Образование без раници

Над 600 млади българи доброволци – преводачи и редактори правят достъпен най-мащабния онлайн портал за образование в света KhanAcademy.org с 8 хиляди урока.

Храбрият и симпатичен екип на “Образование без раници”, който вече няколко години успява да вдъхнови за каузата над 600 доброволци, от ляво на дясно: Никола Чернев (съучредител и член на УС), Розалина Лъскова (изпълнителен директор), Николета Николаева (съучредител), Иван Господинов (председател).

Алгебрата е красива.

Симпатичен приятелски глас във видео обяснява защо алгебрата е „начало на началата”. С Рози влизаме в сайта на Кан Академията: „Алгебра”, „Въведение в алгебрата: „Мислете за предварителната алгебра като за писта. Вие сте самолетът и алгебрата е вашата слънчева дестинация. Без пистата не можете да отидете никъде. Сериозно, основата на всяко по-високо ниво математика е положена с много от понятията, които ще въведем тук: отрицателни числа, абсолютна стойност, множители, кратни числа, десетични числа и дроби…Така че затегнете коланите и изправете седалките си. На път сме да излетим!”. Когато по този забавен начин ти представят алгебрата, няма начин да не те заинтригува.

Следват „Въпроси към общността”, има ги след всеки текст. Ако нещо не си разбрал… Не, всичко е ясно. Усещането да си в образователния сайт www.bg.khanacademy.org наистина е като полет в слънчев ден, а Рози е моят пилот-навигатор. Чаровница: когато говори по любимата тема, тя цялата грее, очите й светят, мисълта й препуска светкавично и не спира да говори.

Розалина Лъскова вярва, че възрожденският дух е жив в Поколението Y, и че си заслужава да се върнеш от чужбина, за да промениш средата у нас.

Рози – така я наричат приятелите, или Розалина Лъскова, е изпълнителен директор на Сдружение „Образование без раници”, чийто основен проект е реализацията на Кан Академията на български език, за да може най-богатата съкровищница от знания да стане достъпна за всяко българско дете.

Образование за всички по света

Кан Академията (KhanAcademy.org) е най-мащабният онлайн портал за образование в света, с над 8 хиляди урока и с над 100 хиляди интерактивни упражнения. Те са вградени в учебна социална мрежа, като учителите получават достъп до полезна информация за управление на класната стая.

Уроците обхващат най-вече учебните предмети от I до XII клас, подготвителни модули от университетското образование и множество уроци от общокултурен характер. В този раздел артньорско участие имат световни гиганти като НАСА, MIT (Масачузетски технологичен институт), MoMA (Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк), The Metropolitan museum of Art, British Museum… Всичко това е безплатно и достъпно за всички по света и се ползва от над 26 млн. потребители. Платформата постоянно се развива и работата по превода на български продължава…

Началото: помогни на братовчедката

Основателят Салман Кан (американец от индийски произход, оттам и странното изписване на фамилията му – Khan) решава да помага на братовчедка си, която е ученичка и има проблеми с математиката. Започва да записва обясненията си за решаване на задачи във видео и да ги качва в портала за видео споделяне youtube. Скоро разбира, че цялата му индийска рода започва да гледа видео уроците и те набират огромна популярност в youtube и сред непознати хора.

Когато Сал решава да поиска обратна връзка от братовчедка си и й предлага да порешават заедно задачи наживо, тя му казва: „Не, предпочитам да си гледам видеото много пъти, сама, докато ми стане ясно”. В първия момент Кан е шокиран, но после му светва му червената лампичка, че има потенциал в това едно дете да си седне на спокойствие вкъщи, да гледа видеоурока когато реши, когато е концентрирано. Не се притеснява, че някой го оценява и наблюдава. Спира го и го връща колкото си пъти иска, докато го разбере. Това се оказва разковничето за неговия модел на функциониране. Така се ражда Кан Академията.

Зад каузата застават Бил Гейтс и Google

В един момент Кан чува Бил Гейтс да споменава в интервю, че децата му ползват Кан Академията. Това е повод милиардерът и жена му да се включат като съоснователи в проекта чрез фондацията си „Бил и Мелинда Гейтс”. От гиганта Google също виждат много бързо за какво става дума и се включват като съоснователи. Вече 11 години зад Кан Академията стоят големи организации и компании, с мисията този инструмент да остане завинаги безплатен, за всеки и навсякъде по света.

Докато Рози ми разказва това, се сещам за образователния сайт Уча.се, който стартира по аналогичен начин, (и за който Клуб Z вече писа в броя си от октомври 2015 г.) Основателят Дарин Маджаров, който е в чужбина, решава да помогне на сестра си по различни предмети, като записва обясненията си във видеоуроци, които качва в youtube. Скоро разбира, че те се гледат не само от сестра му и приятелките й, но и от много непознати деца. Така се ражда идеята за образователния портал Уча.се, а Дарин зарязва кариерата си в чужбина и се връща в България с мисията да го развива.

Превежда се на повече от 100 езика

Българската версия на Кан Академия е една от най-превежданите. „Редуваме се на 4-5 място сред всичките над сто версии на различни езици, според активността на доброволците като интензивност на преводи, излизали последните месеци”, казва с гордост Рози.

„Финансиране? Още нямаме офис, не можем да си го позволим. Вървим напред благодарение на стотиците доброволци и няколко немалки лични дарения на хора от екипа. Например финансовият ни директор Даниел Чолаков, който живее в Щатите, е един от най-сериозните дарители. Затова ме ангажираха през есента с основната задача да движа екипа и да привличаме финансиране. Каузата си заслужава и приех”, обяснява младата дама.

Децата от 137 столично училище „Ангел Кънчев” вече знаят, че не е нужно винаги да мъкнат големите тежки учебници и с Кан Академия и мобилните устройства в джоба могат на учат навсякъде.

Да учиш без големите тежки учебници

Зад инициативата в България стои НПО “Образование без раници”. Не, няма грешка в името, просто е заигравка с думите „граници” и „раници”. „Не е нужно да мъкнем големите тежки учебници, имаме на разположение съвременните технологии, с мобилните устройства в джоба можем на учим навсякъде и по всякакъв начин” обяснява Рози. За нея и управителния съвет на „Образование без раници” дигиталното номадство е начин на живот и работа. „Всяка събота правим оперативки на „Образование без раници”, като се включваме конферентно в скайп: Даниел Чолаков от Щатите, ние от София…”

Председател на сдружението е Иван Господинов, учител в 74 СОУ “Гоце Делчев” в София по програмата “Заедно в час” (за която Клуб Z писа в броя си от октомври 2015 г.). Той е инициатор на проекта “ШколоSoft” и 20-тият “иноватор в образованието” в България за 2015 г., според едноименната класация. Иван е човекът, който прочита някъде през 2011-а, че Кан Академията отваря съдържанието си за превод към други държави в света, и стартира българската версия.

От есента на 2014 г. функционира тестова версия на Кан Академията на български www.bg.khanacademy.org, в която са достъпни над 1800 преведени клипа, посещавани от хиляди потребители месечно. През YouTube се ползват още 160 дублирани видеа. Тази година, освен живата версия, българският екип планира и създаването на менторска мрежа, с която да помагат на деца и учители да ползват Кан Академията, както и други безплатни образователни онлайн ресурси на световно ниво.

Иван Господинов на вдъхновяваща среща с ученици, част от мотивационната кампания “Пътят на смелите”, с кмета на София Йорданка Фандъкова и тв водещата Константина Живова. Сн: Zdravko Yonchev Photography, АртФотоФонд за подкрепа на обществено значими каузи.

Адаптация по българските програми?

След като уроците са по американската образователна система, как биха могли да се използват у нас? „Кан Академи е ресурс, който се ползва предимно от ученици, но и от учители, които задават домашни работи. Но математиката е една и съща навсякъде по света, както и физиката, химията, биологията, програмирането… Освен това платформата предлага търсене не само по класове, а и по теми. Материалът е структуриран основно около умения. Започваш от едно начално ниво, но системата го следи. Когато го достигнеш, тоест, системата го оценява и те прехвърля на овладяването на следващо. И така естествено става стимулирането за учене.”

Докато слушам Рози, си мисля как всяко дете може да бъде оценено по-добре, отколкото в клас, където се притеснява, където го е страх от двойка, от лошия учител, където му е кофти от мръсната класна стая… Друга е атмосферата – приятелска и добронамерена. Винаги добронамерена…

Учениците от 137 столично училище „Ангел Кънчев” вече знаят за Кан Академията.

Обърната класна стая

„В Кан Академията влизаш не само за да гледаш урок и да се упражняваш във вид на игра, което е забавно за децата. Като учител или родител може да си направиш собствен профил и да влезеш и да следиш в твоята виртуална класна стая дали Иван е изгледал целия урок, къде е направил пауза, може би защото не е разбрал; къде се е върнал, къде е сбъркал на всяко упражнение, колко време му е отнело да реши задачата… После да анализираш тази информация, опитвайки се да разбереш къде Иван се справя добре и няма нужда да работиш повече с него, и къде среща трудности, което е важното, и да решите заедно с него тези проблеми в класната стая. Това явно влагат в термина „обърната класна стая” учителите.

Кан Академи е инструмент в ръцете и на детето, и на учителя. Нали целта на съвременното образование е не просто да натрупваш знания, а да овладяваш умения, начините, по които да използваш тези знания, за да се развиеш ти самият”, обяснява Розалина.

Част от вдъхновяващата кампания за набиране на доброволци преводачи на Кан Академията.

Нагоре по спиралата на знанието

Влизането в платформата е максимално опростено – с фейсбук или гугъл профил или с регистрация с имейл. Като кликнеш на съответната тема, първо върви видео урок, втори, трети, след това упражнение, второ упражнение, пак урок… Редуват се според темата. Всички упражнения са интерактивни, при успешно решаване се качваш на следващо ниво. Много е зарибяващо – като при видео игрите. Така, играейки, вървиш неусетно нагоре по спиралата на знанието. При това – с радост. Решаваш задачата и системата ти казва: „Браво! Придобил си еди-кое си умение, печелиш 100 точки. Искаш ли да видиш целия си резултат?” През цялото време ти дават виртуални наградки – значки със забавни картинки. Водят се мисии, като всяка мисия включва решаването на няколко задачи по еди-коя си тема и ако решиш всичките успешно, получаваш значка.

Част от вдъхновяващата кампания за набиране на доброволци преводачи на Кан Академията.

„Кажи „да” на каузата

През март сдружение „Образование без раници” проведе успешно croudfunding кампания. Подходът за набиране на спонсорски средства croudfunding е много популярен сред Поколението Y у нас, но не и сред това на родителите, които реагират с типичното за възрастта си подозрение. А всъщност идеята е много проста: влагайки някаква по-голяма или по-малка сума, например 10 долара, ти казваш „да” на тази кауза или идея, и ставаш част от проекта. Така ти го лайкваш, оценяваш, подкрепяш, заставаш зад него, като моралният аспект на тази подкрепа е много по-ценен. За живата версия ще са им нужни 65-70 хиляди лева – една сравнително малка сума в сравнение със значимостта на каузата…

В края на март приключи успешно първото предизвикателство от croudfunding кампанията. Българчетата вече ползват около 1800 преведени видео урока – от общо 8 хиляди. Преведени са и няколко хиляди от интерактивните упражнения, но в английската версия на платформата те са цели 100 хиляди…

Храбрият и симпатичен екип на “Образование без раници”, който вече няколко години успява да вдъхнови за каузата над 600 доброволци, от ляво на дясно: Никола Чернев (съучредител и член на УС), Розалина Лъскова (изпълнителен директор), Николета Николаева (съучредител), Иван Господинов (председател).

Знание, достъпно за всички българчета

„Чрез вашето дарение Кан Академията може да достигне до хиляди български деца и най-вече – до тези 40% от тях, които нямат достъп до качествено образование.  Желанието ни е да направим България част от глобалната общност на 26 милиона учещи с Khan Academy”, пише в обръщението.

„С тази кампания се надявахме да съберем от единични дарения (crowdfunding) минимум $5000 и така да покажем на големи потенциални спонсори, че имаме достатъчно човешки потенциал да генерираме и финансова подкрепа. По условие на краудфъндинг платформата Global Giving, трябваше да привлечем минимум 5 хиляди долара от поне 40 дарители. Събрахме ги за по-малко от 4 дни!” – радва се Рози. След успешната първа кампания през март сдружението вече планира по-дългосрочно присъствие в Global Giving.

Розалина обожава планината.

Възрожденският дух е жив!

„Примерите за успешни български компании на световния пазар ми дават надеждата, че има смисъл тук да оставам и тук да се развивам” – споделя Рози. Говорим за авангарда на Поколението Y в България, чиято основна мисия е да промени средата. Рози е от онези високообразовани българи на добри позиции в чужбина, които решават да се върнат именно за да направят средата за живот и работа в България такава, каквато на тях им харесва. И вярват, че това ще стане, но бавно, стъпка по стъпка. А нали всичко започва от образованието… „Аз съм от Котел, възрожденският дух е жив!” – казва Розалина с блясък в очите.

Тя е на 33 години и отдавна се е посветила на работата в неправителствения сектор и добрите за обществото ни каузи. До началото на годината е изпълнителен директор на Фондация „Танцово изкуство – Илиев“, а междувременно създава своята организация „Шар Жар“, с която обединява множеството си други проекти от последните години, като културен мениджър и анализатор в сферите културни и творчески индустрии, управление в изкуствата, култура и образование, социални иновации и човешки капитал, добро управление. Освен това Розалина Лъскова е член на управителния съвет на базираната в Берлин международна организация MitOst e.V.

Розалина Лъскова на откриването на изложбата “Лицата на града” на фотографа Здравко Йончев във Виваком Арт Хол, като арт мениджър на АртФото Фонд за подкрепа на обществено значими каузи, април 2015 г. Сн. – Zdravko Yonchev Photography.

Розалина (третата отляво) в другото си амплоа – като изпълнителен директор на фондация „Танцово изкуство – „Илиев”, с част от екипа на “Танцова работилница 2014”. Сн.: Фондация “Танцово изкуство – Илиев”.

Розалина (с червената блуза вдясно) в другото си амплоа – като изпълнителен директор на фондация „Танцово изкуство – Илиев”, на заключителния спектакъл на “Танцова работилница 2014”. Сн.: Фондация “Танцово изкуство – Илиев”.

Рози е завършила право в „Хумболт Университет Берлин” и бизнес администрация в УНСС. Работила е в сферите добро управление, модернизиране и реформа на администрацията, европейски фондове и политики на ЕС – в държавната администрация в България и в Германия.

Да си част от „Българския Великден”

Рози е от онези български студенти в чужбина, които са силно вдъхновени от каузата на „Българския Великден” и решават да се върнат в родината си, за да развиват България. След завършването си на университета „Хумболт” има шанса да се включи като стажант в екипа на Николай Василев, тогава министър на държавната администрация и административната реформа в кабинета на тройната коалиция. След стажа й предлагат да остане на работа в министерството:

„Включих се в екипа на първата тогава програма за добро административно управление. За мен това беше страхотна кауза, защото учих право именно, защото се интересувах най-вече от държавно управление, от държавна уредба”, споделя тя. В екипа на Николай Василев Розалина работи на позицията мениджър на приоритетна ос по програмата „Стратегическо управление”, включва се и в програмата „Електронно управление”. „Работехме за кандидатстване по европейски проекти. Така с голям ентусиазъм, че може да променим нещо, ми стартира кариерата…”.

Извън работата Рози признава, че почти не й остава свободно време за любими занимания. Обожава планината, а животът й в града включва задължително йога, това е нейният „вариант на движение и спокойствие, физическо обгрижване на тялото и спокойствието на ума”.

„Обожавам Берлин и понякога ми липсва, но съм тук заради каузата чрез образование и култура да променим заедно средата”, казва Розалина.

Защо оставам в България?

„Обожавам Берлин, много е интересен, много арт, бохемски, много милти-култи средище на хора от цял свят… Не ми беше лесно да го напусна. Дойдох си, за да разбера дали ще се почувствам на мястото си за работа.  Аз съм от типа хора, които имат нужда от повече свобода в работата си и са инициативни. Като видя, че нещо може да стане, искам да го движа, докато стане, и то по-бързичко. Такъв тип човек съм и обичам да правя няколко неща едновременно, които взаимно се захранват… Но не, не искам да оставам в Берлин, макар че половината ми семейство е в Германия, сестра ми е омъжена там, имам племенник, част от най-близките ми приятели са там… Но тук имам кауза. Знам, че звучи изтъркано, но там го няма… Аз виждам свободни ниши не в предприемаческия пазар, а такива, които могат да помогнат на обществото да се развива. Искам да правя нещо тук и това още ме държи.

Харесва ми да съм тук, харесва ми страната, да съм на две крачки от Централен Балкан или от морето, или от Гърция. Харесват ми четирите сезона, де си говоря на български, макар че редовно комуникирам на немски и английски. Чувствам се комфортно в родината си. Обичам да пътувам, но и да се връщам. Чувствам се удовлетворена от това, което правя. От хората съм, които не го правят за пари, и досега не ми се е налагало да го правя за пари. Все още съм необвързана и мога да си го позволя. За какво мечтая? Да мога да си позволя и в бъдеще да правя това, което ми харесва.”

Публикувано в сп. Клуб Z, април 2016 г.