Любимият ученик на Гена Димитрова Ганчо Бояджиев влезе в топ 20 на италианския чарт с микс от класика и рап.
Боряна Антимова
„Когато Гена почина в болницата в Милано, две години не можах изобщо да си отворя устата да пея… Направих огромна пауза от операта. И понеже пишех поп музика за други хора и имах много приятели, които се занимаваха с електронна музика, Гена непрекъснато ми повтаряше: „Ганчо, ти си много спортна фигура, през цялото време си с млади хора, защо не направиш един албум с поп, сега тази музика е много популярна“. И след двете години пауза се захванах с това, а първия си албум Music Is The World посветих на нея“, започва разказа си Ганчо Бояджиев.
Любимият ученик на Гена Димитрова е неординарна и всестранно надарена личност. Певец, музикант, композитор, продуцент, художник, актьор, модел, бодибилдър, преподавател по английски, писател, сценарист… Самият той се обърква, когато трябва да изреди нещата, с които се занимава през годините.
Драматичен тенор върху електронна музика
Как звучи? Впечатляващо. Днес Ганчо успешно експериментира в музиката с уникалните си crossover проекти. В тях смесва по неподражаем начин оперното звучене на изключителния си глас – драматичен тенор, много чист и много мощен, с аранжименти със съвременно електронно звучене, и рап речитативи.
Gantcho – както е артистичният му псевдоним, живее от 20 години в Милано и е абсолютна звезда в Италия, с два издадени албума и трети, мастериран и готов. Освен 36-те парчета от албумите, продуктивният композитор е създал още 40 авторски песни, депозирани в Съюза на италианските композитори, на който е член. Песента му I wanna Fall In Love Again е в ротация на повече от 80 радиостанции, а видеото към нея е на 18 място в Italy Top 20 Video Cowntdown.
Във въртележката на чарта
Миналата година Gantcho заедно с един от най-популярните диджеи в Италия, DJ Twenty, реализира проект, в който първият пилотен сингъл Get Out Of My Head автоматично влиза за 2 месеца в топ 30 на целия официален италиански чарт на водещите музикални лейбъли като „Сони“, „Юнивърсъл“ и „Уорнър“, плюс независимите компании. Става първият българин, влязъл в италианска поп класация, и първият оперен певец, намерил място в поп чарт.
„В момента съм в някаква такава странна еуфория, нямам време даже да се наспя от прескачане от едно радио на друго и от една телевизия на друга, бях на повече от 40 интервюта, с единия крак съм в Италия, с другия – в България“, сподели Ганчо. После замина в дълбоката италианска провинция, а за целта на пътуването си каза: „В момента работя усилено по завършването и адаптирането на сценарий за филм, който трябва да се снима с международен екип от месец ноември. Това е всичко, което мога да издам сега“.
Детство между химията и музиката
Роденият през 1971 г. в София Ганчо Бояджиев израства сред майка, доцент по неврология и епилепсия и баща авиоинженер. Дядо му, проф. Ганчо Ганев, на когото е кръстен, е написал първия в света университетски наръчник за заболяването паркинсон.
Малкият Ганчо обаче е влюбен в музиката и мечтае да стане певец. Свири на пиано от 5-годишен, пее в детски хорове. Завършва Националната природо-математическа гимназия с профил химия и след успешно участие в международна олимпиада влиза без изпит във ВХТИ. Завършва инженерна химия, със специализация в Тулуза, Франция. Две години, от 1990-а до 1991-ва живее в Париж и Екс–ан–Прованс, където учи в института за чуждестранни студенти.
На 18 започва да учи оперно пеене с изпълнители от Софийската национална опера, от тогава са и първите му композиции. „Баща ми беше представител на авиокомпания „Балкан“ и се записах да уча оперно пеене в частно училище в Милано. От малък мечтаех да се занимавам с опера, а гласът ми беше от редките – драматичен тенор, затова през 1995 г. веднага ме приеха в Италия“, спомня си Ганчо. В Милано той изучава 5 години оперно пеене, вокална техника, репертоар и сценично майсторство в различни школи и с преподаватели като Джулиет Бизаца.
По стъпките на Гена
Най-ценно е общуването с Гена Димитрова, с която Ганчо усъвършенства вокалната си техника. Пет години следва оперната прима при пътуванията й и учи с нея между Милано, Монте Карло, Верона и Генуа.
„Гена идваше в Милано, правеше мастър класове, занимаваше се с мен, аз съм ходил много пъти на гости в Монте Карло, – спомня си Ганчо. – Следвах я на Арена ди Верона между представленията и продължавах да се уча от нея. Беше едно… невероятно, невероятно изживяване, за което съм безкрайно благодарен на съдбата. И сега ми е пред очите, как я гледаха всички – като икона! На сцената тя беше огромна, неподражаема, ненадмината! Помня как италианската преса я величаеше. Най-големият италиански критик беше казал, че Гена просто няма с какво да я сравниш! Най-добрата Турандот на всички времена!“, вълнува се певецът.
Два драматични гласа и много емоции
Според Ганчо причината Гена да го избере за свой ученик е в сходните им гласове. Тя е драматично сопрано, той – драматичен тенор. „Тези гласове са за репертоара на Верди, Пучини и Вагнер, рядкост са и са по-силни от лиричните“, обяснява Ганчо.
„Гена беше много, много скромен човек, в положителния смисъл много простичък като характер. Когато беше сред хората, се опитваше да накара всички да се чувстват удобно в компанията й. Въобще не се смяташе за звезда, винаги се опитваше да разсмее хората, да ги накара да се чувстват нормално, защото всички я гледаха като някакво божество…
Като започнеше да учи ария с някого, нямаше спиране!
До такава степен беше перфекционистка в това, което се правеше! Няма умора, няма глад, няма ядене, докато не се свърши работата, нищо друго не се прави! Беше действително неуморима. Смяташе, че нейната мисия е да предаде изкуството си на своите последователи.
Когато идваше в Милано, около нея винаги имаше много българи. Идваха при нея певци на майсторски класове, пианисти от София. Тя никога не е поискала една стотинка на някой българин за уроците, защото го смяташе за мисия. Искаше да предаде опита си по абсолютно безкористен, безусловен начин. Изслушваше всички, но работеше предимно с гласове, подобни на нейния. Но пък като почнеше да работи с някого, нямаше спирка!
Гена непрекъснато приемаше гости в дома си
Имаше апартаменти във Виена и в Монте Карло, и там имаше много българи – пианистка на хора беше сестрата на цигуларя Минчо Минчев, Божана, диригентът и част от музикантите в оркестъра също бяха българи.
Много пъти съм ходил в Монте Карло да уча с Гена, обикновено й преотстъпваха залата на хора на горния етаж над казиното, защото и театърът, и операта са в същата сграда. Ученето в тази зала беше нещо изключително. Гена беше неуморна и като започнеше да показва с глас на учениците си кое как се прави, цялата зала кънтеше така, че няма да го забравим до края на живота си.
Дали съм бил любимият й ученик?
Предполагам, че е обичала всичките си ученици по някакъв неин си начин. Тя където отидеше, в Хърватия, във Виена, в Екс-ан-Прованс, в Монте Карло, непрекъснато я следваха всички, искаха да учат с нея.
Тя слушаше всички, даваше им съвети на място, но се занимаваше само с хора, в които вярваше. Виждаше, че гласът има потенциал, може да се развие, но вярваше, че човек, освен талант, трябва да го иска силно и да има и характер да го направи.“
Скъпа, скъпа Гена
На каквато и тема да говори, Ганчо и днес продължава да цитира Гена. На 11 юни, когато се навършиха 10 години от кончината на примата, той написа във фейсбук покъртително послание заедно със снимка, на която двамата са до пианото:
„Скъпа, скъпа Гена, днес се навършват 10 години, откакто осъзнах колко празен е светът без теб! Твоите изключителни изпълнения, божествен глас и несравнима личност ме накараха да се чувствам толкова горд, че съм бил един от твоите ученици и приятели!
Скъпа Гена, ти завинаги ще останеш най-добрата Турандот на всички времена, най-добрият пример за живот на тази планета и най-ценният ми приятел! Част от моето сърце ти принадлежи завинаги и ще ми липсва твоето присъствие до пианото, като на тази снимка в Арена ди Верона!“
По стъпките на кумира
През 1999 г. Gantcho дебютира в продукцията за млади оперни певци на операта “Дон Жуан” от Моцарт на летния фестивал в Рим, а през театралния сезон 2002 – 2003 – в съвместната продукция на театър “Данте Алигиери” в Равена и театър “Дел Джилио” в Лука – операта “Малкият Коминочистач” от Бенджамин Бритън.
Участва в концерти и конкурси – „Мария Калас“ на RAI, “Джузепе Верди” в Бусето, “Ирис Адами Корадети” в Падуа, “Рикардо Дзандонаи” в Рива дел Гарда… До оня фатален 11 юни 2005-а, когато неговата любима учителка и приятелка Гена угасва в онкологичната болница в Милано и светът му се срива, а гласът му секва за цели две години.
Неговата вселенска любов
Когато се съвзема, си спомня съвета й да се пробва на поп сцената. Продължава да композира, като смесва оперното звучене на гласа с аранжименти с изключително съвременно електронно звучене.През 2011 г. излиза първият му албум в този стил, който посвещава на Гена Дмитрова. „Гена със страхотната си енергия някак си много ми помага и в момента“, споделя Ганчо.

Gantcho на подводни снимки във Варненския делфинариум за клипа към парчето My Universal Love, заедно със своя приятелка Мария Радославова, също гмуркачка.
В едно от парчетата – My Universal Love пълният с идеи композитор добавя звуци от делфини и китове, а после му хрумва да заснеме клип във Варненския делфинариум. Добре тренираният Ганчо смело се гмурка за подводни снимки на 6 м дълбочина.
Поп опера за свободата
През юни Gantcho представи в София втория си албум – Freedom, който прави с един от най-известните диджеи в Италия – DJ Twenty. Три от десетте песни в него са дуетни с интересни партньори. Единият е с много популярния в момента италиански рапър Face Pimp.
„Направих нещо като поп опера, с електроника и с неговия рап. Всъщност смесихме и езиците, аз пея на английски, той написа едни разкошни лирики на италиански за рап, и всички полудяха, даже вестниците писаха, че било най-гениалното парче за лятото в момента“, смее се Gantcho.
Другият му дует е с датската певица Санне Готлийб, която също е композитор и една нейна песен – Kitting влиза в саундтрака на първия филм „Сексът и градът”. Третият дует е с една култова италианска радиоводеща и певица – Ванеса Грей, която има 2 предавания в национални телевизии и собствено – в още 4 по-малки канала.
С любимите си партньори
- Със Санне Готлийб.
- С Ванеса Грей.
- С рапъра Face Pimp и DJ Twenty в звукозаписното студио.
Gantcho – запазената му марка
От 2010 г. Ганчо Бояджиев е член на Съюза на композиторите в Италия, като работи с различни музиканти и диджеи от Милано, Рим, Лондон, Лос Анджелис и София.
„От съюза ми признаха името Gantcho като nome d’arte – артистичен псевдоним. Това всъщност си е моето име, но паспортите ни са написани на френски, на италиански се пише без t. За италианците звучи много странно и оригинално, хем по италиански, хем не. Но това е запазената ми марка в Италия. Имам и собствен лейбъл, Gan records“, обяснява музикантът.

Обложката на втория му албум Freedom, оформена като корица на списание, дело на миланския фотограф Maкс Майола, който работи от 2 години с Prada.
Казва, че голяма част от живота му – 18 години – от 1991-ва до 2009-а пътува много и живее по малко къде ли не – в Англия, Франция, Канада, САЩ, Испания, Холандия, Южна Корея, Австрия, Полша, Русия, Израел, Швеция, Финландия, Швейцария, Тайланд. Казва, че контактът с толкова различни култури е обогатил музикалния му вкус и визия. „Животът е странно нещо, никога не знаеш къде ще те отвее“, казва замислено Ганчо и сервира поредната изненада – че е
Преподавател по английски
„Навремето имах приятелка, през цялото време пътувахме напред-назад, живях месеци с нея в Лондон, тя идваше и в България, и в Милано. Докато живях в Лондон, усвоих добре английския и в Милано от Oxford Institute набираха преподаватели по английски за една лятна сесия. Явно са ме харесали и ми предложиха да изкарам курс педагогика в Оксфорд за преподаватели по английски. Подписах договор за 1000 часа за една година.
Бях се ангажирал доста, защото по това време вече бях се записал да уча оперно пеене в частното училище, и понеже уроците ми отнемаха малко време, реших да уча и второ висше. С дипломата ми на инженер-химик от София в Politecnico di Milano (Политехническия университет в Милано) ми признаха първите 3 години и записах самолетна и космическа техника.
Междувременно се издържах с почасова работа – преподавах английски в Oxford Institute – Милано. Впрочем аз и досега преподавам английски в Милано. Макар че съм активно зает с музиката, го правя, приятно ми е да съм сред хората. Миналата година преподавах на завършващите анестезия и реанимация в медицинския факултет в университета“, разказва Ганчо.
Луд свят
През юни Ганчо пристигна в София да се снима във филм. „Миналата година също участвах в главната роля в един късометражен филм – „Генерал от Мосад“ на младата режисьорка Ана Митева. Беше една криминално-политическа комедия, направена по български, и много забавна.
Във филма използваха и моя музика – парчето Crazy World. Ана направи един клип на песента с кадри от филма. Тази година пък прави дипломна работа на военна тема, но заглавието на филма още не е уточнено“, обяснява неуморимият Ганчо.
В плен на четката и боите
Преди да се занимава с оперно пеене, Ганчо е… художник. Рисува от малък, а после в Милано участва в много съвместни изложби.
„Беше един от периодите, в които рисувах много, много активно. Платната ми се продаваха в различни галерии и това беше част от приходите ми тогава“, споделя той. Когато през 2009 г. „Булбанк“ и „Уникредит“ се сливат и освещават новия си офис срещу хотел „Шератон“ в София, чрез консулството в Милано избират за откриването да организират негова изложба с 30 платна живопис.
За платната му италианският критик Джакомо Момо Галина пише: „В творбите на Ганчо Бояджиев значителна роля играят символите. Това не е само резултат от фантазията на художника, те са и верни метафори на точни съобщения, обусловени от числа, геометрични линии и цвят. Всяка творба има сексуален и поетичен подтекст и в същото време е пълна с живот“.
Платната на Ганчо Бояджиев
- Seven – Male Version – маслено платно на Ганчо Бояджиев.
- Entrance To Personality – маслено платно на Ганчо Бояджиев.
- Forbidden Dreams – маслено платно на Ганчо Бояджиев.
- Four Years – маслено платно на Ганчо Бояджиев.
Бодибилдинг мания
- Ганчо в серия Body landscapes на фотографа Макс Майола.
- Ганчо в серия Body landscapes на фотографа Макс Майола.
Визията на Ганчо никак не кореспондира с типичния образ на оперен певец. За бицепсите, плочките по корема и културизма признава, че е мания.
„Занимавам се от много малък, непрекъснато, това за мен е голямо вдъхновение. В училище тренирах усилено лека атлетика, после почнах да се занимавам с фитнес и бодибилдинг и нещо като ти стане краста, след това е трудно да се откажеш. Но пък за мен това е и някакъв начин да намеря време за себе си.
Аз съм толкова зает с всичко, че да потренирам за час-два в зала – това за мен е начин да остана със себе си и да обмисля нещата, които имам да правя. Естествено, има и доза суетност, трябва да се харесваш. Ако не се харесвах, нямаше да съм толкова вдъхновен“, откровеничи Ганчо.
Как минава един негов ден? „Пълна лудница, – смее се той. – Аз по принцип спя малко, нощна птица съм, защото нощно време се вдъхновявам, идват ми идеи за текстове, за песни, за каквото се сетите“.
Честит рожден ден, Робокоп!
Преди години се е снимал и като модел на дрехи, и като фитнес и спортен модел. Разказва за един случай, при който с удоволствие се надсмива над себе си: „Бяха ми предложили един договор за една постановка на Бенджамин Бритън, на операта „Малкият коминочистач“, в предварителната програма на един от най-големите фестивали в Равена, организиран от Кристина Мути, жената на дългогодишния бивш диригент на Ла Скала Рикардо Мути.
Отивам на репетициите, всички са спортно облечени, с дънки, фланелка, аз също. Имаше детски хор. В момента, в който аз се появих на сцената и започнахме да репетираме… Господи, тези деца не можаха повече да ги успокоят! Скачаха ми по ръцете, искаха да ми пипат мускулите и повтаряха: „Робокоп, Робокоп“.
Беше толкова забавно и смешно, че и досега колегите ми от онази постановка, като ми звъннат за рождения ден, ми казват: „Честит рожден ден, Робокоп!“ И аз тогава си казах: „Ганчо, ако хората те виждат като Робокоп, няма как да те виждат като оперен певец, какво като имаш такъв глас. Следващите две години продължих да тренирам по-умерено, с много по-малко тежест, наложих си да отслабна и да стана по-нормален, за да влизам в сценичните костюми.“ (Бурен смях).
Източник: сп. Клуб Z, септември 2015 г.