В Ардино Марина и Христо са намерили всичко, от което се нуждаят – спокойствие, природа и най-вече – свободата да нямат шеф и сами да разпределят времето си.
В Родопите имаме всичко, от което се нуждаем.
Звучи необичайно от устата на двама млади софиянци, родени и прекарали целия си живот в столицата. Очаквам да говорим за битовите проблеми на двама млади хора, живеещи в малък родопски град от селски тип, като лоши пътища, често спиране на тока, липса на нормални комуникации като телефон и интернет, палене на печка на дърва и т.н. Нищо подобно. „Тук намерихме всичко, от което се нуждаем – спокойствие, природа и най-вече – свобода. Свободата да не си принуден да пътуваш всеки ден до офиса и да спазваш работно време; свободата да нямаш шеф и сам да избираш как да разпределяш времето си”, казват Марина и Христо.
Тя е само на 25, а той – на 29. Преди 10 месеца двамата просто решават да зарежат добрите си кариерни позиции в голяма медийна група от сайтове и да се преместят да живеят в Ардино.
„Първо решихме да скъсаме с офис работата”
Марина Янева е главен редактор на женския сайт jenite.bg, а Христо Узунов – фотограф и редактор в мъжкия сайт div.bg. Тя е бакалавър по журналистика и тази година завършва магистратура по бранд мениджмънт в Нов български университет, а той е завършил реклама, също в НБУ. Двамата споделят, че цял живот съдбата се опитва да ги събере – живели са в съседни блокове, учили са в съседни училища, събирали са се в едни и същи компании… Накрая стават колеги, но в продължение на година не си обръщат никакво внимание, докато не ги преместват да работят в една и съща стая. „Там си „пристанахме” и вече почти две години сме заедно. Скоро открихме, че и двамата мислим в посока напускане на офиса”, споделя Христо.
„Заплатите ни в медийната група бяха много добри и това е едно от нещата, които спират много хора да се преместят. Но не е най-важното”, категорична е Марина.
„Богатството не се измерва само с количеството на спечелените пари, а със свободното време, с което разполагаш. Това, че имаш пари в банковата сметка, не означава, че си свободен човек, тъй като си във властта на парите, работиш за тях. Но човек не е създаден да живее по този начин”, коментира Христо. „Твърде много стрес и реално нищо в замяна”, допълва Марина.
Двамата решават първо да напуснат работа и да предприемат нещо, което не ги обвързва с определени часове и определено място. Започват да търсят варианти как да се случи това, разговарят с много познати, минали по този път, четат много статии на различни езици как може да живееш и да се издържаш, без да работиш в офис и да си зависим от някого.
И така в един момент им хрумва, че съвсем спокойно може да се преместят в малкото градче Ардино в Родопите, където живеят бабата и дядото на Христо. „Нашата къща е малко странна, не е типичната родопска архитектура, била е на занаятчии, достроявана е постепенно на различни места. Но фактът, че имахме къща, ни улесни да направим първата крачка към преместването”, казва Христо.
Преместването продължава 3 месеца, тъй като двамата имат голяма екипировка за любимите си занимания – планинско колоездене, каране на кану, гмуркане…
Адаптация? Няма такова нещо!
В главата ми се въртяха въпроси от типа „С какво се сблъскват две софиянчета, премествайки се да живеят на село?”. „Въобще нямаше сблъскване или период на адаптация. Сякаш винаги сме живели тук, – казва Марина. – Не е имало случай да си кажем: „Ех, сега ако бяхме с София, щеше да ни е по-добре”. Всичко, което ни е липсвало, го има тук. Поддържаме връзка с всички наши приятели и сега се виждаме се с тях дори по-често, отколкото, когато живеехме в София”, разказва Марина.
Колкото до битовите неволи, двамата все пак са се сблъскали със суровата природа по време на бедствието в Ардино през март миналата година. „Всъщност беше доста интересно преживяване да живееш една седмица без ток и на студено. Печки не палим, с радиатори сме”, смее се Марина.
Двамата са категорични, че това, което най-много ги привлича, е природата и възможността да прекарват времето си в нея, тъй като са любители на откритите пространства, на красивите гледки. Христо преди това се е занимавал с планинско колоездене и е запалил и Марина. Разказват за удоволствието да караш кану в язовир или да се гмуркаш лятото в морето, което обичат толкова, колкото и планината.
Фрийлансърът работи много повече
Като „стари уебмедийни кадри” двамата продължават да си изкарват хляба с това, което са правили преди – пишат статии, публикуват снимки, или накратко – създават уебмедийно съдържание. Признават обаче, че сега, като фрийлансъри, работят много повече, защото не могат да разчитат на сигурната заплата всеки месец.
Ардино е малко градче, около 4000 жители, и там се живее значително по-евтино, казват двамата. На въпроса колко е необходимият месечен бюджет за двама човека, за да живеят спокойно в Родопите, Марина коментира, че всичко е много относително, защото всеки има различна представа за нещата, които са важни.
„Процесът по ходене на работа в столицата изискваше сериозната инвестиция от 150-200 лв. месечно за транспорт. Тук тези разходи отпадат. Освен това нямаме нуждата да си купуваме всеки месец най-новия модел смартфон. Нямаме нужда да вечеряме синьо сирене, шпроти и да пием супер скъпо червено вино. Такива изхвърляния не са ни по вкуса”, казва Марина.
Христо допълва, че не са фенове на шопинг терапиите: „Потребителското ни общество е така устроено, че изкуствено се създават потребности само, за да харчиш пари. Когато работиш, за да изкарваш пари, ти влизаш в една матрица, от която няма излизане”. „На някои хора животът, който водим, може да се стори скромен, но ние не се лишаваме от нищо”, допълва Марина. За обиколките и репортажите си из страната двамата разполагат с малка икономична кола – фолксваген поло.
„Вие луди ли сте?!”
Двамата често чуват това. „Продължават да ни гледат загрижено, – смее се Марина. – Имаше толкова странни реакции, когато казахме, че напускаме работа и ще живеем в Родопите. Всички ни питаха дали всичко е наред, чудеха се дали ние сме наред. Но вече всеки, който е дошъл при нас, знае за какво става дума и вижда защо сме го направили. Даже много хора си мечтаят да бъдат на наше място и силно се надяваме да ни последват.”
„Родопчани наистина са прекрасни хора. Не само са свестни, те притежават една вродена интелигентност. Случвало ни се е и в най-забутаното село хората да говорят по теми, над които ние дори и не сме се замисляли, – коментира Марина. – През целия ми живот не съм общувала с толкова много непознати, както през последните 10 месеца”.
Преобладаващата част от хората в Ардино са мюсюлмани. „Не може да кажем нищо лошо за тези хора. Ако в България по-често се говори за техния бит, за начина им на живот и за тяхната култура, нямаше да ги има глупости от типа „Да избием всички турци”, „България на три морета”. Мюсюлманите са хора, отворени към всеки, могат да намерят обща приказка с теб винаги, ако имаш нужда, ще ти помогнат. Една от причините да няма престъпност тук, в Родопите, е точно защото религията им ги е направила по-умерени. За тях е въпрос на чест да постъпват правилно. Ако някой си е забравил чантата някъде, и през ум не им минава да я вземат… Това, дето се крият в някакви джамии и кроят пъклени планове да отцепят части от България, е абсурдно. Всички знаем, че подобни скандали се създават изкуствено от две наши партии, които печелят електорат, като разделят хората”, коментират двамата.
Urbex.bg: осъществената им мечта
За какво „харчат” времето се днес Марина и Христо, след като имат свободата сами да го владеят и разпределят? Двамата най-после са осъществили мечтата си да направят www.urbex.bg – първия български сайт за урбекс туризъм.
Урбекс е световно движение, по света се практикува повече от 10 години, но у нас, както много други неща, идва значително по-късно. Urbex е съкращение от urban exploration, или изследване на градската среда, а и не само – на средата около нас; на различни обекти и места за алтернативен туризъм. Свързвано е с интереса към индустриалните и изоставените сгради и съоръжения. И макар името му да включва „градска” среда, изследва се не само тя, но и изоставените села. Практикуващите урбекс туризъм посещават непопулярни обекти, за да усетят загадъчната им атмосфера. „Затова те са не просто пътешественици, а истински изследователи”, казват Марина и Христо.
Движението тръгва от Западна Европа с различни риалити предавания, които се показват по „Дискавъри” и други подобни телевизионни канали.
Любители на силни усещания
Урбекс движението има своите подразделения, свързани с различния тип посещавани обекти. Така наречените дигъри например са любители на подземията. Има и любители на високите места, например руфъри се наричат тези, които обичат да се катерят по покривите на изоставени сгради. У нас отскоро затвориха Бузлуджа, заради манията да се снимаш на върха на паметника на 70 м височина, както направи фотографът Радослав Първанов. Десетки любители се катерят там, за да се снимат на сантиметри от пропастта, заради тръпката да си на ръба.
Рурекс пък е част от урбекса, която се занимава с интереса и опознаването на изоставени села. Като цяло урбекс хората се наричат още сталкери, по името на филма „Сталкер”, сниман по мотиви от повестта на Братя Стругацки „Пикник край пътя”.
Урбекс има свой кодекс, който забранява вземането на неща от обекти и унищожаването на околната среда. Идеята е да посетиш мястото, да се потопиш в атмосферата и след като си отидеш, да го оставиш такова, каквото си го открил, за да може някой след теб да го намери същото.
Урбекс е много широко разпространено в бившите съветски републики, където след краха на комунизма има огромно количество такива изоставени обекти, при това – мащабни, като фабрики и дори цели градове. В Русия има общност на урбекс хората, в която не може да влезеш току-така.
Туризъм, насочен към хората
В България освен изоставени фабрики обект на урбекс вниманието са социалистическите паметници. „Те са адски интересни на чужденците, както и на българите, – категоричен е Христо. – Тук все още се делим на комунисти и антикомунисти, вместо да приемем историята и да гледаме на паметниците просто като на едно направление в изкуството, съществувало в неговата си епоха.” И двамата споделят с тъга, че у нас има много изоставени села.
Оказва се, че много чужденци от урбекс движението идват в България заради Бузлуджа, но биха могли да посетят и други места. Марина и Христо са категорични, че България притежава голям потенциал за алтернативен туризъм. И тъй като до момента никой не се е захванал сериозно с това, искат да развият Urbex.bg като туристически портал за алтернативен туризъм и екстремни преживявания. „Така ще популяризираме България пред чужденци с урбекс интереси”, коментира Марина.
„Всъщност точно този тип туристи, както и хората, които обичат да обикалят по планините, са истинските туристи. Това са хората, които имат отношение към околната среда, които я пазят, разбират я и се кефят на истинското. Те не биха изпитали същото удоволствие, ако отидат на някоя от бутафорните ни реставрирани крепости или в лудницата на Слънчев бряг. Тези хора имат по-интелигентно отношение към околната среда и биха платили повече, за да видят място, където още няма асфалт например. Ние нямаме изградена политика за правилната реклама на страната ни. Не да казваме на чужденците „Елате да видите нашия красив Несебър”, а „Елате в Несебър, имаме изоставени сгради, имаме и още непопулярни обекти, можем да ви закараме там да ги видите, да ги снимате”. Чакаме туристите сами да се организират, а пък те няма как да го направят, ако не им покажем как. Туризмът трябва наистина да е насочен към хората”, коментира Христо.
Изоставената България
Сайтът за урбекс туризъм води началото си от рубриката на Христо „Изоставената България”, където показва в снимки изоставени обекти и обезлюдени села. „Напоследък започваме да правим доста мащабни обиколки из Родопите и да показваме неизвестни селца, посещавани само от близките на живеещите в тях. Това е най-голямото ни лично откритие, защото и хората, с които контактуваме, ни стават близки”, споделя Христо.
В своя сайт в снимки и текстове двамата разказват истории за забравени и непознати места, които няма да се открият в нито един пътеводител. Тяхното желание е да превърнат Urbex.bg в „място, посещавано от търсачи на истории и силни усещания; от хора, които побират вещите си в една раница, и са готови да се възползват от всяка възможност за пътешествие; хора, които не се притесняват да поемат рискове, за да си създадат незабравими спомени; които обичат да спят под открито небе, защото знаят, че то разполага с повече звезди и от най-луксозния хотел”.
Двамата са убедени, че „туризмът не е свързан на всяка цена с тълпи, забележителности, сувенири, самолетни билети, all inclusive оферти и куфари, пълни с дрехи; и, че най-интересните преживявания започват, когато се отклоним от познатите маршрути и поемем към неизвестното”.
Публикувано в сп. Клуб Z, март 2016 г.