Мартиника е известен с приключенията с карибски пирати и е родно място на императрица Жозефина, съпругата на Наполеон Бонапарт.
Автор на текста и снимките: проф. Румен Пенин*
Карибско море е един от романтичните райони на Атлантическия океан. Филмите, свързани с приключенията на пиратите, през последните години раздвижиха още повече и без това развития туризъм в тази част на света. Маршрутът ни включваше няколко държави и владения от региона, както и отвъдморските територии на Франция – Мартиника и Гваделупа. Светът на Антилските острови е огромен, всеки от тези късове земя има своя дълга и интересна история и неповторима природа. Хората са от различни раси и произход, но живеят заедно със своите проблеми и радости, но и традиции и своеобразен бит.
Пристанището на главния град на Мартиника – Форт дьо Франс.
На Мартиника ежедневно акостират круизни кораби и туристи се изсипват във Форт дьо Франс и околностите.
Река Мадам, около чието устие се създал градът, днес е превърната в транспортен канал.
Мартиника е и важна военна морска база на французите в Карибския регион. Военните и днес обитавам района около старата крепост.
Първото селище, в което попаднахме бе Форт дьо Франс – главният град на Мартиника. За голямо щастие времето на пребиваването ни там съвпадна с карнавала, организиран всяка година през февруари, и наподобяващ другите карнавали от Латинска Америка – тези в Хавана, Рио де Жанейро и на още десетки места. Градът е разположен сред пищна зеленина и още с кацането разбрахме защо наричат Мартиника и “Островът на цветята”.
Залезите на острова са особено красиви.
Остров Мартиника е открит от Христофор Колумб през 1502 г. Първоначално е испанско владение, а от 1674 г. Франция го обявява за своя колония. Още около 1660 г. цялото местно население е изтребено. През XVII–XVIII в., за да работят в плантациите, на острова са докарани роби от Африка, които едва през 1848 г. получават свобода. Впоследствие тук се заселват бедни работници от Индия, предимно тамили.
Първоначално отглежданите култури в плантациите са памук и тютюн, а по-късно – захарна тръстика и кафе. През XVIII и XIX в. на няколко пъти островът преминава в ръцете на англичаните. Още през 1870 г. жителите на острова получават избирателни права и представителство в парламента на Франция. През 1946 г. е обявен за департамент на Франция.
Катедралата Сейнт Луис в старата част на Форт дьо Франс.
Прочутата библиотека на града, подарена от парижани.
Дървото на пътешественика е един от символите на острова…
Мартиника е с вулканичен произход и заема площ от 1128 кв. км. Дълъг е около 63 km, а широчината му достига 31 km. Бреговата му линия надхвърля 250 km. Над 46% от острова е зает от красиви тропични гори, в които все още се срещат различни малки гризачи, земноводни, някои влечуги, разноцветни пеперуди, редки ендемични представители на паяците и бръмбарите, красиви птици и привличащи вниманието пърхащи колибри. Тези “подвижни цветя” се стрелкат бързо и намират големите цветове на хибискусите, откъдето се хранят с нектар. На много места из острова хората поставят хранилки със сладка течност, за да хранят тези малки птици.
Пазарите на града изобилстват от плодове и зеленчуци.
Стенната живопис по сградите на Форт дьо Франс е особено популярна.
Родният дом на императрица Жозефина – жената на Наполеон Бонапарт.
Климатът е тропичен с високи температури около 25ºС през цялата година. Валежите надминават 2000 mm. Най-високата точка е прочутият вулкан Мон Пеле (1397 m), изригнал през 1902 г. и разрушил град Сен Пиер, като отнел живота на над 30 000 души. Жив останал само един затворник, чиято килия го запазила от бушуващата стихия на вулкана. Днес в града има малък музей, посветен на това изригване на Мон Пеле, където се пази камбаната на църквата, повредена по време на изригването, както и много предмети от бита на хората от това време.
Поглед към вулкана Мон Пеле откъм унижожения през 1902 г. град Сен Пиер.
Прочутата камбана от църквата на Сен Пиер, пострадала при избухването на вулкана Мон Пеле.
Единственият оцелял от 30 хил. население на Сен Пиер при избухването на Мон Пеле през 1902 г.
Проф. Румен Пенин на Азорските езера.
* Проф. Румен Пенин е български географ, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географски факултет на Софийски университет в периода 2006 – 2014 г. Доктор на Московския държавен университет. Автор на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии. Автор на фотографските изложби „Географията като приключение, Географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Той е председател на организационния комитет на Български географски фестивал.
Източник: Български географски портал Geograf.bg Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Виж още:
Островът на цветята и веселите хора 2
