Чрез ритмологията откриваме собствения си ритъм и поглеждаме на себе си от по-различен ъгъл, виждаме позицията си във вселенския ритъм, казва Мартин Иванов.
Боряна Антимова
Основателят на ритъм терапията у нас Мартин Иванов е композитор, диригент и перкусионист, прекарал 15 години в САЩ и Канада. Завършва престижните Berklee College of Music, Бостън (джаз композиция и аранжиране), University of Memphis и University of Massachusetts (магистърска и докторска степен по изкуствата и композиция). Завършва и СУ (стопанско управление). Преподава композиция, хармония и аранжиране в University of Memphis и University of Massachusetts.
След завръщането си основава Институт за съвременно изкуство и терапия “Либера”. Създател е на програмите “Ритмология”, “Арт ритъм”, “Корпоративен ритъм”, “Ритъм релакс” и др. С положителните вибрации на барабаните си оказва терапевтична подкрепа на хора от затвори, психодиспансери, домове за възрастни и за деца, дневни центрове за болни деца и онкоклиники. Автор е на книгите „Алхимия на Ритъма” и „Звуци от тишината”.
Мартине, кога музиката влезе трайно в живота ти?
Роден съм в семейство на лекарка и инженер, но от малък се занимавам с музика. На 4 години тръгнах на пиано, но исках да свиря на барабани. В апартамента под нас живееше едно момче, което впоследствие стана известен футболен треньор. Бяхме в един клас и седяхме на един чин. Играехме по цял ден.
Десет години тренирах футбол, бях вратар на столичен отбор, но музиката си оставаше дълбоко в мен. За разлика от съучениците ми обаче, които насила караха да свирят и бяха лишени от игрите, аз изритах всички възможни топки. После музиката по най-естествения начин се “върна” обратно в мен, с цялата емоция и желание.
Завършваш “Бъркли”, но през 2004-а, на върха на музикалната си кариера, зарязваш име, престиж, материални придобивки и се прибираш в България. Защо?
Академичното музициране не беше моят път. Всеки човек има свой път и изкуството е в това да откриеш кой е уникалният ти талант и с какво можеш да си полезен на себе си и на другите. Във Флорида през 1991 г. с колеги правихме концерт в училище за младежи със синдрома на Даун. След това всички те заобиколиха само мен, прегръщаха ме. Тогава осъзнах, че има нещо в мен, което може да бъде ценно и полезно на хората, и че моят уникален език е този на музикотерапията и ритъм терапията. В тази работа и аз самият намерих себе си.
Но иначе терапията не е създадена от мен, просто я въведох и у нас. Откакто свят светува, още от Големия взрив, се редуват силна вибрация и тишина. Всичко около нас е действие и покой. Самата природа е създадена от действие и покой, от вдишване – издишане, което само по себе си е ритъм. Под формата на вибрации музиката много силно влияе на нашата психика, физика, емоционално състояние.
Какво свое внесе в ритъм терапията?
Ще прозвучи доста “еретично” за човек с докторска степен по композиция, но за мен ценна е не академичната, а древната музика, тази на морските вълни, на дъждовните капки, на пролетното поточе, на ветровете, на бурите… Не е нужно да имаш музикално образование, за да избарабаниш ритъма на дъждовните капки, да се слееш с урагана, да имитираш “вдишването” и “издишването” на морските вълни, както правим на нашите занятия.
Какъв е терапевтичният ефект от свиренето на барабани?
Според съвременни изследвания то ускорява физическото лечение, засилва имунната система; създава усещане за добро физическо състояние, освобождаване от емоционална травма и реинтеграция със себе си. Доказано е, че действа концентриращо и лечебно върху болните от Алцхаймер, аутистичните деца, емоционално неуравновесените тийнейджъри, хората с наркотични, алкохолни и други зависимости, пациенти с травма, затворници и бездомни.
А как влияе на бича на съвремието – стреса?
Той е причина за почти всички заболявания, в това число и на животозастрашаващи като инфаркт и инсулт, за разстройство на имунната система. Доказано е, че груповото свирене на барабани е много ефективно при високостресови професии и е ценно спомагателно лечение при умора, тревога, високо кръвно налягане, астма, хронични болки, артрит, душевни заболявания, мигрени, рак, множествена склероза, болестта на Паркинсон, удар, парализа, емоционални разстройства и физическа неспособност. То прeдизвиква дълбока релаксация.
Работя по няколко програми. “Ритмология” например дава възможност да открием собствения си ритъм, като погледнем на себе си от по-различен ъгъл. А също и да видим нашата позиция във вселенския ритъм. Живеем в системи – семейство, работа, приятели, общество, държава.
В програмата “Арт ритъм” пък може да нарисуваш своя ритъм или да го изсвириш, и в това да намериш нещо полезно, което е като катарзис. Някои са се разплаквали, защото са се докоснали до нещо, което до този момент никой не е могъл да им каже. Намират отговори на въпроси, които са търсили години наред.
Провеждал си и занятия по корпоративен ритъм с големи компании. С какво те са по-различни от традиционния тиймбилдинг?
Критериите, определящи един екип като ефективен и успешен, са едни и същи както за един работен или творчески екип, така и за един спортен отбор. Те са свързани с активното слушане, осъзнаването на реалността, комуникацията, синхрона и създаването на баланс. Всеки от нас има свой личен ритъм, който определя начина му на живот – ставане, лягане, хранене, работа, почивка.
Той не се ли променя според промените в живота ни?
Ние сме единици, които се включват в определена система. Има творчески, но и строги, по-дисциплинирани системи – корпоративните. Там ти влизаш със своя личен ритъм, и ако искаш да го проявиш, а той не съответства на системата и на политиката на фирмата, просто те изхвърлят. Трябва да умееш да балансираш и да правиш компромиси.
Някои казват: “Не ми харесва да живея в България, това не съответства на моите възгледи”. Ами намери си система, която съответства на твоя ритъм и в която може да се изявиш и да се чувстваш способен, оценен. Иначе, ако непрекъснато се оплакваш от системата и си недоволен, тя или те разболява, или те изхвърля. За мен е абсолютна глупост да стоиш там, където не си щастлив.
А какво се случва със силните личности, лидерите?
За тях има и друг вариант: “Аз съм система”. Но трябва да имаш силата, харизмата, желанието, мощта да наложиш твоя уникален ритъм и да не си зависим от никого.
Впечатляваща е терапията ти в затворите. Наистина ли във всеки човек има една добра и една лоша половинка, и е възможно, ако намериш ключето към добрата, животът му да тръгне в по-добра насока?
Ключето към добрата половинка се крие първо в добрите намерения, в желанието. Трябва да тръгнеш към тези хора с любовта към това, което правиш, с готовността и желанието да общуваш с тях и с умението да влезеш във вибрацията им. Всеки от нас излъчва нещо. Лошите и хубавите вибрации се разпознават, усещат се. Още с ръкостискането мога да направя вибрационен портрет на всеки. Когато затворниците разберат, че си искрен и искаш да направиш нещо добро за тях, реагират по същия начин.
Катарзисът, до който стигат участниците в твоите групи, отприщва ли нови решения за смяна на посоката в живота им?
Да. Преди няколко години една от участничките в програмата “Ритмология” беше счетоводителка от 16 години и не беше щастлива от живота си. Когато свърши курса, тя се отказа от счетоводството и стана инструктор в детска градина по системата “Монтесори”. После детската градина стана нейна и тя в момента е управител и терапевт в нея. Това е един голям скок и пример за това как катарзисът може да даде нови сили и посоки.
Как стигна до идеята да създадеш институт “Либера”?
Когато се прибрах тук, преживях една от трите най-тежки депресии в живота си. Бях оставил абсолютно всичко, което имах, в чужбина, и в материален, и в професионален план. Дойдох тук без нищо, като турист! И тогава беше точката на пречупване.
Реших да създам организация, която да дава възможност за изява на хората, които смятат, или някой им е казал, че нямат талант. Някои, които цял живот са искали да свирят, рисуват или танцуват, но по някаква причина са станали шефове, инженери, химици. Исках те да могат да се докоснат до изкуството без идеята да стават някакви на всяка цена, просто за удоволствие.
Срещата, любовта и животът на Мартин Иванов и Самуила Жекова са абсолютен пример за синхронизацията на личните ритми.
Срещата със съпругата ти Самуила също ли беше резултат от онова съвпадение на ритмите и вибрациите, за което говореше?
Първо бих искал да уточня, че за мен думата „съвпадение” не съществува. „Съвпадението” е синхронизация на вибрации с еднакви характеристики. Ние сме абсолютен пример за синхронизацията на личните ни ритми. Самуила е родена на 24-и, аз на 25-и юли. Когато се събрахме, разбрахме, че сме живели на 200 м един от друг, че познаваме едни и същи хора, били сме на едни и същи места.
Тогава Самуила беше управител на една голяма фирма. Една неделя, работейки вкъщи, решила да се разнообрази с готвене на пилешка супа и звъннала на приятелка за рецептата. В същото време ние с тази приятелка бяхме на джазфест в Банско. Чух я да казва на някого по телефона: “Вземаш една глава лук”, а аз съм много добър готвач и веднага се намесих. Взех слушалката и започнах да инструктирам непознатата дама какво да купи и как да го сготви.
Говорихме си дълго и накрая тя ми каза: “Момче, не те знам какъв си, що си, ама те вземам, дано поне да си висок”. А аз й отвърнах: “Висок съм, бягай в гражданското да запазваш час”. На другия ден се прибрахме от Банско, срещнахме се със Самуила и оттогава не сме се разделяли 8 години. И хороскопите ни като ги гледат, са като под индиго. Когато мен ме заболи нещо, и нея я заболява точно там.
Ти си един от най-атрактивните лектори на “Свободата да бъдеш” – фестивал за ума, тялото и духа, който провеждате заедно със съпругата ти Самуила Жекова. Вероятно си й повлиял да стане негов организатор?
Да, може да се каже, че аз запалих в нея интереса към сериозните духовни практики и езотериката. Самуила също преживя истински катарзис – беше финансист и директор на големи корпорации и в един момент реши да зареже всичко и да се захване с фестивала. Сега твърди, че е истински щастлива. И двамата сме участвали в него от самото му създаване, а когато основателят му реши да замине в чужбина, го поехме. Щастлив съм, че имаме свободата да подбираме и каним най-интересните лектори, професионалисти, доказали се в областта на личностното развитие.
