Мартиника е известен с приключенията с карибски пирати и е родно място на императрица Жозефина, съпругата на Наполеон Бонапарт.
Автор на текста и снимките: проф. Румен Пенин*
Населението на острова е над 390 000 жители. Естественият прираст е висок – около 17%. Почти 90% от населението е с африкански произход, като значителна част заемат мулатите, има и индийци (около 5%), французи (2,7%), а също и сравнително малки групи от китайци, араби и др.
Официален език е френският, а разговорният език патуа е на основата на френския език и африканските езици с известни заимствания от английски, испански и португалски език. Преобладават католиците, но се изповядва и хиндуизмът, както и някои местни езически религии, предимно с африкански произход.
В земеделието е заето около 10% от населението, като основните отглеждани култури са банани, захарна тръстика (над 200 хил. т годишно производство), ананаси, манго, папая, какао, ванилия, кокосови орехи, цитруси, зеленчуци. На много специализирани места може да се опитат изключително вкусни пресни сокове и нектари в най-различни комбинации, по поръчка на клиента. Отглежда се едър рогат добитък, овце, свине, а и уловът на риба заема важно място в стопанството на острова.
Мартиника се слави със своите фабрики за ром, добиван от захарна тръстика и известен като една от качествените напитки в Карибския басейн. На няколко места може да се посетят такива фабрики и да се дегустира легендарната напитка. Туризмът е много добре развит и островът посреща над 1 млн. туристи годишно. Курортите са малки, приятни и не пренаселени, както по други места на света.
Мартиника е рожденото място на съпругата на Наполеон Бонапарт – Жозефина. Нейният дом е превърнат в чудесен парк с малък музей, едно от най-тихите и приятни места за разходка на острова.
Не пропуснахме да посетим прочутия ботанически парк-градина “Балата”, недалече от столицата.
Известно време на Мартиника живее и известният френски художник Пол Гоген и днес на острова има малък музей, посветен на художника.
Столицата Форт дьо Франс е с население над 140 хил. жители заедно с предградията. Това е изключително приветлив и красив град, разположен в устието на р. Мадам на няколко хълма. Естественият му център е старият град с прави улици и къщи, останали от различни епохи, но запазили чара на отминалите времена. Тук е сниман известният филм “Да имаш и да нямаш” с Хъмфри Богарт. Добро впечатление правят обновените стари колониални сгради, съжителстващи със съвременни архитектурни решения.
* Проф. Румен Пенин е български географ, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географски факултет на Софийски университет в периода 2006 – 2014 г. Доктор на Московския държавен университет. Автор на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии. Автор на фотографските изложби „Географията като приключение, Географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Той е председател на организационния комитет на Български географски фестивал.
Източник: Български географски портал Geograf.bg Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Виж още:
Островът на цветята и веселите хора – 1