Звездата от сериала „Скъпи наследници“ Лорина Камбурова предпочела българската продукция и не съжалява за избора си.
Боряна Антимова
Ако денонощието беше от 48 часа, талантливата и всестранно надарена Лорина Камбурова щеше да е много доволна, защото щеше да е опитала двойно повече неща. Тя е само на 25 години, а вече има впечатляващ бекграунд – 3 сериала, 5 филма, музикална банда, композиране и пеене наживо в клубове, музикални клипове, професионален дублаж.
Родена е във Варна и от 6-годишна е на сцената с музика. Детството ѝ минава във Варненската детска опера, където за 10 години участва в 15 мюзикъла. Като ученичка стига до финала на „Мюзик Айдъл 3″. На 18 години до последно се колебае дали да следва актьорско майсторство, право или журналистика. Влиза в Икономическия университет във Варна, но скоро се отказва. Преди 4 години завършва НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков.
Големият ѝ старт в актьорството е в ролята на бунтарката Лия в сериала „Връзки“ на bTV. Участвала е и в турския сериал „Ездачи“. Снимала се е в 5 американски продукции, сред които приключенския екшън Crystal Inferno, където си партнира със звездата от лентата „Да срещнеш Джо Блек“ Клеър Форлани.
Лорина е една от звездите в новия хитов сериал „Скъпи наследници“, който започна от 15 янyаpи по bTV.
Лорина, в новия сериал „Скъпи наследници“ героинята ти Ана живее на село и се занимава с изкуство. „Прегърна“ ли веднага ролята?
Този образ ми хареса още от самото начало с това, че е нещо различно от предишните ми роли. Във „Връзки“ моята героиня беше лошо момиче. Сега имам възможност, преди да са ме вкарали в клишето „лошо момиче“, да изляза от него и да направя нещо различно. С този образ израснах изключително много актьорски, защото в сериала той започва като едно малко момиче, но има невероятно развитие по-нататък. Слава Богу, сценаристите са изключително талантливи и развиват линията на всеки по най-добрия начин, с много въображение и конфликти.
Като лошото момиче Лия от сериала „Връзки“…
…и като Ана в „Скъпи наследници“.
Яздила си кон, усвои ли и това изкуство?
Професионалната езда е малко като пеенето – призвание за цял живот. То се учи с години и не мога да кажа, че съм го усвоила, но със сигурност имам вече подход към тези животни. Мога да стоя правилно на кон и да изпълнявам от точка А до точка Б, без да се убия. (Смее се)
Ти си градско момиче, родено във Варна, живеещо в София.Трудно ли ти беше да се адаптираш към живота на село по време на снимките?
Винаги съм се наричала морски човек и смятам, че по-велико нещо от морето няма. Но след снимките на „Скъпи наследници“ в планината наистина я заобичах такава, каквато е, открих нейната красота. Няма нищо по-хубаво от чистия въздух, от природата, от неподправеността на българските гори. Бях щастлива през тази една година в планината, че работихме много и че бях далече от града. Всеки трябва да има в главата си една крушка, която да светва във всеки момент, когато иска да избяга от проблемите си – природата е решението.
Твоята героиня Ана е в комплицирана любовна връзка с героя на Орлин Павлов – Борис. Как се работи с Орлин?
Орлин и всичките ми колеги са невероятни хора. Придвижването до терена за снимки беше доста трудно, в някакъв момент имаш само колегите си, на които да разчиташ. Както Орлин, така и всички останали проверихме себе си в тези условия. Станахме много близки, помагали сме си във всяко отношение и сме се спасявали, и сме се изслушвали, и сме променяли сцените си, и сме обсъждали как да работим по сцените един с друг… Просто кастът на самия сериал е невероятен, нямаше проблеми, бяхме едно цяло.
Какво от себе си откриваш в героинята си Ана?
Общото между двете ни е любовта към изкуството и това, че вярваме в доброто у хората, а също и в надеждата. Единственото, което ни отличава, е, че аз вече съм намерила за себе си устрема и смелостта да следвам мечтите си, а тя го открива постепенно пред погледа на зрителя. Това е ценното в образа ми – да видиш как един персонаж израства пред очите на зрителя и се променя.
Всички участници говорите с много любов за сериала и при вас звучи някак искрено, като нещо преживяно. Как се справяхте в тежките моменти?
Неслучайно всички говорим за студа, който преживяхме там, защото вече не си същия след тоя студ. Той много калява волята, затвърждава желанието ти да работиш по даден проект и избора ти в професията. Професията означава да обичаш това, което правиш, за да можеш да издържиш на тоя студ. Помним и безсънните нощи, и натовареността на графика, който изискваше в определено време да се снима. Но позитивните спомени са много по-силни. На 15 януари, когато всички се събрахме за екранната премиера на сериала, беше с много любов, с щастие, вдъхновение, с едно такова топло усещане, че отново сме си у дома.
С Орлин Павлов на премиерата на сериала „Скъпи наследници“.
Ти стана много симпатична на цяла България и с участието си в рекламния клип по случай европредседателството, заедно с Бойко Кръстанов. Какви емоции предизвикаха у теб тези снимки?
Там също се изправихме пред Госпожа Природа, в цялата ѝ прелест, с всички възможни климатични промени – мъгла, дъжд, сняг, слънце, вятър… Изключително съм горда да участвам в този клип и да представям България. Имах желание да опозная страната си, пък и кой не обича да ходи ноември месец на море, извън усиления сезон?
С Бойко Кръстанов във видеоклипа по случай европредседателството на България.
България – скритото бижу на Европа
Смяташ ли се за патриот?
Смятам, че патриотизмът трябва да се предава по наследство в семейството. Моето семейство ме е научило да обичам страната си. Най-голямото доказателство, че съм патриот, е това, че съм останала в България и, че работя в ниша, в която е трудно да пробиеш по един честен начин. Според мен всеки е патриот, това просто е в ДНК-то ни. Няма как да избягаш от корените си.
Снимала си се с Клеър Форлани, звездата от филма „Да срещнеш Джо Блек“. Какво помниш от контактите си с нея?
Интересното е, че в този филм моята роля беше доста малка. Режисьорът Ерик Самър беше канадец, който повече приличаше на вокалист от Whitesnake – с едни много странни ботуши, с излъчване на рокаджия и голям добряк. Той много ме хареса на кастинга. Идеята в началото беше моята героиня да изчезне от филма, но той реши да остана до края, което за мен беше голямо признание. Имах сцени с Клеър Форлани, тя е страшно весел човек, много шеги пуска на терен, изключително емоционална, пъргава. Винаги има някаква история да разкаже и да разведри обстановката. Лесно се работи с нея и винаги е позитивна и усмихната, дори когато се налага да изиграе нещо много тежко и драматично.
Защо се отказа от участие във филма с Никълъс Кейдж – „Код 211“, след като си била одобрена, а в жълтата преса писаха, че той дори ти е хвърлил око?
Хората могат да си пишат каквото искат, както се казва, няма лоша реклама. Бях на кастинг, наистина ме харесаха и избраха за филма, но натовареният ми график в „Скъпи наследници“ не ми позволи да изместя програмата си. Бях решила да се посветя на този проект. Случайно бях на кастинга за „Код 211“, имах десет минути буквално, отидох, изиграх задачата си, те пък ме харесали.
Съжалявам само, че не успях да се срещна с Никълъс Кейдж. За мен той е голям професионалист и е направил едни от най-запомнящите се филми. Миналата година бях в Ню Орлиънс, където Никълъс Кейдж си е купил къща преди години. Имах възможност да видя къде е живял – в „Къщата на духовете“, която е с печална слава. Говорело се е, че той не е много суеверен човек, но Ню Орлиънс е възвърнал вярата му във вудуто и суеверията и не му е било особено леко там.
Авторският музикален проект Ross’N Lorina е другата ти голяма страст. Какво се случва на музикалния „терен“?
През декември станахме на 4 години и свирим в различни клубове и записваме парчета. Последният ни клип „Сънувам лятото“ беше създаден по повод застрояването на плажа Делфини. Ние сме против това и подкрепяме идеята природата да остане такава жива, буйна. Това е нещо, което е било преди нас, ще остане след нас. В момента не записваме нови неща, по-скоро композираме, като се очаква да направим още 2-3 премиери на клипове тази година. Не бързаме с количеството, по-скоро се стараем да градим качество, да увеличаваме членовете на бандата си и да сме верни на стила си.
Творческият тандем за авторска музика Ross’N Lorina, в който Лорина Камбурова си партнира с Росен Пенчев.
Продължаваш ли да композираш?
Да, наскоро започнах да пиша музика, но ми се случва по-бавно, невинаги имам възможност и сили да го правя. Когато се занимаваш с много неща, те отключват други страни в теб и започваш да правиш още повече неща, да откриваш себе си. Оказва се, че бариерите, които си поставил пред себе си, пречат да разбереш какъв си и какво можеш, и че отвъд тях си много повече.
Лорина Камбурова и Росен Пенчев с бандата си на сцената.
Преди интервюто спомена, че репетираш. Да не би вече да започваш и в театъра?
Театъра съм го оставила откакто съм завършила. Исках първо да натрупам опит в киното и пред камера, тъй като в НАТФИЗ няма кой знае колко голямо обучение по кино актьорско майсторство. Слава на Господа, имам зад гърба си 5 американски филма и два сериала. Надявам се тази година да е началото и на професионалната ми кариера на театрална сцена.
На 25 години – с 5 американски филма. Звучи впечатляващо.
Всички те са снимани в България, в киноцентъра в Бояна идват страшно много професионалисти, което дава възможност на нас, българите, да покажем таланта си.
Спомена преди малко, че всяко ново занимание разкрива пред теб нови идеи. Какво ти се прави в бъдеще?
Снима ми се в български игрален филм, защото досега съм участвала само в американски. Снима ми се в повече игрални филми, участва ми се в някой театрален проект, нещо различно ми се започва. С нови спортове ми се занимава… Как да ти кажа, всичко, което не е минавало през мен, ми се прави.
Какво тренираш в момента?
Занимавам се с въздушна йога, защото тя много помага за вестибуларния апарат, развива обратна гравитация. Ходя и на модерен балет… Опитвам се да се поддържам във форма.
В VI клас внезапно губиш майка си… Колко силен човек трябва да си, за да го преодолееш през годините и да си толкова успешна?…
Всичко зависи от теб. Избираш как да насочиш енергията си. Не казвам, че е лесно. Всеки страда, всеки има загуби на близки хора в живота си. Просто избираш как да насочиш своята мъка или щастие – дали в позитивна или в негативна насока. Ясно е, че можеш да седнеш и да страдаш, но може и да не го направиш. Това си е личен избор.
Ти си лъчезарен и слънчев човек, излъчваш позитивизъм, как го постигна след толкова тежки изпитания?
С много работа над себе си, с четене на много духовна философска литература и задаване на много въпроси. Всеки може да го направи, не е толкова трудно, пък и винаги откриваш нещо ново за себе си.
Публикувано в Седмичен Труд, 24 януари 2018 г.
