Отрано разбрах, че сам трябва да постигаш нещата, защото така те са най-устойчиви, а и най-лесно се учиш, казва актрисата Луиза Григорова.
Луиза като Мерилин.
Боряна Антимова
Луиза Григорова е родена на 7 юни в Перник. Дъщеря е на Ивета Григорова, собственик на модна агенция „Ивет фешън“. Работи като модел в Тайван, Китай, Тайланд, Япония и Англия. Още с първото си излизане по света печели международната рекламна кампания на преносимите компютри „Асус“ в Тайван. В България няколко пъти е била корица на модни и женски списания, позната е като лице на големи компании като „Мтел“, „Андрюс“ и др.
Като модел.
През 2013 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков и е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Придоби широка популярност с ролите си на Алекс в сериала „Стъклен дом“ по Би Ти Ви и Яна в „Дървото на живота“ по ТВ7. Участва в постановките „Вуйчо Ваньо“ (Варненски театър), „Тирамису“ („София“), „Идеалният мъж“ в Народния, „Лодка в гората“ и „Скъперникът“ в МГТ „Зад канала“, „Евридика в подземния свят“ на пловдивския театър.
Луиза, юни ти се очертава като театрален месец, продължаваш с „Евридика в подземния свят“ в пловдивския театър. Как се чувстваш в тази роля?
-Да, юни е последният театрален месец за сезона. Ролята ми в „Евридика в подземния свят“ е много емоционална и чувствена, така че мисля, че съм в свои води. Макар представлението да трае само час и десет минути, е толкова шеметно и изпълнено с въображение, че успява да потопи в приказката не само публиката, но и самите нас. Като истинско изживяване ми е всичко в този образ.
Не е ли доста мрачен образ за твоя светъл, жизнерадостен характер?
Не мога да я нарека просто мрачна и да приключа. Определено съдбата на героинята ми не е никак лека, но тя преминава през толкова много изпитания и приключения, че е истинско предизвикателство за мен.
Евридика е една от най-сложните в драматургично отношение героини. Кое ти беше най-трудно при подготовката?
Беше ми доста сложно да прекарам цялата емоция през формата и жанра на представлението, който ние определяме като екстатична поезия. Да надграждаш непрекъснато, да изливаш вулкани от чувства нацяло, без да дребниш и да се занимаваш с детайли, и в същото време да не губиш поезията на текста. Това беше нещо доста трудно, но благодарение на Стайко Мурджев, режисьора на представлението, успяхме да го постигнем в голяма степен.
За да слезеш в царството на Хадес, беше качена на трапец и на метри от сцената се въртеше във всички посоки. Как се подготви за тази сложна акробатика?
Да, в нашата интерпретация на текста трапецът е пътят към Долното царство. Бенита Примо е хореограф на представлението и заедно с нея тренирахме около един месец. Интересното беше, че играта на трапец не трябваше да изглежда като съчетание на гимнастичка, а напротив, като път към отвъдното. Мисля, че и там постигнахме нелоши резултати.
Спомена, че си пътувала тази седмица. Къде и какво прави?
Малка глътка въздух, уединение и зареждане с нови сили.
Определяш като една от най-обичаните си роли на Гина от „Лодка в гората“, защо?
Първо, обожавам този текст на Хайтов. Гина е толкова интересно разгърнат образ, че няма никъде дупка, никъде съмнение. Обичам я, защото е много верен, искрен, силен и борбен човек. Такива хора вече много рядко се намират. Мога да кажа, че аз се стремя и в живота си да бъда такава – просто добър човек, а професията ми ме среща с психиката на много различни персонажи и това ми помага да избирам кое да взема, за да усъвършенствам себе си. От Гина бих взела много.
С Иво Аръков в “Лодка в гората”, МГТ “Зад канала”.
На 20 март беше другата ти премиера, модернистична интерпретация на „Дванайсета нощ“ по Шекспир, където си Виола. Как се чувстваш в този различен прочит на класиката?
„Дванайсета нощ“ е толкова прекрасна пиеса, а Виола – толкова хубав образ, че няма как да не се чувствам добре. Стилът на представлението е много различен от „Евридика в подземния свят“, например, и това много ме забавлява, защото ти дава възможност да изиграваш нещата по коренно различен начин. Прочитът на пиесата ми харесва, смятам, че след като темата е актуална сто процента и днес, няма защо да се играе по старомоден начин, все едно действието е няколко века назад. Това, разбира се, е право на избор за всеки режисьор, но Тея Сугарева е на 25 години и живее тук и сега, така че мисля, че решението й да направи нещо, от което разбира, е много добро.
В “12-а нощ”.
През юни ще играеш и на сцената на новия Независим театър. Какво е усещането, когато се ражда нов театър?
Радвам се, разбира се. Ако киното и театърът се развиват, това може само да ме радва.
В трупата си на Малък градски театър „Зад канала“. В кои постановки още може да те гледаме?
„Лодка в гората“, „Дванайсета нощ“, „Скъперникът“. Скоро излиза премиерата на „Лив Щайн“. А иначе може да ме видите и в Театър 199 в постановката „Разбиване“, в Театър София – „Тирамису“, и в Народния театър „Иван Вазов“ – в „Идеалният мъж“.
Снима се и в много интересна българо-френска продукция – „Ромен Гари. Книжарят“, с ретро визия. Разкажи за този проект.
Филмът е за живота на Ромен Гари по времето, когато е в България. Аз играя неговата любовница, като интересното е, че съм момиче, на което не само Гари, но и жена му симпатизира. Двамата се опитват да ми помогнат да избягам от България, но за съжаление не успяват. Интересно е, когато играеш истински съществувал човек. Не ми се беше случвало.
Луиза като модел.
Има ли покани за нови филми, сериали?
Работим по един интересен кинопроект, но все още не мога да издавам подробности.
Продължаваш ли с ангажиментите си като модел?
Честно казано, не ми остава много време за такива ангажименти, а и хората вече ме приемат като актриса, не като модел, и снимките са в друга форма.
Отказва ли се моден ангажимент на такава специална майка като Ивет Григорова?
Мама е човекът, който винаги ме е разбирал, така че там нямам проблеми.
Майка ти вече се хвали във Фейсбук с премиерите ти, че си станала талантлива и успешна актриса. А преди беше против да ставаш актриса. Сега тържествуваш ли?
Отдавна изчистихме неразбирателството по тази тема. Тя просто се притесняваше, че актьорската професия в България няма бъдеще, и не искаше да изгубя години от живота си в учене без перспектива. Да ви кажа, до голяма степен се оказа права, защото май бъдеще няма или поне не в размерите, в които аз се стремя да го достигна. Но смятам, че и двете сме наясно, че НАТФИЗ не беше загубено време, че ми даде много, че успях да постигна нелоши неща за малкото ми опит досега. Смятам, че мама е щастлива от решенията ми.
С майка си Ивет и баща си.
Какви са плюсовете една актриса да се снима като модел?
Смятам, че за една актриса е хубаво да е красива. Аз обичам да гледам красиви хора на екрана и сцената, но красотата е относително понятие. Трябва да е обаятелна и харизматична, а дали става за модел или не, мисля, че за актьорството е без значение.
Колко време ти трябваше, за да покажеш, че не си само, цитирам те, „красива муцунка и телце“, а талантлива актриса?
Никога не съм се стремяла да се доказвам пред когото и да било. Просто правя това, което ми харесва, по най-добрия начин, по който мога да го направя. Какво смятат хората, си е тяхна работа. Радвам се, когато ме оценяват за нещата, които правя, и не се притеснявам от тези, които не ме харесват.
С Асен Блатечки в “Стъклен дом”.
Трябваше да докажеш и друго: че не бързата слава от „Стъклен дом“, а талантът ти осигурява сериозни роли. Имала ли си подобни амбиции тогава, когато се въртеше сериалът, и после – да докажеш на някого нещо?
Амбиции винаги имам. Непрекъснато гледам нагоре и напред, непрекъснато искам да се развивам. Стоенето на едно място и липсата на просперитет са най-големите ми врагове.
С майка си Ивет.
Съветваш младите момичета, които искат да тръгнат по твоя път, да са воини, а не кифли… Ти никога ли не си била кифла, дори и в непълнолетните си години, когато започна кариера като модел, с майка шеф на една от най-добрите модни агенции?
Всеки преминава през периоди на развитие, важното е да растеш, да осъзнаеш навреме за какво се бориш, да видиш какви са начините, за да го постигнеш, и да действаш, а не да се осланяш на мама, тати, гадже и т.н. Аз мисля, че отрано разбрах, че сам трябва да постигаш нещата, защото така те са най-устойчиви, а и най-лесно се учиш. Когато загубиш и видиш, че няма кого да обвиниш освен себе си, сам намираш начин да поправиш нещата и съответно си пораснал и си се усъвършенствал.
Преди две години ти каза: „Снима ми се кино, в което да горя.“ Все още ли гори в теб тази мечта?
Да, не съм спряла да мечтая за кино и точно затова работя усилено в момента, за да го постигна.
Наскоро прекара един цял ден в инвалидна количка в кампанията „Ден на колела – предизвикателството“. Кое те накара да го направиш?
Направих го, защото винаги искам да помогна, ако мога, а по-конкретно заради Биляна Савова и една друга моя приятелка с диагноза „множествена склероза“.
Какво ти дава връзката с младия талантлив режисьор Мартин Макариев? По-уверена ли се чувстваш в работата, когато имаш режисьор до себе си?
Предпочитам да не споделям за личните си отношения с когото и да било. (Смее се.)
Когато те питах преди как си представяш един любим свободен ден, ти каза „пълен с работа“. Все още ли си обзета от работохолизъм, нямаш ли желание да помързелуваш, да се поглезиш с „нищоправене“?
Е, обичам да почивам понякога, но както всичко останало, това ми омръзва много бързо. А и „нищоправенето“ води до нищо, и това никак не ми харесва.
За календар на “Ивет Фешън”.
Как и къде планираш да прекараш лятото?
Надявам се да снимам един чужд филм, а ако не стане, ще ходя на море и ще работя по разни неща извън театъра.
За какво ще мечтаеш този сезон?
За лято, изпълнено с неочаквани, интересни преживявания и емоции.
Виж още: Снима ми се кино, в което да горя
