Българите със смесени бракове са изправени пред много въпроси: трябва ли да говорят с децата си на два езика едновременно, кога и как да се усвоява вторият?
Зорница Иванова*
Като български родители в чужбина, наша съдба е да гледаме как децата ни израстват говорейки не само български език, но и езика на средата, която ги заобикаля. Наблюдаваме ги с нескрита гордост как учат едновременно два или повече езика и как общуват и създават приятелства с деца от различни култури.
Но, наред с гордостта, понякога чувстваме и безпокойство. Например когато детето ни започва да обърква буквите на две различни азбуки. Или когато смесва думи от различни езици и прави “шарени” изречения. Или когато ни се струва, че речникът на детето ни е по-беден от този на неговите връстници.
Тогава често се намират доброжелатели — приятели, възпитатели, дори педиатри — които ни съветват да престанем да учим детето на български език и да го оставим да говори само езика на средата, за да улесним неговото езиково развитие.
Какво да правим? Дали да продължим да насърчаваме детето си да учи повече от един език? В тази статия ще намерите отговорите на тези въпроси, както и ще научите за най-популярните митове за двуезичните деца. (Информацията в статията важи и за многоезичните деца, които учат повече от два езика едновременно.)
Мит #1: Ученето на 2 езика едновременно обърква децата и нарушава тяхното когнитивно развитие (умението им да мислят и учат)
Точно обратното!
Установено е, че двуезичието подобрява когнитивната “гъвкавост” на детето – т.е. детето от рано развива способността да разбира различни гледни точки, което му помага в общуването.
Двуезичните деца развиват и по-фино усещане за звученето на езиците. Те също така придобиват способността да разбират нюансите в различните езици, което им помага да мислят по-абстрактно и да се изразяват по-образно.
Мит #2: Двуезичните деца объркват и смесват езиците
Да, двуезичните деца понякога смесват езиците когато говорят, но това не значи, че са объркани.
Смесванато на езиците при двуезичните деца е нормално и временно явление. Основната причина за това е, че в процеса на ученето на езиците, детето обикновено има по-богат речник на доминиращия език. Затова понякога детето замества думи на езика, който знае по-добре. С течение на времето, когато детето придобие богат речников запас и на двата езика, нуждата от заместване на думи отпада.
Важно е да отбележим, че дори и възрастни хора, които са двуезични, понякога смесват езиците – било то защото в момента не се сещат за дадена дума на единия език, или защото харесват дадена дума или израз повече на единия език и нарочно я използват дори когато не говорят на този език.
Ако едно дете расте в двуезична среда, в която възрастните смесват езиците, то и детето ще придобие този навик. Затова, ако не искате детето ви да говори със смесени изречения, необходимо е и вие да се въздържате от това.
Мит #3: При двуезичните деца се наблюдава забавено езиково развитие
Най-новите изследвания опровергават това старо схващане.
Истина е, че понякога деца от двуезични семейства започват да говорят малко по-късно от своите едноезични връстници, но те “догонват” връстниците си в рамките на няколко месеца, като това не се счита за забавено езиково развитие. Освен това, по-късното проговоряне не се наблюдава при всички двуезични деца.
Дори и на детето ви да му е поставена диагноза “забавено езиково развитие”, изследванията показват, че неговите езикови способности се развиват с еднаква скорост и в едноезична, и в двуезична среда.
Мит #4: Децата попиват като гъби и стават двуезични за нула време
Научаването на втори език на нивото на първия (доминиращ) език не става от самосебе си.
Едно дете може да е заобиколено от езици, които да не научи добре, защото не ги разбира. За да има научаване на езика на задълбочено ниво, езикът трябва да бъде съзнателно представен на детето по начин, по който то да го разбере.
Ролята на родителите е да следят детето да учи втория език редовно, независимо дали това значи да му говорят на него всеки ден или да му наемат учител. Важното е ученето на езика да не се оставя на случайността, а да се направи част от ежедневието на детето.
Мит #5: Двуезичните деца научават втория си език когато са съвсем малки, после вече е късно
Никога не е късно едно дете да стане двуезично.
Истина е, че най-бързо и лесно втори език се учи от деца под 5 години, защото те го учат едновременно със своя доминиращ език. Също така, за малките деца е по-лесно да придобият правилното произношение и да се научат да говорят втория език без акцент.
Когато детето достигне пубертета, ученето на втори език вече минава през доминиращия език, през процеса на превод, за да се изгради “пътека” към новия език. Интересен е фактът, че по-големите деца по-лесно научават граматиката на втория език, защото те вече владеят граматиката на своя първи език и това умение се “пренася” при ученето на друг език.
Но възрастта на детето е само един от факторите, които влияят на това дали то ще научи втория език добре. Мотивацията, социалната среда и постоянството са другите важни фактори. Ако едно дете, което е започнало да учи втори език по-късно, се занимава с постоянство и упоритост, пред него няма пречки то да научи втория език на нивото на своя първи език.
***
Надявам се, че тази информация ви е окуражила да продължите да учите детето си на български език, наравно с доминиращия език на средата, в която то расте. Езиковото развитие на двуезичното дете преминава през фази, които често ни се струват хаотични, но те изглеждат много по-страшни на нас, родителите, отколкото на нашите умни, будни и смели деца.
*Зорница Иванова е майка на две двуезични деца, горда българка и създател на проекта “Детство Мое”. Чрез този проект Зорница желае да помогне на българските родители по света да възпитат у децата си обич към българските език и култура. След 12 години живот в САЩ Зорница се върна от Чикаго заедно със съпруга си американец и двете си деца и днес семейството живее в София.
Още за Зорница и проекта ѝ:
Българчета в САЩ четат български книжки
Вълнуваща история на България за деца