Тя не е просто тютюнево изделие, а ритуал, дори религия. За нея може да се говори дълго и с любов – точно както се пуши. И всеки път усещането е различно.
Магдалена Гигова
Най-скъпите пури имат не само специфичен размер и начин на свиване, а и тайни рецепти за смесване на тютюневите сортове. Прочутите кубински марки съдържат повече от 20 вида листа от различни сортове.
Почитателите на хаванските пури се зарадваха на падането на ембаргото срещу Куба дори повече от поданиците на Фидел.
Пурата не е просто тютюнево изделие. Тя е ритуал, дори религия. За нея може да се говори дълго и с любов – точно както се пуши. И всеки път усещането е различно, защото две напълно еднакви пури не съществуват и всяка си има свои особености.
Никълъс Кейдж е сред знаменитостите, любители на големите цигари.
Любопитното е, че по трудност на създаването този тютюнев шедьовър се приравнява с коняка. Ако пурата е свивана ръчно, няма втора такава в света. Всяка е уникална, защото е отражение на почвата, климата и уменията на майстора торседор – специалист по навиване на тютюневи листа.
За да опознаете необятния свят на пурите и да различавате ментето от оригинала, ще са ви нужни години системни „упражнения“. Димът от тях никога не се гълта, той не бива да попада в дробовете, а това снижава вредното въздействие на никотина.
Те не са просто тютюнево изделие, а произведение на изкуството. Може да се помирисват, близват, опипват, дегустират, да се пушат поетично. Пурата е и начин на общуване, който подсказва на запознатия с правилата потребител как се отнасят към него.
В името на насладата
Когато сте си купили качествена пура, първо трябва да отрежете крайчето й със специалното ножче „кътър“. Късането му със зъби е неприемливо. Пламъкът от кибрита (задължително с дълги клечки) или от запалката не бива да докосва пурата. Жарта й дава възможност да се запали сама. Запалката не бива да е бензинова, а задължително газова.
Пурите не се ползват като останалите тютюневи изделия – те се държат в ръка, а не в устата. Всмукването на дима трябва да става чак тогава, когато жарта се разпространи по цялата окръжност на пурата.
Вдишването става бавно, с наслада и усет за пълния букет от ухания и вкусове. Важен нюанс е, че не е необходимо да гасите пурата, по-добре е да я оставите да изтлее в пепелника. Дори тогава тя ще ви дари с изумителен аромат.
В скъпите хотели има цели стаи с хюмидори – витрини, в които се поддържа постоянна влажност и температура за съхраняване на пурите.
Хубавата пура не може да е евтина. Когато купувате, се убедете, че повърхността й е гладка, а когато я въртите в ръка, не шумоли. Кутията задължително трябва да има холограма или печат, гарантиращ оригиналност, в левия ъгъл. Пурите вътре е задължително да изглеждат като хомогенна маса – почти еднакви по цвят.
Само година след появата си на бял свят през 1966 г. пурите „Коиба“ (Сohiba) стават най-търсените в света.
Ако ще ви е за първи път – започнете с класическа плътна пура, умерена по сила и с приятен вкус. В случай че ще минете в елитния легион на пушачите на пури, купете си наведнъж всички приспособления, без които ритуалът е невъзможен.
Ако пурата е от нарязан тютюнев лист, тя най-вероятно е правена с машина. Ръчните се свиват от цели листа. Те се състоят от няколко елемента: пълнеж, свързващи и покриващи листа. Всеки лист си има име и предназначение.
Воладо (volado) в превод от испански означава „летящ“. Той е най-тънък и отговаря за горенето на пурата. Листът секо (seco) на испански е „сух“ . От него зависи ароматът. Най-силният и твърд от влизащите в пълнежа листа е лихеро (ligero), в превод „лек“, осигуряващ вкуса и характера. Пропорцията, в която са смесени различните типове-тютюн в пълнежа, придава индивидуалност.
При силните пури е висок процентът на листата ligero, докато при меките и ароматни видове преобладават листата seco. Поначало пропорцията се променя с всяка реколта, защото са различни. А същевременно производителите трябва да запазят вкуса на пурите си непроменен. За това е отговорен майсторът по смеските.
Със свиването пък се занимава торседорът. Той събира пълнежа, акуратно разглаждайки всеки лист, и го увива със свързващия, подбран с определена плътност. Внимателно работейки с пръстите си, торседорът придава на бъдещата пура необходимата форма. Полученият полуфабрикат се поставя в дървена преса, за да се фиксира.
След това торседорът обвива пурата в тънък лист. Заключителният щрих е запечатването на крайчето. Малко кръгче, изрязано от цял покривен лист, се залепва за връхчето на пурата със специално лепило от растителен произход, без мирис и вкус.
Първообраз на пурите са огромните тютюневи тръби с конична форма, които пушели индианците. Идеята да се класифицират по формат и размер се появява в средата на ХIХ век в Куба. Страната и до днес е единствената, в която стандартите са залегнали в законодателството. В него са включени 69 формата за ръчно свити и 16 за машинни пури.
По традиция дължината се измерва в дюймове, а диаметърът – в специална мерна единица, заимствана от бижутерите – ринг гейдж. От дължината на пурата зависи времето, за което ще изгори. Но тя влияе и на температурата на дима, който влиза в устата. Преминавайки през пурата, той се охлажда. Затова колкото по-дълга е тя, по-прохладно и меко е усещането.
Диаметърът на пурата влияе върху пълнотата и наситеността на вкуса. Закономерността е очевидна – при по-голямата ширина има повече листа и съответно различни тютюневи видове, които образуват букета от аромати. Три едновременно тлеещи тютюневи листа дават по-различен вкус, отколкото един или два, и общата гама е по-наситена.
По отношение на формата пурите се делят на прави и фигурални. Правите (parejos) са цилиндрични, с еднакъв по цялата дължина диаметър. Фигуралните са онези с каквато и да е форма, различна от цилиндричната. Главната им особеност е в това, че при тях по-осезаемо се усещат ароматът на вкусът по време на употреба.
Най-скъпите пури имат не само специфичен размер и начин на свиване, а и тайни рецепти за смесване на материала. Прочутите кубински марки съдържат повече от 20 вида листа от различни сортове.
Правилата на удоволствието
След Моника Люински, а и преди това пура в ръцете на красива жена изглежда еротично.
Пушенето на пури е медитация. То е хедонистичен ритуал, близък до усещанията на любителите на хубавото ядене и качественото питие. Пурата се вкусва като хубав коняк или вино. Всяка, дори най-разкошната пура ще породи отвращение или пристъп на кашлица, ако дърпате както при всяко друго тютюнево изделие.
При пушенето на пури не се вдишва, не се гълта димът. Тя е преди всичко вкус и аромат. Ако сте в луксозно заведение, според етикета добрият сервитьор е длъжен да изреже и разпали пурата за вас, освен ако не искате да се насладите, правейки го сами.
Първото препятствие е панделката на пурата – етикетът. Може да се свали, но може и да се остави. Измислен е от Екатерина Велика, за да не цапа пръстите. При запалването не се използват запалки или свещи, за да не остане лош привкус. Привържениците на качествените пури са прецизни дори в това – те имат снопче от дървени клечки, които се запалват със запалка или кибрит и после се поднасят към пурата.
Когато пурата се запалва, пламъкът трябва да се държи под ъгъл. Повъртете я пред пламъка с кратки всмуквания. Уверете се, че е запалена равномерно. Ако не е, обърнете я, така че пламъкът да я обхване. След това я оставете за минута-две.
После всмуквайте през 30-90 секунди. Твърде честите всмуквания може да доведат пурата до прегряване и да й придадат рязък вкус. Ако твърде рядко я всмуквате пък, ще угасне. Задръжте дима в устата си, наслаждавайки се на неговия вкус – букет от аромати, който е съзрявал поне три години.
Как да се „разделите“ с пурата? Просто я оставете настрана, тя бързо ще угасне.
Зелените са за дами, черните – за мъжкари
Главните показатели при пурите са цветът, формата и размерът. Светлозелените са ароматни, по-леки, тънички, лесно „теглят“ и са предназначени за жени. Светлокафявите имат плътен вкус и са по-силни. Производителите ги пускат на пазара по-големи от зелените, но по-малки от шоколадовите на цвят. Те пък могат да бъдат тъмнокафяви или червеникави и са най-силните, ароматни и скъпи, но не чак колкото черните. Техният вкус е интензивен, ясно изразен и наситен.
Проститутки свивали „Коиба“
Една от легендите за създаването им твърди, че торседорът Едуард Ривера си свивал собствена смес от тютюневи листа, защото имал много чувствителна устна лигавица. Когато ги опитал един от майсторите на пурите на Кастро, останал изумен от приятния аромат. Той убедил Ривера да му даде рецептата, а за финото сгъване на тютюневите листа били наемани проститутки. Докато работели, шефът на смяната им четял стихове от Хосе Марти.
Дълги години Сohiba оставали достъпни само за милионери и короновани особи. Чак през 1982 г. те влизат в магазините, но цената им е най-високата в света. Така завладяват не само ума и чувствата, а и финансите на ползвателите им.
На различни адреси
Куба минава за класика в жанра, но на почти всеки карибски остров в кокетни работилнички около пристанището диплят тютюневи листа и нареждат продукцията си в дървени кутии пред очите на купувачите. Митовете за 16-годишни мулатки, които свиват пури на гъвкавите си бедра, се оказват рекламен трик – те само съсипват материала.
За изработването на една добра cigar са необходими над 340 манипулации, които се усъвършенстват цял живот. Така че колкото по-стара е жената с тютюна в ръце, толкова по-качествена е работата й. Девойката може да стои пред магазина в сластна поза, но в задната стаичка баба й прави истинските пури.
А традицията повелява само дами да докосват нежния материал и докато работят, да им четат любовни стихове. За пред туристите, разбира се. На пипане листата са меки като най-фина кожа, но неизмеримо по-крехки.
Мълви се, че 80 на сто от „истинските кубински пури“, които в САЩ се продават по 800 долара парчето, са произведени на Карибите. Емигранти от острова на Фидел си донесли семена, ноу-хау и машини досущ като онези, с които се правят легендарните Cohiba. Потърсили са карибска почва със същата киселинност и… ментетата дублират качествата на оригинала. Очевидно си го бива, щом легендарният Зино Давидофф още през 80-те изнесе прочутото си производство на Карибите.
Падналият ангел.
