Животът на йеромонах Серафим Роуз сам по себе си е някакво чудо. Надареният до гениалност американец загърбва всичко материално и се отдава на Бога.
14 април 1981 г. Отец Серафим служи божествена литургия в понеделник от Светлата седмица във външната камбанария на манастира „Преп. Герман Аляскински“ – мястото, където след година е погребан.
Мариела Балева
Животът му сам по себе си е някакво чудо. Що за човек може да е един американец, при това надарен до гениалност според познаващите го, който решава да загърби всичко материално, да се отдаде в служба на Бога и да просвещава хиляди. Йеромонах Серафим Роуз (1934-1982) прави това, след като изучава подробно много религии, преминавайки през протестантството, през Дзен будизма, през източните философии, през юдаизма, суфизма и какво ли не… За да стигне по думите му до истината, която толкова дълго търси – православието.
Книгите и размишленията на отец Серафим и днес са едни от предпочитаните духовни четива на православните по целия свят. Във всеки църковен магазин или книжарница има поне по няколко негови издания, които простичко и достъпно дават отговор на всички въпроси, интересуващи съвременния християнин.
Заедно с още неколцина свои духовни братя създава в планините на Северна Калифорния, близо до градчето Платина, манастира „Преп. Герман Аляскински“. На това място, превърнало се в истинска духовна пустиня (изолирано от живота, усамотено, тихо и спокойно място сред природата подобно на Великата pилска пустиня), той посвещава в православната вяра стотици, дори хиляди американци.
Юджийн Роуз е роден в обикновено протестантско семейство в курортното градче Сан Диего в Калифорния. Родителите на майка му Естер са емигранти от Норвегия. Баща му – наполовина фанцузин, наполовина датчанин – изкарва прехраната си с поддръжка на игрища за бейзбол. Но когато на 12 август 1934 г. му се ражда третият и последен син, той му дава името Юджийн, което в превод означава благороден.
Искам да стана мъдър
Юджийн Роуз, бъдещият отец Серафим, е изключително надарено дете. Един от учителите му признава, че присъствието на Юджийн в часа го кара да се концентрира и съсредоточено да води урока, „за да не му губи времето“. Веднъж майка му казва: „Ако продължаваш с тези темпове, далеч ще стигнеш.“ Тогава той й отговаря: „Аз искам друго. Искам да стана мъдър.“ Често цитира Светото писание по памет. Когато навършва 14 години, изявява желание да се кръсти и осъществява това в Методистката църква.
Инстинктивно Юджийн не приема идеалите на връстниците си – не го интересуват спортните коли, дискотеките и купоните. Той предпочита да броди сам по обраслия с гори каньон, недалеч от дома си, терзаейки се от въпроси като какво е животът и къде е мястото му в него.
През 1952 г. Юджийн постъпва в един от най-старите университети в Калифорния – Помола колидж. Крехък на вид и срамежлив в общуването с околните, у него бушува страст към познание на нещата и душата му се стреми да разбере смисъла на всичко съществуващо. Протестантството не удовлетворява младежа и той не приема прагматичния свят. Затова Юджийн въстава против общоприетите норми. Американецът продължава да търси отговори на въпросите, които го вълнуват, и се обръща към Изтока – започва да се занимава с Дзен будизъм.
Малкият Юджийн Роуз с майка си и баща си.
В търсене на Бога
По време на следването си в колежа той се запознава с Елисън – момичето е единственият човек, пред когото разкрива мислите си. Елисън принадлежи към Англиканската църква – убеждава го в истинността на християнската вяра и в несъстоятелността на Дзен будизма. По нейно настояване той прочита „Братя Карамазови“ на Достоевски. Тази книга за първи път му открива света на православието. Голям ефект върху Юджийн оказва и музиката на Йохан Себастиан Бах.
Започва да изучава световните религии – запознава се с древнокитайски, за да представи на Запада китайската традиция не от западна, а от източна гледна точка. След завършването на колежа през 1956 г. Юджийн постъпва в Академията за изучаване на Азия в Сан Франциско. Година и половина той изследва индуизъм, юдаизъм, будизъм, суфизъм и др., търсейки, както сам казва, преди всичко истината. Един от неговите приятели специализира източно християнство и именно той го запознава с Добротолюбието. „Добротолюбие“ е известен в целия православен свят сборник с поучения и беседи за духовния живот на светите отци и учители на църквата.
Благодарение на този негов приятел за първи път посещава православно богослужение. Това става на Велики петък през Страстната седмица в катедралния православен храм в Сан Франциско. Тогава той едва ли предполага как ще повлияе това събитие на неговия живот.
Икона с изображение на йеромонах Серафим Роуз.
И скоро след своето „обръщане“ пише на Елисън: „Православието е по-добро от Бах.“
Продължава в университета „Бъркли“ (Калифорния) и става магистър по източни езици. Освен занятията, които има, Юджийн преподава езици на студентите. Негов наставник е известният лингвист китаист проф. Питър А. Будберг. Един спор между тях обаче разкрива разминаване на идеалите им. Спорът бил за това кой е по-велик – Лев Толстой или Достоевски. Будберг е на страната на Толстой, а Юджийн защитава Достоевски. Роуз обаче се усъмнил в себе си – дали достатъчно добре познава Толстой, заради което прочита „Война и мир“. След няколко дни почукал на вратата на Будберг: „Вие грешите – казал той. – Достоевски със сигурност е по-дълбок.“ И Юджийн решава самостоятелно да изучава руски език.
През 1961 г. Юджийн се разболява сериозно. Лекарите дори смятат, че заболяването му е нелечимо и предсказват близка смърт. Бродейки по улиците на Сан Франциско, той случайно влиза в магазин за картини, където сред картичките на витрината изведнъж вижда снимка на сръбска Богородична икона (Хилендарската икона на Св. Богородица Троеручица). И молитвата сама избликва у него. И става чудо – по молитвите на Св. Богородица Юджийн оздравява.
В лоното на църквата
След известно време при него идва неочакван посетител – млад руснак, семинарист на име Глеб. Той му показва диапозитиви от светите места на „руската“ Америка, където е бил на поклонение: „Новият Валаам“ на Герман Аляскински, руските скитове (монашески обители) в Канадската пустиня, манастира „Св. Троица“, девическия манастир „Ново Дивеево“ в Ню Йорк и други места.
И с помощта на Глеб Подмошенски и неговите руски приятели Юджийн става православен. През февруари 1962 г. той е приет в лоното на църквата. По това време от Франция в Сан Франциско пристига блаженият архиепископ Йоан Максимович. С ентусиазъм е възстановено строителството на новия катедрален храм. Юджийн прекарва много време в храма, посещавайки всички служби. Архиепископът забелязва младия човек, който всеки път стои в дъното на храма и се моли съсредоточено. Предлага му да чете на клира, а американецът скоро усвоява църковнославянските текстове с цялата им сложност.
Когато владиката основава богословско училище в Сан Франциско, след тригодишно обучение Юджийн го завършва с отличен, въпреки че лекциите се четат на руски език. Йоан благославя Юджийн да пише кратки статии на английски в местния православен бюлетин „Православен вестник“.
Най-близкият му приятел Глеб Подмошенски, бъдещият игумен Герман, предлага на Юджийн да организират братство, което да продължи православната мисия в Америка, започната от валаамския монах Герман Аляскински, и да назоват братството в негова чест. Глеб прави всичко, за да помогне на Юджийн да развие своя потенциал на християнски философ. Работата започва с откриване на малка книжарница за продажба на православна литература и икони в Сан Франциско. И мястото се превръща в център на православието в Америка. Чрез това братство стотици американци са привлечени към вярата.
Платина – земя за обител
Мисълта за монашество все повече навестява младите хора. Привлича ги подвигът на пустинножителството и през юли 1967-а започват да търсят късче земя, за да устроят скит (християнска монашеска обител).
Скоро намират място, пригодено за монашески живот – на обрасъл с гора хълм, наричан Нобъл Ридж, на няколко мили от градчето Платина, Северна Калифорния. За земята обаче искат повече, отколкото братята могат да дадат. На другия ден се случва малко чудо. Предлагат на Юджийн място за четец със заплата 100 долара на месец, точно толкова, колкото не им достигат за земята.
Църквата в манастирската обител „Преп. Герман Аляскински“ близо до Платина в Северна Калифорния (САЩ).
Килията „Оптина“ на отец Серафим, в която той живее.
През 1969 г. на празника Успение Богородично братята се оттеглят в своята пустиня, където продължават да издават „Православно слово“ и други издания. Монашеският им живот в планината е суров – лишен от всички съвременни удобства. Освен в самоизолация те са без ток, вода и телефон и въпреки това поддържат печатни машини за разпространяване на Божието слово. За вода например ходят на две мили.
През 1970-а братята вземат участие в канонизацията на своя покровител Герман Аляскински. Няколко месеца по-късно са подстригани в монашество – Юджийн взема името на свети Серафим Саровски, а Глеб – името на новопрославения св. Герман. Майката на отец Серафим г-жа Роуз на подстрижението му казва: „Надявам се твоят принос към света да не остане незабелязан.“
Отец Серафим сам построява килията си на склона на планината и я нарича Оптина на името на великата Оптинска пустиня в Русия. Като подражавал на светите отци по начина на живот, той се старае да им подражава и по вяра. И става първият американски подвижник на православната вяра.
Работейки често на свещи, на стара пишеща машина отец Серафим създава серия християнска апологетска литература, нямаща аналог в света. Като добър лингвист отец Серафим превежда доста книги. Диктува превода на английски на касетофон, а после помощници отпечатват на книга целия превод.
Килията „Оптина“ на отец Серафим (отвън), в която той живее.
През 1977 г. монасите Серафим и Герман са ръкоположени за йеромонаси. Заедно с приемането на свещенството се появяват и нови задължения – в манастира започват да идват поклонници.
През следващите пет години двамата отци кръщават в православната вяра стотици хора. Братята се заемат със задачата да организират малки енории в Северна Калифорния и Орегон. Скоро възниква необходимостта и от женска обител. През 1980-а братята купуват къс земя на 12 мили от манастира. Решават бъдещата обител да носи името на блажената Ксения Петербургска.
През 1982 г. в навечерието на празника Преображение Господне йеромонах Серафим, облечен в бели одежди, извършва с братята лития до върха на планината, където над пропастта се издига голям кръст. Тогава никой не мислел, че това е последната проповед на отец Серафим. След няколко дни той почувствал силни болки в стомаха и мълчаливо се уединява в килията си за молитва. Когато болестта му става явна, братята настояли да бъде преместен в болница.
След операцията лекарите предупреждават, че е възможен летален изход. Многобройните духовни чеда на отец Серафим започват да се стичат от всички краища на страната, за да го посетят в болничната му стая. На 20 август/2 септември 1982 г. отец Серафим се преставил в Господа – само на 48 години. Три дни, докато ковчегът му се намирал в църквата, потокът посетители не намалявал. По време на погребението храмът едва побрал присъстващите.
Книгите, написани от йеромонах Серафим Роуз за годините на неговия подвижнически живот, са десетки. Те оказват огромно влияние за развитието на православието в Америка. И стават духовна класика на XX век.
Отецът: „Дисниленд“ е духовен американски ГУЛаг
Когато отец Серафим се обръща към американците, приели православието, той ги увещава да не се поддават на съблазните на „красивия“ свят на телевизията и рок музиката. Той често казвал, че „Дисниленд“ е своего рода духовен американски ГУЛаг. В своето мисионерско служение отец Серафим не забравя за Русия. Освен печатарската продукция на английски братството на „Св. Герман Аляскински“ издава около 20 заглавия на руски език. Русия оценява трудовете на отец Серафим. С огромно търпение, в голяма бедност руснаците превеждат и размножават книгите му на машинопис.
Името на Серафим Роуз става известно на вярващите от Псков до Иркутск. По негово време никой не предполага колко силен е духовният глад в Русия. Когато руснаци плачели, че комунистическият режим е затворил Оптинската пустиня в родината им, той казва простичко: „Има ли нещо подобно някъде в Америка, за което да заплачеш? Не мога да заплача за Големия каньон или за Златната врата.“ Йеромонахът се радва на всяко съобщение за възраждане на духовността в Русия. Той вярва, че това ще стане и че ще бъде централното събитие през втората половина на XX век.
