Обичам да поемам рискове и в кариерата, и в личния си живот, без да се поддавам на страховете си. Това е най-добрата рецепта да живееш истински, казва актьорът.
Днес любимият на много хора актьор Никълъс Кейдж навършва 55 години. Някак неусетно и това непослушно момче навлезе в зрялата си възраст, но не личи да е „поумнял“. Мъжете го харесват заради екшъните, а жените – заради силните му превъплъщения в драми като „Да напуснеш Лас Вегас“ и „Град на ангели“. Не всички хора обаче знаят, че той е потомък на знаменитата в цял свят холивудска фамилия Копола.
Никълъс Ким Копола е роден на 7 януари 1964 г. в Калифорния. Син на професора по сравнителна литература Оугъст Копола (брат на режисьора Франсис Форд Копола) и танцьорката-хореограф Джой Вогелсенг. Внук на композитора на филмова музика Кармине Копола („Кръстникът“, „Апокалипсис сега“).
Още в началото на своята кариера Никълъс сменя фамилното си име, за да си извоюва своя собствена репутация и брилянтно се справя с класически и нестандартни роли от края на 80-те.
Запазената му марка в метода на актьорската игра е изпробването на предела на човешките възможности – като търсеното предизвикателство към уличен търговец с количка, която бута, за да изпита максимално чувството на гняв за ролята си на гангстер в „Котън Клуб“ /1984/. Обича да импровизира, с което вбесява останалия актьорски състав. Дейвид Линч го определя като „джаз музиканта в актьорството“.
Никълъс Кейдж и неговата братовчедка София Копола са трето поколение носители на „Оскар“ от фамилия Копола. Той самият открива актьорския талант в китариста Джони Деп и смело го предава в ръцете на продуцентите, което е голямото начало за даровития странник
Богата с ексценстрични предизвикателни роли филмография и не по-малко странен и пъстър личен живот. Много връзки, няколко годежи и три официални брака с Патриша Аркет, Лиса-Мари Пресли и сервитьорката Алис Ким.
- Бих искал, като стана на 70 години, да мога да се обърна назад и да кажа, че съм правил всякакви персонажи. Не искам да съм ограничен.
- В един момент разбрах, че с годините интересите и приоритетите ми неизбежно се променят. Променят се дори професионалните предизвикателства, които сам отхвърлям. Имаше период, когато сериозно се стремях към актьорска игра с характерен стил – известно драматично преувеличаване. Преди това, когато например работех по героя си в „Диво сърце” на Дейвид Линч, прилагах системата на Станиславски. В книгата си „Работата на актьора”, освен всички останали неща, той казва, че имитацията е грешка, най-лошото, към което може да посегне един киноактьор. Тогава безрезервно вярвах почти на всичко, което ни учи Станиславски. Нещо повече, тази книга ми помогна да стана истински артист.
- Мен обаче винаги нещо ме тегли да наруша правилата. И четенето на Станиславски съвпадна с увлечението ми по теорията за синтеза на изкуствата, според която прийомите, които са ефективни в една област на изкуството, ще сработят и в друга. Тоест това, което можеш да направиш в живописта, е осъществимо и в актьорската игра. Тази идея ме завладя. Преминаването от Станиславски към Уорхол – това ме движеше в „Диво сърце”. Опитвах се да копирам Елвис.
- Когато избирам ролите си, търся сценарий, в който мога да осъществя собствените си сюрреалистични стремежи.
- Никога не съм се страхувал да рискувам и никога не съм играл по правилата. Убеден съм, че постъпвайки обратно и правейки това, което са искали от мен продуцентите и зрителите, щях да стана далеч по-голяма звезда, отколкото съм сега. Но това не ми беше интересно! Интересни ми бяха приключенията, филмовият процес, възможностите, рискът. Най-малко от всичко съм искал да бъда скучен и предсказуем. Стремях се да бъда пънк, бунтар в работата си.
- Пабло Пикасо казва, че „изкуството е лъжа, която казва истината“. Какво ще стане, ако искате да кажете истината, без да лъжете?
- Границата между актьорския метод и шизофренията е много тънка.
- Смъквам стреса с караоке. Е, пеенето ми в крайна сметка винаги избива на нещо като пънк. Но аз обичам да викам.
- А имаше време, когато да бъдеш кинозвезда, означаваше нещо особено, имаше някаква тайна. Сега, меко казано, не е така, особено в Америка. Опитват се да ти наложат да се регистрираш в Twitter, да си направиш страница във Facebook. Това обаче не е моето нещо! Бих искал да съм като Джеймс Дийн, като Марлон Брандо, бих искал да съм загадъчен. Ала сега това е все по-трудно и по-трудно. Не знам, навярно принадлежа към изчезващ вид, но няма да ме видите да се появя в интернет на всяка цена. Дори ако това означава се престана да бъда известен…
- Не си падам много по модерните технологии. Не използвам смартфон. Имам стар мобилен телефон, който отдавна вече не е на мода и съм напълно окей с това.
- Не си представям да седя край басейна с маргарита в ръка, просто това не съм аз. Не живея на яхта, не летя с частни самолети. Обичам да съм сред хората. Това ми носи усещане за свързаност със света около мен… Самата дума „знаменитост” ме кара да настръхна. Аз съм тотална анти-знаменитост.
- Имам няколко кучета, но харесвам и влечугите, защото те сякаш ти казват „Остави не ме намира”, „Стига си ме гледал”, „Не ме пипай”… Понякога аз самият се чувствам точно така.
- Не ми харесва перфектното. Просто хората сме такива – привлича ни конфликтът, драмата, начинът, по който един човек се променя. Никой не обича да гледа идеални герои.
- Обичам да поемам рискове – както в кариерата, така и в личния си живот. Не се поддавам на страховете си. Това е най-добрата рецепта да живееш истински.
- Колкото повече остарявам, толкова повече разбирам, че, за да си добър актьор, трябва да забравиш това, че си известен, че си успял. Всъщност, мисля, че това важи и за всяка друга професия.
- Всичко, което правим, оставя отпечатък върху нечий живот.
- Краят на света е в нашите ръце. И умове. Ние можем да се спасим. Или унищожим. И от нас зависи как ще подходим към тази отговорност.
- Не можеш да правиш изборите в живота си, според това, което другите мислят за правилно. Трябва да се вслушваш в гласа на собствената си съвест.
- Страстта за мен е много важна. Влагам страст във всяко нещо, което правя. Ако спреш да се наслаждаваш на нещата от живота, те очаква само едно – депресия. Мисля, че съм наследил това от баща си – той винаги се вълнуваше от нещо.
- Плача много. Емоциите ми лесно излизат на повърхността. Но никога не пия успокояващи, дори и най-безобидни. Искам да изживявам всяко чувство, каквото и да е то, в пълния му спектър, защото това ми помага да съм по-добър актьор.
- Един от плюсовете на това да остаряваш, е, че си поставяш някои граници. Не само какво не трябва да правиш, а и какво не ИСКАШ да правиш.
- Едно от нещата, които ме успокояват, са високите скорости – тогава имам чувството, че светът около мен сякаш се забавя и това ми носи усещане за релакс.
- Никога не съм правил нещо, в което не вярвам. Когато започвам нещо, го усещам в сърцето си. Понякога не съм сигурен какво ще стане накрая, но винаги се случва някаква магия и всичко се нарежда, както трябва. 15. Актьорите имаме възможност да използваме историите, които разказваме, за да лекуваме болката на хората. Това е огромна привилегия, но и огромна отговорност.
- Ролите, които търся, са на герои, които едновременно те привличат и отблъскват, герои, които носят със себе си повече въпроси, отколкото отговори. Може би затова във всичките ми герои има доза лудост.
- Най-голямото предизвикателство като актьор (и не само) е да спечелиш едно дете. Винаги съм смятал, че ако с ролята си успееш да накараш едно дете да се усмихне, ако му вдъхнеш надежда, ако го развълнуваш, значи си се справил по най-добрия начин… Някои казват, че е трудно да работиш с деца. Аз ще ви кажа – прекрасно е! Те все още носят някаква магия в себе си, все още притежават въображение, което не е притъпено от опита и превръщането им във възрастни. Децата са изключително важни! Те са нашето бъдеще, нали?
- Най-много от всичко досега ме е променило бащинството. И ме променя по прекрасен и вълнуващ начин.
- Знам какво искам да правя и го правя, но също така знам, че все още има много да уча. Все още се развивам. Все още съм изпълнен с неувереност в самия себе си.
- Не приемам нито критиката, нито похвалите твърде на сериозно. Това е единственият начин да запазиш себе си, да останеш верен на себе си.
- Сега съм в точката, където разбирам, че правя нещо добре, когато филмът предизвиква смесени критики, заради които не съм в бокса. Не ми харесва да го правя твърде лесно за хората и не искам да е лесно и за мен. Искам да опитам нещо необикновено. Чувствам се по-добре от лошите критики, защото така усещам, че съм ги засегнал на някакво ниво. Те може и да не разбират какво съм се опитал да направя, но по-важното е, че чувстват нещо…
- Ти избираш с кого да създадеш семейство. Може да избереш професор или банкер, или борсов посредник. Но може да избереш и просто някой, който наистина се интересува от теб, който те обича и иска да е с теб. Някой, който подкрепя мечтите ти и ти помага да успееш. Впрочем, удивително е да си женен за човек, който не иска да си има нищо общо с Холивуд. Удивително и освобождаващо.
- Много хора ще се изненадат, но аз съм скучен и нормален. Какво правя ли? Чета книги. Карам детето си до училище. Обядвам с жена си. Прибирам детето си от училище. Прибирам се вкъщи…
- Внимавай да не изгубиш най-хубавото нещо в живота си, само защото не си сигурен.
Източник: Chetliishte.com
