Преди дни любимият любовен поет Добромир Банев издаде втора самостоятелна стихосбирка “В понеделник ще е късно”.
© Томи Колев
Боряна Антимова
Лекотата, с която се леят стиховете му, създава усещането за простор, изящество и чистота… Съвършени са. Докосват. Вълнуват. Разплакват. Вдъхновяват. И не можеш да го сбъркаш с никой друг.
Добромир Банев е любимият съвременен любовен поет. Всяка поява на негова нова творба, която той споделя и в мрежата, е посрещана с такъв възторг от почитателките му, че понякога ми е идвало да го попитам, не се ли задушава от толкова много любов. Твърди, че все още го вълнуват отзивите на феновете.
© Томи Колев.
Чрез блога “Доброти и баневизми” поезията му стига светкавично до почитателите, а те му се отблагодаряват за споделянето, като веднага я разпространяват.
Добромир Банев е високо ценен и от енигматичните Борис Христов и Маргарита Петкова, с която създават две стихосбирки, родени в уникален поетичен диалог онлайн, без да са се виждали очи в очи. Първата част на “Абсурдни времена” излезе през 2013-а, а втората – през 2014-а.
Роденият в Ловеч поет е и известен столичен юрист. Първата му самостоятелна стихосбирка – “Еднакво различни”, излиза през 2011 г., а премиерата на втората – “В понеделник ще е късно” беше на 11 ноември в книжарница “Хеликон” в Грандхотел “България”. Казват, че мястото не помни толкова дълги опашки за автографи…
Добромире, втората ти самостоятелна стихосбирка излезе със заглавие “В понеделник ще е късно” вместо първоначалното “Хамалогия на чувствата”. Защо?
Заглавието променихме по предложение на поетесата Маргарита Петкова. Тя е редактор на книгата и по нейно мнение стихотворенията, включени в нея, се обединяват идеално под този „слоган”. На мен ми хареса и приех да я озаглавя така. На издателя Лъчезар Минчев също много му допадна. Най-интересното е, че книгата си има сюжет и собствена логика в подредбата на стиховете. Стихотворенията нямат заглавия, читателите могат да я отварят произволно и да прочетат онова, на което се натъкнат, за да го преживеят непреднамерено.
В какъв период от време са писани стиховете в нея?
Писани са през последните две години. Много стихове останаха извън книгата, тъй като не са в контекста, така да се каже, останаха за следваща книга, ако сме живи и здрави.
За какво ще е късно в понеделник?
За всичко онова, което се случва СЕГА. Животът се състои в решенията, които вземаме днес, в момента. Със заглавието на книгата искам да кажа, че няма нищо по-важно от настоящето. Миналото не се връща, а бъдещето е несигурно събитие.
Обичаш ли понеделниците? Кое им е хубавото и кое – лошото?
Честно казано, нямам нищо против тях. Все пак понеделникът е първият ден от седмицата и по един или друг начин е свързан с надеждата. За мен няма лоши дни.
Като юрист случвало ли ти се е да пишеш поезия между подготовката на два договора?
Случвало се е да пиша при какви ли не обстоятелства, но точно между два договора не. Аз имам сериозно отношение към работата си. Такова имам и към писането. Обичам да пиша, когато съм сам и вкъщи – домът ми ме предразполага, чувствам се добре у дома.
За теб казват, че пишеш леко, както дишаш. Все още ли е така?
Винаги ще бъде така. За мен поезията трябва да се лее като песен. Случва се понякога да усетя, че нещото няма да се получи и в такъв случай спирам дотам. Не съм от авторите, които безкрайно редактират и наместват думи.
… Преди да цъфне люлякът, преди
ръка невинна цвят да си откъсне,
моли се! Яж! Обичай! Не съди!
Защото в понеделник ще е късно.
© Томи Колев
Казваш, че обичаш да седнеш на чаша червено вино или хубава ракия според настроението… Каква музика в добавка би те вдъхновила да пишеш?
Да, ти знаеш, че ракията и виното не са ми чужди, но те са и полезни – стига човек умерено да си прави компания с тях. Определено слушам джаз. От малък харесвам да слушам джаз, затова вкъщи уредбата е настроена на вълните на радиостанция, която излъчва именно такава музика.
Количеството е понятие несъвместимо с поезията, и все пак, по колко стихотворения седмично се раждат под твоето перо, пардон, клавиши?
Това е много относително нещо. Понякога не пиша нищо със седмици, друг път – по няколко стихотворения за седмица. Във всеки случай не съм толкова „продуктивен”, както преди години.
Предпочитам да пиша рядко, но да е както трябва.
Имаш ли си тефтерче до леглото, за да отразяваш приливите на поетичното си вдъхновение?
Не и никога не съм имал. Не съм такъв тип човек. Няма да стана посред нощ, за да си запиша нещо, което сънувам или мисъл, която ми е минала през главата. Ако на сутринта помня – добре дошло, ако не – здраве да е.
Като модерен съвременен човек, пишеш ли все още поезия на ръка?
Да. Аз обичам да пиша на ръка. Лаптопът е удобство, факт, но е друго да прочетеш написаното стихотворение със собствен почерк. В химикалката продължава да има магия, каквато на клавиатурата винаги ще липсва.
Ти си един от най-четените поети в нета, блогът ти “Доброти и баневизми” е един от най-посещаваните от любителите на поезията. Как се справяш с тълпите от френетични почитателки?
Човек трябва да уважава своите почитатели, защото именно те превръщат делата му в изкуство. Ако няма кой да прочете стихотворенията ти, те си остават просто личен архив. Във фейсбук непрекъснато ми пишат хора и аз винаги намирам време и начин да им засвидетелствам внимание. Така е възпитано.
Славата и фенската любов не започват ли да горчат в даден момент?
Хубавото вино обикновено е горчиво. Осъзнавам трънливия път на популярността, но се старая да си остана онзи Добри, когото познават моите близки и приятели. Достатъчно здраво съм стъпил на земята, аз вярвам в гравитацията.
© Томи Колев
Имаш едно култово за мен стихотворение, апотеоз на съвременната еманципирана жена:
***
Не готвиш, не подреждаш, не переш –
не ми е нужна тиха домакиня.
Надявам се за днес да избереш
онази рокля във небесно синьо,
обувките на белите цветя
и сребърните гривни от Мароко…
Сложи червило. Идва пролетта.
Прекрасна си! Направо си жестока!
Аз искам да се перча като лъв
със своята излъскана лъвица,
за другите мъже да бъдеш стръв,
но да си само моя –
като жрица!
Такава те желая. Не с парцал.
Мъжете нямат нужда от слугиня.
Бъди красива. Всичко бих ти дал.
Но, моля те, не ставай домакиня.
… Съществува ли, има ли я в живота ти жената, която заслужава мъж като теб, или все още бленуваш за нея в стиховете си?
В това стихотворение се припознаха почти всички български жени. Написах го миналата година по повод 8 март като подарък за нежната половина от човечеството. Радвам се, че пожъна такъв голям успех. Естествено, написано е с чувство за хумор, но наистина ми се иска българският мъж да вижда нещо повече от домакинята в съпругата си. Що се отнася до мен, за момента нямам сериозна връзка. Налага се да си готвя сам, но аз пък обичам да го правя, така релаксирам.
Познати са ми болката, плачът,
тревогата, съмненията също.
Не ми ги причинявай този път.
Омръзна ми тъгата да прегръщам.
© Томи Колев
Корица на книгата “В понеделник ще е късно”. © Издателство “Лъчезар Минчев”
Наистина ли драматизмът на една нещастна несподелена любов действа като стимулант и допинг за по-силна поезия? И така ли е при теб?
Няма универсален отговор. За мен любов има, ако е споделена. Но човек може да намери своето вдъхновение както в тъгата, така и в радостта, макар вторият случай да е значително по-рядък.
Чие е изисканото художествено оформление на корицата?
На издателя Лъчезар Минчев. Той е човек с усет и вкус.
Изобразява жена, която си тръгва… Колко пъти в живота ти се е случвала подобна тъжна гледка – да видиш как нечии женски крака си тръгват от теб?
Боси никога. Всички са били на високи токчета. (Смее се)
Имаш вече две съвместни стихосбирки с една от любимите съвременни поетеси Маргарита Петкова, родени в уникален поетичен диалог – “Абсурдни времена” 1 и 2. Какво промени в теб срещата ти с Марго преди две години?
Не промени нищо, освен че в нейно лице намерих голям приятел. За това „вина” имаш и ти, тъй като е твоя заслугата да ни свържеш задочно във фейсбук преди да напишем книгите.
Продължавате ли с “Абсурдни времена” 3?
Мислим по въпроса. Щом хората искат да продължават да ни четат в такъв формат, защо не?
С Маргарита Петкова на премиерата на “В понеделник ще е късно”. © Ивелина Чолакова
Корицата на “Абсурдни времена” 2.
Не се ли раздвоява твоят лирически герой веднъж да отговаря в стихове на Маргарита и втори път – да създава своя поезия?
В никакъв случай. Ние с Маргарита сме самостоятелни творчески единици. Всеки от двамата е писал и ще продължи да пише отделно. Нито моите стихове, нито нейните имат много общо със стилистиката в „Абсурдни времена”. Така и трябва да бъде.
Като изключим чистата политика, кое е най-абсурдното във времето, в което живеем, или това, което най-много те дразни?
Да гледам как хората публикуват на стените си във фейсбук пълните си трапези, докато много други ровят гладни в кофите за боклук.
А какво от живота около нас може да те вдъхнови за поезия?
Всичко. Животът е вдъхновение сам по себе си.
“Икар” е издание за полета на духа. Към какво летят твоите най-смели мечти?
„В понеделник ще е късно”. Ще ми се и аз да се науча да бъда жив ТУК И СЕГА.
Виж още: Добротата е обречена на оцеляване
