Неговата църква може да е коуъркинг спейс или кафене, библията му е “Наръчник за начинаещия предприемач”, а празниците – конференции, семинари и уъркшопи.
© businesslife.gr
Сергей Петров
Думата предприемач винаги е имала интересно, почти екзотично звучене. Дали защото я свързваме с новото и необятното, или просто защото има известна екзотика в това да използваме думи, които не разбираме. Какво всъщност значи да бъдеш предприемач?
Предприемачът е човек, който вижда възможности, които другите хора не осъзнават. Той измисля нови подходи и методи, за да революционизира даден продукт, пазар или дори цяла индустрия. Той има толкова силна вяра в себе си, че за околните често изглежда като лудост.
Когато станеш предприемач, просто изпадаш в безвремие, започваш да населяваш един паралелен свят, в който някак всичко се размива в хаос, като че животът ти е един огромен пъзел, който току-що е преминал през машина за унищожаване на документи. Дори заветната цел на всичките ти усилия често променя вида и формата си в това необятно пътешествие. Е, какво точно правят предприемачите, къде работят и кога?
Според мама
В очите на майката често предприемачът е объркано хлапе, което тъкмо се е сблъскало с живота. Временен стадий, от който скоро ще се измъкне и ще се върне в правилния път – ще си намери жена, ще изтегли кредит за апартамент и ще зачака всички други “нормални” парчета на пъзела да си дойдат на мястото.
© rebelsmag.com
Според приятелите
“Евала, че се занимаваш с твоите си неща!”. Зад тази, на пръв поглед, похвала се крият много значения, които никога не трябва да узнаваш. За някои ти си онзи тип, напуснал добре платената си работа, защото просто не си издържал на скуката, и понеже си гледал няколко мотивационни клипчета в интернет, включително филма за Стив Джобс.
За други ти си просто един от хората, “напуснали матрицата” само за да разберат, че да ядеш каша в истинския свят е далеч по-зле от това да ядеш телешка пържола в изискан ресторант във виртуалната реалност. Знаят че си се пообъркал и те поощряват, като по-големите твои братя, да направиш сам грешките си, за да може след сигурния ти неуспех да заявят самодоволно: “Аз си знаех, че идеята ти няма да успее”.
И едните, и другите се плашат от вероятността да успееш. Ако стане, значи те са грешали за матрицата и е болезнено дори да си помислят, че това, което сами не предприемат, може наистина да работи. Постепенно “забравят” да ти се обадят за партито през уикенда или да те броят за ски ваканцията тази година. Неизменно се превръщат в старите ти съученици, с които цялата ти комуникация се изразява в натискането на бутона Like от време на време.
Според обществото
Когато се представиш като предприемач пред непознат, най-честата реакция е неволна и едва доловима усмивчица. Повече хора, познаващи единствено живота в абсурдна България, смятат бизнеса за мръсна дума. Всички, които карат хубави коли, пазаруват в шикозните магазини или си позволяват да се усмихват на улицата, са престъпници/бизнесмени/с връзки.
За тях предприемач е човекът, открил как да източва евро пари. Много често първоначалният разговор с типичния скептик протича като разпит. Той ще направи всичко, за да разнищи плана ти, за да може самодоволно да се засмее и да заяви, че “ако искаш да успееш, трябва яко да бачкаш, ти да не се помисли за Бил Гейтс?”.
Според другите предприемачи
Единствената малка групичка, сред която може да търсиш разбиране, е на хората от твоята порода. Само човек, захвърлил всичко, за да се гмурне с главата напред в необятните и неизучени дебри на живота, може да се почувства съпричастен към съдбата ти.
Почти като в секта, предприемачите имат собствена религия. Тяхната църква може да е коуъркинг спейс или кафене, библията е The Lean Start Up или Start Up Owner’s Manual – книги, чиито автори са се опитали да подредят целия този хаос около създаването на компания. Празниците им са конференции, семинари, уъркшопи, дринкабаути и какви ли още не причудливи инициативи с чужди имена.
