В танзанийския каньон са открити останки от три основни вида хуманоиди – австралопитек, хомо еректус и хомо хабилис.

Олдувай е каньон, който се намира в Източна Африка и по-конкретно, в северната част на Танзания. Той е част от резервата Нгоронгоро в Голямата рифтова долина недалеч от Серенгети и е с дължина 48 км. Днес по тези земи ловуват масаите, но според теориите оттук е тръгнала еволюцията на първите хора, на които сме наследници.

Каньонът е световноизвестен с едни от първите находки, които са използвани като доказателство за произхода и еволюцията на човешкия вид. Името на каньона, Olduvai, се счита за грешка в интерпретацията, а за оригинално се счита името, с което го наричат местните – Oldupai – масайската дума за сизаловото растение, което вирее в областта на дефилето. Днес то е известно като “люлка на човешката цивилизация”, от която съвременните хомо сапиенс са тръгнали по света. Една шепа хора, от които днес има няколко милиарда наследници с различен цвят на кожата и разнообразна култура по цял свят.

Първите останки в каньона са намерени през 30-те години на миналия век от Мери и Луис Лийки. В областта на Олдувай са открити фосили на възраст 4- 5 милиона години, сред които останки от три основни вида хуманоиди – австралопитек, хомо еректус и хомо хабилис, като една от находките на австралопитек е прочутата Луси.

През 1979 г. членовете на експедиция, ръководена от Мери Лийки, втората съпруга на Луис Лийки, забелязали някакви отпечатъци, които по-късно се оказали смесени следи от животни и хуманоиди. Отпечатъците били запазени в пластове вулканична пепел, датирана на 3,6- 3,8 млн. Години.

Археологическият обект Летоли, в който са намерени находките, се намира на около 40 км на юг от Олдувай. На местния език “laetoli” означава “червена линия”. Тук са открити добре запазени във вулканична пепел стъпки, като тези отпечатъци са считани за такива на хуманоиди. Стъпките доказват, че тези хуманоиди са ходели на два крака.

Находките в Олдувай се отнасят до няколко подвида, сред които Homo erectus – Изправен човек, Australopithecus Afarensis, Homo habilis. По-късно в друга част на Африка бива открита още една част от пъзела на човешката еволюция – така нареченото Турканско момче, което е намерено край езерото Туркана в Кения. Заедно с тези фосили, други останки на Homo erectus са намерени в Индонезия и в Китай.

Отпечатъците на Лаетоли.

Рисунка в музея, която показва визията на автора за хуманоидите, които вероятно са оставили следите в Лаетоли.

Олдувай се счита за една от най-важните археологически области в света, тъй като е била дом на праисторически човеци милиони години. В тази област преди около 2 милиона години са живели представители на Paranthropus boisei, преди около 1.8 млн. години – Homo habilis, преди около 1.2 млн. години – Homo erectus, а хомо сапиенс са живели в тази част на Африка преди около 17 000 години.

Тук учени намират първобитни оръдия на труда, които указват развитие на когнитивните способности, а разположението на находките повдига тезата, че малките общества в областта са комуникирали помежду си и са обменяли опит и храни.

Откриването на находки от разновидности на австралопитек се оказва сериозна причина за учените да преразгледат актуалните по онова време тези за произхода на човека. В Олдувай са открити не само пособия за лов и събирачество на храна, но също скални рисунки на праисторическите хуманоиди.

Учените откриват, че някога част от долината в този регион на Африка е била кратер на праисторически вулкан. По-късно областта се трансформирала в езеро, а по бреговете му имало вулканична пепел.

Преди някъде около 500 хил. години промени в сеизмичната дейност изменили посоката на водата на реката в близост, която започнала да си пробива път през седиментите. Така водата помогнала на учените да видят по-добре отделните части на скалните седименти, които определят различните периоди в историята им.

Източник: Idi.bg

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>