Понякога те нанасят унищожителни поражения на планетата ни, но щастливата случайност може да ги превърне в същински Клондайк.
Магдалена Гигова
Камъните падат, падат от небето, се пееше в непреходната турбофолк класика. И стига да не ви ударят по главата, може да ви направят прилично богати, биха добавили мнозина, които са усетили тръпката от бизнеса с извънземни скални отломъци.
Метеоритите понякога нанасят унищожителни поражения на планетата ни, но щастливата случайност може да ги превърне в същински Клондайк.
Въоръжете се с металотърсач, търпение и базисни познания по астрофизика и минералогия и може да станете част от армия, наречена „ловци на метеорити“.
Как и къде ловуват, кои са най-големите им трофеи и какви са предизвикателствата пред бизнеса с междупланетарни стоки?
Ярка небесна светлина, мистериозен тътен и облаци дим край Сопот осигуриха тема за размисъл и бизнес планове на любителите на загадките през миналата седмица. Изредиха се много конспиративни предположения – от знак божи през удар на джихадистите от „Ислямска държава“ до атака на извънземни сили.
Оказа се най-обикновен метеорит, доколкото космическият му произход позволява такова определение. Все пак, преди да се стовари с гръм и трясък върху Земята, този скален отломък е пътувал милиони светлинни години във Вселената…
Скалите с неземен произход все повече провокират интереса извън средите на учените.
Ако по времето на Чарли Чаплин златото на Аляска е надеждата на хиляди мъже, търсещи късмета си в ледовете, то днес мнозина виждат в небесните камъни бърз начин за печалба.
Обхванати от треска за метеорити, ловците ги търсят по поля и чукари, въоръжени с металотърсачи. Обсъждат находките си в специализирани сайтове и форуми, а през 2012 г. група ентусиасти основават БАТСЗМ – Българска асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.
Метеоритният дъжд е сравнително рядко явление.
В последните години бизнесът с космически късове върви стремглаво нагоре. Интерес има от страната и от чужбина, а онлайн платформите като Ebay масово организират търгове за продажби.
Стойността на извънземните скални маси зависи най-вече от състава им. За особено редки образци музеи и университети са готови да платят от 200 до 5000 долара за грам.
Повечето железни метеорити обаче се търгуват от 0,10 до 1,50 долара. Подобно на самородното злато, цената се определя от пазара.
Истерията след метеоритната канонада над Челябинск през 2013 г. вдигна офертите за парченцата от Космоса до 500 000 рубли – около 8500 долара по текущ курс за грам, много повече преди две години.
След предполагаемия взрив край Сопот на 15 март местните скоростно организираха хайки за небесната отломка, но удариха на камък. Планинският терен на Средна гора силно затрудни акцията по откриването й.
Оптималните терени за лов на метеорити са оголени от растителност – пустини, степи, сухи легла на езерата. Разбира се, космическите късове падат по цялата планета Земя, но най-лесно се намират в Американския югозапад, Северозападна Африка и Австралия.
Никога няма да срещнете ловец на метеорити в гористи, заблатени или тревисти райони – влажният климат влияе пагубно на небесните камъни и респективно сваля цената им.
Меката за метеоритите са топлите и сухи райони. В Северна Африка дори съществува път, по който някога минавали търговски кервани, маркиран с импровизирани пътни знаци – метеоритни късове на над 30 милиона години.
Най-големият вселенски камък, удрял Земята – 60-тонният „Хоба“, също е намерен на Черния континент.
Аматьорите трудно разпознават космическите отломки, макар те да се отличават от земните както визуално, така и по състав.
Най-видимият белег за извънземния им произход е тъмната кора, тъй като при преминаването през земната атмосфера метеоритите започват да горят. Но не успяват да се изпепелят.
У нас често „бомбастичните“ находки се оказват обикновени камъни, които стават само за бидона за зелето – скални образувания, железни шлаки или земни минерали.
При обстоен анализ най-важното доказателство за космическото потекло на къса е наличието на сплав от желязо и никел.
Ако всички извънземни показатели са налице – ето това се казва да ти паднат пари от небето.
Шест камъка паднали в България за 275 години
Сблъсъкът на извънземните камъни със земната повърхност оставят кратери с огромен диаметър.
На територията на България са открити и документирани общо шест метеорита, без да се броят предполагаемите отломки в Средна гора от последния месец.
Според аналите най-старият е от 1740 г. – той удря днешен Разград, но до наши дни достигат оскъдни сведения.
След повече от век на 20 май 1874 г. с ужасяващ грохот в гората край белоградчишкото село Върба се забива метеорит, който прави кратер с дълбочина един метър. Черният къс е намерен и части от него присъстват в престижни метеоритни колекции. В България не е останало нито парченце.
Теглото на метеорита е около 3,6 кг. Най-голяма част от него (3040 грама) се пази в Музея по естествена история в Будапеща. Други 104 г може да се видят във Виена, 74 г се намират в Париж, 38 г са в Британския музей. Образци има и в Берлин, Ватикана и Чикаго.
Най-големият скален къс в България удря село Гумощник близо до Троян през 1904 г. От него са събрани шест екземпляра с обща маса 5,5 тона. Три от тях са в Геологическия музей на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.
„Хоба“ – най-големият метеорит, открит досега, е изложен в каменно гнездо в Югозападна Африка.
Метеоритът от Силистра е най-ценен от научна гледна точка. Историята му е документирана в писмо на учителя в местната гимназия – някой си Григориев. Той адресира сведенията си до акад. Георги Бончев, основател на геологията в България.
Според описанията му огненото кълбо преминало над Силистра на 19 юли 1917 г.
„Това късче взех от един силистренски турчин. Паднало в двора му и като го увериха, че за него е абсолютно без значение, той ми го даде да ви го изпратя. Лека сгуровидна, почти черна маса, в едната си страна сферична и гладка“, пише Григориев. При разпукването си при гара Елена (днес в Румъния) метеоритът руши кантон, а гърмежът се чува на 120 км.
Сред шестте метеорита е описана и документирана космическа отломка в село Коньово от 1931 г. Последният известен небесен камък пада на наша територия през 1966 г. близо до село Павел, Свищовско.
Никола Тесла причинил Тунгуския гръм
Тунгуският метеорит е предполагаемо тяло, паднало в района на река Подкаменная Тунгуска на територията на днешния Красноярски край в Русия на 30 юни 1908 г.
Три дни преди събитието в европейската част на Русия и в Западен Сибир се наблюдават необичайни атмосферни явления – сребристи облаци, слънчево сияние в кръг. Северната част на небето е с червеникав оттенък, а източната – със зеленикав.
В ранната утрин над Сибир прелетява огнено тяло и се взривява във въздуха. Мощността му се оценява на 10-40 мегатона тротилов еквивалент. Експлозията става на височина 10 км над незаселената тайга и е чута на разстояние 800 км от епицентъра.
Взривната вълна е регистрирана от обсерватории навсякъде по света, повалени са над 2000 кв. км гори, избити са стъкла в радиус 200 км.
Заради слабия интерес към такива събития по онова време първата експедиция е изпратена в района след 20 години. Следват и много други, но постфактум не са намерени нито метеоритни отломки, нито ударен кратер.
Последната хипотеза за Тунгуската загадка е най-малкото изненадваща. След като имат база за сравнение – реално падналия метеорит в Чeлябинск, руски физици се обединяват около тезата, че въпросният феномен е човешко дело.
Вадим Чернобров – космически некоректен и твърди, че случилото се при река Тунгуска преди 107 години няма междупланетарен характер.
Най-невероятната версия – че Тунгуският взрив е човешко дело, е изказана за първи път през 1996 г. от германеца Мартин Димде. Той обаче се представя за ясновидец и това силно намалява достоверността на твърденията му пред обществото.
За зла челябинска участ през 2000 г. те са потвърдени в авторитетно научно предаване на Би Би Си.
И в двата случая се твърди, че явлението е изкуствено предизвикана и направлявана кълбовидна мълния, а като конкретен причинител е посочен ученият Никола Тесла.
Той разработва системата на променливия ток, създава модели на електромотори и високоволтови трансформатори, които днес са в основата на световната индустрия.
Няколко месеца преди взрива в Сибир Тесла се ангажира да освети целия път до Северния полюс на експедицията на Робърт Пири.
Челябинският взрив е 20 пъти по-мощен от бомбата над Хирошима
Датата 15 февруари 2013 г. е паметна и за Русия, и света. 10 000-тонен метеорит с ширина 17 метра се възпламенява, навлизайки в атмосферата на Земята, а отломките му се посипват над Урал. Метеоритният дъжд пада в пет области на Русия: Тюменска, Свердловска, Челябинска, Курганска и Башкирия.
Челябинският взрив нанася поражения на 3000 сгради и ранява над 1200 души. Според учени от НАСА мощността му надхвърля 20 пъти атомната бомба, хвърлена над Хирошима през 1945 г., а освободената енергия е над 500 килотона тротилов еквивалент.
Челябинският взрив нанася поражения на 3000 сгради и ранява над 1200 души.
В Челябинск се развихря метеоритна треска. Дни наред местните пресяват снега и ледените късове, за да открият космически отломки, които впоследствие да продадат.
Няколко дни след инцидента в редица сайтове се появяват оферти за парченца от Космоса, които варират от 10 000 до 500 000 рубли за грам.
Предприемчиви американци също се включват в наддаването, като обявяват доста по-солени цени – от 50 до 1 милион долара. Луд за най-скъпата оферта все пак не се намира.
Метеоритите се делят на три основни вида – каменни, железно-никелови и каменно-железни. Каменните са около 90%, а железните между 6 и 8 на сто. Най-рядко се срещат каменно-железните. Каменните са хондрити и ахондрити. За някои от тези, последните, се смята, че са полетели из Космоса след сблъсък на астероиди с Луната и Марс. Явно затова те са най-ценните по международни търгове – през 2012 г. къс с тегло 1,8 кг, отчупил се от Луната, беше продаден за 330 000 долара на търг в Ню Йорк.
Комплект на младия астрофизик
Метеоритът е камък с извънземни частици на материята, която достига до повърхността на Земята, след като е преминала през атмосферата.
Основният им източник е астероидният пояс между Марс и Юпитер, където се предполага, че стар катаклизъм е разрушил планета, връстница на Слънчевата система.
Метеоритите са три типа.
Метеорит.
Най-често срещаният тип са каменните хондрити. Те се състоят от същия материал, от който се формират планетите: минерали, богати на силиций и кислород, с по-малки количества от желязо, магнезий и други елементи.
Хондритите съставляват около 80% от всички метеорити, намерени на Земята. Има и друг тип каменни метеорити като ахондритите, които някога са били част от голям астероид.
Железните метеорити са се образували от вътрешната кора на астероид и те имат почти равни количества силиконова основа камък и желязо-никел метал. Типът железо-каменни метеорити включва мезозидерити и паласити. Първите се състоят от около 50% желязо и 50% силикатни материали и разпръскват малки частици от сребристобял цвят.
Един от най-редките видове са паласитите. Те се състоят от прозрачни кристали от оливин – полускъпоценен камък, окачен в матрица за никел-желязо. Те представляват само около 1% от всички познати метеорити.
В някои случаи кристалите в метеоритите може да се окажат диаманти, образувани от космическия прах в близост до въглеродни звезди при експлозия на свръхнова.
Железните типове метеорити са се образували от металното ядро на астероида. Те също са редки, но не толкова, колкото паласитите. Много често повърхността им е напълно разтопена и има сивкав или кафеникав цвят.
Друг вид метеорити, търсени от колекционерите заради тяхната красота и рядкост, са ориентираните метеорити. Те могат да пътуват със скорост, по-висока от 17 мили в секунда. Някои се пръскат при силата на атмосферното налягане, а други се въртят, когато падат на земната повърхност.
Те са със заоблени ръбове или куршумообразна форма в резултат на топенето.
Тектит
Тектитите са малки стъкловидни тела с размери до няколко сантиметра, чийто химически състав не е свързан с геоложката формация, в която се съдържат. Със своето средно съдържание на вода около 0,005% (сто пъти по-малко, отколкото във вулканичното стъкло) тектитите се нареждат сред най-сухите скали на Земята. Според повечето учени те са се формирали при сблъсъка на големи метеорити със земната повърхност в условията на изключително висока температура и налягане.
В света са известни няколко находища на тектити: Австралия, Филипините, остров Тасмания, остров Ява, Бряг на слоновата кост, Чехия – единственото тектитно находище в Европа.
Практиката е тектитите да се кръщават на мястото, където са открити – австралити, яванити, тасманити, индошинити (Индокитай), филипинити, молдавити (вълтавини).
*Използвани са материали от Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.
Източник: Преса
