Няма голяма световна сцена, на която да не е пяла солистката на “Оркестъра за сватби и погребения” Людмила Радкова.
Боряна Антимова
Зала “Олимпия” в Париж, “Карнеги хол” в Ню Йорк, операта в Сидни, „Виена концерт хаус“ – няма голяма световна сцена, на която да не е звучало сопраното на Людмила Радкова, за което Горан Брегович казва, че е уникално, наситено с обертонове. То омагьосва музиканта в далечната 1995-а и го държи в плен вече 22 години. (Как ли е звучала на тези световни сцени нейната “Вечерай, Радо”?…)
Людмила Радкова си беше в София след грандиозния 3-часов концерт на Горан Брегович и група „Биело дугме“ на 7 април в зала „Арена Армеец“. На сцената излязоха двама от вокалистите на бандата – Младен Войчич – Тифа и Ален Исламович.
„Чух песните на „Биело дугме“ за пръв път преди 2 години, – казва Людмила. – Изключителни са, истинска наслада е да ги слушаш. Ето, това е рок! Дори и връстниците на дъщеря ми ги харесват. С Ален Исламович се работи много леко. Той е на 59 години и е в много добра форма, запазил е гласа си и все още е голяма звезда във всички страни от бивша Югославия. Към нас се държи с голямо уважение, непрекъснато повтаря, че сме много талантливи. С него репетираме без проблеми.“
Ален Исламович и Горан Брегович отново заедно на сцената, София, 2017 г.
Плакат на “Биело дугме” от ранните им години, с цилиндъра е Горан Брегович.
Людмила Радкова е родена в град Левски в семейство със силни музикални традиции. Майка ѝ – Лиляна Живкова е библиотекар и читалищен деятел. Баща ѝ – Радко Янков е известен със своя глас и танцьорски умения. През 1987 г. Людмила завършва музикалното училище в Котел и е приета с конкурс в ансамбъл “Филип Кутев”, където за кратко време се откроява и става солистка на почти всички върхови изпълнения на формацията.
От 1995 г. заедно със сестра си Даниела Радкова е неизменно вокалистка и солистка на “Оркестъра за сватби и погребения” на Горан Брегович. Двете са носители на медал “За заслуга” за приноса им за развитието и популяризирането на българската култура по света през 2009 г.
Людмила и Даниела Радкови с малката Маргарет и с медалите си “За заслуга”, за приноса им за развитието и популяризирането на българската култура по света, 2009 г.
Сестри Радкови на знаменитата сцена на Карнеги хол в сърцето на Ню Йорк – Манхатън.
През май двете сестри отбелязват 22 години заедно на сцената с Брегович. „Благодарни сме на Горан, че винаги, когато го питат за нас с Даниела, подчертава: “Горд съм, че толкова години ми останаха верни”. И все повтаря: “Ние с Людмила се знаем откакто тя беше бременна с дъщеря си, която скоро ще стане на 22 години”, смее се певицата. Дъщеря ѝ вече е студентка по архитектура. „Горан много я обича и й се радва, като я види, защото я свързва емоционално с нашето начало“, допълва Людмила.
Запознава ги режисьорът Емир Кустурица. Тогава той прави филма си “Ъндърграунд”, Горан трябва да запише музиката и Кустурица му предлага да пробва с български гласове, които много му харесват. Събират 12 певици и Брегович идва в София да ги чуе. „Кой е пък тоя Кустурица?“ – чуди се тогава Людмила, по това време солистка на ансамбъл “Филип Кутев”.
Отива на прослушването с големия си корем, бременна с дъщеря си. „Когато отивам за първия ми концерт в “Сава център” в Белград, Емир Кустурица се задава с буйната си развята коса и вика: “А, това ли са българските гласове?” И толкова. Това беше първата ни среща.“
Много хора са я питали защо, при толкова много гласове в бивша Югославия Брегович продължава да работи с българки. „Не е само до таланта, Горан просто ни цени като личности. Ние, българките, сме по-скромни от сръбкините. Те са много по-разглезени още от семейството, докато със сестра ми сме като войници. Аз не обичам перченето на думи. Покажи какво можеш и тогава ще си говорим“, коментира певицата и допълва, че са се задържали толкова години около звездата с изпълнителност, талант и скромност.
„Много се раздавам на сцената и много сме издържливи със сестра ми на тези дълги тежки турнета… Пила съм антибиотици и съм пяла. Български, български инат! Българска издържливост, като на куче“, смее се дамата.
Тя твърди, че е отворен, слънчев човек, и че такава е и на сцената, и в живота. Не е прекалено суетна. „Винаги съм прилично, добре облечена, във всекидневието не слагам грим, не обичам, сама си оправям косата, издухвам си я със сешоара“. Няма ли коафьори за звездата на Брегович? „Да, бих могла да си го позволя, но съм много далече от звездоманията. За мен естествените хора са истинските“, казва дамата.
Когато сестрите запеят родопската „Вечерай, Радо“, Брегович задължително им става на крака и така е през всичките 22 години. „Тази песен е визитната ни картичка с Даниела на всеки концерт. Много български песни сме му предлагали в началото, но той си хареса тази. Звучи му някак по-космически, може би заради глисандите (Людмила запява “Вечерай, Радо”, за да покаже какво е “глисандо” – плавното преминаване от една нота в друга.) Но ние добавяме по нещо от себе си.
На финала на всеки концерт излизат един по един мъжете и всеки изсвирва по една малка едноминутна импровизация, а Горан ги представя. След това ние запяваме „Вечерай, Радо“ и всички от оркестъра стават на крака. Публиката затихва… Настръхвам всеки път… И когато свършим, Горан казва: “Людмила Радкова, Даниела Радкова от България”. Никога не е пропуснал да спомене, че сме от България, и да ни стане на крака, вече 22 години.“
Как се работи с чешит като него
С Брегович по време на турне.
За да изглежда всичко пипнато, както звучи на концертите, в оркестъра се репетира яко. Принципът на Брегович е: за да улегне нещо и да се пусне на сцената, трябва да мине през студио. Там първо сестрите Радкови си изпяват новите неща и ги записват само за да се чуят. Същото става и с музикантите. Усетът му е безпогрешен, но гони от оркестъра някого единствено заради начина, по който интерпретира музиката.
Някои музиканти са си тръгвали сами, на други е казвал да напуснат. Съобщава го деликатно: “Ще трябва да си вземем довиждане. Жалко, но не съм доволен от твоята работа”. И автоматично вече е намерил заместник. „Горан е доста търпелив, изчаква, дава възможност на човека да се разгърне. Казва, че много рядко маха някого. Години трябва да минат, за да се реши да се раздели с него. Привързва се към хората и му е трудно“, казва Людмила.
На сцената с “Оркестъра за сватби и погребения”.
Концертният живот на певиците е много наситен, имат над 100 изяви годишно, понякога през ден. Пътуванията отнемат в пъти повече време – самолети, хотели, багаж. Те участват винаги, и с двата състава на оркестъра – „биг бенд“ и „смол бенд“. „Когато излезе ново парче, независимо къде сме по света, ни казват: “Давайте флашките, има ново нещо да ви запишем”. По време на пътуване Горан пита: “Слушате ли новото парче?”, смее се Людмила.
В началото ги предупреждават, че Брегович е особняк и чешит, но това не ги стряска. „Не им разбирах съвсем сръбския и почвам да питам: “Какво, какво каза?”. А той: “Какво, какво… Па разуми, разуми!”. Иска сама да се опитам да ги разбера. Викам: “Не разумим”, а той: “Не разумиш, ща да радим я?” – Людмила се залива в кръшен смях. – Да се задържиш при Брегович означава, че винаги трябва да си на ниво с гласа, да си засмян, приветлив и добре да изглеждаш на сцената. Важно е и да не си конфликтен, нахален и тъп.“
– След концерт – снимка за спомен с фенове.
„Горан си е гениален, има дар от Бога, но си е със своя характер и стил на работа. Като ми даде песен, не се съобразява, че следващия ден трябва да съм готова. Направо ми казва: “Ето ти я, учи я, утре ще се пее”, – смее се изпълнителката. – Като млад беше малко по-нервен и сприхав.
Сърбите нали много обичат да псуват… и той използваше подобни неща. Първите години ми беше интересно, защото ние не употребяваме такива думи. А той се смееше: “Да-да, не сте чували, какво ми се правите на невинни”. В началото се е случвало да псува и някой от оркестъра на сцената, ако недоволства от нещо. Чува се и в залата, особено на първите редове, понякога снима телевизия… Обаче някой му направи забележка и започна да се въздържа. Някак с годините стана по-обран, по-улегнал. През март навърши 67, роден е през 50-а. “
Извън сцената Брегович е много естествен. Няма звездомания, не се държи гордо, но обича да го хвалят. Невинаги след концерт ходи с колегите си на парти. „Чувства се много изморен, изтощен след концерта, въпреки че не го показва и не го казва“, споделя певицата.
В личния си живот музикантът е заобиколен само от жени. Има три дъщери – Ема, Уна и Лула. Живеят в Париж с майката си и за ваканции или рождени дни отива там. Иначе през повечето време живее в Белград, където му е и студиото. Когато оркестърът почива, той пак работи, композира други песни. „Дъщерите често му липсват и като види моята Маргарет, много ѝ се радва. Когато стане дума за мен пред други хора, той все това повтаря: “Сега дъщеря й е на 22 години! От тулико давно се знамо! (“От толкова отдавна се знаем!”).“
Александър я сваля с голяма торта
Людмила със съпруга си Александър.
„Не мога да си представя как бих работила това, ако не беше мъжът ми Александър, – споделя Людмила. – Освен мен и дъщеря ми, той обича изкуството и не му тежи да е, както съм го кръстила, “вечния посрещач”. С голяма любов приема всички мои успехи. Когато тук запея пред някого, той винаги се просълзява и се вълнува. Много обича моя глас, навсякъде се хвали с мен. Може би му е било трудно в началото, но свикна с моите отсъствия и с голяма любов се занимаваше с дъщеря ни Маргарет.“
„Със Сашо ни свърза една обща позната, – спомня си Людмила. – Каза, че има момче за мен. Тогава до обяд пеех във “Филип Кутев”, а след това имах 30-минутна фолклорна програма в хотел “Рила” и “Чипишев”, за да си изкарам някой лев допълнително. Една вечер сервитьорът ми каза, че има трима посетители за мен. Стана ми смешно. Запознахме се, след това той ме закара до квартирата. Втората и третата вечер пак дойде да ме гледа в ресторанта. На Нова година ме покани в тази къща.“
С дъщеря си Маргарет на абитуриентския ѝ бал.
Тя си отива на нейното село на зимен отпуск и Сашо решава да я вземе оттам с колата. Отива с голяма торта във формата на сърце, защото родителите му работят в сладкарница. Носи и бутилка уиски. Иска я от родителите, както е традицията, месец по-късно. Майка ѝ много се притеснява дали човекът ще я пуска на турнета. Задава на Сашо този въпрос, когато ѝ иска ръката.
„Много набързо решихме да се оженим. Аз бях на 25, той на 30, – смее се Людмила. – И до ден днешен не ме е притеснил дори и с намек на ревност. Или не го показва – отново кръшен смях. – Най-дългото ми отсъствие е било три месеца в Гърция и тогава нямаше интернет. Сега всеки ден си говорим с дъщеря ми и с него по скайпа.“
„Горан и дъщеря ми Маргарет са голяма партия”, казва Людмила.
Дъщерята Маргарет е артистична натура. В Драгалевци, където живеят Радкови, участва в любителска театрална група. Много й се отдава писането, даже се колебае дали да не следва журналистика, но избира архитектура.
Тъй като лятото на Людмила е много запълнено с концерти, със семейството си избират някой уикенд, най-много до 5 дни, и почиват на планина. В студените месеци за нея най-добрата почивка е вкъщи – да сготви нещо и да сервира на мъжа си и дъщеря си. Двамата с Александър сами са си издигнали триетажната къща, а голяма част от обзавеждането Людмила е подбрала сама.
Публикувано във в. “Седмичен труд”, 26 април 2017 г.
Виж още:
