Всяка година Казанлък събира гости на Празника на Розата, който включва фолклорен фестивал, избор на Царица Роза и възможност да участваш в традиционен розобер.
Зорница Иванова*
Сгушен в полите на Стара планина, Казанлък е уютен и чаровен, омайващ с безкрайните розови лехи, които растат навсякъде из града, дори в средата на булевардите, като създават илюзията, че розите са непретенциозни като полски маргаритки. Истината е, че розата е нежно и капризно цвете, което кара стопаните си здравата да се потрудят, преди да ги дари с цветовете си. Но тук, в Розовата долина, розата е у дома си и расте щастливо навсякъде.
Всяка година, от средата на май до средата на юни, Казанлък посреща гости от страната и чужбина, дошли за Празника на Розата. Празникът включва фолклорен фестивал, коронясване на най-красивото момиче в града за Царица Роза, детски вокални програми и, най-вече, възможност за желаещите да участват в традиционен розобер. Тази година нашето семейство също е тук, за да се наслади на този уникален празник в сърцето на Розовата долина.
Вечерта на откриването на Празника на Розата на площад “Севтополис” се вият буйни народни хора. Настроението е приповдигнато, хора идват към площада от всички посоки на града, тук-там се чува и чужда реч. Въздухът е изпълнен с уханието на рози – ненатрапчиво и ефирно.
Омаяни от розовия въздух и от сладкия мирис на захарен памук и варена царевица, ние се накичваме с по едно розово венче и заедно с тълпата вървим нагоре по улица “Искра”, където свирят улични музиканти и търговци продават сувенири и продукти за красота с розово масло. Единственото, което може да направи тази вечер още по-хубава, е чаша ледено розе в едно от заведенията, където хората се черпят по случай празника и никой не си гледа часовника.
Но, понеже пътуваме с деца, при нас романтиката винаги е примесена с доволна доза реалност. Вместо розе, купуваме мляко за малкия ни син и се отправяме към хотела, за да сме свежи за утрешния розобер. Казанлък ни пожелава “лека нощ” с красива заря по случай Празника на Розата.
***
Розоберът на следващия ден е в село Горно Черковище. Пред нас се изпъва обширно розово поле, обсипано с розовите главички на розите. Недалеч се виждат облите рунтави хълмове на Средна гора. Слънцето грее топло, не жарко. Отнякъде леко полъхва бриз. Омайният аромат на рози пак витае във въздуха и те кара да се усмихваш. В душата ти се възцарява един мир, и ти иде да въздъхнеш с наслада: “Ееех!”
Върволица от туристи и гости се точат към полето, да видят що е то розобер. Хора вървят бавно в лехите, снимат се на всяка крачка и събират рози.
Няма пропуски и билети. Няма професионален фотограф, който да ти иска пари за снимки с хората от селото, които са дошли на розобера, облечени в народни носии. Няма ограда, нито порта. Просто влизаш и береш.
Към нас се отправя жена, широко усмихната и с топли очи. Облечена е в народна носия, с голяма кошница в ръка, пълна с розови цветове, и с розов венец в косите. Тя е един от жителите на Казанлък, дошли тук, на ритуалния розобер, за да пресъздадат автентичната атмосфера.
– Я да да сложа едно венче на това хубаво момиченце, – казва тя и поставя венеца си в косите на 4-годишната ни дъщеря, която е сащисана и очарована едновременно.
Заговаряме се. Разказва ни за розобера – как розите се берат само ръчно и по изгрев слънце, преди да са започнали да ухаят и да губят от маслото си.
Полето, ширнало се пред нас, е засадено с Казанлъшка роза, която е разновидност на сорта Роза Дамасцена. Този сорт е известен с нежния си аромат и от него се добива розово масло и се прави розова вода. Българското розово масло е известно в целия свят със своето изключително качество. През 2015 г. 1 кг розово масло се е продавало за 7000 евро.
Благодарна съм да съм тук, на този ритуален розобер, макар и не точно по изгрев слънце, за да мога да оплакна очи в това розово поле и да осъзная и да почувствам защо България се нарича Страната на розите.
Нагазваме в редовете с рози. Кафявата почва поддава под краката – казват, че имeнно тази рехавост на почвата, нейната неспособност да задържа вода, е един от факторите, които правят района идеален за отглеждането на маслодайната роза.
Млади розоберачки в носии се закачат се с децата и търпеливо се снимат с нас и с туристите, които прииждат към тях от съседните лехи. Момичетата дори ни показват как се берат розите – само цвета, не цялото стъбло.
Децата ни, опиянани от аромата и от свободата на това място, се запиляват из лехите, пълнейки малките си кошнички с розов цвят.
***
По пътя за вкъщи си говорим за красивия Казанлък, за розобера и за Роза Дамасцена. За това, че не е за вярване, че именно това неголямо светлорозово цвете е розата, която се превръща в “течно злато” – другото име на розовото масло. През целия път до София ароматът й ни съпровожда — фин, сладък, мощен, неизчерпаем.
Наистина, Роза Дамасцена не е от розите с големи китни глави и наситени цветове, които красят улиците на Казанлък. На вид тя е по-скромна и непретенциозна, но в действителност – безценна. Защото, както обикновено се случва, най-хубавите неща се крият на неочаквани места. Човек само трябва да има желание да ги потърси и сърце да ги оцени.
*Зорница Иванова е майка на две двуезични деца, горда българка и създател на проекта “Детство Мое”. Чрез този проект Зорница желае да помогне на българските родители по света да възпитат у децата си обич към българските език и култура. След 12 години живот в САЩ Зорница се върна от Чикаго заедно със съпруга си американец и двете си деца и днес семейството живее в София.
Виж още:
Българчета в САЩ четат български книжки
Източник: “Детство мое”
