Легендарната звезда на 20-и век се разделя с любовта на живота си Ален Делон, погребва мъжа си и 14-годишния си син.
Една от най-обожаваните звезди на нашето време Роми Шнайдер умира само на 43 години. Докладът на съдебно-медицинската експертиза опровергава първоначалните предположения – че се е самоубила, и гласи, че смъртта е настъпила в резултат на разрив на сърцето, била е естествена и скоропостижна.
Легендарната звезда на 20-и век, спечелила светкавична слава и боготворена като никоя друга, претърпява серия от смазващи загуби. Тя се разделя с любовта на живота си Ален Делон, погребва мъжа си и 14-годишния си син. И привидно прави опити да преодолее нечовешката болка, но сърцето й отказва да я приеме.
Още от раждането й всичко в родословието на актрисата предрича успех. Родената на 23 септември 1938 г. Розмари Магдалена Албах-Рети (приела по-артистичното име Роми Шнайдер) е дъщеря на немската актриса Магда Шнайдер и австрийския актьор Волф Албах-Рети. Внучка е на актрисата Роза Албах-Рети, която наричат “австрийската Сара Бернар”. Прадядо й Рудолф Рети е австрийски актьор и режисьор.
Роми става светкавично известна още с първия си филм – “Когато белите люляци цъфтят”, но голямата слава идва след ролята на обожаваната от народа австрийска императрица Сиси (Елизабет Баварска) в трилогия за нея.
На 16 години Роми Шнайдер изпреварва десетки звезди и за по-малко от година е титулувана като всеобща любимка на Европа. Още преди да се развие големият й талант, името й е легенда, а филмите и любовите й са следени под лупа. Наречена е най-хубавото нещо, изнасяно някога от Австрия след валса. Роми обаче нарича пълни глупости цялата прекалена суета около името й.
Роми е приета с овации в Париж. Талантът й е толкова впечатляващ, че дори разглезените шовинистично настроени французи я канят да играе в “Театър дьо Пари”, когато е едва на 20 и без да знае езика им. Роми се справя блестящо и с това изпитание.
Но по време на снимки на филма “Кристин” през 1958 г. тя среща фаталния Ален Делон. Те са от два различни свята. Роми е момиче от осигурено буржоазно семейство, а той – “син на улицата”, презиращ хора като нея. На снимачната площадка двамата постоянно се карат. Но скоро пред очите на всички омразата им буквално прелива в любов. Роми диша чрез Ален, живее за него и иска да стане негова жена.
Не успява обаче да преобърне негативното му отношение към брака и двамата се разделят след четиригодишен годеж.
Но друга жена успява да вкара Ален в брачния хомот – Натали Бартелами. Даже им се ражда момче Антъни. За всичко това Роми научава от вестниците, и то в момент, когато продължава да живее само за Ален. В писмо той се опитва да й обясни какво се случва, но тя не му отговаря и се затваря в себе си. Близките й твърдят, че за нея тази загуба е толкова голяма, че й се налага отново да се учи да живее без Ален.
На 27 г. Роми се омъжва за немския актьор и режисьор Хари Мейен, който е на 41 г. и пълна противоположност на Ален. Ражда им се син Давид, Роми се чувства умиротворена и сигурна. Но не за дълго. След излизане на екран на филма “Басейнът”, в който тя отново се снима с Делон, тръгват клюки, че двамата продължават да се виждат. Ревността на Хари е толкова силна, че превръща живота и на двама им в ад. Тя търпи доста, не иска да разрушава семейството си, но през 1973 г. се развеждат. Шест години по-късно през 1979-а Хари се обесва в дома си Хамбург.
Междувременно Роми е покосена от страшна болест и все по-често е на успокоителни заради страшните болки. По това време тя се омъжва за предания си секретар Даниел Биасини, който е до нея в най-тежките минути. Тя е на 37, а той – на 28. Но тогава й се случва най-страшното – през лятото на 1981 г. нелепо загива синът й Давид. Домът им е обграден от висока стена с железни колове, веднъж вратата е заключена, момчето решава да се прехвърли през оградата и се нанизва на коловете.
Роми започва да си задава въпроса, с какво е разгневила Бога и защо той три пъти я наказва: раздялата с Ален, напускането на Хари, смъртта на Давид.
След загубата на детето й животът губи смисъл. Тя вече е разведена, но в живота й се появява друг млад мъж – Лорен Петен. Той също като Даниел я спасява от самотата, от тъгата по сина й и духовната пустота. Ражда им се дъщеря, верният Лорен е до нея, когато й правят много тежка операция. Роми се опитва да заглуши болката от загубата на детето си с алкохол и наркотици.
На 29 май 1982 г. двамата се прибират в дома си в Париж след вечеря в парижки ресторант. Роми се затваря в стаята си и си пуска плоча на Бах. Сутринта на 30 май всички вестници в Париж излизат с огромни заглавия “Роми Шнайдер се самоуби!” Докладът на медицинските експерти обаче е категоричен: сърцето на Роми не е издържало. Пръснало се е от мъка.