Илиян Любомиров е избран в топ 10 на най-изявените млади личности на България за каузата “Думи на 4 гуми” и Творческа академия “Валери Петров.
Тази година Илиян Любомиров е избран в топ 10 на най-изявените млади личности на България The Outstanding Young Persons of Bulgaria – TOYP Bulgaria. Наградата е на Международната младежка камара (Junior Chamber International) и я получава за създаването на Творческа академия “Валери Петров” и каузата „Думи на 4 гуми“.
По този повод Любомиров сподели във фейсбук с лека самоирония: „Щом аз, незавършилия вишу човек, който само поп и балерина не е бил, успявам да осъществявам идеите си в България, то значи всеки може. Замислете се дали правите това, което сте искали като малки. Замислете се и дали си струва да работиш, за да сбъдваш чужди мечти. Не казвам, че е лесно да започнеш проекта, в който вярваш, нито че всичко ще тръгне веднага по мед и масло, но съм се убедил, че лесно няма никъде. Затова зарежете оправданията и действайте. Струва си“.
Ако през лятото видите по пътищата бус, изрисуван с момиче, четящо книга, това не е просто приумица на библиофил. Шареният ван е пълен с книги от съвременни български автори и цяло лято ще обикаля България. И шофьорът му е необикновен – един от най-популярните съвременни писатели Илиян Любомиров.
В хипарската романтика ще се включват и други съвременни български писатели. Те ще пътуват с Илиян и ще правят литературни четения на открито, седнали на покрива на буса, или ще разпъват маси с последни най-четени заглавия от наши автори. Проектът е вдъхновен от няколко лични каузи на писателя. Чрез пътуващата книжарница той ще представя само съвременна българска поезия и проза, защото е важно да ценим артистите ни докато са все още сред нас.
Годишно у нас се издават 2000 български заглавия, част от тях на самиздат. В това море от книги много качествени заглавия остават незабелязани. „В София ние сме тотално обръгнали от литературни събития, всяка вечер има по няколко, но в по-малък град такава среща е събитие“, казва още писателят.
Страната ни е все още с най-високо ДДС върху книгите в ЕС, а регионалните библиотеки и читалища са с много малък бюджет за закупуване на нови книги. Затова Любомиров е решил да дарява 20% от цената на всички продадени книги за попълване на фондовете на местните библиотеки. Той вярва, че повече млади хора биха влезли в библиотеките, ако там има интересни и актуални заглавия от новия век.
Работи и по проект с образователното министерство – заглавията, които ще представя заедно с колегите си, да влязат в пожелателен списък за гимназистите. „Имам чувството, че в българската образователна система времето е спряло. По литература не се изучава нито едно произведение от последните 30-40 години. Представата на зрелостниците за българската литература се изчерпва някъде с Елин Пелин и Йовков, а последните 20-30 години също имаме книги на световно равнище, казва писателят.
Той не противопоставя хартиения вариант на книгите на електронния. Напоследък често може да се видят динамични млади хора, които четат в автобусите и метрото на електронни четци от типа киндъл. „Киндълът не измества хартиената книга и едното не изключва другото. Аз съм фетишист на тема хартиени книги. Обичам да ги пипам, да ми тежат в джоба, да ги разгръщам, да си прегъвам крайчето, за да отбележа страницата. Но когато пътувам за 3-4 дни само с една раница, особено при полет, чета на киндъл, защото не мога да нося 3-4 книги. Мразя клишето, че младите хора не обичат да четат. Това не е вярно и ще го докажа с проекта си „Думи на 4 гуми“. Следя статистиката за издаването и продажбите на български книги и съм абсолютен оптимист“, категоричен е писателят.
Живеем във време, в което, ако нямаш фейсбук страница, все едно не съществуваш, казва той. Смята, че авторите трябва да са активни в контакта си с публиката, да организират срещи, да имат фейсбук страници. Признава, че успехът му като автор се дължи преди всичко на факта, че използва ефективно социалните мрежи. Така популяризира четенето сред младите и достига до по-голяма аудитория. „Случват се страхотни неща в литературата ни, но много често те биват „замитани под килима“, затова е важно да се използват социалните мрежи“, коментира Илиян.
Друг проблем на българските автори е, че у нас професията литературен агент е все още непозната. „Има много добри автори, които са безбожно талантливи, но не са добри мениджъри, а и не е нужно да бъдат“, казва младият мъж. Това е и основната причина миналата година той заедно с Ирена Иванова да създаде „Творческа академия Валери Петров“ в НДК. Чрез нея помагат на млади таланти за извървяват целия път по създаването на една книга, като им помагат за реализацията ѝ.
Пътуващата книжарница е като сбъдната детска мечта на Илиян. От малък книгите за него са много сериозна ценност благодарение на баба му, която е библиотекар. От 2 до 6-годишна възраст той живее при нея в Перник и тя често го води в библиотеката. От малък има картон за детската секция.
„Преди година исках да подаря свои книги на библиотеката, тъй като те нямат средства да купуват съвременна проза. Посрещнаха ме толкова топло! Пазеха ми картона, всяко интервю, което дам по печатни медии, се снима и съхранява. Вярвам в тези срещи по по-малките градове. Там хората са много човечни и изключително отворени за това да отидеш при тях, да им разкажеш, да им покажеш нещо, да ги запалиш на тема литература“, споделя Илиян.
В последните 3 години писателят е имал около 50 представяния на двете си книги из страната и пази най-мили спомени от срещите с хората. „Случвало ми се е в малките градчета някоя баба да ми е омесила погача, да са ми наскубали цветя, да ме канят да спя по домовете си, да гостувам в училищата. Това е много зареждащо. А сега вече ще вземам и други автори. Дали ще организираме литературни четения, или просто среща с публиката, дали ще е двубой или дискусия – няма значение“, казва младият мъж и допълва, че му предстои вълнуващо лято. „Вярно, ще има малко „фитнес“ и хамалогия. Трябва да се разпъват чадъри и да се нареждат масите с книги, но пък ще са големи емоции“, смее се Илиян.
Той ще организира и представянето на авторите, пътуващи с него. „Вярвам, че в изкуството всичко е лично и че личният контакт е жизненоважен за успеха на една книга. Именно затова имах разговор с Милен Русков, който наскоро издаде „Чамкория“. Той страшно много се запали по идеята и изяви желание да пътуваме заедно“, каза Илиян. Много негови колеги също са се включили – Константин Трендафилов, Ирена Иванова, Петър Чухов. Нашумялата напоследък със стихосбирката си „Жената и мъжете, които бях“ млада поетеса Димана Йорданова пък му е казала: „Ако си търсите стюардеса за буса, съм на линия“.
Проектът беше представен на 24 май в София. Със Захари Карабашлиев в момента са във Варна, където от 31 май до 3 юни 25 български и трима чужди съвременни автори бяха в морската столица. Те ще се срещнат и говорят с деца от 30 основни и средни училища по време на детските и младежки литературни дни „Варна Лит 2017”. Инициативата е на Карабашлиев, който е роден във Варна.
Следват Казанлък и Пловдив. Хората може да следят графика на фейсбук страницата „Думи на 4 гуми“, за да знаят кога ще са в техния град, казва Илиян. Водещи издателства като „Сиела“, „Хермес“, „Жанет 45“, „Колибри“ са предоставили свои заглавия на български автори за мобилната книжарница.
„Отворени сме за всички издателства, които предлагат качествени заглавия от български автори. За мен е много важно да представяме както авторите от моето поколение, така и тези от предишното и по-предишното. Безмислени са всякакви поколенчески вражди. Трябва да създаваме общности, а не да си мерим само писалките и за българската литература да се чува повече за скандали, отколкото за добрите ѝ образци“, вълнува се Илиян.
С буса се е сдобил, след като е кандидатствал по една програма „Виваком регионален гранд“ и е спечелил финансиране на проекта си. Изрисувал го е най-известният български графити художник Nasimo.
„Ако искаш да промениш света, започни от човека в огледалото“ е неговият лайтмотив. „У нас сме свикнали много да мрънкаме, че нищо не е окей, но малко хора реално правят нещо, за да променят средата и се задоволяват с мрънкане пред телевизора. Промяната започва от всеки от нас, колкото и клиширано да звучи. Вместо да се вайкаме как у нас нищо не върви, по-добре да открием работещи практики по света, все още не реализирани у нас, да запретнем ръкави и да ги реализираме. Мобилни книжарници има колкото се сетиш по света и това са социални проекти, много важни за обществото. За мен щастието е въпрос на избор, аз съм направил своя и по-щастлив, пълен и цял никога не съм се чувствал“, казва младият мъж.
Илиян Любомиров се включва и в много патриотични инициативи като каузата на сдружение „Успелите“ – „Носия“, които влагат средствата от продажбите на ризи, бродирани с български шевици, в кампанията за повече позитивни новини от страната в медиите. „За мен патриотизмът не се измерва толкова в това да носим дрехи с шевици или тениски „България на 3 морета“, колкото в това, което правят хората от „Успелите“ – да представят изцяло позитивни новини. Аз съм избрал моята България да бъде това, което те показват“, обобщава Илиян Любомиров.
От 16-годишен се издържа сам
Роденият през 1990 г. Илиян Любомиров завършва немска гимназия в столицата и следва политология в Берлин. През 2012 г. създава литературния проект Letters of flesh и подписва текстовете си с псевдонима Августин Господинов. През 2014 г. печели първи награди на фестивалите „София: Поетики“ и „Alter Native“ в Пловдив. Негови стихове са публикувани в изданията „Страница“, „Литературен вестник“, „Открита литература“, „Liternet“, „Klaxon Press Journal“ и други. През 2014 г. издава дебютната си книга, стихосбирката „Нощта е действие“.
След близо 6 години учене и живот в Германия и Чехословакия преди 3 години Илиян Любомиров се връща с твърдото намерение да се реализира в България. Тук той се отказа категорично от псевдонима си Августин Господинов.
Корица на стихосбирката “Лято”.
През 2016 г. издаде стихосбирката „Лято“, за която казва, че е „второто му дете – отказващо да порасне, с одрани колене, скъсани панталони, пясък в джобовете, рошава коса, лепнещи от смокини пръсти и перо от чайка, забито в сламената му шапка“. Младият писател има стабилна аудитория от почитатели на възраст над 13 години. Всяка негова публикация в социалните мрежи се посреща възторжено от феновете му, които обсипват постовете му със сърчица и целувки.
Казва, че при него нищо не е дошло даром, от 16-годишен е излязъл сам на квартира и е убеден, че България е страната, в която иска да сбъдва мечтите си.
В България той доказва, че един писател може изцяло да се издържа с писане на книги, публикации в печатни и онлайн издания и организиране на литературни събития.
