Най-много обичам хората – те са съвършеното изкуство на света, те са неговата магия. В хубавите разговори и преживявания с тях откривам най-голямата наслада.
Жалко е вдъхновяващите фейсбук постове на креативните хора да потъват някъде в мрежата. „Икар прес“ откри рубрика “ФБ етюди” с бисери на участниците в групата „Приятели на Икар прес“. Днес ви представяме малка част от етюдите на Нона Ней(чева) за малките красиви неща от живота и за полета на душата, публикувани в профила ѝ.
Светла, слънчева, позитивна – такава е Нона в очите на своите приятели. Работата ѝ я запраща в различни краища на света. Живее по няколко месеца в различни държави, където наблюдава местната култура – традиции, обичаи, навици – с по детски широко отворени очи. Във фейсбук етюдите си разказва с любов за срещите с интересни хора на интересни места. За себе си обаче ѝ е много трудно да разказва. „Само на това не се научих“, споделя тя.
Като малка пише много и има издадени стихосбирки от времето, когато е на 10 години. Баба ѝ и днес продължава да дава нейни текстове в „Добруджанска трибуна“. Има и първи награди на различни конкурси в Софийски университет, където учи педагогика с немски. После следва и икономика на търговията в УНСС. “Двете специалности уж нямат нищо общо, но всъщност всеки възрастен е пораснало дете, така че това ми дава винаги супер основа в комуникацията”, коментира избора си Нона.
„Чета много, вероятно затова, – е отговорът ѝ на комплимента за свежия, изчистен стил на текстовете ѝ. – Някой ден, като имам време, бих написала книга, но още не съм намерила достатъчно интересен сюжет. Не осъзнавам как пиша, но наистина много хора постоянно ми казват, че искат книга. Дори ми предложиха да издадат бъдещата ми книга хора, които също обичат да четат моите текстове.“
„Обожавам да пътувам. Работата ми е такава, че често се местя от днес за утре, което за мен е огромно предизвикателство и удоволствие, – казва Нона. – Обичам хората и изкуството. Обичам да чета и да пътувам мисловно. Когато си сам и далече от България, е много лесно да си изградиш свят, който зависи само от теб. Та съм решила това да е моят свят. През много изпитания ме е прекарал животът и това е най-добрият начин да се съхраниш.“
„Обичам – тривиално и просто. Обичам да пътувам и да опознавам нови градове, да усещам енергията и историята им. Още по-сладко ми е и пътуването във времето посредством книга, разказ, история, картина – да успееш да се пренесеш някъде другаде, по друго време, да се опиташ да се докоснеш до автора, героите или художника – това е великият смисъл на изкуството. То цивилизова и прави хората хора.
Виж още: Мечтаните арт маршрути на Нона
Обичам и пътуванията на сетивата – обожавам да ям вкусна храна, да докосвам и помириша хубави, пресни подправки.
Но от всичко най-много обичам хората, защото те са съвършеното изкуство на света, те са неговата магия. В хората – в хубавите разговори и преживявания с тях – там откривам най-голямата наслада“, споделя младата дама.
А ето и нейните етюди:
* * *
22 юни 2016 г., Берлин. “Съседката ми има най-приказната червена лампа, чиято светлина стопля целия вътрешен двор. Чувствам я безкрайно близка, защото като мен, само тя заспива късно. Пускаме си светлинни сигнали. Следим се и се притесняваме една за друга – когато у тях свети късно вечерта, значи всичко е наред. И тя наднича често, вижда ме и се успокоява, че аз съм добре. Но лампата й… Какво не бих дала да имам такава лампа с мека червена светлина… И оценявам факта, че макар без интересна лампа, аз също съм фар за нея. Така се ориентираме в междублоковото пространство, сред всички други скучни хорица, които си лягат в осем. Аз отпивам от моята бира, тя от нейната, всeки сам в своя фар, но и двете си казваме вътрешно наздраве с усмивка. За малките чудеса и червените лампи.“
* * *
12 юли 2016 г., Берлин. “Тълпите обичам рано сутрин. Тогава, когато парфюмите се смесват и разказват истории. Младо момиче подчертава крехката си възраст и здравословния, модерен начин на живот с аромат на плодове. Невинна, любопитна и цветна. Мачо, тръгнал на лов, е избрал аромата на мускус, които допълва търсещите му очи и големите мускули. Елегантна дама е обвита в облак от лилии. Разпръсква тайнство, красотата и аромат на вечност.
Преди не бях мъдра, но сега си давам сметка. Да подариш парфюм е като да подариш самоличност. Да нахлупиш маска на някого. Да го направиш такъв, какъвто ти искаш той да бъде. Егоистичен и жесток подарък. Парфюмът трябва да разказва за ТЕБ. Да крещи на света какво ти искаш, как се чувстваш, какво носиш в себе си.”
* * *
18 юли 2016 г., Берлин. “Някои седмици започват спокойно. Почти поетично. Въздухът е несправедливо студен. Съседите необичайно тихи. От Дортмунд ми липсва само розовото небе, но то пък правеше дните жестоки. Трагедията на Берлин е, че съседката ми вече има приятел или приятен непознат, който често я посещава. Вече не пали червената лампа. Фар си, когато си сам. После ставаш нечий пристан.
Затова пък открих чудесен коктейл бар по пътя за трамвая. Не съм сядала там, но оттогава избирам този маршрут. Иначе си мисля, че денят ми няма да е с коктейлен привкус. Може би даже седмицата. Някои утрини започват спокойно. Почти поетично. Когато минаваш покрай празен бар и се опитваш да разгадаеш какво се е случило снощи, за да забравят светлинните над билярдната маса пуснати.”
* * *
4 декември 2016 г., Берлин. Тази година си направих толкова много равносметки, че мастилото в русата ми главица крещеше за помощ. За тях друг път. Но най-важното е, че ми излязоха няколко бръчици, всичките от много искрен смях. Прекрасни, безценни! Преоткрих силата на смеха като най-здравословната основа за хубав живот. Гледам се в огледалото:”Нона, трябва да се смееш по-малко!”, от което ме напушва толкова силно на смях, че и двата ми образа (реалният и този в огледалото) започват да се надсмиват с все сила един на друг толкова, че чак е опасно мивката в банята да не падне. 😀
Смейте се хора, смейте се! Безценен дар е смехът, а още по-голям е този – да можеш да се надсмиваш над себе си. 🙂
* * *
13 март 2017 г., Верона
„Тази сутрин преди осем. Спокойна, слънчева сутрин. В автобуса една от жените съблича хубавия си шлифер и остава по красива рокля, покрита с паети. Тъй като всички пътуваме към индустриалната част на града, предполагам, че и тя бърза към някой офис. Мисля си, сигурно ще ходи на парти веднага след работа и няма да има време да се преоблече. После се сещам, че на италианците не им трябва повод да празнуват, не им трябва парти, за тях всеки миг е празник.
Това, което направи сутринта ми наистина усмихната, беше друга млада и красива жена, която стоеше до мен в автобуса. Като цяло никъде другаде не съм виждала толкова много красиви жени на едно място, като в този град и околността. Жената беше с шикозни обувки, елегантно пролетно яке и страхотни слънчеви очила, в които шарено се отразяваше целия свят. Слязохме на една спирка и подминавайки ме, тя тръгна напред, с което сякаш ми заби остър шамар, който премина обаче бързо в искрена усмивка от моя страна. Отзад върху дънките й бяха избордирани в огромен размер ръцете на Мики Маус така, сякаш здраво са я хванали за ханша, в противовес на елегантната й визия отпред.
Щастие и свобода на ума. Млади и красиви жени, такива, каквито искат да бъдат, дори рано сутрин. Верона. Обичам те.“
* * *
25 март 2017 г., Верона. „Има хора-празници и хора-непразници, с една дума – делници. С първите се разбирам много добре. Няма нужда да са щастливи винаги в своето тържество, важното е винаги да са искрени. Но и никога груби.
Вторите са тези, които Али Макбийл си представяше като жаби (заобичах жабите заради Али). Благодарна съм на майка ми, че гледаше този сериал, за да се науча и аз с годините да се изключвам по този начин и да превръщам неприятните моменти в комедийни етюди.
Първата група са хора виенски-колела- от сладост ти се свива стомахът. Вторите са като стоножки- интересни, но само докато не са в дома ти или близо до теб.
Бре уча го това лице, уча го на лицемерие – няма. Не поддава. И така е добре.
Във възрастните разпознавам по-лесно децата, отколкото в повечето деца. Защо бе, еволюцийо? Защо бе, Русо?
Антропологията на педагогиката всъщност води началото си от детето във възрастния, според мен. Което е полезно и задължително. Затова трябва да се разглежда обстойно. Само, който е простил на себе си, отглежда едно спокойно дете в съзнанието си. Всичко останало е борба за израстване и самопрошка. Ама отчаяна борба.
Пих едно кафе днес. Краката ми се разтрепериха. Само в тези моменти успявам донякъде да проумея човешката глупост. Защото се чувствам глупаво да пия нещо, което не ми харесва.
В града на любовта само пет минути неспокойствие са простени. Затова си правя график. Когато осъзнаеш, че носиш цялата отговорност за живота си, за всеки твой ден, за всеки прекаран час- тогава и само тогава променяш своя свят. Тогава си в състояние да си направиш график. За виенски колела. Жабите на Али Макбийл никого не интересуват. Поне не в моя график. Който аз пиша с моите мисли и изпълнявам със своите действия, без значение къде се намирам и какво става около мен. С годините контурите на таблицата стават все по-ясни. С две ръце държа своя график. Като дете с пъстър конструктор строя. Построила няколко съборени кули, вече зная как се гради основа. А именно- тя си е вътре в теб. Не строй, а съхранявай. Спри да бъдеш това, което никога не си бил, но което някой ти е наложил. Освободи себе си до основата, която е чиста и отразява самият теб.
И когато разбереш, че няма хора-Богове, а всичко божествено е вътре в теб, само тогава можеш да обичаш другите. Всички други. Защото си поел отговорността и знаеш, че ти решаваш в коя кабинка на колелото-въртележка ще се качиш и каква мрежа можеш да сложиш против насекоми.
Русо, и аз те обичам.
Възпитавай детето в себе си свободно. Бягай под дъжда и търси най-големите локви 🙂
* * *
14 април 2017 г., Билефелд. „И в Германия, и в Италия се събуждах винаги с камбанен звън. И в момента камбаните от църквата на три метра от жилището пеят своята празнична песен. В началото, преди година, ме дразнеше до полуда. Сега мисля, че тези звуци са толкова дълбоко красиви, защото правят хората по смирени. Ето, например, ако някой се кара с близък или приятел и започне този камбанен звън – няма как да не млъкнеш, защото той заглушава всичко и ти показва, че не ти си центърът на вселената. А две минути като помълчиш и вече можеш да погледнеш в себе си.“
14 април 2017 г., Билефелд. „Та.. За големите изненади в живота. Любовта ми към Скот- няма какво да пиша за нея. И двамата с Хемингуей са големи, защото са били големи личности. Няма, поне аз не зная, някой творец, чието творчество да чертае през годините своите следи, ако този творец не е бил и голям Човек. Човек-вселена. Всички те, без значение от индивидуалните разлики, можем да сложим под общ знаменател заради сетивността, с която въpприемат света. Това като предисловие.
Много обичам филма “Великият Гетсби” с Леонардо. Пищните тържества, влюбените погледи – точно така си ги представям Скот и Зелда. Живи икони на своите времена, известни с провокативността в начина си на живот. Зелда винаги пълна с енергия и винаги с последните модни къси прически, тогава тъй нехарактерни и трудни за възприемане от околните. Скот – любимец на всички жени, за разлика от Хемингуей по-внимателен към околните и не толкова мъжествен.
Знаем, че Скот се е вдъхновил за книгата от действителни партита, на който е бил гост в Long Island. Също така знаем, че във всичките му творби се откриват толкова много биографични елементи, но няма да навлизам повече в подробности. Просто исках да кажа, че той преплита винаги своите собствени истории в творбите си, цитира Зелда и понякога черпи вдъхновение от историите в дневниците й. Затова като четеш Скот, всъщност разбираш толкова много за самият него, което е и удивителното. Както и дълбочината, с която пише.
Обаче… Филмът ми хареса страшно много заради пищността си, която със сигурност е била част от техния начин на живот, но и ми беше безкрайно плосък, не добре изтълкуван, може би, нямам идея. Затова се дърпах от книгата. Все ме беше страх, че ако и тя е плоска, тогава как ще живея без да обичам любимият си автор повече. Тогава трябваше да се усъмня и в Хемингуей, който е бил сред най-близките му хора. Затова отказвах категорично. И скоро явно узрях и някак си от нищото ми се прииска да допълня списъка “Фицджералд”.
“Великият Гетсби” с Робърт Редфорд и Миа Фароу.
“Великият Гетстби” с Леонардо ди Каприо и Кери Мълиган.
Кери Мълиган като Дейзи Бюканън и Леонардо ди Каприо като Джей Гетсби във “Великият Гетсби”.
И не от третата страница, не от средата, още от първите изречения стрелката се завъртя в нормалната си посока, успокоих се, че Скот е моят Скот и няма нищо общо с филма. Страхотна изненада, която не очаквах още от първия ред. Страхотен подарък. От тези изненади, които всъщност те центрират, които съвсем не си очаквал, а после ти се струват съвсем нормални. Тоест парадоксалните изненади, които изненадват само теб самия, а са ясни и са били ясни на света през цялото време. Изненадах се отново колкото много го обичам. Черпя:
“Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава все се върти в главата ми.
„Почувстваш ли желание да критикуваш някого — ми рече той, — просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.“
Не каза нищо повече, но двамата с него винаги сме се разбирали, без много-много да приказваме, и аз доловях, че той имаше предвид нещо повече от това. В резултат придобих склонността да пестя преценките си — навик, който ми е помагал да вниквам в личността на много странни хора и също така ме е правил жертва на немалко досадници.”
* * *
20 април, Билефелд. Уличен музикант свири What a wonderful world. Егати якото. Отзад се чуват камбаните. Старите сгради от двете страни се усмихват. Не може да е по-хубаво точно в този момент. Най-подходящият момент да си купя лятна рокля. Най-хубавита лятна рокля. Защото лятото е само за рокли и като няма лято, поне рокли трябва да има, за да го извикат.
И я намирам- уникална- с тънки презрамки, 7/8 дължина, такава, каквато би носил по плажа привечер, когато още е светло, но пясъкът почва да изстива.
Докато я плащам и мечтая, тече следния разговор с продавача:
“- Хубава рокля!- казва той.
– Прекрасна рокля! – казвам му аз.
– Малко е лятна… – казва той.
– Много е лятна! – казвам аз.
– Еми, дано да има лято- усмихва се той.
Па щях да му кажа, че ми е лятно в главата, ама той разбра от погледа и само смигна.
What a wonderful world…
Рубриката “ФБ етюди” е част от рубриката “Икарски прозрения” в групата “Приятели на Икар прес”. Срещу всяка снимка са увековечени интересни постове, които иначе биха потънали в бездънната мрежа.
Виж още:
