Филмите, които харесваме и се стремим да правим с Ники, са не просто развлекателни, а такива, които те разклащат, оставят силен отпечатък в теб и те тласкат към положителна промяна, казва Саня.
Наживо тя е още по-красива, отколкото на екрана. Това, което камерата невинаги може да улови, е нейната деликатна харизма. Излъчва нежност, топлота и дружелюбност. Говори спокойно. Признава, че рядко дава интервюта, но е приела да говори пред мен, защото е харесала интервюто ми с Ники.
Облича се елегантно и с вкус. Идва на срещата свежа, с деликатен, почти незабележим грим, в изчистен тоалет и с големи красиви обеци – нейна слабост.
Казва, че обича ярките, шантави, нестандартни персонажи, като този на Магдалена от филма “Чужденецът” – впечатляваща…
Името й обикновено се свързва с главните роли във филмите, които нейният любим и съпруг Ники Илиев прави, и които събират овации и награди на международни фестивали. Максимата “зад всеки успял мъж стои една жена” в пълна сила важи и за Саня.
Малко хора обаче знаят, че нежната половинка на Ники стои зад много от нещата в цялостната реализация на филмите му. “Така е, защото много медии, особено жълтите, предпочитат да търсят сензацията и скандала, като игнорират съществените неща”, казва тя с лека усмивка.
Саня Борисова-Илиева е родена във Видин. Записва НАТФИЗ, но след година прекъсва и заминава при баща си в Италия. След връщането си продължава образованието в Театрален колеж “Любен Гройс”.
Първата й голяма роля е на Елица в сериала “Забранена любов”. На снимачната площадка се среща с Ники Илиев, двамата се влюбват и се женят на 24 август 2012 г. Саня се снима в двата му филма като режисьор – “Чужденецът” и “Живи легенди”. Днес двамата са успешен филмов тандем.
В момента Саня Борисова-Илиева играе и на Пловдивска сцена в ролята на Албена в едноименната постановка.
-Саня, лятото ви с Ники беше много успешно. Наскоро ти се върна с награда за главна роля от чуждестранен фестивал.
-Да, филмът ни “Живи легенди” спечели още две международни награди, този път от 10-ото издание на фестивала Rumania International Film Festival. Ники получи наградата за най-добър режисьор в категорията CineBlackSea – филми от района на Черно море. Моята награда беше за най-добра актьорска игра от филмите на фестивала, разделих я с една белгийска актриса. Посветихме наградите на нашия приятел и монтажист на филма Александър Евтимов, който си отиде прекалено рано от този свят и много ни липсва… Да почива в мир.
-Преди това бяхте и на кинофестивала на италианския остров Иския, който беше открит с филма ви “Живи легенди”.
-Да, беше много вълнуващо. Всяка година определена държава е фокус на фестивала, този път беше България, а филмът, избран да я представлява, беше “Живи легенди”, което беше голяма чест за нас. И понеже не бяхме почивали това лято, след фестивала останахме още няколко дни в Италия, Позитано.
-В началото на юли пък “Живи легенди” беше избран за “Най-добър международен филм”(“Best International Feature”) на Manhattan film festival в Ню Йорк.
-Истината е, че до последно не очаквахме един такъв нискобюджетен филм като нашия да спечели награда. Но и в Америка не се правят само високобюджетни филми.
Димо Алексиев, Любомир Ковачев, Орлин Павлов, Саня Борисова и Ники Илиев в “Живи легенди”.
-Миналата година пък първият филм на Ники – “Чужденецът” също спечели няколко приза – “Най-добър чуждестранен филм” в Манхатън, “Най-добър пълнометражен филм” и “Най добър сценарий” в Comedy festival в Лос Анджелис, наградата на публиката на “Златната роза” във Варна.
-Тук трябва да уточня, че “Чужденецът” спечели награда на Film Festival Of Manhattan, а тази година “Живи легенди” беше награден на друг, още по-престижен фестивал – Manhattan Film Festival.
С Любомир Ковачев и Ники Илиев в “Живи легенди”.
-Малко хора знаят, че имаш заслуги за цялостната реализация и на двата филма. Освен с ролите си, с какво още трябваше да се занимаваш?
-В “Чужденеца” правих много неща – бях гримьор, коафьор, художник по костюмите, гардеробиер… Въобще цялостната визия на всички персонажи във филма е мое дело. Плюс избор на локации… Всичко, каквото беше нужно. Ние с Ники много обичаме това, с което се занимаваме, и правим всичко необходимо, за да го осъществим.
С Димо Алексиев, Любомир Ковачев и Ники Илиев в “Живи легенди”.
-Би трябвало да питам Ники доколко е важно до един амбициозен режисьор да стои също толкова амбициозна и отдадена жена…
-Да, единни сме. Харесваме едни и същи неща, влюбени сме в едно и също нещо – киното. Понеже на Ники му се налага да бъде и режисьор, и продуцент, и сценарист, и актьор, и … се включвам с каквото мога. Писането на сценарии беше нещо ново за мен и определено ми допадна. Освен това ми помогна и за изграждането на ролята ми и като актриса.
-Около вашия творчески тандем май сте успели да привлечете цялото семейство, плюс приятелите?
-Да, работим по италиански – и в двата филма участват цялата фамилия и приятелите ни. Какво по-хубаво от това близките ти хора да са съмишленици!
Последни приготовления преди снимки на “Живи легенди”
-Писали сте сценария на “Живи легенди” заедно, нали?
-Основната идея беше на Ники, а аз и Ники Василевски – драматург, впоследствие и наш кум, се включихме и я развивахме заедно.
-А какво внесе ти в сюжета като нежната третинка от екипа?
-На първо място – идеята да има силни женски роли (смее се). Шегувам се, че ако ги бях оставила, нямаше да има нито една такава роля. Предимно критики, но само градивни. Моята сила е в създаването и развиването на персонажите, водя се от тях, а не от сюжета.
-В “Живи легенди” беше партньорка на звездата от “Октопод” Микеле Плачидо, сигурно е било голямо предизвикателство за теб?
-Да, определено е предизвикателство да играеш с актьор от такъв ранг. Човек в такъв момент трябва да изключи всичко и да забрави, че това е звездата Микеле Плачидо, а да вижда само образа, който той играе – на художника Кристияно Негри. Аз бях в ролята на неговата дъщеря. Чак после си дадох сметка какво ми се е случило, какво съм преживяла…
Снимките бяха съобразени с малкото свободно време на Плачидо и затова започнахме със сцените от Монако, които са кулминационните за героинята ми, при това на италиански. Като стигнахме там, сутринта валеше невероятен дъжд, но той каза, че няма проблем. Връчиха ни по един чадър на двамата и така се започна. Репетирахме много малко, горе-долу колкото да си изговорим текста. Но пък така стана много по-живо и истинско. Останах много впечатлена от високото ниво на професионализма му – в паузите между дублите се изолираше от екипа и се концентрираше върху образа си и сцената, която предстоеше, това го правеше безупречен в играта му. Истинско удоволствие беше за мен да си партнирам с него.
С Микеле Плачидо във филма “Живи легенди”
-В сравнение с Магдалена от “Чужденецът”, тази роля по-интересна ли ти беше?
-Повече си обичам Магдалена, защото е по-ярка. Обичам такива персонажи.
-Да, тя е много колоритна с диалекта си, пък и с това, че е готова да вдигне пушката срещу всеки, който я вбеси…
-Така е. Обичам по-шантави, по-крайни образи. И такъв ми предстои в третия ни филм.
-Работите по трети филм? Това е новина.
-Да, този път сценарият е изцяло на Ники, завърши го едва преди няколко дни, сега му предстои не по-леката работа да го ошлайфа. Като цяло и в частност с моя персонаж съм наясно със сценария, но не съм го прочела и нямам търпение да го направя.
-Значи няма спиране…
-Зрителите са тези, които ни стимулират. По време на фестивала в Манхатън имаше прожекции на двата филма за българската общност във Вашингтон. Нашите сънародници са били толкова впечатлени и от двата филма, че са казали на Ники, че имат огромното желание да дарят средства за третия ни филм. Освен това, данните от боксофисите показват, че “Живи легенди” е два пъти по-гледан от “Чужденецът”.
С Ники на премиерата на “Чужденецът” във Винъс Бийч, Калифорния.
-Споделяш ли идеята на съпруга си да прави гледаеми филми – добре разказани, разбираеми, които да разтоварват?
-Подкрепям го напълно, на мен също ми допада да правим филми за хората, не за да си ги гледаме само двамата в хола. Филмите, които харесваме и се стремим да правим, са не просто развлекателни, а такива, които те разклащат, оставят силен отпечатък в теб и те тласкат към положителна промяна.
-Спряха ли вече у нас да пренебрегват младия ви екип?
-Поне критиците си затвориха устите. Нищо не говорят. Поне спряха да пишат кофти неща.
На премиерата на “Живи легенди”
-Доколко има значение за вас какво пишат критиците, ако боксофис резултатите показват, че сте най-гледани, и ако имате признание в чужбина?
-Всъщност няма значение, но когато лично те нападат, не е приятно. Миналата година имахме нещо такова. Връщахме се от един фестивал в Испания, където получихме страхотни отзиви, и оттам летяхме директно за Варна заради “Златната роза”. На прожекцията на “Чужденеца” беше пълно със зрители, хората много го харесаха, спечелихме наградата на публиката. На пресконференцията след прожекцията обаче българските критици се държаха безобразно, задаваха безумни въпроси от типа “Защо, като нямате пари, правите филми? Вие не трябва да правите филми!”.
-Не е за вярване…
-Да, така беше. А това са хора, които участват в комисии и дават милиони на някакви филми, за които ние не успяваме да чуем, камо ли да ги видим.
-Кандидатствали ли сте за тези субсидии?
-Всеки път. Единствено на последната сесия не се включихме, защото видяхме, че няма смисъл, и че явно това не е нашият път.
Саня като малка с майка си
-Преди това ти имаше сериозна роля в сериала “Забранена любов”.
-Да, това е първата ми роля и реалната школа за мен. Бях втори курс, когато започнах да играя в сериала, и почти нямах време да ходя на лекции, едва си вземах изпитите.
-На Пловдивска сцена играеш в една от най-хубавите женски роли – на Албена.
-Последните два-три месеца не сме играли спектакъла, защото един от колегите не беше добре. Но наесен ще е четвъртият сезон, играе се при пълни зали. Това е единствената ми театрална роля в момента, но не бих я заменила с никоя друга.
Като Албена в едноименния спектакъл на Пловдивския театър, заедно с актьора Христо Пъдев като Нягул.
-Да уточним: била ли си модел, или не?
-Всеки път, като ми зададат този въпрос, казвам, че не съм била на модния подиум, и всеки път пишат обратното. Истината е, че след като завърших гимназията във Видин, дойдох в София с идеята да бъда актриса, а не модел. Снимала съм се в телевизионни реклами, докато следвах актьорско майсторство, както немалко мои колеги. Да си модел е отделна професия и изисква пълно отдаване, като всяка друга, а аз съм била винаги отдадена на актьорската.
-С Ники сте една от най-красивите светски двойки. Страдали ли сте от това?
-Страдахме, вече не. В България – и в киното, и в театъра, физическата красота е едва ли не като някакъв недъг, и немалко пъти сме били пренебрегвани заради това.
-В смисъл, ако един актьор е много красив, не е нормално и да е талантлив?
-Да, така излиза. Но пък всички неща, които са ни се случвали, когато са ни подценявали, ни помогнаха да си намерим своя път и да започнем да си правим нашите филми.
-Как гледаш днес на решението си преди години да свалиш дрехите си за едно мъжко издание?
-Като много голяма глупост от моя страна. Нямам нищо против голотата, напротив, харесвам я, но когато отсъства пошлостта. В случая вкусовете ни, моят и на творческия екип от списанието, се разминаваха. Те си представяха едно, аз друго, поизмъчихме се едни други и резултатът е налице. Просто нещата не ни се получиха. Ако реша някой ден да направя голи снимки, преди това сериозно ще проуча нещата, и ако няма изкуство, творчество, артистизъм, това няма да е моят проект.
-Явно обичаш да си заобиколена от красиви неща. Горската ви сватба сред природата в Ковачевица и Лещен беше много концептуална, в зелено и бяло.
-Харесвам естествените неща и се радвам, че сватбата ни беше толкова неподправена и уникална, че няма мода, която да ни е повлияла и съответно да я измести. Изживяването от случващото беше толкова силно за всички и най-вече за мен и Ники. Това е което я направи незабравима и неповторима.
-Спомена, че си била си художник на “Чужденецът”, рисувала ли си преди това?
-Да, учих рисуване в специализирана паралелка от подготвителен до XII клас. Сега рисувам много, много рядко. Последните ми неща бяха с пастел. Обичам цветовете, но и графиката. Сигурна съм, че ще дойде моментът, в който ще продължа.
-Имаш ли си домашни любимци?
-Имахме два котарака, но преди 3 години ги подарихме на една изключителна жена, която живее на село и има огромен двор. Там те се чувстват прекрасно, неразделни са, заприличали са на диви котки, козината им се е удължила, вече имат потомство. Мъчение е за стопаните, а още повече за самите животни, да бъдат затваряни в апартамент.
-Как поддържаш перфектната си форма?
-Не пазя диета и не спортувам. Обаче се стремя да се храня здравословно и да съм достатъчно активна в ежедневието си. Когато усетя, че животът ми става по-улегнал, сигурно ще се занимая с някакъв спорт.
На този етап съм привлечена от така наречената сакрална архитектура. Създателката на тази система е една бивша балерина, която живее до 89 години в абсолютно здраве. Останах впечатлена като видях нейни снимки. Тя съчетава леки упражнения, дишане и молитви… Дали съм религиозна? По-скоро бих се нарекла вярваща.
