Онлайн премиера на книгата на Сунай Ремзи „Програма за себереализиране“*
Боряна Антимова
Докато все още върви прекрасната композиция на Ханс Цимер от филма Гладиаторът Now We Are Free – „Сега сме свободни“, да кажа и аз няколко думи. И това, което искам да ви кажа, приятели, е, че Сунай Ремзи, който излежава 20-годишна присъда в затвора Белене, е най-свободният човек, когото съм срещала.
Как така най-свободният, ще попитате. Ами замислете се, не е ли свободата преди всичко в нашата глава? Не е ли свобода да победиш себе си? Да надмогнеш самобичуването, отчаянието, безсилието, страха, паниката, малодушието, усещането за безперспективност, комплексите, злобата, яростта… Да победиш звяра в себе си и да извикаш обратно… човека.
Да вземеш решение не да живуркаш като мишка, като несретник, задраскващ с кръстче всеки ден от календара, а да осмислиш живота си зад решетките.
Да пожелаеш да изкупиш вината си и да помогнеш на хората също като теб да победят себе си. Да начертаят нова карта на живота си. Да тръгнат по нов път. Да осъзнаят, че има и друг живот – не на грешници, а на праведници и на достойни хора. Да им покажеш, че им вярваш, че са добри хора, че имат потенциал да се развиват и зад решетките.
Ето, затова аз, повтарям, не съм срещала по-свободен човек от Сунай.
Видях го за пръв път преди 2 години, на сцената и под прожекторите – неслучайно. Защото сцената е неговият естествен пиедестал, от който той буди, вдъхновява, провокира, предизвиква хората да станат по-добри. Говореше на премиерата на книгата на Борислав Радославов – “Дядо Добри, светецът от Байлово”.
Залата го слушаше притихнала и настръхнала, а когато свърши, гръмна с бурни аплодисменти. А после хората се втурнаха да му стискат ръката, да го поздравят, че прави такива добри неща за заключените души. Ето, така един лишен от свобода човек въздейства на хората… “ДогонИ го – ми казаха мои колеги, – вземи интервю от този необикновен човек”. И така стана едно импровизирано интервю на опашката за автографи.
Когато си тръгнах, бях разтърсена от неговата трагична история и от силата на духа му. Сунай ме предизвика да си задам два основни въпроса. Първият – коя съм аз, какво правя с живота си аз, уж свободната? И вторият – какво правим ние, журналистите, след като разкажем подобна история? Хвърляме някаква бомба в медийното пространство и точка. Забравяме за случая. Но нали искаме промяна в местата за лишаване от свобода? Нали искаме хората да излизат от там по-добри, а не още по-лоши?
Тогава защо ние, журналистите, слагаме точка на подобни изключителни случаи, вместо да продължим да говорим за изключителните хора като Сунай, който, според мен лично, променя местата за лишаване от свобода, променя съдебната система, променя България? И който е ярък позитивен пример за подражание и на лишените от свобода хора и на нас, които иначе се смятаме за свободни?
Попитах се, какво мога да направя аз, за да не остане този безпрецедентен случай заключен зад решетките. Реших в рубриката ми “Успели българи” във вестник “Труд”, където представях изключителни хора, изявени хора, след като приключвах интервюто да им разказвам за случая Сунай Ремзи и да ги питам какво мислят.
И знаете ли, нито един от тези най-изявени успели българи не ме попита, защо заставам зад тази кауза. Точно обратното – адмирираха стремежа на Сунай Ремзи да направи този затвор по-добро място за живеене и тези заключени души – по-добри хора. Изпращаха му специални послания, за да го подкрепят, канеха го един ден, като излезе, да работят заедно.
След излизането на репортажа, озаглавен „Кметът на затвора идва“, седем български режисьора поискаха да направят филм за Сунай Ремзи. Филмът така и не се осъществи, поради това, че при предишното ръководство на ГДИН за един дълъг период от време имаше забрана камери и журналисти да влизат в затворите.
Но Сунай сам снима филма за себе си и сам пише историята си, всеки ден, с всичко, което прави зад решетките.
Десет години той е неизменен кмет на затвора Белене. Вече е сдал поста, но сигурна съм, че за лишените от свобода в затвора Белене, а и не само там, Сунай Ремзи си остава безспорният лидер, марката, живата легенда. И понеже ние, журналистите, боравим с факти, ето темите, за които наистина си заслужава и трябва да говорим, когато става дума за Сунай Ремзи:
–Уникалният модел „равен обучава равни“ или „лишен от свобода обучава лишени от свобода“, по който Сунай Ремзи планира и провежда курсове за преквалификация, лекции, представяния на книги, пиеси и всякакви други културни, спортни и религиозни събития и празници.
–Три от 7-те книги, които написва и издава зад решетките, са по основните му програми за самокоригиране, които разработва и провежда в затвора Белене. Като третата, чиято премиера честваме днес, Програмата за себереализиране, е своеобразен завършек на един цикъл и ценен наръчник за бъдещите свободни хора.
–Борбата на Сунай да спаси, задържи и развие училището към затвора до IV клас, с перспективата то да стане до VII клас. Всеки септември той лично агитира и мотивира неграмотните си събратя, че образованието е единственият път към по-добро бъдеще.
–Личният му стремеж да продължи да се образова, да довърши второто си висше образование “Право“, след първото – „Политология“ и да следва „Психология“.
–Борбата му да запази и обогати библиотеката, където провежда литературен кръг „Голямото четене“ и списва затворническия вестник „Делник“, сега „Персин“, на името на острова. Стремежът му творбите на най-талантливите му колеги от вестника да намерят реализация навън (в „Икар прес“, като издание за полета на духа, отворихме специална рубрика за тях – „Заключени думи“, за хора, които пишат хубаво в затвора).
–Борбата му да спаси, реставрира и направи действащ параклиса в затвора, като се осигурят свещеник и литургии на всеки християнски празник. Между другото, хора, които не познават Сунай Ремзи, видели видеото при тези наши приятели, които го правиха, попитали: “Ама той християнин ли е?”. Обяснили са им, че всъщност снимките на този параклис в този видеоколаж, който преди малко беше показан, напомнят за един от най-силните моменти в работата на Сунай Ремзи, който се бори. Първо помага да бъде реставриран, включва се със собствени срадства, прави го действащ, тоест кани свещеник и се осигуряват литургии на всеки християнски празник.
–Съвместната му работа с община Белене, читалището, библиотеката и трите спортни клуба в града по футбол, борба и карате, откъдето осигурява треньори за лишените от свобода и провежда футболни турнири между отбори от затвора и футболен клуб „Гигант“ – Белене.
–Благотворителната му дейност – за това той не обича да говори, но е правил много дарения, най-вече за деца – детски градини, читалища, училища, клубове, кръжоци.
–Позитивната му градивна нагласа да подобрява непрекъснато битовите условия в затвора, като вместо да настоява пред ръководството за ремонти, сам организира заедно с колегите си непрекъснати ремонти.
За това щях да го питам във филма, който така и не се състоя. А също и каква е формулата да оцелееш не само физически, но и психически, в една враждебна среда, и дори да си успешен. Как преобръщаш нагласата у събратята си, как им вдъхваш вместо отчаяние – надежда, вместо злоба – емпатия? Как им предаваш силата си и волята си за живот, как ги караш да повярват, че не са лоши хора и може да бъдат по-добри? Може…
Въпроси, останали без отговори. Но тези отговори Сунай сам ще даде някой ден. Ще ги даде на вдъхновяващи форуми, в бъдещите си книги, в срещите с хората навън. Ще им покаже на тях, уж свободните, как е успял да остане най-свободният човек, когото аз лично съм срещала. И аз вярвам, че ще го направи. Успех, Сунай!
* Словото е от проведената на 10 януари 2021 г. онлайн премиера на 7-мата книга на Сунай Ремзи – „Програма за себереализиране“.
Две седмици по-късно екип от приятели на Сунай Ремзи монтира записа от онлайн премиерата. Получи се нещо, което не беше правено до момента.
“Филмирана онлайн премиера” е експеримент, който се прави за пръв път в България, в условията на пандемия. Филмът е създаден през януари 2021 г. с некомерсиална цел и с доброволния труд на екип от журналисти, писатели, общественици, социални предприемачи, будители.
Основната ни цел беше безпрецедентният случай с уникалните социални проекти на лишения от свобода Сунай Ремзи да не остане “заключен” зад решетките на затвора Белене.
Този филм е посветен на Доброто като кауза, цел, смисъл и начин на живот – водеща ценност за Сунай Ремзи и за всички нас.
Над филма работиха:
Боряна Антимова, автор
Борислав Радославов, модератор
Владимир Чернев, монтаж
P.S. На 4 февруари 2021 г. Сунай Ремзи беше освободен условно предсрочно.
