В дома си в Киселчово българската писателка Мона Чобан, живееща в Париж, реставрира две къщи и провежда етно уикенди за възраждане на старите местни традиции.
Боряна Антимова
© Георги Георгиев – Гецата
Блянът на писателката Мона Чобан по Къщата се загнездва дълбоко в душата й и тревожи сънищата й след едно пътуване из Родопите, когато тя и мъжът й случайно кривват от главния път между смолянските села Смилян и Могилица. Райската гледка в запуснатото село Киселчово я пленява и когато се връща в Париж, където живее от години, Мона започва да мечтае за Къщата. Така я пише, с главна буква, като одушевено същество.
Къщата, която Мона и мъжът й купуват, е на повече от 100 години и ремонтът се точи с месеци. Запазват се единствено каменните стени, всичко останало се сменя – родопските дървени тавани и дюшемета, дограмите, облицовките на стените. Електричеството и канализацията се изграждат като при нова къща. Често Мона “дирижира” ремонта по скайпа и телефона от Париж, като “досажда на майсторите с безумните си идеи”.
Срещата с Къщата-блян от парижките сънища я подтиква към катарзис и в творчеството. Авторката на първите български чиклит романи написва “Доста”, един много автобиографичен и много български роман, вдъхновен от Родопите.
“Една къща не я ли галиш всеки ден, не й ли палиш печката, не й ли скърца дюшемето, значи няма ни да я залюбиш, ни тя да те слуша. Къщата е като жената – иска грижа и искреност… и къщата, и жената искат дъха ти да усещат, да го пият така за късмет, пък ту да се приласкаете, ту да се отблъснете – да си поиграете искат”, пише в “Доста”.
В Киселчово няма кой да каже на Мона какъв е бил автентичният интериор на старите родопски къщи, а и тя не смята за нужно да прави етнографски реплики. Домът според нея трябва да изразява душата на стопанина си, пък и живеем в XXI век и не е нужно да сядаме отново на трикраки столчета.
Мона решава да се разрови за обзавеждане из парижките битаци. “Нещотърсачеството” я вдъхновява. Част от красивите и запазени старинни мебели и предмети изравя в онлайн магазини, други купува на разпродажби на открито – vide grenier, които се организират в парижките предградия. Купува си и плочки за под от печена глина tomette, много по-дебели и здрави, които се продават при разрушаване на стари ферми.
От тази родопско-парижка еклектика се ражда топъл и уютен дом, в който Мона се чувства много повече себе си, отколкото в Париж. Един ден тя до такава степен е омаяна от чудната панорама пред плевнята на съседната къща, че купува и нея. Тя е в още по-плачевно състояние. И отново една година изтощителен ремонт.
Междувременно Мона заедно със съмишленици регистрира фондация за възраждане на малкото родопско селце с жители – 18 старци. В двете си къщи организира артцентър и провежда етноуикенди за възраждане на българските и местни традиции, като кани специалисти от етнографския музей в Смолян и оправни родопчанки.
На уикендите Мона и гостите й се учат да месят хляб с квас, да варят екологично чист домашен сапун, да разпознават билките и да варят ароматни настойки, да говорят с благи думи, да пекат овесени сладки… Правят разходки на чист въздух, а вечер пият ароматен билков чай пред камината.
Дневната в първата къща. Камината е била зазидана от предишните стопани и отново възстановена. Кожените мебели и всички предмети от интериора са от Париж. Оригиналната дървена масичка е от цял дънер, като само плотът е шлайфан. “Краката”, на които се държи, приличат на дърворезба, но всъщност са получени от сърцевината на дънера след изрязването. Родопска е единствено плъстената черга на пода, наследена от бившите стопани.
Дневната в първата къща от друг ракурс. Камината е била зазидана от предишните стопани и отново възстановена. Кожените мебели и всички предмети от интериора са от Париж. Оригиналната дървена масичка е от цял дънер, като само плотът е шлайфан. “Краката”, на които се държи, приличат на дърворезба, но всъщност са получени от сърцевината на дънера след изрязването. Родопска е единствено плъстената черга на пода, наследена от бившите стопани.
Дневната на втората къща. Към камината е изградена система за отопление “Водна риза”, свързана с всички радиатори и бойлери в къщата. И тук всички мебели са от Париж, само чергата е от родопския чеиз на бившата стопанка.
Трапезарията, наричана още “пивницата” на втората къща. Била е нещо като навес – три стени без таван и прозорци, а къщата е започвала от дървената стена вляво. Отварят прозорец, изграждат таван. Барплотът отделя кухненския кът от помещението. Тук родопски са само миндерите и белият китеник.
Трапезарията от друг ракурс. Големият прозорец е избит в стената допълнително, заради красивата гледка към планината.
Спалнята в първата къща. Тук, както навсякъде, има родопски таван. Дървеното легло е правено от местни майстори. Шкафът е от Париж, в бретонски стил, с типичната украса с кръгли орнаменти.
Спалня във втората къща на първия етаж, която преди това е била мазе. Налага се да подкопаят леко пода, да изолират и укрепят стената, да се избие прозорец и да се смени изгнилият гредоред. Таванът е от гипсокартон и греди, боядисани в бяло, за простор и височина. Подът е с плочки tomette. Старинното дървено легло е френско.
Спалня на втория етаж във втората къща. Запазено е старото дюшеме. Прозорците на тази и на съседната спалня са избити на врати, защото пред тях има 50 кв. м тераса. Когато се доизгражда трапезарията, таванът й се превръща в просторна тераса към двете спални на втория етаж. Старинното легло е френско.
Същата спалня от друг ракурс. Скринът е френски, чекмеджетата са с малки стъклени прозорчета, в които може да сложиш каквото си искаш и украсата да се сменя. В момента е от зърна фасул, леща, ориз, царевица, пшеница.
Чарът на тази малка стаичка с две легла във втората къща са долапчетата в стените, запазени от преди. Нощното шкафче и оригиналната нощна лампа са от Париж.
Стая в първата къща. Тези здрави легла са наследство от предишните стопани. Били са с табли, изрисувани с пасторални картинки с лебедчета, и са пребоядисани.
Баня от втората къща на втория етаж. Подът е с плочки tomette, ретро тоалетната чиния също е от Франция. Душът е отделен с красив витраж, нарисуван от приятелка на Мона. Умивалникът е от голяма френска медна купа, пробита, за да й се сложи сифон.
Източник: сп. Наш дом, ноември 2014 г.
