Приказка за 28 змея и една златна ябълка

Млади специалисти, работещи за световноизвестни студиа, създават с много хъс и малко средства първия български анимационен сериал, базиран върху нашия фолклор.

Така изглеждат героите от сериала “Златната ябълка”.

Българският фолклор е една вселена.

Митко е от онези млади българи, които искат да представят една нова, модерна визия на българския филклор и легенди. И го прави. Той е създателят на първия български анимационен фентъзи сериал „Златната ябълка“, базиран върху българския фолклор. В ролята му на първопроходец зад гърба на Димитър Петров застават 28 млади и нахъсани българи, всеки от тях топ специалист в своята област. Те са обединени в студио „Змей“, а името не е случайно избрано.

„В нашия фолклор змейовете са повелители на облаците и мъглите, а студиото ни е облачно базирано, затова решихме така да се казва, – смее се Димитър. – Всичко по работата на сериала се случва по интернет, в офиса има само двама човека, другите работят дистанционно от 6 държави.“ Идеята е студиото да създаде и други проекти в бъдеще, които да показват най-положителното от нашата култура по един съвременен начин.

Как се създава нова вселена

За да се създаде един сериал, първо се определя неговата вселена, обяснява аниматорът. Персонажите са базирани на реални фолклорни герои и исторически личности, а костюмите – на автентични български носии. Архитектурата на този нов свят е базирана на българската възрожденска и средновековна архитектура. Аниматорите вплитат шевици и всякакви други графични елементи в тази вселена.

В сценария не се интерпретира приказката „Тримата братя и златната ябълка“, а просто са взети персонажите от нея, които се повтарят и във фолклора, като змейове, кукери, самодиви. „Ние не разказваме нито една фолклорна приказка. Вземаме много митове, легенди и песни и поуките от тях, които звучат актуално, и създаваме една изцяло нова, наша си приказка. Тя е осъвременена, като в нея са включени актуалните поуки и мъдростта, запазена и предавана от народа ни през вековете.“

Легенда за първия кукер

Проектът се разработва от 5 години, а от две години е публичен. Първите две години Митко и колегите му работят върху сериала в свободното си време. След това правят трейлър и с него провеждат първата ни краудфъндинг кампания за публично набиране на средства в интернет. Със събраните средства правят 4-минутен филм „Легенда за първия кукер“ и отварят студио „Змей“.

Филмът за първия кукер е малко по-странична история от вселената на „Златната ябълка“. Димитър започва да прави проучвания на тема български фолклор и да мисли как да го представи по съвременен и интересен начин, като анимация. И там открива една огромна вселена, която е безкрайно интересна и страхотна и никой никога не я е виждал.

По онова време той живее в Англия, пътува и до Франция и когато презентира проекта, чужденците са изненадани и очаровани. Реакциите им са: „Не сме очаквали, че има такива неща в България и това е страшно интересно, трябва да се разкаже“. На базата на тези реакции Димитър и колегите му създават късометражния филм „Легенда за първия кукер“, който да разказва какво представляват кукерите. Първоначалната идея е филмът да е 20-30-минутен, но средствата им стигат само за 4-минутен филм.

Супер проект, но финанси няма

Макар авторите да работят още по пилотната серия на „Златната ябълка“, към проекта проявяват интерес големи компании от САЩ, Франция и дори от Япония, която е втората голяма сила и школа в анимационните сериали след американската. Всички в един глас предричат успех на фнтъзи сериала, защото разказва за нещо, което е непознато дори и в България, камо ли по света. Националната телевизия се включва като копродуцент с 20%. През май и юни беше проведена втора краудфъндинг кампания за набиране на средства за довършване на първата серия.

Събраните средства обаче не са достатъчни. Екипът кандидатства и за субсидия в НФЦ, но проектът на се класира. При многобройните разговори с евентуални спонсори и инвеститори екипът удря на камък. Заможните българи казват, че за да вложат пари в такова нещо, трябва първо да ползват консултант. А такъв в България няма, защото въпреки славата на българската анимационна школа по света, до момента не е направен нито един анимационен сериал. Всичките ни анимации на световно равнище са фестивални, както например „Сляпата Вайша“, и са за по-стеснена аудитория. Никой обаче не е правил камерсиален анимационен сериал, който да е за максимално широка аудитория, от деца до възрастни.

Получава се затворен омагьосан кръг – американци, французи и японци са готови да инвестират, след като видят първия епизод, а екипът няма средства да го довърши. „Странно е защо българите са толкова скептични, – чуди се Димитър. – В световен план подобни сериали са с много висока добавена стойност. Вероятно ги спира сравнително дългият срок за изработката. Ние не губим надежда, продължаваме да водим разговори.“

28 змея в облака

Митко е много горд със своите „28 змея в облака“. Екипът работи по съвременните стандарти на големите холивудски студия. Почти всички са с международен опит, учили и работили в чужбина за най-успешните компании. Млади хора са, от 22 до 30-годишни, а средната им възраст е 26 години. Има хора, работили в Cartoon Network, самият Димитър също е трупал опит там.

Главният дизайнер на проекта Светла Радивоева работи в момента като CG (компютърна графика) в Disney и живее от дълги години в Калифорния. Прави пета продукция за легендарното студио. Двамата с Димитър разработват визуалния стил на персонажите и как да стилизират безкрайно интересните ни народни костюми във вид, подходящ за анимация. Другият главен дизайнер Марта Андреева живее и работи в Германия. Асистент дизайнерката Магдалена Деянова е известна и извън пределите на България, последно е правила плакатите на Сингапурския симфоничен оркестър. Автор е на много обложки за книги, корици, визуални разработки.

Главният аниматор на проекта Станислав Цветков е с над 15 години стаж в тази индустрия. Работил е за филми като „Астерикс и викингите“, за Worner Brothers и „един куп страхотни продукции“. Борис Стоянов, който работи по декорите за късометражния филм „Легенда за първия кукер“, е завършил илюстрация също в Англия, работил е по десетки основно международни проекти.

Продукция като за световно

Продуцентът Елена Рапунджиева, която е завършила в Англия, е работила за няколко големи американски продукции, в момента е във френска компания. Координаторът Румена Златкова е завършила продуцентство за медийни продукти в Ковънтри, Англия и е много опитна в това, което прави. Теодора Филипова, технически директор, освен за „ябълката“ работи и за няколко големи чужди проекта в Италия и преподава анимация в Европейския институт по дизайн в Милано.

Композитор на продукцията е младият гений Георги Стрезов, за когото светът тепърва ще говори, убеден е Димитър. Той е написал саундтрака на „Легенда за първия кукер“ и ще композира музиката за сериала. Работи изцяло за международни продукции, прави музика за трейлъри, за компютърни игри, за филми. „Тоя човек буквално ни отвя. Само на 27 години е, а прави неща на световно ниво“, казва Митко.

Компромиси в името на патриотичната мисия

Екипът работи с консултант доц. Д-р Вихра Баева, етнолог към Института по фолклористика и етнология с етнографски музей към БАН. В сферата на сценария и разработването на сюжета за тях работят международните консултанти Карлота Мастражано и Антъни Бълтън. Тя е с около 30 години опит в разработването на анимационни сериали и продукции. „Карлота преподава в Италия и из Европа и страшно много хареса проекта ни“, казва Димитър. Карлота и Антъни работят в екип, като той се специализира в писането на диалог, а тя в структура на сценарий.

От самото създаване „Златната ябълка“ се разработва паралелно на български и английски, за да бъде добре продаден добре навън. При такъв боен екип от таланти и супер професионалисти е наистина странно, че още не са намерили достатъчно добри инвеститори.

„Пълната сума за довършването на първия епизод е между три и пет пъти по-ниска от цената на продукция със същото качество където и да е извън България. Много от специалистите ни правят огромни компромиси със заплатите и хонорарите си, заради мисията да направим филм, който да популяризира българския фолклор, традиции и култура. И понеже сме облачно базирани, това ни прави доста гъвкави и успяваме да реализираме същото качество на в пъти по-ниска цена“, обяснява шефът на „змейовете“.

Идат нови „змейове“ – в академията по анимация на студио „Змей“.

Идат и нови „змейове“

За да реализират целия сериал, екипът трябва да нарасне на 45 до 60 човека. Затова студио „Змей“ организира академия по анимация, която да подготви бъдещите им кадри. Главният им аниматор Станислав Цветков се премества от Кипър в България, за да преподава в академията. В момента там се обучават 33-ма души как се прави анимация и как се работи по такъв вид анимационен сериал. Най-добрите курсисти ще останат на работа за сериала.

Димитър Петров се връща от Англия, за да разработи първия български анимационен сериал.

По следите на „златната ябълка“

Димитър е само на 27 години, но с вече впечатляващ бекграунд. Завършил е анимация в Уестминстърския университет в Лондон. Малко преди дипломирането започва работа в европейското студио на Cartoon Network по „Невероятният свят на Гъмбол“ – една продукция с няколко награди BAFTA, която продължава да се развива. Там има шанса да работи с хора от най-добрите училища по изкуствата в Европа. „Всъщност там видях как се прави анимация и осъзнах, че няма причина в България да няма такава индустрия, и че тя е много смислена, с много висока добавена и културна, и историческа стойност“, споделя Митко.

Понеже работата в Cartoon Network е на сезони, в една от почивките Димитър си връща в София, за да направи проучвания за „ябълката“. „В един момент осъзнах, че този проект ангажира цялото ми време и си струва да инвестирам повече усилия в него. Останах тук и това вече се случва 5 години“, казва аниматорът. Той дълго обикалях из България, за да събира легенди, приказки и всякакъв друг фолклор като проучвания за проекта. На 27 години.

Преди да замине за Англия, е работил за френска компания, прави графика за игри за мобилни устройства. След като се връща у нас, е гост лектор в Художествената академия, в НАТФИЗ и в университета в Лил, Северна Франция.

Как се разработва план кадър

Специализацията на Димитър Петров е така нареченият план кадър. Разработил е декорите на сериала и визуалния стил като цяло – изобразяването на природата, градовете, стилизирането на архитектурата. План кадърът представлява планиране на изображението така че самото то да разказва повече от сюжета. Например ако едно действие се случва в гора и е страшно, дали самата гора трябва да изглежда страшна и да допринася за това усещане.

Докато работи в Картуун нетуър, той продължава да се развива, като всяка година записва интензивни курсове по интернет, чрез които човек много лесно може учи при хора от Пиксар и Дисни. Проявява много голям интерес към архитектурата, което му помага в работата. Доброволец е към организацията „Мещра“, в която членуват млади архитекти, които проучват и запазва традиционни български строителни техники.

Момчил осъществи детската си мечта

Момчил Степанов е един от най-ценените и търсени озвучители на анимационни сериали. Още от малък мечтае точно за това – да бъде озвучител на анимации. Десетгодишен той е погълнат от красивия свят на рисуваните филмчета и си представя как дава живот на рисуваните герои с гласа си. От малък е артистичен, пее и участва в различни формации. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков през 2009 г. Оттогава се е отдал изцяло на озвучаването.

Озвучаването в никакъв случай не е алтернатива на играта на сцена, категоричен е Момчил. Ако го избереш, трябва да му се отдадеш напълно и непрекъснато да се усъвършенстваш. Работил е за всички големи световни компании, продуциращи анимации. Тази година е номиниран за „Икар“ в категория „Златен глас“ за ролята на Клон във филма „Тролчета“. Било е голямо предизвикателство за него, защото в оригинала ролята е озвучена от Джъстин Тимбърлейк. Той е и Мауи в „Смелата Ваяна“, в оригинал озвучена от кечиста и актьор Скалата, и Кристоф от „Замръзналото кралство“.

Момчил Степанов.

Да дадеш живот на героя

До основната му роля в сериала – консултацията и режисурата на озвучаването още не се е стигнало, но се присъединява към екипа преди 3 години. Провокиран е от възможността да се включи в правенето на първия български анимационен сериал и от шанса да даде живот на оригинални персонажи, а не да озвучава на български вече създадени. Работил е за най-големите компании като Disney, Dreamworld, Cartoon Network и Pixar. Затова с цялата си душа и сърце се включва и като бизнес консултант, и в събирането на средства за проекта.

Провокация за Момчил е и възможността за пръв път да се вплете българският фолклор в една серийна анимация, като след това филмът стане посланик на българската култура по света.

Разработка на персонажи от сериала.

Вихра, една от героините в сериала.

Вихра и Тина – героини от сериала.

Как се рекламира страната чрез анимация

„Надявам се нещата да се развият доста по-бързо и да успеем да покажем нашата история, нашите кукери, змейове и самодиви пред света. Отворени сме към корпоративно спонсорство и партньорство. Имаме статистика, че такива продукции увеличават туристическия поток с 16 до 40%. Шотландското туристическо министерство например е инвестирало в анимацията „Смело сърце“ на Pixar. Преди филма върви реклама: „Посетете местата, вдъхновили тази продукция в Шотландия“. И благодарение на тези реклами в следващите месеци имат 17% увеличение на посещаемостта“, обяснява Димитър.

Ако се осигурят финансите за първия епизод, неговата изработка по международните стандарти за такива екшън приключенски анимации – от 24 до 26 минути, ще отнеме 8 месеца. Идеята на екипа е той да е 12 епизода по 24 до 26 минути всеки, а работата по него при осигурени средства и разширен екип  ще е година и половина. Мозъците в групата имат готов сценарий и за няколко сезона напред, според зрителския интерес.

Спайдърмен или кукери и самодиви?

Най-много ги радват писмата от майки на малки деца, които са гледали „Легенда за първия кукер“ или са чели книжката към него. „Въпросът е да стигнем до максимално широка аудитория и за децата, които ще сравняват Златната ябълка с хитовете от Картуун нетуърк“, казва Митко. Развълнувало го писмото на една майка. Малкият ѝ син дълго се чудил какви фигурки да има на тортата за рождения си ден – Костенурки Нинджа или Спайдърмен, а накрая решил да са кукери.

Друго петгодишно момиченце много се страхувало от тъмното. Родителите му купуват книжката за кукера, прочитат я и слагат до леглото му малък чан – да го пази от тъмното. „Много бихме искали утре децата да играят не само на супермени и спайдърмени, а на кукери, самодиви и змейове, да си говорят за тези истории и те да са живи. Ако ние самите не си пазим културата, няма кой друг да я пази?“, вълнува се Димитър Петров.

Виж още: Заслужаваме Pod Igoto, а не “Златната ябълка”

Публикувано в сп. “Клуб Z”, юли 2017 г.