Екатерина Стоянова и нейни приятели са изобретили уникален, атрактивен и лек начин за учене на български народни хора – чрез танцов пъзел.
Кога за последен път си играла хоро?
„От малка съм луда по народните танци“, смее се Катя. Напомня ми детството, когато много от нас се записваха в различни състави и ансамбли… Отживелица ли е хорото за днешните млади хора? Да, вярно е, че всяка българска сватба задължително завършва с хора, на които се хващат и младите. Подскачат и са комични в опитите си да уловят сложните стъпки, но са трогателни с хъса и желанието си да танцуват. Даже някои тренират предварително, за да не се излагат… „Не минава сватба без Право хоро. Доста се играят също и Граовско, Чичово и Еленино хоро“, казва Катя.
„Повечето млади хора смятат, че хорото е прекалено трудно за научаване. А ние се амбицирахме да покажем, че може да е много по-лесно и забавно – като детска игра“, обяснява младата дама. Екатерина Стоянова е съосновател и управител на “Таратанци” – организация за културен обмен и развитие на публики чрез алтернативни форми на традиционно изкуство, магистър по мениджмънт в културата. Определя себе си и като „буден гражданин, стремящ се към постигане на устойчиво развитие чрез използването на културата и изкуството като инструменти за социално включване“.
Открита работилница на „Таратанци“ по време на младежкия фестивал във Варна “FUNCITY” 2015.
Хорото като детска игра
Екатерина и няколко нейни приятели са измислили уникален и атрактивен начин за учене на хора – чрез танцовия пъзел „Таратанци“. “ Представлява интерактивна игра, с която по забавен начин малки и големи лесно научават основни танцови движения от българския фолклор. Под мотото „Движение, Забавление, Въображение“ играта съчетава мисловна и физическа активност, като същевременно, поради колективния характер на танца, допринася за социализиране на участниците.
Комплектът е пъстър и красив като детска игра. Състои се от растерна танцова подложка от винил с дупки, на които се подреждат гумени стъпки, петички и пръстчета в зелен и оранжев цвят за ляв и десен крак, има цветни шалчета и цифри.
Танцов пъзел „Таратанци“.
Следваш указанията в книжката с инструкции или видео уроците и подреждаш върху растерната подложка елементите от пъзела (стъпките, петичките, пръстчетата, цифрите). А цветните шалчета в оранжево и зелено връзваш на краката си и така не си задаваш вечния въпрос: “Ама кой беше десният и кой левият крак?”. Книжката с инструкции на жабока Тан ти помага да „таратанцуваш“ лесно и забавно със схемите на 8 български хора от 3 фолклорни области (тракийска, пиринска и северняшка): Право, Арап, Ширто, Дайчово, Дунавско, Еленино, Ганкино и Пайдушко.
„Раздвижете ума и краката си, играйте със семейство и приятели, следвайте стъпките!“, призовават създателите на „Таратанци“.
Екипът на „Таратанци“ непрекъснато ражда нови идеи и проекти.
Вземаш си хорото под мишница и си го носиш вкъщи
„Хубавото на танцовия пъзел е, че може да си го вземеш вкъщи, все едно да си сложиш танца в джоба. Свикнали сме или да го гледаме на сцена или да отидем в залата. Но за човек, който няма никаква идея и понятие от български народни танци, пъзелът е много добър вариант. Той си остава с теб като сувенир, може да си го разпънеш вкъщи, да си наредиш стъпките, да си пуснеш музиката и да танцуваш. Той не те задължава да научиш стопроцентово всичко. Идеята е да ти грабне вниманието, да привлече интереса, да опиташ и като видиш, че не е толкова трудно, да продължиш в залата“, обяснява Екатерина.
Ползата от „Таратанци“ е, че провокира интерес към народните танци, съчетава мисловна и физическа активност, развива движенческата култура, фантазията и креативността, създава чувство за пространствена ориентация, допринася за социализирането, казват създателите му.
„От малка съм луда по танците“, казва Екатерина.
Търсят се проактивни хора, пълни с идеи
„Таратанци“ далеч не е само танцов пъзел. Мисията на културната организация със същото име е да провокира интереса към танцовото изкуство и народния фолклор чрез иновативни и различни форми на креативност като танцови пъзели, интересни събития, интерактивни дейности с деца и хора от различни възрасти.
Родолюбивата инициатива е на група млади професионалисти. Освен съоснователя и управител Екатерина Стоянова в екипа са Цветелина Панова, Ива Тодорова, Емануила Живкова и Светлозар Цветанов. Всеки от тях е специалист в различна област и отговаря за определени дейности. „Екипът ни се запази през годините, но продължавам да търся проактивни хора и съответно си ги намирам. Визирам нови хора, които търсят нови идеи и възможности за развитие и реализация“, споделя Екатерина.
Проактивният екип на “Таратанци” – енергични креативни хора, винаги пълни с идеи.
Пъзелът „Таратанци“ е представен през 2014 г. на младежкия форум „Идеите – това сме ние 3“ на организацията „Обединени идеи за България“, където Екатерина и колегите ѝ иноватори са в екип „Култура“. „Още си нямахме име на проекта и след дълъг брейнсторминг едно от момчетата – Макс, възкликна: „Танци, танци, таратанци!“. Казахме: „Това е!“. Често ни питат знаем ли какво точно означава думата „таратанци“. Да, това е нещо, което няма смисъл, няма успех, но ние решихме да изпълним думата с ново съдържание, да наложим коренно ново значение – като нещо, което има смисъл, има кауза и същевременно е забавно“, коментира Катя.
Децата играят с „Таратанци“ на открито в Градската градина в София.
Началото: като игра на дама в парка
Катя и колегите ѝ първо си купуват тебешири и започват да рисуват с тях в парка стъпки и схеми на хора. Получава се нещо като игра на дама. Виждат, че на хората им харесва, и започват да мислят как да направят нещо устойчиво.
Екипът участва в надпреварата Rinker’s Challenge – предизвикателство за стартиращи предприемачи и печели финансиране от Фондация за подпомагане на благотворителността в България (известна вече с името Bcause). С помощта на фондацията екипът успява да реализира най-важния си проект – танцовия пъзел. Минават през всички фази на бизнес обучението, като междувременно пробват различни материали, докато стигат до варианта с растерната подложка, стъпките и цифрите на пъзела. „Днес за нас това е страхотно забавление, което осмисля целия ни живот. Виждаме как децата играят с пъзела и как сами създават своите истории, като редят и различни фигури с него“, споделя Катя.
За екипа е много важно инициативата да бъде припозната от хореографи и хора от музикалните среди. Затова си партнират с „Балканфолк“ – фирмата, която държи голяма част от музикалните права върху българския фолклор. От там им предоставят музиката за 8-те хора и им помагат със съвети при създаването на схемата. Екипът се е свързал и с „Конкордия“ – център за социално подпомагане на деца в неравностойно положение, с които искат да създават нови неща заедно за по-добрата им интеграция.
„Таратанци“ като част от „Фамилатлон“ 2016, Южен парк, София.
Да превърнем България в танцова площадка
„Таратанци“ включва и много други инициативи, като най-представителната е „Да превърнем България в танцова площадка“. Чрез нея екипът иска да срещне градските обитатели с танцовото изкуство във възможно най-достъпна и забавна форма, като се изградят танцови инсталации на открито, достъпни за всички и изобразящи стъпките на известни традиционни български хора.
Те ще се монтират в различни градове от седемте фолклорни области на страната и ще бъдат подобни на детски площадки. Ще бъдат отворени за ползване от минувачите, а целта е българският фолклорен танц да остави траен отпечатък във всекидневието на заетия съвременен човек, напомняйки му за движението и традициите.
Проектът е насочен към градските обитатели, които в свободното си време се събират на открито, в търсене на релакс и социализиране. Инсталациите са атрактивни и за чуждестранни туристи, чиято основна цел е да се запознаят възможно най-детайлно с България и да могат да се приберат у дома, научили и едно типично българско хоро.
По-далечната цел е тези танцови инсталации да се превърнат в един от отличителните знаци за страната като културен артефакт.
За изграждането на една танцова инсталация – голям кръг с диаметър 6 метра, с нарисувани по него схеми на хора, са необходими приблизително 1500 лева. Затова в момента в сайта Kickstarter.com – най-голямата платформа в света за набиране на средства по проекти, върви кампания за финансиране на инсталациите. „Искаме те да са устойчиви, от стомана“, обяснява Екатерина. Тя признава, че набирането на средства за подобен мащабен проект е много трудно, но в екипа са оптимисти и не спират да търсят начини за финансиране по различни програми.
„Таратанци“ работилница по време на „Фестивал на изкуствата за Цветница и Великден“ 2016.
Работилничка за чудеса
Преди година и половина майка на дете с аутизъм – Йовка Христова открива, че танцовият пъзел „Таратанци“ е много полезен за нейното дете и се свързва с екипа. „Йовка събира в приятно оформеното си дворче нейното дете с други деца с аутизъм. Малките си играят, а родителите общуват и обменят опит. Тя иска на втория етаж на къщата си да направи център за занимания на проблемни деца като нейното. Решихме да отидем на място и да се запознаем с нея и дечицата и направихме едно събитие с тях“, разказва Катя.
„С усмихнатите млади хора от „Таратанци“ танцувахме заедно, следвайки напътствията и държейки се за ръце, деца, родители, терапевти. И стъпките на хорото изглеждат толкова лесни, защото Катето, Цвети, Ива, Ема и Светльо са вложили емоция, знания, умения и желанието да направят хорото достъпно за малки и големи“, споделя Йовка във фейсбук страницата на „Таратанци“.
„Ние сме хора, които не застават на едно място!“
„Таратанци“ се включват с пъзелите си и в различни събития на открито, правят тийм билдинги, организират рождени дни. Участвали са и в инициативата „Паркинг ден“, чиято идея е да се покаже как едно паркомясто би могло да бъде използвано по алтернативен начин, като предизвика креативността у хората или ги информира за нещо важно.
Паркинг ден: възрастни и деца се забавляват с пъзела „Таратанци“.
Екипът се включва и в инициативата ПОдЛЕЗНО на неформална група младежи, които реновират занемарени подлези. Стъпките и схемата на Чичовото хоро са нарисувани в подлеза на бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Александър Жендов“, който група ПОдЛЕЗНО оформи като музикален.
Ако трябва с една дума да се опише екипът на „Таратанци“, тя е „неуморни“. „Ние сме хора, които не застават на едно място, ама никога!“, смее се Катя.
Екипът се класира втори на бизнес наградите „Финтрейд“ за стартиращи малки и средни предприятия. „Таратанци“ участва и в международното състезание за подпомагане на социално предприемачество Global Good Fund Fellowship 2017. През октомври тази година българският проект стигна до полуфинал, като беше избран сред 100-те най-добри предложения от над 2400 други кандидати от целия свят.
Паркинг ден: възрастни и деца се забавляват с пъзела „Таратанци“.
Магията на българските шевици в пъзел
Новият проект на „Таратанци“ е за бродиране на български шевици. „Това е следваща стъпка към богатството на фолклора, към шевиците и народния бит, към символите, които ни изграждат като народ“, обясняват социалните предприемачи от „Таратанци“.
Дизайнерът на групата Цветелина Панова е разработила нов пъзел за бродерия с най-разпространения бод – кръстатия. Той се състои от кръстчета, с които се подреждат шевици. В комплекта ще има книжка с модели на народни шевици. Всеки може да си нареди пъзела и да си избродира шевицата по модела. Ще бъде включен и речник на символите, които са закодирани в шевиците, отделните елементи, чрез които хората да си създадат собствени шевици, които да носят тяхното послание.
Култура за устойчиво развитие
„В последните години на Запад и в страните с развит сектор на културата много активно се водят дебати за включването на културата като четвърти стълб на устойчивото развитие освен основните – екологична поносимост, икономически растеж и социално включване. Определят я и като свързващо звено между трите основни стълба и изключително важна за устойчивото развитие не само в градската среда, но и между различните социални групи и слоеве в обществото. Затова проекти като „Таратанци“ ще стават все по-важни и значими“, обяснява специалистът по мениджмънт в културата Екатерина Стоянова.
„Таратанци“ е кауза, за която си заслужава да работим – да разпространяваме фолклора, да бъде лесно достъпен и представен на съвременен език за съвременния човек. Да, младите хора са леко скептични към народния танц като към нещо архаично, остаряло. А пък ние го превеждаме на техния език, така че да им е по-интересен“, коментира младата дама.
Екатерина (първата вляво) със свои колеги от Lira Dance.
Луда по танците
„От малка съм луда по танците, – споделя Катя, която наскоро е навършила четвърт век. – От 7-годишна играя в детския ансамбъл „Росна китка“. През 2010 г. се включих танцов ансамбъл Lira Dance, където съм и до днес. Страстта към танца наследих от дядо ми. Като малка се занимавах само с фолклор, но в Lira Dance започнахме да подготвяме спектакли и с включване на други стилове. Какво ми дават танците? Всичко. Усещането е уникално! Когато танцувам, просто ме няма… Изпадам в друга реалност и забравям за всичко наоколо…“
“Като много малка на въпроса “Каква искаш да станеш, когато пораснеш?” дълго време винаги чинно отговарях “майка”, като всички последващи усилия да ми се обясни, че това не е професия, просто не съвпадаха с импулсите в главата ми и оставаха неразбрани…
По-късно, когато поотраснах, се роди гениалната идея да си направя Захарна фабрика… моя лична, такава голяма, с пушещи огромни комини… Сега… сега пък ми е най-трудно да отговарям на въпроса “Ти с какво се занимаваш?” поради едно мое пристрастие да се захващам с много неща едновременно, за което доста често се главоблъскам с въпроса “С чий акъл го правиш И това?!”. Но пък така се чувствам щастлива и пълноценна, и точно това ме зарежда, правейки деня ми смислен”, признава Катя.
„Искам всичко, което е добро за България“
Тя завършва Немската гимназия в столицата и бакалавърска степен по Международни икономически отношения (МИО), със специализация по програмата „Еразъм“ в университета Hochshule Worms в Германия. „Съзнавах, че не може да продължавам само с танците и трябваше да потърся златната среда между тях и МИО. Затова направих магистратура по мениджмънт в културата в Белградския университет по изкуствата, който работи по програма на ЮНЕСКО и е в партньорство с университета в Лион, Франция“, споделя младата дама.
Екатерина (третата отляво) със свои колеги от Lira Dance.
Екатерина работи в маркетинг отдела на „Дайхман“. „Не съжалявам, че завърших МИО. Специалността ти дава широк кръгозор от различни сфери – финанси, маркетинг и икономика, и имаш възможност след това да избираш“, споделя тя.
„Докато учех в Немската гимназия, съм живяла с мисълта, че трябва да замина да следвам някъде в чужбина… Но винаги, когато съм се сещала за това, ме е боляло, че ще напусна България. И в един момент твърдо реших, че ще остана тук. Дали съм повече патриот от връстниците си? Не знам, но искам всичко, което правя, да има смисъл и да е добро за България“, вълнува се Катя.
Публикувано в сп. “Клуб Z”, ноември 2016 г.
