Мюсюлманинът прави действащ християнския параклис зад решетките
„Щастлив съм! Не мога да повярвам, че това ми се случва!“, казва развълнуван Сунай, като разлиства новата си книга. Тя е седмата подред, която издава зад решетките, и третата програма за самокоригиране на лишени от свобода. А той още не може да повярва, че издателство „Кибеа“ по своя инициатива я е издало безплатно, с респект към неговата мисия зад решетките.
Трети ден е в отпуск и гледа да оползотвори всяка минутка на свобода с 13-годишната си дъщеря Елиф и с родителите си Виждан и Ремзи. Щастлив е, че може да поговори свободно и с 20-годишния си син Доан, който е в Лондон. Благодарен е, че всички те са продължили да му вярват през близо 14-те години зад решетките, от общо 20-годишната му присъда. За убийство.
Корицата на новата книга на Сунай Ремзи – “Програма за себереализиране”, ноември 2020 г.
Забравете всички истории за безскрупулни убийци, които всяват ужас зад решетките; които малтретират, унижават, изнудват и тъпчат лишените от свобода. Кметът на затвора идва. Той ще ви разкаже приказка, каквато никога не сте чували. За възхода и падението, за престъплението, възмездието, катарзиса и покаянието; за силата да останеш човек и за мисията да спасяваш душитe на другите, когато не си успял да спасиш своята.
Откъде да започне?… Може би от детството, когато е бил едно добро и послушно дете. Бил е отличник, помагал е на родителите си, а те са го учили да бъде честен, искрен, точен. До 2007-ма Сунай Ремзи Мехмед е младият, красив, умен и успешен любимец на една от най-влиятелните ни партии. Лидер на младежката организация, печелещ всички избори на всякакво ниво.
Анализатори предричат бляскава кариера на харизматичния оратор, водач и голямата надежда на партията. А той е влюбен в политиката от тийнейджър, гледа в захлас първите оратори на трибуната на Народното събрание след промените и мечтае един ден да стане като тях. Затова завършва политология в Нов български университет и семестриално – право в Русенския университет.
„Знаеш ли какво е едно обикновено момче от турската махала да стигне до нивото заместник-областен на партията?… Къде щях да бъда сега? В Народното събрание“, казва Сунай пред BG VOICE.
Едва 25-годишен той разработва проекти, променящи мисленето, живота и реализацията на хората в турската махала в Силистра. Лидерът Сунай Ремзи прокарва политика за стимулиране на образованието сред неграмотните жени от етническите малцинства. За да не стават те само перфектни домакини, жени на честта и секс робини на мъжете си мюсюлмани. Работи на терен в махалата в Силистра и ги стимулира да учат. През 2003-та Сунай Ремзи е избран за най-перспективния млад политик на България.
Създава политическа академия, академична и младежка организация, става и тайният архитект на женска организация. От трите силни структури събира банка кадри, които обучава. Сунай Ремзи преобръща манталитета на хората от турския етнос, като се бори с негласната забрана мюсюлманин да се жени за християнка и обратното.
Той преобръща и представите на етноса си за религия и образование, като твърди, че „образован не значи по-малко почитащ и спазващ религията си“. Води борба срещу ранните бракове на момичетата от малцинствата, при които „дете на 15 години ражда дете“… „Аз съм българин мюсюлманин – казва той. – Обичам си моята родина и всичко българско, винаги над бюрото ми е имало портрет на моя идол Васил Левски.“
На представянето на книгата на Борислав Радославов (вляво) “Дядо Добри – светецът от Байлово” в Младежкия театър, София, 2018 г.
Никой никога няма да разбере как и защо блестящият млад лидер стига до престъпление. Сунай не помни какво точно се е случило във фаталната нощ на 26 март 2007 г. Заради проблеми в бизнеса поглъща неизвестно колко таблетки талвон – за подсилване на мозъчните функции. Убийствена комбинация.
Тялото на застреляния млад циганин Марин Маринов повече от 2 дни лежи в офиса на заведението „БГ клуб“, собственост на Сунай. Защо се е стигнало до големия конфликт между тях, не желае да говори: „Щом Марин е мъртъв, а аз съм жив, значи аз съм виновният, а той – невинният“.
Макар да не помни нищо, никога не е отричал вината си. Признава за своя голяма грешка, че панически бяга в Турция, където, объркан и отчаян, 28-годишният Сунай е тикнат в страховития затвор „Картал“ в Истанбул. „Мразех се, не можех да си простя, че причиних смъртта на това момче и ако имах пистолет, щях да се гръмна“, споделя с въздишка Сунай. След преместването в затвора „Малтепе“ отново е лидер – избран е от ръководството за отговорник за всички лишени от свобода чужденци.
От 2009 г. е в затвора Белене. И там „момчето от махалата“, издигнало се до естествен лидер, тръгва с летящ старт. От 2010 г. е неизменен кмет на затвора Белене, а от 2016 г. – и председател на „Затворническа лига – България“, тоест, на всички български затворници. Споделя, че той си знае как е оцелял физически и психически зад решетките. Допълва само, че е паднал от много високо, но сам се е изправил, както винаги в живота си.
Кметът е душата и сърцето на заключените хора, техен защитник и изповедник. Визионерът посреща всеки нов събрат, като го мотивира да не проспива престоя си в килията, а да учи и да се развива. Бори се за спасяването на всяка душа – да мине през себеопознаване, покаяние, катарзис и решение да промени съдбата си.
Сунай Ремзи (вдясно) представя книгата на световния шампион Детелин Далаклиев (вляво) “Никога не се предавай” пред лишените от свобода в затвора Белене.
Тъй като е натрупал богата институционална култура, Сунай два пъти брани затвора от закриване. Бори се и да запази училището до IV клас, с възможност да стане до VII клас. Визионерът мотивира неграмотните си събратя с думите: „Искаш ли да станеш като мен, „марката „Сунай Ремзи“?… Тогава учи!“.
Той осигурява материали за ремонт на килиите, реставрира и прави действащ християнския параклис в затвора, който дълго време стои заключен. Бившето ръководство се опитва да го превърне в класна стая и столова, а той, мюсюлманинът, го брани, сякаш е джамията, в която се моли баща му.
Благодарение на мюсюлманина Сунай Ремзи параклисът в затвора Белене грее и в него вече има служения за празниците.
Зад решетките Сунай организира издаването на вестник „Делник“ (сега – в. „Персин“), литературен кръг „Голямото четене“, разширява и обогатява библиотеката, пише и поставя пиеси, организира футболни турнири с местния клуб „Гигант“, различни курсове – „Правен“, по чужди езици, шофьорски, готварски…
За даренията си през годините не желае да говори. Получил е 113 грамоти и благодарствени писма. Но за най-голям свой успех смята, когато лишените от свобода, на които е бил ментор, след излизането си не се върнат обратно в затвора.
През 2015 г. той създава „Програма за самопомощ на българските затворници”, за да може събратята му сами да стигнат до позитивна промяна в поведението и адаптирането си в затвора. Иноваторското при нея е моделът „Равен обучава равен” (лишен от свобода обучава лишен от свобода) – нещо, което за пръв път се прави в България. През 2015 -2016 г. в нея се включват 82-ма лишени от свобода за първи път.
През 2016 г. той разработва „Програма от А до Я“, за самокоригиране на българските затворници – работа с рецидивисти. През 2017 – 2018 г. в нея участват 93-ма лишени от свобода, предимно многократно осъждани и с присъди за тежки деяния. Създадена е с цел самокорекция, като успешен старт при бъдеща ресоциализация. И двете програми Сунай Ремзи издава в книги, които са разпространени във всички български затвори.
С Румен Максимов (вдясно), треньор на малките футболисти на ФК “Гигант” Белене, с които Сунай работи.
Новата „Програма за себереализиране“, спонсорирана от издателство „Кибеа“, е за подготовка и управление на предизвикателствата, очакващи лишените от свобода след изтърпяване на наказанието. В нея Сунай подготвя събратята си за връщането им в обществото, като разглежда всички най-важни проблеми, с които ще се сблъскат след излизането си.
С дъщерята Елиф – щастливи заедно по време на отпуска му, 2020 г.
Своеобразният наръчник за лишени от свобода, на които остава година до освобождаването, съдържа полезни теми: “Извън решетките – стъпка по стъпка”, „Реинтеграционна програма за правонарушители”, “Банково кредитиране”, “Аз търся работа”. Подготвя ги за превенция на зависимостите, разработване и реализиране на проекти. Запознава ги с българските закони, социалното подпомагане, трудовата заетост у нас и в ЕС…
В книгата има уникален курс по себеуважение, себереализиране и повишаване на собствената пазарна стойност, а също по семейни ценности, по предпазване от радикален ислям, телефонни и банкови измами, от агресията по пътя. За по-предприемчивите е включил програмите на Разплащателна агенция, Фонд “Земеделие и гори”, Фонд “Тютюн”. Има и курсове по строителство, фризьорство, готварство… И новата книга потегля към всички български затвори.
“Всички тези програми нямаше да реализирам, ако не срещах разбиране от ръководството на затвора Белене, ако не работехме в партньорство”, казва Сунай. Дори и през отпуска си е продължил да работи.
От няколко месеца е преместен в Затворническото общежитие от открит тип (ЗООТ). И там е “живата легенда” и “кметът”, макар да е сдал поста. И там се е развъртял и набързо е организирал ремонти, създал е библиотека, бори се за фитнес зала и ново игрище за 80-те лишени от свобода в общежитието.
“Стопил” е с работа част от присъдата си и му остават по-малко от 3 години. “Като изляза, ще стана най-добрият български мотиватор в чужбина, ще видиш”, казва визионерът и вече има куп идеи какво ще прави на свобода. На 42 години е и вярва в себе си.
Нужно му е само едно – крилете му отново да са свободни за полет.
