Решиш ли, че си звезда, си дотам

Винаги преди представление ме е страх да не се издъня, но пък ако спре да ти пука, по-добре да не се занимаваш с тая професия, казва Алекс Сърчаджиева.

Александра Сърчаджиева е от младите амбициозни актьори, които успяват да излязат от сянката на известните си и обичани родители, като поемат по свой път в кариерата. За Алекс казват, че е наследила добрата душа на майка си, незабравимата покойна вече актриса Пепа Николова, а устрема и амбицията – от баща си, големия актьор Йосиф Сърчаджиев.

Родена е на 20 май 1983 г. в София. Започва като водеща в „Мело ТВ Мания“ по Канал 1. През 2006 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Здравко Митков. От 2006 г. до 2015 г. е част от трупата на театър „Българска армия“, а отпреди 2 месеца – на Сатиричен театър.

В театър “Българска армия” прави поредица от силни роли в постановки като „Ножица-трепач“, „Чайка“, “Железният светилник” и много други. За по-малко от 2 месеца в Сатиричния театър вече е ангажирана в 4 постановки и един мюзикъл.

Снима се в няколко филма, като за „Шивачки“ е номинирана за награда за главна женска роля. Последните години се утвърди като успешна тв водеща на “Фермер търси жена”, “Денсинг старс” и “Вип брадър”.

Щастливо омъжена е за актьора Иван Ласкин, имат дъщеря София, родена на 5 декември 2010 г..

Александра, да ти честитим ли преместването в Сатиричния театър? Надявам се, имаш повод да почерпиш?

Да, разбира се, чувствам се много добре, много ми е приятно, щастлива съм. Работя в прекрасна атмосфера, със страхотни колеги.

Всъщност може да се каже, че това е твоят театър, защото по тези коридори си тичала като дете, докато майка ти Пепа Николова играеше там?

Да, там съм израснала. Чувствам се като у дома си. Няма да е пресилено, ако кажа, че това беше вторият ми дом. Другото място беше Кукленият театър, където майка ми ме оставяше в събота и неделя преди репетиции. Гледах всички постановки и знаех всичко наизуст. Актьорите ме черпеха със сок и вафли, изобщо, прекарвах си чудесно.

С любимите си колеги Албена Павлова, Стоянка Мутафова и Ернестина Шинова.

Най-ярките ти спомени от тогава?

Трудно ми е да кажа, защото съм била всеки ден там. Израснала съм сред тези големи имена, слушала съм страхотни истории. Майка ми и Стоянка Мутафова деляха една гримьорна и бяха много близки. А Стоянка е енциклопедия, знае абсолютно всичко. Слушала съм страхотни истории за големи артисти.

Стоянка Мутафова като те видя сега, вече като част от трупата, какво ти каза?

Прегърна ме, целуна ме. Беше много вълнуващо.

Как стана приемането ти в трупата?

След като напуснах театър “Българска армия”, десетина дни по-късно получих предложение. Аз в Сатирата вече играех в едно представление – “На другата сутрин”, с Краси Ранков и Нона Йотова, което продължаваме и сега. Първо получих предложение да започна репетиции във втора постановка – “Не всеки крадец е мошеник” на Дарио Фо, заедно с Албена Павлова и Ернестина Шинова. С него сега гастролираме из страната. След това получих предложение за още едно представление и така нещата естествено се получиха – професор Здравко Митков ми предложи да се включа в трупата.

С Петър Лъджев в “Бурунданга”, постановка на Сатиричния театър.

С Петър Лъджев в “Бурунданга”, постановка на Сатиричния театър.

Спомняш ли си първите дни, как се разхождаше по същите тези коридори, където си играла като дете?

Тези спомени се върнаха в мен още когато започнах да репетирам там “На другата сутрин”, преди 2 години. Играем го трети сезон. Беше много вълнуващо. Но това са нормални неща.

Изпита ли отново респекта на детето, което тогава е гледало отблизо всички тези големи актьори?

Много е странно усещането да се събереш отново с хора, които познаваш от дете, които си гледал от публиката и изведнъж стоиш до тях на сцената… На големия Никола Анастасов от дете съм свикнала да му казвам Кольо. И сега изведнъж сме заедно на сцена… Не мога да променя обръщението си, но чувството е много особено… Естествено, че изпитвам респект. Направо си е стряскащо да си сред такива големи имена.

С Михаил Сървански, Маргарита Хлебарова и Константин Икономов в “Убийство в експреса”, постановка на Сатиричен театър.

А как преодоля този респект?

Не знам дали се преодолява такова нещо, но наистина е много вълнуващо. В последната ми премиера, която беше на….  например – “Убийство в експреса” играя с Никола Анастасов и е страхотно да си с този човек на сцената. Голям, голям!

Той е един от малкото, които останаха от онази плеяда големи актьори на Сатирата…

Голям, актьор! Великан! Ами той като излезе на сцената, направо ни помита с присъствието и изпълнението си, нека си го кажем честно.

В постановката “Убийство в експреса” Александра Сърчаджиева за пръв път е на сцена с Никола Анастасов.

Как се работи с него?

Много лесно. Той е като всички големи актьори, които просто с една дума знаят как да те насочат. Никола Анастасов няма да дойде и да ти каже как точно да играеш. Той ще се приближи и ще каже например: “Гледах те, дай да направим еди-какво си”, или “Да пробваме ето така”… Каже ти една дума – и ти тръгваш.

Когато си изморена и обезкуражена, казваш ли си: “Ето, Никола Анастасов може на тази достолепна възраст, значи и аз трябва да мога”?

Да, да, големите актьори имат страхотна енергия… Не знам как става. Той няма как да не те зарази и няма как да не те накара да тръгнеш напред.

Чест ти прави, че си с такова добро отношение и уважение към по-възрастните си колеги и въобще към старите хора.

Така трябва. Така съм научена от майка си. Нещата не започват от нас.

А колегите как те приеха?

Прекрасно. Както вече казах, там има много хубава атмосфера и нещата се правят с желание и любов.

За нула време са те ангажирали в няколко представления…

Да, играя в “На другата сутрин”, “Не всеки крадец е мошеник”, “Бурунданга”, “Убийство в експреса” и в един детски мюзикъл – “Шумът на върбите”. Много пътуваме из страната, с “Не всеки крадец е мошеник” бяхме последно в Стара Загора, Харманли, Габрово, през май ще сме във Варна, Ямбол. Сега с последната премиера “Убийство в експреса” ще пътуваме през юни във Варна и Ямбол.

В проекта “Изкуството да бъдеш различен”.

Коя от тези роли е особено силна, разтърсваща?

Всичките роли много ми харесват. Но какво да разказвам, нека хората да дойдат да ги гледат, всички представления са много хубави. Малко инфарктно трябваше да вляза в представлението “Бурунданга”, защото бях избрана на мястото на колежка, която ще става майка. Имах само 4 репетиции, а ролята е много голяма, с текст от началото до края на пиесата. Казах си: “Боже, как ще го науча това нещо за толкова кратко време!”. Но се справих. С текста никога не съм имала проблеми, явно паметта ми все още е добра. Но пък представлението е страхотно, с Тодор Близнаков, всички станали колеги са млади.

За поколението на твоите родители Сатирата беше енигма – препълнени салони, хората седяха по стъпалата с билети за правостоящи.

И аз съм седяла по стълбите, защото винаги беше пълно, гледала съм всяко представление.

Тогава, преди промените, Сатиричният театър беше символ на свободомислието с езоповия си език. Това кара ли те да си горда, че си там?

О, разбира се, какви артисти, какви представления е имало тук, няма какво да говорим.

Казват ли ти колегите на майка ти, че много приличаш по характер на нея?

Казвали са ми и се надявам наистина да е така. От майка си наследих стремежа да живея достойно, да извървя пътя си така, както тя извървя своя.

С майка си, незабравимата Пепа Николова, с която бяха много близки.

А споменавали ли са, че си с добро сърце като нея?

Не съм чувала точно този израз, но наистина се надявам да приличам на нея, поне да съм попила това, на което тя ме е научила – да бъда честна и никога да не се вземам насериозно. В момента, в който решиш, че си звезда, ти си дотам. Днес аз водя предаване по телевизията и всички ме разпознават, но утре ще е някой друг. Всичко е толкова временно и преходно! Не може да мислиш: “Аз вече съм велик” и да казваш едно “Добро утро”, не може да не уважаваш по-големите. Защото нещата не започват от нас. Майка ми ме научи да успявам по този начин. Няма ден, в който да не си помисля за нея, особено пък когато ми предстои излизане на сцената. И вярвам, че тя е някъде там, над мен, и ме пази.

В най-успешната си кино роля в “Шивачки”.

Споделяла си преди, че винаги те е страх, че може “да се издъниш”. Все още ли е така?

Да, винаги се притеснявам и смятам, че това е нещо съвсем нормално. Боя се дали представлението ще се хареса на публиката. Нали за нея работим. Случвало се е да се разминем в очакванията – за някои представление да си мислим, че ще се хареса, а да не се приеме така добре, за друго пък да се съмняваме, а да се хареса. Ето, такива неща ме вълнуват. От друга страна, ако пък спре да ти пука, по-добре да не се занимаваш с тая професия.

Преди две години ти каза пред мен, че твоят Иван бди като орлица над теб, че много ти помага и те подкрепя.

Така е и днес. Той е голямата ми опора в професията, с него се съветвам за всичко.

Одобрява ли новия ти ангажимент в Сатирата?

Разбира се, радва се много на новото ми назначение и е до мен. Щастлив е. Между другото, той репетира в момента ролята на Иванов от едноименната пиеса на Чехов в Старозагорския театър. Прекрасни колеги! Гледах една тяхна репетиция, когато бях в Стара Загора. Ще стане едно невероятно представление, премиерата е на 18 май. Така че с Иван споделяме радостите си, много сме добре, живи и здрави сме, гледаме си детето и дай, Боже, да е все така.

Напук на всички зловредни слухове?

Обичаме се, щастливи сме заедно и сме едно здраво семейство. Господ да пази, така е.

С любимия Иван Ласкин и дъщеря си София.

Ти се доказа като една от най-талантливите тв водещи още от първото ти предаване “Фермер търси жена”, после във “ВИП Брадър” и “Денсинг Старс”. Очертава ли се нов проект?

В момента не, но живот и здраве, наесен с песен… Няма още да казвам…

Като водеща на “Денсинг старс” заедно с Калин Сърменов.

Защо? Суеверна ли си?

Да.

Правиш ли нещо преди излизане на сцената, някакъв ритуал?

Казвам си някакви неща, но не мога да ти ги споделя, защото са си мои и много лични.

Това някакво самонахъсване ли е?

Не точно. Излизам с положителни мисли, надявам се всичко да мине добре и хората да харесат това, което правим на сцената.

Дъщеря ти София порасна неусетно.

Да, вече е на 4 години и 4 месеца. Ходи на детска градина.

И няма да последва твоя пример – да расте зад кулисите?

О, не, веднъж решихме да я заведем на представление на баща й и направи голямо шоу. Като го видя на сцената, започна да се дърпа и да вика: “Това е моят баща Иван, защо е там? Пуснете го веднага”! Голям смях падна.

Какво най обичаш да правиш в свободното си време?

Да спя. (смее се) С Иван много обичаме да пътуваме, когато имаме един-два дена свободни. Хубаво ни е и да си седим вкъщи. Изобщо обичаме да си прекарваме времето заедно, да се разхождаме тримата с дъщеря ми, да си играем с нея, да я мачкаме и целуваме.

За какво мечтаеш?

Важното е да сме живи и здрави, всичко друго се нарежда.