Уча.се – училище на радостта

Дарин Маджаров за своето училище като в приказките, в което децата ходят по желание, а не по задължение, няма мръсни стаи и намръщени учители, а само приятели.

Училище, в което ходиш по желание, а не по задължение?

Има такова. Всичко в него е толкова добре подредено, че за минути си научаваш урока. Няма мръсни и неугледни класни стаи, нито намръщени учители, които ти смразяват кръвта. Няма двойки. Всъщност има, но не ти се пишат в бележника и не ти се карат за тях, а единствено ти посочват на какво ниво са знанията ти и как да ги поправиш.

В това училище на радостта няма трудни предмети, нито неразбираеми уроци… Звучи като приказка, но съществува. Във виртуалното пространство. Запомнете адреса му: www.ucha.se. То променя съдби. Като с вълшебна пръчица то превръща двойкаджията в отличник. А негов създател е един лъчезарен 28-годишен мъж – Дарин Маджаров.

„Много се кефя на рубриката „Поколението Y“, чел съм много от статиите. Те са изключително ценни за обществото ни, защото позитивните истории за млади хора, които създават нещо стойностно, вдъхновяват другите, стимулират ги да се развиват и променят средата около нас“, казва Дарин. Звучи вдъхновяващо от устата на един от онези красиви умове, които са зарязали хубава научна и бизнес кариера в уредена западна държава и са се върнали обратно в България именно с амбицията да променят средата.

Всяко поколение си има своите водачи

„Не сме толкова малко, колкото смятат някои. Много сме и ставаме все повече тези, които се прибираме с амбицията да променим средата“, коментира Дарин. Говори подредено, красиво, вдъхновено и вдъхновяващо.

„Всяко поколение си има своите водачи, иноватори, лидери. Има и мързеливци и мърморковци, които се скатават, – казва Дарин. – Не съм живял в съзнателния си живот в комунизма. При нас е различно – търсим всеки да се реализира, работи, да постигне някакви неща, не чакаме на някой да ни стовари нещо наготово, да ни намери работа. Всеки действа, постига нещо с труд и самоусъвършенстване. Вдъхновяват ме хора, които създават полезни, хубави неща, които не се страхуват от нищо, все едно дали са предприемачи като Стив Джобс, или спортисти например; хора, които имат някаква цел и си я постигат.“

20-те процента от хората, които променят всичко

„Нали знаеш Закона на Парето, – вдъхновява се Дарин. – Той гласи, че 20% от хората в целия свят произвеждат 80% от печалбите; 20% от служителите в една фирма носят 80% от успеха й. Та представи си, че решим ако не всички проблеми в образованието, то поне най-важните 20% от тях, какъв огромен ефект ще има това върху цялото общество. Когато започнат да се показват хубавите примери, когато виждаш, че около теб всеки опитва, прави нещо, започва някакъв бизнес, работи по цял ден, и дори да не успява понякога, след това става и продължава… дори ти самият да си тръгнал по погрешен път, това те вкарва в правилния и ставаш успешен човек…“

Казват, изтичат мозъци, остават тук еди-какви си хора, които не са достатъчно смели или достатъчно способни, за да се реализират навън. Дарин не е съгласен: „Има много примери на българи, които остават тук и правят доста смислени неща. В момента на страната ни е нужно тук да останат тези, които са готови, без да мрънкат, да работят, да правят смислени неща, да вдъхновяват другите. Който се оплаква и хленчи, по-добре да си търси щастието някъде другаде. А в страната да си останем тези, които наистина искаме да я направим такава, каквато си я харесваме. След това другите българи постепенно ще се завърнат.“

Над бюрото в кабинета на Дарин са закачени в рамка многото грамоти и отличия – лично негови и на сайта Уча.се.

Много симпатично изглежда Уча.се

Много е леко, приятно да сърфираш из него. Направен е така че да да стимулира детето, да извиква радост у него, когато го отвори. Дарин се радва искрено и признава, че точно такава е била визията му: „В екипа сме 50 души вече и всеки е позитивен, усмихнат, мотивиран и работещ адски много, и това го пренасяме в сайта. Искаме децата като учат, да видят смисъл в това и да им е наистина забавно, да им доставя удоволствие. Както се занимават с някакво хоби, така и да си гледат уроците, да учат и да напредват. Ако се замислиш, няма причина най-важното нещо в живота – това да се образоваш, да бъде скучно, гадно и всеки да изпитва страх от него…“

Всичко започва от уроците, които Дарин дава на сестра си. Той е в Белгия, тя в България и когато не разбира нещо по някой предмет, го разпитва по скайп. „Реших да запиша някои неща на видео, за да може сестра ми да си ги пуска и после. Тя започна да дава видеата и на съучениците си и тогава ми светна колко хубаво би било да реализирам тази идея в сайт“, разказва Дарин.

Някои от наградите си Дарин е наредил на бюрото си, за да го нахъсват и стимулират.

Президентът Росен Плевнелиев връчва на Дарин Маджаров наградата за иновативно стартирало предприятие на 2013 г.

50 пламтящи сърца

„Основен проблем на децата е, че не разбират какво им се казва в училище, не виждат къде могат да го приложат и с какво ще им е полезно в живота. И им е скучно, естествено. Затова правим уроците на разбираем език, да са интересни, близки до тях. Даваме им постоянно примери къде това нещо евентуално ще могат да го приложат в живота. По литература например им казваме: „Ето, вижте, това е съдбата на този литературен герой, вие може да се поучите от нея. След време сигурно ще се влюбите, вижте това как въздейства“, споделя Дарин.

Днес той може да се похвали с 50 човека екип. Една част от тях са вдъхновяващи учители, позитивни, енергични, модерни, ползващи новите технологии и креативни, които се опитват по всякакъв интересен и разбираем начин да представят съдържанието на учениците. Те съставят плановете за уроците и после аниматори ги записват на видео.

Уроците са от I до XII клас, като е обхванато 97% от цялото учебно съдържание, което се учи в училище, по всички предмети във всички класове. Направени са над 4100 вида урока, 550 от които – лично от Дарин.

С част от вдъхновения екип на Уча.се.

Да се радваш на критиката…

Как се валидира учебното съдържание, след като някои работят по различни учебници? „Вървим по програмата на Министерството на образованието, като са спазени всички изисквания. А гаранция за това дават изявените учители в Уча.се. Подбираме наистина възможно най-добрите и вдъхновяващите. Има и друг контрол – 20% от всички учители в България са регистрирани в сайта и ако е допусната неточност, те много бързо сигнализират, но рядко се случва“, обяснява визионерът.

Разбира се, винаги ще се намерят и учители мърморковци, които да кажат: „Абе какви са тия нови методики“. Дарин обаче ме шашка: „Колкото и учудващо да ти звучи, аз се радвам на критиката. Защото много от тези хора, които намират някакви нередности, изключително много ни помагат. Така вдигаме нивото. Много пъти ни се е случвало някой да ни критикува за нещо, а аз му благодаря и го каня направо в екипа“.

Самоиздръжка чрез… абонамент

В началото заедно с фонда за рискови инвестиции LAUNCHub правят няколко рунда, но сайтът отдавна е в състяние да се самоиздържа, и то със символичен абонамент – 49,80 лв. годишно или около 4 лв. месечно. За тези левчета получаваш достъп до всичките над 4000 уроци, плюс упражненията към тях. Може да си ги гледаш по всяко време и на всякакви устройства без никакви ограничения. Сума, която не може да покрие и един процент от стотиците левове, които дават хората за частни уроци и учебници…

Събраните средства отиват основно за заплащане на труда на учителите и аниматорите, които подготвят уроците. Дарин е категоричен, че този изключително ценен и отговорен труд трябва да е и добре заплатен. Всички останали левчета се влагат в иновации, в непрекъснато усъвършенстване и обогатяване на сайта.

Около 12 милиона са всички изгледани уроци, на ден се гледат близо 30 хиляди от цяла България. Регистрирани са 300 хиляди ученици, учители и родители, като броят им расте всекидневно. „И тази невероятно висока популярност се е натрупала почти изцяло чрез разкази от уста на уста, без никакви платени реклами, а също и благодарение на журналисти като теб, които споделят хубавата кауза“, казва Дарин.

Най-ценната награда за труда на екипа: поздравителна картичка от деца по случай третия рожден ден на сайта.

Институция в институцията

Министерството на образованието, което по принцип би трябвало да ги подкрепи, казва: „Харесва ни много това, което правите“. И дотам. „Правил съм им няколко пъти предложения да работим заедно, организирахме няколко срещи, обаче като предложа нещо по-конкретно, да свършим работа, и нещата зациклят“, споделя Дарин.

Затова пък проектът Уча.се се ползва с огромна популярност сред прогресивните млади хора у нас. Сайтът е спечелил над 20 награди за трите години от съществуването си. Три пъти е обявен за образователен сайт на България, трети е за новаторство в образованието. Имат награда и от президента Росен Плевнелиев за иновативно предприятие на годината. Дарин Маджаров е отличен в класацията на Форбс за 30 лидери под 30-годишна възраст и в класацията на Дарик за лидери „40 до 40“.

„Сайтът съществува единствено и благодарение на това, че хората го харесват и го ползват! – вдъхновява се Дарин. – Това е най-върховният начин, по който един такъв продукт в образованието може да съществува, и е много по-добър от това да бъде финансиран от някакъв грант или компания. А щом хората са склонни да си платят абонамента, значи им решава някакъв проблем и им е изключително полезен, и го предпочитат пред всяко друго нещо, та било то и безплатно.“

Ето какво ме стимулира да продължа напред“, е написал Дарин под тази снимка.

Иновациите се правят в среда на… стрес

„Всеки ден се събуждаме със страшно голям стрес в екипа, дали правим всичко като хората, дали даваме най-добрите уроци, за да може все повече хора да ползват сайта и да имаме достатъчно средства да се самоиздържаме. Този стрес ни кара да правим все по-добър продукт, от който се възползват нашите ученици и учители. Така се правят иновациите – в една среда на стрес, а не на спокойствие. Борим се с времето, с всички други конкуренти и така продуктът става все по-добър“, споделя формулата си за успех иноваторът.

„Каквато е средата, такъв ставаш и ти. В една класна стая, ако ще и Айнщайн да си, ако всички около теб си бъркат в носа и ръсят простотии, ти постепенно се стопяваш и ставаш като тях. И обратното – дори и да не си най-добрият ученик, когато всички около теб полагат усилия, опитват, стараят се, постепенно и неусетно това те тласка и издърпва напред. Така че основното, което трябва да се опитаме да променим, е самата среда в училище и като цяло в България – да се говори, че образованието е ценност, че това е пътят. Това като се промени, много неща ще се подобрят и в страната“, мечтае на глас вдъхновителят.

На награждаването от Forbes за дейност в полза на обществото.

Ехааа… Колко е лесно!

Винаги съм треперила от химията. Обаче Дарин по случайност ме вкарва в моя гимназиален кошмар, като влиза наслуки точно в урок по химия… Когато ученикът кликне на темата, първо гледа видеоурока. Той е кратичък, 16 минути, съдържа всичко най-важно, което трябва да се знае по темата. След това Уча.се го праща на упражнения, всяко с по 15 въпроса, интересни и разнообразни. Дарин разцъква възможните отговори. Лелеее, колко е забавно… Леко, опростено и от ясно по-ясно.

Дарин обаче решава да бъде „лош ученик“ и да се направи, че не знае, за да ми демонстрира как добрият Уча.се помага на такива като мен, които треперят от химията… Има изпитване с „вярно“ и „грешно“. Дарин нарочно цъка на грешни отговори. Уча.се му поставя оценка „Слаб 2“, но не му се кара и не го кара да се черви, а му казва как се е справил в сравнение с всички други, които са правили теста.

Добрият приятел Уча.се излиза от рамките на класната стая и му казва: „Ти имаш двойка, а Пешо, който седи до теб, има четворка“. В Уча.се ти се сравняваш буквално с всички хора в България, които са правили теста“.

Не се шашкай от двойките

„Охоо, тук имам 6 точки, изглежда все пак съм учил нещо“, мърмори „лошият ученик“ Дарин. Уча.се продължава нататък, казва му някакви мотивиращи неща, дава му някаква оценка, за да го стимулира.

Казва му, че оценките по никакъв начин не отразяват неговите лични качества, а са просто един ориентир и не трябва толкова да се шашка от тях. Трябва да знае къде да се подобри. Цял живот ще получава оценки от учители, а после и от работодатели, и трябва да свиква с тях и да се опита да стане по-успешен.

Уча.се го праща надолу към въпросите, където Дарин проверява на кой въпрос е отговорил вярно и на кой – грешно.

И нещо „много яко“! Ако някъде си сгрешил и искаш да наваксаш, с един клик Уча.се ти доставя точния откъс от видеото с урока, където е загатнато и обяснено това нещо. Цъкаш на „Разбери отговора“, разбираш за какво става дума и продължаваш нататък, като много бързо напредваш в материята… Супер!

По случай Деня на детето – 1 юни, екипът подготвя изненада – „Учасетка“ – една уникална USB памет с код за 6/12 месеца абонамент за Уча.се, която се побира в портфейл.

„Различни, но не БЕЗразлични“

Така са нарекли кампанията си хората от Уча.се и тя тръгва от това, че в обществото много често се говори за изключително голямата разлика между поколенията, и че не може да си общуват. Затова решават да сверят часовниците с анкета.

Резултатите са крайно любопитни и неочаквани и са обобщени в красива и атрактивна инфографика. Над 60% от учениците в анкетата казват, че гледат видеоуроци и търсят материали онлайн, за да се подготвят за училище. Маса хора ползват освен учебника си и компютри, таблети, смартфони, учат, докато пътуват…

„Съвсем по различен начин се учи в момента и възрастните хора трябва да са наясно, че когато видят млад човек в метрото със слушалки, това не значи непременно, че слуша музика. Много хора така слушат или четат на таблет статии онлайн, учат, образоват се. Целта на тази анкета е да се обяснят тези различия между поколенията и да се научат на толерантен език.“

Ето как забавно е обяснена разликата между поколенията в кампанията „Различни, но не БЕЗразлични“.

Мечтите днес са различни

Другият интересен извод от анкетата е, че учениците днес показват много по-голяма индивидуалност. Мечтите на 80% от всички участвали са различни.

„Ако се замислиш, преди време какво беше – искам да стана футболист, полицай, космонавт и толкова. А пък сега почти всеки от тях показва различна мечта, и няма нищо общо между тях. Тоест учениците в момента са големи индивидуалисти и ние трябва да се съобразяваме с това.

Какво се случва в днешното училище, когато учителят влезе в клас? С едно темпо разказва урока на всички. Един обаче разбира по-бързо, друг не толкова бързо. На добрите ученици им е скучно, а пък слабите нищо не разбират. Образованието трябва да се поднася с индивидуален подход към самите ученици. Много скоро ще пуснем такава функционалност на сайта, че всеки ученик да получава точно това, от което има нужда. Тоест ще учи по индивидуална програма…“ Ето, това се казва новина!

Диагностичен тест лично за теб!

Само за Клуб Z Дарин открехва завесата и демонстрира проекта, който още не е публичен и ще бъде пуснат до няколко месеца. В момента се тества на ученици.

Идва, да кажем, слабакът Пенчо, който като мен пъшка на уроците по математика, и Уча.се му подава да попълни специален „Диагностичен тест“. Пенчо прави теста, а Уча.се със светкавична бързина и точност отчита неговите пропуски и силните му страни. На базата на Пенчовите пропуски се изготвя специален алгоритъм, програма от упражнения, така че бързо и лесно да навакса… (Ах, този Дарин, отново без да иска и по случайност цъка на другия ми училищен кошмар – математика…)

Дарин отново се прави на изоставащ ученик и три пъти подред цъка на грешни отговори, а добрият Уча.се постепенно му подава все по-лесни примери и задачки, докато се справи. Така де, все нещо ти е останало в главата от кошмарната математика… Тестът леко и ненатрапчиво прекарва първокласника Пенчо през всичко, което трябва да знае през годината… Ура, Пенчо вече се справя!

После Уча.се изкарва насоките, по които един първолак трябва да е в час, и пропуските на Пенчо. Такааа, сега следват упражнения за сравняване на числата до 20, където едното е двуцифрено. На базата на всички пропуски на Пенчо алгоритъмът автоматично му съставя програма, в която с видео и упражнения ще навакса. След което пак ще направи диагностичния тест, който би трябвало да му покаже напредък…

„Никога не съм бил зубър“

Роден е на 28 юли 1987 г. в Дряново. Пълен отличник и златен медал от Априловската гимназия в Габрово. „Да, но никога не съм бил зубър, – изпреварва въпроса ми Дарин. – Просто гледах да се справям ефективно, защото много спортувах, постоянно бях навън с приятели, занимавал съм се с футбол, шах. И футболът, и шахът те учат на комбинативност.

По шах два пъти станах републикански шампион и някъде около V-VI-и клас почна да ми става малко скучно. Зарязах шаха и наблегнах на футбола. Играя халф и на 16 години вече бях във „В“ група и пак трябваше да се избира дали да уча, или да спортувам. Така че гледах бързо да си научавам и да ходя да си правя другите неща, които обичах. Ето, това пренасяме сега и в Уча.се – да могат учениците бързо да учат и да имат време и за своите хобита.“

Мила среща с ученици в родната Априловска гимназия в Габрово.

Уроци по толерантност към различните

След Априловската гимназия Дарин завършва електроника и компютърни науки в Jacobs University (Якобс Университет) в Бремен, Германия.„Беше малък университет, с хиляда студенти, но от 92 нации. Тоест всеки 8-9-и ученик беше от различна образователна система и култура. И там се научаваш да си толерантен към различните.

Успях да видя и още нещо: че българите и румънците бяхме най-добре подготвени по инженерните специалности, с класи над германците например по предметите, където имаше инженерна, логическа мисъл, математика, физика“, разказва Дарин.

Да зарежеш докторантура заради сайт

През 2011 г. Дарин учи докторантура в областта на възобновяеми източници на енергия и електрически коли в KU Leuven (Католически университет, Льовен), Белгия. „Един от най-старите университети в Европа, но днес няма нищо общо с католичеката религия. Бях с хубава стипендия, огромен университет, правят всякакви изследвания. Подборът беше зверски, преминаваш през много стъпки, дават ти какви ли не задачи… Темата на докторантурата ми беше как да внедрим електрическите коли в живота ни. Защото, ако приемем, че всеки си купи електрическа кола и това е възможно, и всеки ден я зарежда в контакта в 8 часа вечерта, просто системата няма да издържи.

Трябваше да подготвим предложения към правителствата на Белгия и Германия какви промени да се направят в електропреносната система. Беше много интересно, първата година свършихме доста работа, обаче тогава започнах да развивам и Уча.се…“

Прави нещата с усмивка

И Дарин зарязва докторантурата и си идва в България заради сайта, защото обича, когато започне нещо, да го направи като хората. „За няма и две минути съм решил, но малко повече време ми костваше да обясня на родителите си“, споделя младият мъж.

„Много хора в началото ми казаха: „Ти си луд, къде ще ходиш, тука ти е сигурна работата, спокойствие… Защото в началото сайтът изглеждаше аматьорски, можеше нищо да не стане, можеше буквално да не можем да си намерим модел, по който да се самоиздържа, и всичко да приключи. Но аз си вярвах в него и успяхме да се обединим още много хора, които вярваме в Уча.се, и напредваме все повече и повече… Гледам да правя всички неща с усмивка, с удоволствие. А това се предава и на хората около теб.“

Резултатите от анкетата „Различни, но не БЕЗразлични“

Публикувано в сп. “Клуб Z”, рубриката “Поколението Y, октомври 2015 г.