Върнах се от Италия, за да създам своя красив свят сред природата, казва Мариана Дончева.
Боряна Антимова
Тя е посветила 24 години от живота си на Варненския археологически музей, докато в един момент не решава да направи рязък завой в живота си. Заедно с любимия мъж Мариана Дончева заминава за Тоскана, където живеят и работят 10 години в голямо имение. После се връщат в България, притеглени от една розова къща в Старозагорското село Пъстрово, където създават своя рай.
Продължение от стр. ПЪРВА:
Живот на село
Пъстрово лека-полека започва да се оживява. Все повече хора си купуват къщи и прекарват все повече време там. След като вече има добър интернет, могат да си работят в Пъстрово. Има адвокати, художник, журналист. Това селце преди е било потънало в рози, а на 2 км от него се намира една от най-големите розоварни на Балканския полуостров. Там са се дестилирали денонощно рози, лавандула, мента, салвия, маточина. После розоварната е разграбена и сега работи на много малък капацитет.
Когато пристигат в Пъстрово, Мариана и Миро работят 2 години в розоварната. После той си намира работа в Стара Загора, а тя се заема най-после с нещата, които обича да прави.
„Какво правя ли? Каквото жените навремето – плета, шия, приготвям спиртни и маслени извлеци от билки, за домашен козметичен сапун, мехлеми и кремчета“, обяснява Мариана. Най-много обаче плете одеала и наметки от много дебела вълна. Предлага ги за продажба в голям световноизвестен онлайн портал.
Голямата й страст обаче е креативното рециклиране. С техниката пачуърк („на парчета“) изработва от стари вълнени и памучни пуловери одеала, покривки, възглавници, килимчета. „Във всяка къща се трупа толкова много текстил, жал ти е да изхвърлиш качествени, но излезли от употреба блузи и пуловери. Задръстваме си домовете, а от тях може да се направят красиви и интересни нестандартни неща. Моите приятелки, откакто разбраха за заниманието ми, редовно си разчистват къщите и носят пуловери при мен“, смее се Мариана.
Двамата с Миро обичат и да рециклират дърво. Една мебел може да се превърне в друга мебел, или със специалната техника декупаж да се направи нещо уникално, казва Мариана.
Археологията не й липсва: „Когато си тръгна от нещо, не се обръщам назад, не ме тегли, явно периодът е изживян. Не съжалявам и за Тоскана, макар че обожавах това място, нито, че си дойдохме и почнахме от нула. Много се дразня, когато разни хора плюят, че нищо не става от тая държава и трябва навън да се реализираме. Не е вярно. Тук също може да се направи всичко. Нашите спестени от Италия пари ни стигнаха точно за 4 месеца. Бяхме насред село, на нула, наникъде, без връзки, никого не познавахме. Но нещата се случват въпреки това“.
Публикувано в “Седмичен Труд”, 22 август 2018 г.
