Ще мечтаеш да си свободен като птиците. После ще пораснеш, но няма да си свободен като птиците. Защото си човек.
Добър ден, сине. Аз съм майка ти.
Ако бях на двадесет години, щях да се възхищавам на себе си, а ти щеше да ми пречиш. Ако бях на двадесет и пет, щях да се страхувам, че ще остарея по-бързо с тебе. Сега не се боя от нищо. Жените на пълнолунието са прежалили себе си.
Но да не мислиш, че на тебе ще ти е леко? От днес нататък няма да имаш мира, защото си жив. Хората не се осъзнават само за хубаво. А защо не е така, когато би могло да бъде всичко наред, сам ще се мъчиш да разбереш, когато ти дойде времето.
Отначало ще се грижат за тебе, но ти няма да си доволен.
Ще мечтаеш да си свободен като птиците. После ще пораснеш, но няма да си свободен като птиците. Защото си човек.
Внимавай. Никога не питай: „Защо си ме родила? Защо си ме родила толкова рано? Защо си ме родила толкова късно?“ Дори когато се шегуваш, шегувай се с друго. Мигът на рождението е свещена опора на човека.
Обичай, но с достойнство. Съмнявай се без подозрителност. Очаквай винаги по-малко от онова, което даваш, за да си по-богатият. Запомни – галактиките не са пълни с приятни подаръци и дните нямат нищо общо с приказките.
Не ме слушай. Ядосвай ме, но стани истински мъж, Ако всички момчета слушаха майките си, мъжете щяха да бъдат еднакви и скучни.
А сега – как се чувствуваш? И тебе ли те боли? Болката е тъмна и пареща. А гладът е змийче, усукано в коремчето.
Готов си за човек, а още не си човек. И кучетата и котките узряват по-бързо от хората, Колко много търпение до първата стъпка. До първата дума. Колко много обич, за да се посее зрънце жалост. Да поникне стръкче доверие…
Автор – неизвестен
