Проф. Нева Кръстева и Маестро Йордан Камджалов положиха основите на “безаналоговия ренесансово-възрожденски проект”.
Започна първата сесия на „безаналоговия ренесансово-възрожденски проект“, както нарече диригентът Йордан Камджалов ACADEMIA MUSICA, която отвори врати този уикенд. Домакин на уникалната академия е City Mark Art Center.
„Сбъднахме една мечта в сферата на образованието, комуникацията, приноса, човечността, всеотдайността, професионализма, социалността, алтруизма, красотата, компетентността, “здравето”, свободата и пионерството на самия Човек”, написа на стената си във фейсбук Маестрото. “Проф. Нева Кръстева е Човекът-вдъхновение за мащаба и формата на начинанието”, написа още визионерът.
По време на първите два обучителни дни беше демонстриран съвършено нов подход на търсене неразривността между теоретичния и практически подход. Проф. Кръстева и диригентът Камджалов демонстрираха смайваща ерудиция и висш академизъм при тълкуването на взаимовръзките между отделните науки, творчество, духовно наследство с музиката.
Фондацията на Маестро Камджалов покрива изцяло таксата за участие в целогодишната образователна програма „Музика“ на над деветдесетте участника в първия випуск на Академията.
City Mark Art Center – Сити Марк Център за Изкуство домакин на Академията.
„Музикална лаборатория за Човека&GENESIS ORCHESTRA подготвят с години разширението на концепцията, която ще търси нови форми и преподаватели и от други области на духа, науката и човешкия опит”, обеща Камджалов.
За него:
Йордан Камджалов учи дирижиране в НМА “Проф. Панчо Владигеров” София при проф. Васил Казанджиев и в Музикална Академия “Ханс Айслер” Берлин, както и в майсторските класове на диригенти от световна величина като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм.
С впечатляващи изяви на три континента с десетки първокласни оркестри, Йордан Камджалов е сравняван в международната преса с легенди в дирижирането като Тосканини и Челибидаке, определян е като “един от най-ярките диригенти от своето поколение”, “магьосникът на пулта”, “философ между диригентите”, “вулкан и аскет”.
Лауреат е на престижните конкурси за диригенти “Jorma Panula” (2009) и “Gustav Mahler” (2010) и на редица международни отличия, като награда за изключително високи артистични постижения от Берлинската Академия на Изкуствата, единодушно му е присъдена “Наградата на музикалната критика” от 24th Central European Music Festival (2014); Номинация за диригент на годината от Deutschland Radio, “Музикант на годината” от БНР и др.
През 2011 е избран с пълен консенсус за Генерален музикален директор и Главен диригент на забележителния културен център Хайделберг измежду над 150 кандидати от цял свят, реализираните в неговия мандат концептуални сезони са най-касовите в историята на операта и оркестъра на града и до момента е единственият чужденец, заемал този пост. Прекратява предсрочно договора си на генерален музикален директор, поставяйки за приоритет международната си дейност и творчески визии.Европейската новинарска агенция говори за “епохата Камджалов”, останала след напускането на този пост.
През 2014 НАСА и Международния център по астрономия дават неговото име на астероид52292 като заявяват, че “той свързва света на музиката с очарованието на вселената”.
Авторитетното Мюнхенско издателство “Kubon & Sagner” отпечатва книгата „Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов” на немски език с резюме на 7 езика, представяща уникалните му търсения на единение между музика, философия и наука.
В периода 2015-2016 реализира редица звукозаписни проекти за престижния немски лейбъл CPO.
На 25-годишна възраст основава международния камерен ансамбъл Innorelatio, Berlin, който обединява млади виртуози от над 20 държави.
На 29-годишна възраст е съосновател на фондация “Йордан Камджалов”, създадена да подпомага млади български творци.
На 32- годишна възраст е съосновател на международната конференция на генералните музикални директори и главни диригенти в Германия.
На 33-годишна възраст създава Музикална лаборатория за Човека.
На 35-годишна възраст е поканен за член на Българска Академия на Науките и Изкуствата, като понастоящем е носител на званието Академик.
През октомври 2017 г. Йордан Камджалов е удостоен с най-престижната награда за класическа музика в Германия Echo Klassik заедно с клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров в категория «Запис на концерти от 20/21 век».
От 2018 година е Музикален директор и главен диригент на Хърватската Национална опера и филхармония в Риека –Европейска столица на културата 2020.
През януари 2019 се очаква излизането на диск с Лиза Джерард, GENESIS ORCHESTRA, Музикална лаборатория за Човека, под диригентството на Йордан Камджалов, издаден от международния лейбъл EDEL.
Определен от западната преса като “истинско откритие” и“диригент, който пристрастява”, Йордан Камджалов поемa поста на артистичен директор и главен диригент на GO, воден от вярата си в колосалния потенциал на България и българската култура.
Виж още: Маестро Камджалов дирижира Вселената.
За нея:
Проф. Нева Кръстева завършва Московската държавна консерватория с музикознание при проф. Ю. Холопов и орган при проф. Л. Ройзман.
Специализира орган в Прага и Цюрих при проф. И. Рейнберг.
От 1973 г. е преподавател в БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”).
Организира първия клас по орган в България през 1978 г. в Националната музикална академия и продължава да го води в НБУ. Професор по контрапункт и фуга (от 1994 г.).
През 1978 г. посещава майсторски клас по композиция в Полша, при Лютославски, където представя своите “Хетерофонни миниатюри за орган” (1974 г.).
Член е на Баховото общество в Лайпциг.
От 1974 има активна концертна дейност като органист в България, Европа и някои азиатски страни. Два пъти е изпълнявала интеграл на Баховите органни произведения в София. Има записи на грамофонна плоча за БНР и БНТ. Като композитор, както и в цялостната си професионална реализация на теоретик, педагог и изпълнител, утвърждава музиката като носител на непреходно дълбоко етично духовно послание.
Нева Кръстева е автор на вокално-инструментални произведения с орган; творби за орган; камерна вокално-инструментална музика; хорова музика и др. Пише музикално-теоретични изследвания и студии, по-голямата част от които събрани в “Музикално-теоретични изследвания” в три тома.
