Любимата поетеса беше далече от суперлативите за себе си. “Защо трябва да занимавате хората с моята скромна персона? По-добре пишете за баща ми”, повтаряше тя.

Leda-Mileva-111-2

Боряна Антимова

Вестта, че вече я няма, ме връхлетя на 5 февруари 2013 г. точно когато си мислех, че е рожденият й ден, и потърсих домашния й телефон, за да я поздравя. После се сетих, че отдавна не съм я чувала, и че прочетох някъде, че вече не живее там, в апартамента с прозорци към гората… Помня като сега интервюто си с нея в сянката на едно смокиново дърво на Каваците. Продължи три часа, а тя беше толкова сърдечна и мила… Помня после гостуването в дома й – едно спонтанно зародило се приятелство, породено от взаимна симпатия, но без да си позволя да й заговоря на “ти”…

Напевният й топъл глас все още звучи в ушите ми. Помня разказите й за създаването на “Зайченцето бяло” и “Работна Мецана”, с които съм израснала; за работата й като генерален директор на телевизията – един от най-успешните – и спомените й за гениалния й баща…

Леда говореше на такъв великолепен, чист български език, че когато бях с нея, много внимавах някой жаргон да не се прокрадне в речта ми… Велика, неповторима, вечна жена!

Моя приятелка пусна във Фейсбук нейната “Работна Мецана” и ме разплака… Първите ми детски спомени от досега с книга бяха с тази “Работна Мецана”. На нея се учих да сричам в невръстната си възраст – 3-4 години… Книжката беше с великолепни илюстрации на Вадим Лазаркевич – красота! Пред очите ми преминаха като на лента най-ранните и безгрижни години от босоногото ми детство, и някъде там все се повтаряше името й – в стиховете, които четях или рецитирах в на тържества в детската градина…

И добре че я запазих онази книжка, с прекрасните илюстрации на Вадим Лазаркевич, единствени достойни за емблематичните й стихове, за своите деца – по-качествено издание така и не излезе. Само в някакъв момент някой се сети да препечата фототипно това – оригиналът от моето детство.

Леда Милева беше толкова далече от суперлативите за себе си… Все ми повтаряше: “Какво толкова има да се пише за мен, най-обикновен работохолик, нищо повече. Защо трябва да занимавате хората с моята скромна персона? По-добре пишете за баща ми”.

Леда Милева ми напомни, че отличителната черта на всички големи е скромността и липсата на всякаква звездна суета…

leda_mileva

До последен дъх…

Писателка, преводачка, автор на стихове и пиеси за деца… Почина в деня, в който се е родила – 5 февруари 2012 г.

Тя е родена в София през 1920 г. Дъщеря е на поета Гео Милев. Завършва Американския колеж в София и Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

От 1945 до 1951 година е главен редактор на програмата за деца в радиото, а от 1951-ва до 1966-та – главен редактор в издателствата „Народна младеж” и „Български писател”.

В продължение на 4 години – от 1966-та до 1970-та – Леда Милева е генерален директор на Българската телевизия. През 1972 година заминава за Париж като постоянен представител на България в ЮНЕСКО, а през периода 1984-1992 година е и член на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО.

От 1979 до 1989 година тя е председател на Съюза на преводачите. В продължение на 20 години Леда Милева е заместник-председател и председател на българския център на международния ПЕН клуб. Народен представител е в три парламента – в VIII-то и IХ-то Народни събрания, а през 1990-та е избрана за депутат във Великото народно събрание.

Тя е автор на над 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси и преводач на съвременна американска, английска и африканска поезия. Леда Милева е в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен” на Международния съвет по детската книга.

До последния си дъх Леда Милева пишеше, четеше и се интересуваше от всичко, което се случва в обществения и културен живот на България. Да си припомним какво сподели тя пред нашата камера, когато навърши 90 години.

Леда Милева: “Времето, за което говорим, времето, което прекарах в телевизията, тези четири години бяха едно още пионерско време. Много държах във всичко да следим пулса на нашата аудитория, разбира се, тогава всички гледаха телевизията и повечето неща харесваха.

Всеки носи своята Леда Милева в сърцето си!

Смомен от моето детство:

Работна Мецана

Леда МИЛЕВА

mecana

Станала рано зарана

нашата Меца-мецана.

Съчки в гората събрала,

огън висок си наклала,

та да направи чорбица

Меца на своите дечица.

Сипала бобец и ето,

скоро запяло котлето.

Литнала пàра нагоре,

Меца сама си говори:

– Сложих солта и пипера,

само къде да намеря

стръкченце-две мерудия,

гозба да видите вие?

Сетих се! Кума Лисана

е домакиня прибрана,

всички в гората я знаем,

чакай да взема назаем!

Меца, с пантофи обута,

тръгнала тъй, за минута,

бързо, додето е време,

стрък меродийка да вземе.

Нека играят децата,

чудо ще стане чорбата!

Бързала Меца, но спряла –

сивото зайче видяла.

– Жив ли си, здрав ли си, братко? –

тя заприказвала сладко. –

Хапваш ли честичко зеле?… –

Час или два отлетели.

– Ех, че ме, Зайо, залиса,

бързам, отивам при Лиса!

Тръгнала Меца, но тука

чула кълвачът да чука.

– Слушай, другарю, от вчера

мисля си да те намеря:

чукаш от тъмно в гората,

рано ми будиш децата!…

Ето и ти ме залиса,

бързам, отивам при Лиса!

После решила да мине

Меца край свои роднини.

Първо се спряла при Ежко.

– Чух, че настинал си тежко,

имал си кашлица, хрема,

чуй, аспирини да вземаш!

Чай си свари от тинтява,

топъл го пий – да те сгрява…

Ух, че ме, Ежко, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

Спряла се Меца за малко

и при кумеца си: – Жалко,

пак ти съдрали кожуха!

Приказки разни се чуха –

уж си се вмъкнал в кошара,

а те натупал овчаря…

Ех, че ме, Вълчо, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

– Чук-чук! А в тази хралупа

лешници кой ли си трупа?

Ти ли си тук, Рунтавелке,

ти ли си тук, хубавелке?

Трупай, събирай – да има!

Скоро ще дойде и зима…

Ах, че ме, сестро, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

Тук-там Мецана поспряла –

ей месечина изгряла,

светнали ясни звездици,

млъкнали горските птици.

– Бре, що ли става чорбата?

Как ли са гладни децата?

Може без стрък меродия,

чакай назад да завия!

Хукнала Меца веднага,

хукнала Меца да бяга,

в тъмното потна се връща,

спира пред своята къща.

Гледа – извряла чорбата,

гладни заспали децата…

Пустата Меца-мецана,

стана за смях из Балкана!

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>