За него важи библейската максима “никой не е пророк в собственото си село”. Затова пък е безспорен фаворит с пет приза на публиката у нас и по света.

Niki_Iliev4

Звезден миг: през юли “Живи легенди” беше избран за “най-добър международен филм” на “Манхатън филм фестивал” в Ню Йорк.

Боряна Антимова

Ники Илиев е от онези креативни и амбициозни млади българи, за които важи библейската максима “никой не е пророк в собственото си село” (под “село” разбирай родната киногилдия). Затова пък е безспорен фаворит и с три приза на публиката на фестивала “Златна роза”, Варна (за “Чужденецът”, 2012, и за “Живи легенди”, 2014). Наскоро спечели и наградата на зрителите на “Смешен филм фест” в Габрово, и на наградите “Джеймисън 2013”.

Niki_Iliev1

Ники никога не е кандидатствал за субсидия от Българския филмов център, но филмите му триумфират по престижни международни кинофестивали. През 2013 г. “Чужденецът” спечели призовете “най-добър чуждестранен филм” в Манхатън, и “най-добър пълнометражен филм” и “най добър сценарий” в “Комеди фестивал” в Лос Анджелис.

Тази година “Живи легенди” беше избран за “най-добър международен филм” на другия фестивал в Манхатън – “Манхатън филм фестивал”; с него се откри фестивалът в Иския, Италия. През септември на филмовия фестивал “Румъния интернешънъл” Ники получи наградата за най-добър режисьор, а съпругата му Саня Борисова – за най-добра женска роля във филма “Живи легенди”.

Niki_Iliev3

Ники, тази година отново си фаворит на публиката. По-важно ли е да получиш “Оскара” на зрителите, отколкото наградата на журито?

Между другото, наградата ни на публиката отпреди седмица от международния фестивал на комедийния филм “Смешен филм фест” в Габрово пак е чрез гласуване сред зрителите. Така ни е тръгнало в България – да печелим наградите на публиката. Хората усещат, че правим филми за тях, и ни отвръщат с одобрение. Страхотно е. Пък и когато гласуват 300-400 души, определено вотът е по-реален, отколкото на петима души жури, пък били те и професионалисти. За мен е важно мнението на всеки, без значение дали е филмов критик, кинодеец или обикновен зрител.

Niki_Iliev2Споменах неслучайно “Оскар” на публиката”, защото около българските филми, предложени за категорията “Чуждоезични” за наградите “Оскар”, се оформи скандал с лентата “Българска рапсодия”.

Скандалът всъщност е около филмите “Българска рапсодия” и “Виктория”. Нашият “Живи легенди” беше предложен, но никой не гласува за него. Стана това, че режисьорът Иван Ничев е част от Националния съвет за кино (НСК) който всъщност избра неговия филм да ни представлява на “Оскар”-ите. От НСК се оправдаха с това, че Ничев не е гласувал, и че това не е нарушение на правилника.

Номинират филм без никакви постижения до момента, нито фестивални, нито зрителски, а други филми имат по няколко. Да не говорим, че членовете на НСК са могли да поставят по три точки за техния фаворит, две за второ място и една за трето, но повечето не са сложили точки за второ и трето място, вероятно за да не съберат други филми повече от “Българска рапсодия”. Някак си остава усещането, че има нещо зад кулисите… А после се чудим защо някои хора бягат от България.

Но независимо от комисии и журита, победното шествие на филмите ти продължава…

О, предстоят още няколко фестивала. (Смее се) Ще представяме филмите на Monaco International Film Festival също и LA Comedy Fest (Лос Анджелис), както и на различни места по света пред българи, живеещи там. За нас най-важно е да има повече зрители и най-голямата награда беше, когато “Живи легенди” стана номер едно в боксофиса и досега събра близо 100 хиляди зрители.

Такова нещо не се беше случвало от 4 години, когато “Мисия Лондон” и “Love.net” постигаха подобни резултати. Единствено първият ни филм “Чужденецът” събра 60 хиляди зрители. Да правиш най-гледаните филми и те да имат послание и художествена стойност – това за нас е най-истинският смисъл. Поканите за фестивалите са бонус.

Най-вълнуващите ти моменти в Щатите това лято?

Когато в Манхатън обявиха “Живи легенди” като най-добър чуждестранен филм. Честно казано, не очаквах. Имаше страшно много филми и бях малко скептичен. Вълнуващи бяха и двете прожекции във Вашингтон пред българска публика. Излъчихме двата филма един след друг, залата беше препълнена и след прожекцията повечето хора питаха къде могат да дарят пари за третия филм. Вълнуващо беше, че толкова хора поискаха спонтанно не да инвестират, а направо да ни спонсорират, емоционално заредени след прожекциите.

Jivi_legendi12

Ники Илиев в ролята си на режисьор заедно с Орлин Павлов по време на снимките на филма “Живи легенди”.

С какво се покорява Манхатън?

Честно казано, не знам. Исках да пусна филмите в Америка, защото тази страна винаги ми е била интересна, израснал съм с техните филми. Исках да видя как американският зрител ще ги оцени, затова ги пуснах основно в Лос Анджелис и Ню Йорк – градовете, които за мен са столици на тяхната култура. Филмите бяха наградени и в двата града, което е страхотно.

Прие ли вече насериозно българската кинокритика младия режисьор?

Да, почнаха да се променят нещата. На “Златната роза” преди две години на пресконференция за “Чужденеца” критиката едва не ни унищожи, казаха се доста груби неща. А на следващия ден спечелихме наградата на публиката… Сега на пресконференцията на “Живи легенди” чухме само хубави неща.

Niki_Iliev_Sanya13

 Саня и Ники на премиерата на филма “Живи легенди”.

Като в библейската максима – “никой не е пророк в собственото си село”…

Нещо такова се получава. Сега критиката е доста по-ласкава, но пак чуваме подхвърляния, че филмът е повече мейнстрийм, по-комерсиален и т.н. Това, че филмите ни са гледаеми, и че са оценени от много хора, съвсем не значи, че са повърхностни. Може би ще трябва да мине още малко време, докато освен нормалния зрител ни приемат и другите кинаджии.

Niki_Iliev_Sanya11

На филмовия фестивал “Румъния интернешънъл” през септември Саня Борисова получи приза за най-добра женска роля, а Ники Илиев – за най-добър режисьор за “Живи легенди”.

Явно им бъркаш в душата – някакъв младок обира награди по престижни фестивали… Плаши ли те тази концентрирана завист?

Не знам дали е точно завист, по-вероятно е да чувстват неудобство, не само защото печелим награди, а и, че събираме много зрители. Много от по-възрастните български режисьори се оправдават, че нашият зрител не ходи на български филми, а ние доказваме, че това не е вярно, и го правим с много по-нискобюджетни продукции, без държавни субсидии.

Нашият бюджет е пет пъти по-малък от този на “Българска рапсодия” например и от доста други български филми, а зрителите ни са в пъти повече. За мен това е основната причина да се усеща негативна енергия спрямо нас, но ще го преживея. (Смее се)

Niki_Iliev_Sanya14

Саня и Ники на премиерата на филма “Чужденецът” във Винъс Бийч, Калифорния.

В Националния филмов център отново има скандал по повод на начина, по който се разпределят субсидиите за филмови проекти. Ти самият веднъж заяви, че е по-добре тези субсидии да ги няма.

Може би съм го казал, когато съм бил изнервен от нещо. От една страна е по-хубаво да ги няма субсидиите, след като се дават толкова много пари за филми, които никой не гледа. От друга обаче е хубаво да се поддържа българското кино. Проблемът е, че се концентрират големи суми върху единици от проектите. В държава като България, с проблеми в здравеопазването и всякакви други много по-важни неща, да се дават по 1-2 милиона държавни пари само на един филм, и от него да няма възвръщаемост, според мен е престъпление. Освен ако конкретният филм няма национално-историческа стойност.

Вече техниката така се разви, че позволява да се прави кино с много по-малко средства. Може да се направи с 200-300 хиляди лева и да обикаля цял свят. Бюджетът на “Чужденецът” беше между 250 и 300 хиляди лева, а на “Живи легенди” е малко над 400 хиляди, като сами сме си събирали парите.

Jivi_legendi7

Димо Алексиев, Любомир Ковачев, Орлин Павлов, Саня Борисова и Ники Илиев в “Живи легенди”.

Нискобюджетен филм, но с ярки идеи и много ентусиазъм – това ли е бъдещето на българското кино?

Това трябва да бъде за момента. Има много млади хора като нас, които правят такива филми, но трябва всички да го правят, защото сме малък пазар; да си дадем сметка, че високобюджетните продукции не са за нас, освен ако човек не се самофинансира.

Малко хора знаят, че съпругата ти, актрисата Саня Борисова, освен че се снима във филмите ти, участва в цялостната им реализация.

Да, така е, ние работим усилено заедно. В “Чужденецът” Саня, освен че се снимаше в главната роля, се грижеше за костюмите, прическите, грима. В “Живи легенди” помагаше за организацията, за локациите, а и е съсценарист. Въобще обсъждаме всичко заедно.

Оформяте се и като творчески тандем?

Абсолютно.

Това прави ли те по-смел и по-уверен в работата?

Естествено, всеки мъж има нужда от жена, която да го обича и подкрепя. Саня прави точно това – дава ми сили и кураж да продължавам. Без нея тези филми и тези хубави неща нямаше да се случат.

Ники и Саня странят от светлините на прожекторите, но затова пък обичат да ходят на кино. Най-дългата им раздяла е за 16 дни, когато Ники е в Манхатън на фестивала, а Саня има ангажименти тук.

Писал ли си скоро името си в “Гугъл” да видиш какви “красоти” излизат от жълтите медии – че се разделяте със Саня, че си й изневерил… Наистина ли не те докосват подобни клюки?

Това са глупости, разбира се, и аз просто не ги чета, Саня също. От време на време се обажда някой журналист да ме пита, аз казвам да не ме занимават. Често ползвам “Гугъл”, но никога не си пиша името. Нищо не съм чел последните години от жълтите медии и нямам намерение да го правя. Така се съхранявам.

Колко време ти е нужно на снимачната площадка да излезеш от ролята на режисьор и да влезеш в кожата на образа си?

Трудно е едновременно да мислиш за образа и за всичко останало, по време на снимки нямам много време да влизам в роля, защото режисьорът е режисьор по 12 часа на ден, че и денонощно. Така че нямаш право да излизаш от ролята си на режисьор. Може би занапред ще се отдам повече на режисирането и по-малко на играта.

В “Живи легенди” Ники влиза в кожата на медика Боян, който в миналото е бил кикбоксьор и страда, че вече не се занимава с това.

Отстрани изглеждаш като смел предприемач, който поема риска да вложи нечии пари в продукция. Страхувал ли си се някога?

Да, то така изглежда, че съм смел, защото имам голямо желание да правя филми, но съм се страхувал много по време и на двете продукции, тъй като ги започвахме на червено, без да имаме пълните суми, и продължавахме да се срещаме със спонсори и рекламодатели. Беше доста стресиращо, но човек като е притиснат в ъгъла, прави невъзможното нещата да се случат.

Докъде стигна с третия си филм?

Вече имам пет варианта на сценария и се опитвам да го изшлайфам.

Жанрът на “Живи легенди” е комедия, приключенски и драма. Новият филм от същия тип ли ще бъде?

Да, опитвам се да си наложа един такъв авторски стил на режисура така, че хората като ги гледат, да се усеща моят почерк.

Сам си написал сценария, издай нещо.

Не искам още да издавам сюжета, но ще бъде откачена история в буквалния и в преносния смисъл, на ръба между комедията и драмата.

Jivi_legendi9

Саня Борисова, Любомир Алексиев и Ники Илиев в “Живи легенди”.

Освен Саня и баща ти, в продукциите ти се включват и вуйчо ти, актьорът Георги Кадурин, а майка ти Мира Кадурина помага с контакти с рекламодатели и спонсори. Кои са плюсовете и минусите да правиш семейно кино?

-Минусите са много по-малко от плюсовете – близките ти хора понякога биха могли да попречат, но в повечето случаи помагат. Познаваме се добре, вярваме си и това спестява много време. До голяма степен тези филми са си семеен бизнес, нещо като семеен италиански ресторант. Цялата фамилия е въвлечена, дават идеи, помагат и това е супер.

Докато ти си по фестивали, баща ти, театралният режисьор Бойко Илиев споделя във фейсбук колко се гордее с наградите на сина си… Дава ли още наставления по бащински и професионално?

Само когато му поискам съвет. Всъщност това се случва два пъти – когато е готов сценарият за даден филм, и на пробните показвания по време на монтажа на филмите.

Jivi_legendi10

С Любомир Ковачев, Димо Алексиев, Саня Борисова и Орлин Павлов в “Живи легенди”.

А критикува ли те майка ти, известният професор по кожни болести и всепризнат естет Мирослава Кадурина?

Тя е по-подкрепящият човек, за критиките разчитам повече на баща ми. Майка ми определено харесва това, което правя, и се опитва да ми действа позитивно. В детството не ми е повтаряла толкова често “Ти можеш”, колкото от момента, в който се захванах със собствени проекти.

Niki_Iliev19

Едно от най-красивите мъжки лица, днес Ники е загърбил модния подиум заради любимото си кино.

Във филмите си явно вдъхновяваш актьорите, но в живота признаваш, че си затворен. Такъв ли си от малък?

Да, винаги съм бил такъв. Не съм много социален човек, не ходя много по заведения, даже въобще. Трудно ми е да общувам с непознати хора и да съм в центъра на вниманието.

Най-вълнуващият ти детски спомен, свързан с киното?

Ходех на кино сам, гледах разни филми, в Пазарджик най-вече, където живеехме, когато баща ми работеше в местния театър. Там имаше едно кино “Млада гвардия”. Обичах фантастичните филми – “Междузвездни войни”, “Извънземното” и т.н. Като повечето момчета си представях как аз съм героят, виждах се като нинджа, джедай, самурай.

Сега по колко филма гледаш месечно?

Напоследък доста пътуваме със Саня и нямам много време, но иначе през ден, ако не всеки ден гледам филми.

Niki-Sania-6

Остава ли ти свободно време за любими занимания?

Да, спортувам, тренирам кикбокс и китайски бойни изкуства. Като сме извън София, пак си търся зали, за да поддържам форма. Гледаме филми и ходим на кино със Саня, пътуваме много, основно по работа. Но пак е свързано с удоволствие, тъй като и двамата обожаваме това, което правим, и не го приемаме като работа.

За какво мечтаеш?

За обичайните неща – да имам хубаво семейство и къща с двор, с много зеленина. И да продължим със Саня да съчетаваме успешно работата, която обичаме, с любовта между нас.

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>