Обичана и от британския кралски двор

Вдъхновява ме жаждата да създавам нещо с ръцете си, казва Невена Николова, дизайнерът на Десислава Радева.

Боряна Антимова

Невена връхлита забързана в красивия си артистичен офис на „Фритьоф Нансен“ до НДК в черната си къса рокля от памучна дантела с богато набрана пола и пантофки. Отмята артистично буйната си дълга коса в медни оттенъци и говори с увлечение за работата си. Любимият дизайнер на Десислава Радева изненадва приятно с интелекта си, с образоваността и общата си култура.

Дизайнът не е единствената й стихия. Музикална е, свири на пиано от 5-годишна, завършила е скандинавистика, владее няколко езика. С мода се занимава от 17 години, от тях последните 5 – в Лондон.

Облича аристократи и особи от кралския двор, има шоурум на 200 м от най-известната със скъпите си бутици „Слоун стрийт“ в Лондон. Още на втората й година там авторитетният „Дейли Телеграф“ нарежда името на Nevena сред такива магьосници на дантелата като Долче и Габана, Оскар де ла Рента, Алекзандър Маккуин, Шанел, Армани, Диор, Прада.

Невена, казвате, че създавате не просто дрехи, а оръжие за жени с характер.

Правилната дреха действително e оръжие – тя е силно изразно средство, и много активна енергия, и двете неща могат да бъдат насочени и ползвани съзнателно. Когато човек с ум, култура и силни личностни качества е и облечен добре, той постига много повече. Важи и за мъжа, но особено много за жената, защото след като е заложено в нашата природа, от нас се очаква да сме красиви по начало.

Някои казват, е да, но жените се обличат не заради мъжете, а за да покажат превъзходство над другите жени.

Защо трябва да има краен адресат? Както вече посочих, чрез дрехите ние се изразяваме, и то много ярко. Егото на всеки човек има чудесен фронт за изява през точната и впечатляваща дреха. Модата е феномен точно заради това – тя може, и влияе на всички нива, физически, психологически, културно, социално. Много е важно ние самите да чувстваме удовлетворение и през красотата чрез дрехата – тази емоция е чисто здраве! Не на последно място, да изглеждаш добре е лична нужда, но облеклото е също начин на общуване и влияние в непосредствената среда.

Един от емблематичните модели на Невена.

Избрали сте нежната дантела като основен акцент в колекциите си. Защо?

Тя е най-трудният материал за работа, освен това сама по себе си е вече продукт на дизайн и висша форма занаятчийство. Творецът, който иска да я разработва, трябва да знае това, да го уважава и да запази характера й. Но освен разбирането, ръцете на твореца също трябва да я усещат за да могат да работят с нея. Дантелата не е за всеки, а и не всеки е длъжен да я харесва, разбира се. Тя и не се употребява произволно и навсякъде, а там където изделието я “носи”. А нейното поведение винаги е различно, тъй като структурата й е изградена е от най-различни начини на тъкане.

Говорите за нея като за живо същество…

Да,изглежда така я усещам и приемам.

Имаше ли конкретен повод да я изберете?

Точно защото е труден и много красив материал, дантелата сама по себе си е достатъчно вдъхновяваща. Аз очевидно обичам предизвикателства, така че работата с истинската дантела се оказва едно от тях (Смее се)

А вие работите основно кутюр?

Да, това е изкуството да обличаш индивида, и то по най-красивия и правилен начин, с изключително лично отношение и внимание към детайла.

Не рисувате скици?

Да, работя директно с личността и с точните материали за проекта, и не пестя частица усилие и енергия да дам най-доброто от себе си. Такова е отношението на екипите ми и тук, и в Лондон към всички наши клиенти. Искам да видя, да пипна, да усетя и да сглобя съвършената картина. Всеки има различни подходи, но за мен единственият правилен в кутюр е този на традиционната школа на гигантите на висшата мода, носители на истинската традиция и устои в занаята, като Диор, Живанши, Баленсиага.

Като ви слушам, се замислям дали интелигентността помага на дизайнера, нали той влага предимно емоции?

Категорично да, особено емоционалната интелигентност. Не може да бъдеш добър в тази толкова деликатна сфера, без да притежаваш фина чувствителност и дълбоко разбиране на човешката душа.

Дизайнер сте на съпруги на лордове, на дами от кралския двор, и то само за 5 години работа в Лондон. Как успяхте?

С професионализъм, последователност, дисциплина и много труд, със съответната култура и адекватно поведение.

Тоест, не сте изкушени да правите неносими дрехи заради шоуто и славата?

Категорично не. Всички мои тоалети са с вечна материална стойност заради много високото си качество, и нямат давност заради класическата си елегантност. Много от тях могат да се носят извън поводите, за които са създавани, и да се разделят на две части, за да се комбинират с други.

Какво би ви вдъхновило да изтичате към ателието си и да започнете нов тоалет?

Хората и материите. Вдъхновяват ме всички жени, без значение възраст и статус, а когато видя хубав материал, се наслаждавам на възможността да го разработя и да му вдъхна живот. Вдъхновението ми идва от жаждата да творя изобщо. Искам да създавам, да правя нещо с ръцете си, ума си и душата си.

Роклята ли е вашата стихия?

Да, защото е най-изконната дамска дреха. Тя е единствената, която мъжете обичайно не носят. Тя е моя слабост, но много често моделите ми са от две части, които заедно носени звучат като рокля, а по отделно се комбинират отлично със съвсем друг тип дрехи.

Като че не си падате много по пищни театрални дефилета?

Правихме три последователни години много големи ревюта от 2010-та до 2012-та. Бяха красиви, успешни и адекватни на времето си, но човек трябва да търси постоянно най-добрата форма на израз в работата си и така да променя начина си на изява. Откакто социалните мрежи дадоха възможност на всички хора да се изявяват в един общ “басейн”, нещата много се промениха.

От една страна това е добре, защото имаме възможност за по-пряк контакт и бърза обмяна на информация, но от друга, нямаме никакъв филтър за нея. С всеки изминал ден усещането за фалшив живот се засилва, и е смразяваща реалността, че всъщност много хора живеят само и единствено в и за мрежата. Затова още по-ценен и за мен, и за дамите, които носят моите творения, е личният ни контакт.

Днес все повече хора търсят и оценяват човешкия аспект наред с професионалния, държат на персонализираното отношение, на историята, искат усещането, че са оценени и уважавани като индивидуалности. Всички мои клиенти имат ярко изразена самоличност, и точно затова те с доверие оставят в моите ръце решението как да изглеждат. Към това аз се отнасям изключително отговорно.

Невена (вдясно) на свое ревю.

Приемат ли винаги вашите предложения?

Не съм от дизайнерите с изразено его, така че не изпитвам необходимост да се налагам за каквото и да било. Позволявам си само да помоля за по-подробен диалог, когато виждам, че мнението на клиентката ми противоречи на естетиката. Когато дамите идват с конкретни проекти и конкретно усещане, аз наслагвам моята визия върху тяхната и чрез диалог всеки получава каквото търси.

Да внесем щипка суета в разговора. Разбрахме, че правите дрехи и за особи от кралския двор.

Да, това са хората от истинската аристокрация, които не се показват излишно в медиите. Те носят моите тоалети безшумно и без фалшива показност, и после някоя почитателка или клиентка ни съобщава, че е видяла мой тоалет еди-къде си. Те просто не обичат да се показват, да карат видимо скъпи коли, да носят видимо скъпи марки. Обичат лукса, който не „крещи“ , но за сметка на това стои категорично.

Около тоалетите ви за Десислава Радева, съпругата на президента се вдигна голям медиен шум. Как се събрахте двете?

В много равностоен контакт, при който аз бях потърсена, с много уважение от двете страни и в открита комуникация. Попитаха ме дали бих направила тоалети за Десислава Радева и първият беше този, който тя носи на срещата на НАТО в Брюксел миналата година.

Колко време ви беше нужно, за да я усетите като човек?

Това беше най-същественото. Не ни беше необходимо много време, за да се напаснем като характери, да я усетя. В хода на разговорите „се намерихме“ много естествено, и то в добър синхрон. За мен като българка това беше кауза – да покажем на света една стилно облечена и добре изглеждаща съпруга на президента ни, с която определено можем да се гордеем.

Десислава Радева в тоалет на Nevena London с Брижит Макрон.

Десислава Радева в тоалет на Nevena London при визитата на президента Румен Радев в Австрия.

Протоколът не ви ли затваря в рамки като творец?

Да, но това не е новост за мен. Аз непрекъснато спазвам протокола, когато създавам тоалети за дами от английското висше и политическо общество. Когато ми се обаждат от канцелариите на лордове, трябва да знам кой какво и по какъв повод трябва да облече.

Правила съм например булчинската рокля, а и много други тоалети на съпругата на Секретаря на бившия премиер Джон Мейджър, лорд МакКол. Невероятна личност, достолепен мъж и брилянтен хирург е той.

Двойката се ожени на късна възраст и направихме фантастична булчинска рокля. Имах честта да присъствам на сватбата, която се състоя в Парламента. Дамата е постоянен наш клиент, тази година например седя до кралицата на откриването на Парламента с иконична моя рокля в червено.

Албер II, принцът на Монако, целува ръка на Невена.

Кои са най-известните ви клиенти?

Не е прието да говоря за тях с имена, но последно скоро направихме рокля на една млада певица с 31 милиона последователи и 295 милиона гледания. Потърси ме нейният стилист. Наша червена рокля носеше гостенка на сватбата на Пипа Мидълтън, сестрата на херцогинята на Кеймбридж Кейт Мидълтън. Преди време ме потърсиха да направя рокля на Бионсе, но трябваше да стане за 2 дни и половина. Не беше реалистично и постъпвайки отговорно, отказахме. Така бихме постъпили и по принцип.  Никога, никога не разделям клиентите си на знаменитости и други, за мен и нас личността и човекът е над всичко.

Джеймс Мидълтън, братът на херцогинята на Кеймбридж, с Дона Еър в тоалет на Nevena London на бала на фондация „Бритиш Харт“.

Тамара Екълстоун, наследницата на Формула 1, на корицата на сп. Hello! с тоалет на Nevena London.

И все пак по-трудно ли ви е да работите с дамите от аристокрацията?

Моите приятели, клиенти и почитатели от аристокрацията са невероятно уважителни и изключително внимателни към мен. Редовно гостувам в частни имения с историческа и културна стойност. В едно от тях кралицата е била години наред чест гост. Тези хора ценят артистичността, дарбите и човешките стойности много повече от други, знаейки добре, че да си артист е отговорност и тежест също, освен блясък.

Откъде тръгна този афинитет към модата? Шиехте ли дрехи на куклите като малка?

На куклите си не, но винаги съм помагала на майка ми да изработва вкъщи различни прекрасни неща. Макар че имах прекрасен баща, тя е фигурата в моя живот. Беше преподавател по немски и изключителен естет. Нашият дом винаги е бил много красив и стилен, с моите рокли в онези сиви времена – прекрасни и цветни.

Откога свирите на пиано?

От 5-годишна, това пак е инициатива на майка ми, макар никога да не са ме принуждавали да свиря. Това мое пиано горе-долу ме следва при всичките ми премествания. Когато бях на 14 години, имаше колебания дали да вляза в немската гимназия или в музикалното училище, защото имах таланта и за двете. Но ето, развих дарбата си в модата, където хармонията също е от основно значение.

Днес творите ли със слушалки в ушите и музика?

Всъщност точно заради хармонията която намирам в роклите – не. Единственото изключение беше онзи ден наистина. Беше ми необходим изключителен баланс между моето усещане за декорацията на една булчинска рокля и това на булката. Намерих я с музика, за да зазвучи хармонично всичко за всички. Пианото ми липсва истински…

Булчинска рокля като излязла от приказките…

Завършили сте скандинавистика. Защо?

В Германия учих в частно училище година и половина, и имам сериозни дипломи с най-високата възможна оценка за немски от „Гьоте институт“. Затова реших да кандидатствам за друга филология, която започнах тук, и продължих в Норвегия, печелейки стипендия след стипендия. Говоря немски като майчин език, а по образование и норвежки, шведски. Английският сега измести всичко.

Как дойде желанието да се занимавате с дизайн?

Докато живях вкъщи, до 18-ата си година, съм израсла сред красота и дрехи, правени за мен от майка ми. После, след много образования в други области, станах дизайнер на 27 години. Беше осъзнато, но едва години по-късно разбрах пълния смисъл на това решение. Обикновено най-сериозните неща в живота идват поради съдбовни промени. Семейна ситуация наложи взимането на твърдо решение дали да остана в България, или да се върна в чужбина, където имах всякакви условия за развитие.

Причината да остана беше, че мога да правя това, което обичам – да творя дрехи. А пъстрият мултикултурен Лондон е най-добрата арена за това, което се оказа мое призвание. Лондончани са смели и ексцентрични, голяма част от английските дизайнери са изключително дръзки и провокативни в изкуството си, като Алекзандър Маккуин, Вивиан Уестууд. Невероятно бързият и динамичен начин на живот в този град просто отговаря на моя ритъм.

Публикувано в “Седмичен Труд”, 12 септември 2018 г.