Излезе втора част на книгата “Абсурдни времена”, родена в уникален онлайн диалог между Маргарита Петкова и Добромир Банев
Те се свързват във фейсбук през февруари 2013-а. И двамата знаят един за друг: тя – една от най-обичаните съвременни авторки, той – млад поет. Добромир Банев праща на Маргарита Петкова в имейл отговор в стихове на нейна творба, която много харесва. “Кралица Марго” – в типично неин стил – поема хвърлената ръкавица, като му отвръща също в стихове. И се започва… той пише стихотворение, праща го по имейла, тя му отговаря…
Следват дни на трескаво писане. Като в задъхана игра на пинг-понг двамата си разменят стихове. Зарязват приятели, контакти, сбирки. Живеят денонощно, потопени в своя живот-поезия. Даже се карат досущ като двойка: той й пише, че си е налял чаша уиски, защото го е вбесила; тя му пише, че троши чаши, докато ги мие, защото я е ядосал.
“Вечерите ми бяха изпълнени с метафори, вино и цигарен дим”, спомня си той. “В стиховете се бихме, вдигахме си скандали, обяснявахме се, мълчахме посреднощ, преплувахме океани и бяхме на хиляди места. Накрая установихме, че си имаме отделна Вселена със собствен Млечен път… Любовта няма теми, а състояния. Ние минахме през всичките”, споделя тя.
Всичко се ражда буквално пред очите на феновете им във фейсбук – някой от двамата написва нещо, а в коментарите си подхвърлят закачки… “Що за любов е това? Истинска ли е, или само в стиховете?” – недоумява, объркана, публиката.
Стихосбирката е готова за отрицателно време – 116 стихотворения за 13 дни, това си е направо за Гинес, коментират феновете им. 13 дни, като изобщо не са се виждали наживо… Запознават се, след като издателят Лъчезар Минчев прегръща горещо идеята да издаде веднага книгата и трябва да ги снимат за интервю.
Първата им фотосесия заедно при запознанството. © Валентин Иванов – sValio
Първата им среща е необикновена, както всичко преди това. Той й подарява часовник, който в момента на подаването зазвънява в опаковката. “Аз отворих вратата, казах: “Значи това си ти, Маргарита Петкова?” и се целунахме по бузите. Заговорихме се, все едно не сме се виждали само пет минути”, спомня си той.
“Продължихме разговора оттам, откъдето го бяхме оставили “отворен” в чата половин час, преди да се видим”, допълва тя.
Ръкописът вече е в издателството, а двамата “просто не могат да спрат“, признават те. Докато книгата се готви за печат, вече са преполовили втората.
Премиерата на първия том на “Абсурдни времена” е на 18 юни 2013-а. А междувременно истерията в нета продължава, двамата не спират да се провокират в постове и коментари, феновете продължават да се питат, що за любов е това.
Работата по втория том продължава в същия дух. “Не сме променяли нито начина, нито ритъма на писане, приехме го като работа. Това, че книгата е написана в интерактивна среда, само допълва нейната уникалност. Нямаме информация някъде по света да е издадена книга с подобен поетичен диалог. Докато си разменяхме стихотворения, смеехме се на съобщенията, които си пускахме през чата, вдигахме си тостове, аз пушех цигари, а тя – неотменната си електронна цигара”, казва той.
“Продължението се състоеше в невъзможността да спрем да си забиваме думички – не бих го нарекла пинг-понг, а по-скоро майсторски тенис. Ас-овете бяха под формата на аз-ове”, пояснява тя.
Първото им литературно четене при запознанството в книжарница “Елеон Концепт”
Какво се променя в “живия живот”? “Започнахме да се чуваме непрекъснато по телефона, а в личен план поставихме началото на едно голямо приятелство. „Намерихме си еша”, както се казва. Сега не общуваме само по работа. Споделяме си абсолютно всичко. Това е едно щастливо приятелство. И ще си остане такова, сигурен съм”, твърди той.
“Работата е константна величина, а човешките взаимоотношения са променливи. Аз се радвам, че в лицето на Добромир намерих един прекрасен приятел, с когото се разбираме от половин дума, на когото мога да разчитам и да си споделяме житейски и творчески преживелици”, уверява тя.
Колкото до скандалите и любовта, двамата внасят нужното пояснение. “В живота никога не сме се карали за каквото и да е. Разбираме се с една дума, а когато сме някъде заедно – с един поглед. Ние сме си „еднакви по лудост”. В книгата си вдигаме скандали, ревнуваме се, правим любов, но това всъщност са нашите лирически герои. Нямаме какво да делим или да си доказваме. Ние не сме просто творчески тандем, а екип”, казва той.
“Караниците, сдобряванията, страстите и перипетиите любовни сме ги написали, те са книга, а не битие. Спорим за филми – аз не съм фен на Леонардо Ди Каприо и отказвам да го гледам във “Великият Гетсби”! Пренебрегвам и “Син жасмин”. Предпочитам “Синият ангел”. Говорим си много и на чисто професионални творчески теми. Ходим на театър, обядваме или вечеряме заедно – все такива нормални приятелски и съавторски нещица. Тези, от живота”, усмихва се тя.
Междувременно първият том на “Абсурдни времена” претърпява шест тиража. Започват да ги канят на литературни четения. Навсякъде срещите преминават с много разговори с читателите, лични откровения и възторзи, канят ги в домовете си.
“Не съм броил колко града сме посетили за десет месеца. Обикаляме цялата страна и се срещнахме със стотици хора. Навсякъде ни посрещат с широко отворени обятия и това чувство е възторжено. Хората се припознават в нашите стихове – значи добре си вършим работата. Имаме много забавни случки.
В Тутракан почти ни бяха оженили. По покана на местната община четохме „Абсурдни времена” в обредния дом. Бяхме застанали пред националния флаг с герба, зад нас светлини, които променяха цветовете си… Беше толкова тържествено и хубаво, че заместник-кметицата предложи да ни ожени. Сред толкова много цветя, хора и светкавици от фотоапарати направо се почувствахме като младоженци. Мило е”, разказва Добромир.
“Срещите се “получават”, не ни се тръгва и не ни пускат. От Ямбол до Тутракан и Главиница, от Гоце Делчев до Шумен, това си е кръстосване на България, откъдето и да го погледнеш. Много срещи ни предстоят, поели сме ангажименти чак до есента”, споделя Маргарита и допълва: “Държа дебело да подчертая – ходим само там, където ни поканят. На запитвания в социалната мрежа “Ама няма ли да дойдете във Варна?” или “Кога най-после и в Ловеч?” няма как да отговорим, тъй като не обикаляме като менизингери или странстващи актьори – не е възпитано да се натрисаш където и да било.
За такива срещи е необходима организация. Няма как да седнем на пейка в някоя градска градинка, така не се прави. Имаме огромно желание да удовлетворим исканията на хората, но при условие, че институциите им се ангажират с покана. За което е необходимо приоритетен поглед към изкуството и културната дейност, нали?”.
А премиерата на втория им том “Абсурдни времена 2” на 30 април в книжарница “Хеликон – България” в столицата беше вълнуваща както цялата им история – с много екзалтирани фенове и опашки за автографи.
Заглавна снимка: Ивелина Чолакова
Преса
