Марсел Карне. Сред тях е „Децата на рая“ („Les Enfants du paradis“, 1945), за който е номиниран за награда „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий.
Превер се прославя и като автор на песни – от 1928 по 1972 години, направени са 175 записи на вокални изпълнения на негови стихове. Всички звезди на естрадата имат в своя репертоар песни с думи на Превер – Катрин Соваж, Ив Монтан, Жюлиетта Греко, Марлен Дитрих, Симона Синьоре, Тино Роси, Серж Генсбур. Коронният номер в изпълнението в програмата на Едит Пиаф са преверските «Опадали листа»… В 1954 година пак да «Опадали листа» Ив Монтан е награден с «Златен диск» – по случай продажбата на милиония екземпляр на тази плоча в негово изпълнение.
Почива на 77 години на 11 април 1977 г. в Омонвил ла Пьотит, Франция.
Поезията и прозата на Превер се различават от всяка друга. В тях чрез един нов изказ е нахлул духът на улицата, характерен с непринудената ирония, насмешлива анархистичност и безгрижната, почти детска наивност. Чрез своята леснодостъпна поезия авторът разкъсва обръча на специализираната публика и достига до всички. Поезията му е спонтанна и страстна, бликаща и прозрачна. Превер не крие зад думите това, което иска да ни каже.
Както поради тези свои черти, така и поради темите, които възпява (а те са близки на всеки обикновен човек), творчеството на Превер е добре познато у нас. Първите отзиви за него са още през 1956 г. с мнение за книгата “Дъждът и хубавото време” в бр. 17 от 26.IV.на в. “Литературен фронт” и в 1959 г. с бележките на Николай Дончев в кн. 6 на списание “Библиотекар”. До момента в периодичния печат има над 30 представяния на Превер и неговото творчество и мнения и рецензии за българските му преводи.
Първото стихотворение на Превер, пресътворено на български, е отново на Николай Дончев – “Спомни си, Барбара” (“Народна култура”, № 13,26 март 1960).
Досега, сред близо петдесетината публикации, като преводачи на Превер по страниците на периодичния печат са се изявили още Валери Петров, Иван Бориславов, Георги Мицков, Минка Златанова, Константин Караиванов, Иван Иванов, Симона Петева и др.
