Как се стигна до момента, в който една географска местност се превърна в начин на мислене?
Силициевата долина е добре известен технологичен център в близост до Сан Франциско, Калифорния. Там са концентрирани повечето големи софтуерни и хардуерни разработчици, които променят света постоянно. Оказва се обаче, че Силициевата долина също не стои на едно място и се развива. Как се стигна до тук? На този въпрос отговаря журналистката Ким-Май Кътлър от технологичния сайт Techcrunch.com.
В текста си Кътлър разказва няколко обикновени истории. Интересното в случая е, че тя ги е научила от семейството си, което е обитавало региона в продължение на три поколения – още преди овощните дървета да бъдат изсечени и на тяхно място да бъдат построени фабрики за микрочипове, преди производителите на чипове изобщо да напуснат Азия, преди дот-ком ерата да превърне складовете в офиси на прохождащи (startup) компании, даже преди светът да знае какво е дрон и биткойн.
От 30-те до 60-те години: базови разработки
Кътлър припомня, че името “Силициевата долина” се е наложило през 70-те, но регионът е известен като технологичен център много по-отдавна. Всъщност, всичко започва с основаването на Калифорнийския и Станфордския университети, както и с щедрите субсидии за технологични иновации, които правителството на Щатите е отпускало от 30-те до 50-те години.
Дядото на Кътлър се озовал в Силициевата долина в началото на 20 век, когато прекарал няколко семестъра в Станфорд, но напуснал предсрочно, за да издържа семейството си. Той започнал работа в малка компания за електроника в Лос Анджелис, където се занимавал с производството на уреди за измерване на радиочестоти. На човека му били нужни цели 9 години, преди да успее да се върне в Станфорд и да вземе диплома.
Впоследствие той станал успешен физик, работил по едни от най-точните часовници на планетата. През 70-те негови атомни часовници са обикаляли света, доказвайки части от легендарната теория на относителността на Айнщайн. Според нея времето се забавя, когато в близост се намира голям източник на гравитация.
През 1966 г. дядото на Кътлър е назначен лично от Дейв Пакард и участва в създаването на HP Labs.
Карта на Силициевата долина със схема на разположението на по-известните фирми
От разказа става ясно, че Силициевата долина никога не е била просто машина за пари. Учените там са работили и по много полезни за обществото проекти, като например усъвършенствана система за регулиране на железопътния трафик, която предотвратява евентуални сблъсъци. Заслугата за създаването именно на такава система има дядото на Кътлър, който е бил помолен да увеличи сигурността на влаковете след една ужасяваша катастрофа във Фриймонт през 70-те.
Личната история на Кътлър не би била от значение за никого, ако Силициевата долина от днес не дължеше много на годините, в които там е работил дядо й заедно с много други експерти. Потребителската интернет ера не би била възможна без масовизацията на персоналните компютри през 80-те и 90-те, които пък нямаше да съществуват, ако учените не бяха правили опити и базови разработки още от 30-те и 40-те.
Кътлър твърди, че когато дядо й умира, неговите часовници са осигурявали около 80% от данните, нужни за определянето на международното атомно време, което се използва за установяване на Координираното универсално време или UTC. През 90-те дори компания като Netscape е имала няколко атомни часовника в офисите си.
20 години Силициева долина – забавна схема, designinfographics.com
1965 – 1995 г.: Ерата на PC и новата вълна имигранти
През 1965 г. в сила влиза закон, който променя изцяло Силициевата долина. Правителството премахва дискриминационни текстове, които до момента са пречили на имигранти от Азия, Латинска Америка, Африка и Близкия изток да работят на територията на страната. Силициевата долина бързо се превръща в магнит за инженерни кадри от Източна Азия, Индия и бившия Съветски съюз. Регионът започва да процъфтява. По това време правителствата на Индия и Китай са все още млади и тепърва ще работят за постигането на устойчив ръст, който да направи пазарите им атрактивни за чужди компании.
Майката на Кътлър е точно такъв имигрант, оценил по достойнство възможностите, които ще получи в Щатите. Тя е израснала през 60-те в Сайгон, Виетнам, където през 1974 г. става ясно, че подкрепяното от САЩ правителство няма да издържи още дълго. Жената заминала за Австралия, където завършила компютърни науки. Впоследствие тя решила да емигрира в САЩ, вдъхновена от статия в местен вестник, в която се говорело за място, наречено “Силициева долина”. Материалът описвал част от света, която е пълна с индустриални паркове, процъфтяващи компании и най-вече, много нови възможности.
Майката на Кътлър заминала, взимайки със себе си цялото си семейство. Те се спасили от режима във Виетнам, сестра й започнала работа в HP, а след няколко години упорит труд дори си купили къща в Купертино.
Към кампуса на Apple, defencetech.org
От 90-те до сега: Web 1.0 и 2.0
Преди първият интернет балон във водещите компании от Силициевата долина са работили хиляди души. По това време офисите били пълни с персонал, просто защото естеството на работата го е изисквало. За разлика от днес, когато двама програмисти могат да създадат продукт, който да се ползва от 10 милиона души. По това време Apple масово затваря офисите си в Силициевата долина, защото губи значителни позиции от Microsoft.
Отново през тези години Hewlett-Packard – една от компаниите, които основава Силициевата долина – се слива с Compaq и се превръща в HP-Compaq. Мнозина определят стъпката като нелогична, твърдейки, че HP си е изгубила идентичността. На същото място просперират и компании като Google и Apple. Силициевата долина вече е променена.
Добре дошли във Facebook, сн. salon.com
Непрестанна промяна
Някои неща в Силициевата долина сега са по-различни. Колкото повече технологичната индустрия става по-мощна, богата и приложима в ежедневието, толкова повече хора са привлечени от нея.
Чрез възхваляването на сделки между компаниите, технологичните медии също играят голяма роля във всичко това. Но това е нож с две остриета: говоренето за успешното предприемачество поощрява все повече хора да опитат да влязат в бизнеса. А за всички ни е по-добре в индустрията да се случват възможно най-много експерименти, за да изпъкнат най-добрите проекти, които да направят създателите си богати. Освен за конкурентите, разбира се.
Първият договор, който Hewlett-Packard подписва като стартъп компания, е за производство на аудио осцилатори за филма “Fantasia” на Дисни. Продукт като този е отдалечен на няколко нива от крайния потребител, така че наистина трябва да си абсолютен експерт, за да работиш в HP. А подобен пост не предлага никакъв блясък и слава.
В офиса на Google+, businessinsider.com
Днес технологични компании като Facebook заместват традиционната телевизия и филмите. Там се съдържа цялата информация и култура, която имаме нужда през деня. Всичко е различно, дори хората, които работят в тях. Ето защо, Силициевата долина понякога се усеща като развлекателна индустрия, предлагаща приложение след приложение, което потребителите да изтеглят. Като нов бар, който отваря врати и привлича посетители.
Освен това, Силициевата долина вече се е превърнала от чисто географско място в начин на мислене. И въпреки че продължава да е трудно да откриеш подобна екосистема някъде другаде, добрите практики от Силициевата долина вече могат да бъдат открити в много други общества.
Станфордският университет, stanford.edu
Например в Пекин, където вече изглежда съвсем разумно да започнеш своя бизнес в технологичния сектор. Повечето от стартъп компаниите в момента се управляват от офиси в Силициевата долина, но и в Бангалор (Индия), Словения, Пакистан, Финландия и др.
Кътлър смята, че това, което е накарало майка й и дядо й да дойдат в Силициевата долина, все още е живо. Тя твърди, че бунтарството, неподчинението и възхваляването на свободата все още живеят в душите на повечето предприемачи. Сякаш Златната треска се е върнала, но под нова форма, която пленява целия свят и стимулира създаването на нови компании. Продължава да съществува и постоянният стремеж към материални придобивки и статус.
Всичко е лотария. Здравата работа на всяка компания е основана върху стабилен фундамент от късмет. Няколко години печелиш добре, през следващите си на дъното. Може да ти се случи да управляваш най-голямата компания в Долината, а след това да се превърнеш в боксова круша за Управителния съвет.
Истината е, че всеки, който по някакъв начин е обвързан с промяната на света, е луд до някаква степен. Важно е само да можеш да избираш кога да използваш лудостта си по правилния начин.
Заглавна снимка: media.rusbase.com
Източник: Инвестор