Често сме неефективни, защото следваме погрешни модели на мислене и поведение. Няколко съвета как да сме по-добри в работата.
*Кирил Гурбетов
През 1991 г. дизайнерите Питър Фишли и Дейвид Вайс създават стенопис на фасадата на сграда в Цюрих, в близост до железопътна гара. Целта е да се инструктират пътуващите и служителите на гарата как да работят по-добре.
Същият стенопис е възпроизведен в Манхатън като част от изложба на артистичното дуо Fischli/Weiss в Ню Йорк Сити.
Ето техните съвети.
Правете само едно нещо в конкретния момент
Може би това е най-основополагащото правило за ефективност. В моята работа ми се налага ежедневно да жонглирам и препускам през няколко задачи едновременно.
Случвало ли ви се е да започнете да пишете важен мейл и в края на деня да установите, че дори не сте го изпратили, защото междувременно сте започнали още 15 неща?
Това е правилото, което се старая да следвам от няколко седмици насам, тъй като това е начинът за овладяване на хаоса поне до известна степен.
Дефинирайте най-важното (проблема)
Тук идва надграждането на горното, а именно да знаем кой са най-важните задачи. От известно време се опитвам да следвам матрицата на Covey за Time Management. Лесно е на теория, но на практика изобщо. Задачите които ни разсейват и губят времето всъщност изяждат наистина приоритетните задачи. Често си казвам, че сега ще избутам набързо някакви дреболии, вместо да ги деприоритизирам в полза на най-важните задачи. Обикновено това се случва заради чисто човешките взаимоотношения. Идва колега, примолва ти се нещо и след това ти се скапва живота, защото си помогнал, но не си свършил навреме наистина приоритетното. Затова трябва да се казва „Не“.
Научете се да слушате
Ситуациите тук са много и различни, но всъщност идеята е да се фокусираме върху момента. На всички ни се случва по време на среща да усетим, че от незнайно дълго време сме се замечтали или загледали в празното пространство. Повярвайте ми, това прави впечатление на околните. Когато събеседникът ми разказва скучно и монотонно, просто си налагам, че сега трябва да запомня каквото мога, за да не ми се наложи да го преживея пак. За целта винаги влача тефтер, в който маркирам основното.
Научете се да задавате въпроси
Привърженик съм на мотото, че няма глупави въпроси. Честно казано предпочитам да се изложа, но да науча за какво става дума, отколкото да блея тъпо. В журналистиката съществува едно понятие наречено лийд – това е първият абзац на новинарските колонки, който трябва да даде отговор на въпросите – кой, кога, какво, как и защо. Последното е особено важно в работна среда. Хубаво е да питате, защо нещото се прави. Ако събеседникът ви не успее да даде достатъчно смислен отговор, то значи работата не е на добре…
Разграничавайте смисленото от безсмисленото
…именно с отговора на въпроса „защо“. Често се втурвам да върша някакви тъпотии без да се замисля, има ли смисъл изобщо. Ако спрем и си зададем въпросите, тогава действително ще успеем да направи това разграничение. Моят съвет тук е да се ескалира към мениджмънта, тъй като приоритетите винаги идват отгоре и тогава логиката е неподвластна на земните закони. За съжаление граница между едното и другото няма. Всичко зависи от перспективата.
Приемете, че промяната е неизбежна
Промяната понякога означава подобрение, но не винаги. Когато излезем от разумните граници, ситуацията винаги приема гротескни форми. Промяната е онова, което тласка света към прогрес и самоунищожение. В моята работа промяната е нещо постоянно и отдавна съм приел, че тя е част от естествения работен цикъл.
Признавайте грешките си
Винаги признавам грешките си и не ме е срам от тях. Който не работи, той не греши. Истината е, че когато призная, че съм сгрешил изпитвам усещане на самозащита, тъй като избягвам това да бъда обвинен, което поне за мен е най-неприятното усещане. В същото време наблюдавам повечето си колеги, които отказват да приемат и призная, че нещо са объркали. В крайна сметка е най-лесно да намерим вината в другите, защото ние сме си супер. Не уважавам тази житейска логика, защото за мен тя означава, че на човекът отсреща не може да се разчита.
Говорете просто
Сложното говорене е измислено от неуверените хора, които искат да изпъкнат и блеснат, създавайки фалш около себе си. Поне това са моите житейски наблюдения. Това няма нищо общо с високия стил на говорене, който обозначава начетеност и грамотност, а онова насилствено боравене с чуждици и никому неизвестни термини, които не означават нищо. Светът около нас е измислен изключително просто. Нека не го усложняваме излишно.
Бъдете спокойни
Лесно е да се каже, но е трудно да се приложи на практика. Дори и най-спокойният и уравновесен човек ще се огъне в постоянно напрегната среда. Трудно показвам пред другите безпокойството си, тъй като го преживявам вътрешно. Моят опит сочи, че когато кажеш на глас тревогите и притесненията си, то нивото на безпокойство рязко пада надолу. Както обичаше да казва една моя учителка – „Не си го слагай на сърцето!“
Усмихвайте се
Усмивката. Онова което показва хем радост и хем притъпява болката в най-тежките моменти. Бях чел някъде, че усмивката е естествена защитна реакция на мозъка, когато чуем лоша новина. Целта е да се предпази доколкото е възможно от емоционален срив. Определено смея да твърдя, че съм от хората, които не си пестят усмивките. Може би затова не разбирам вечно начумерените хора около себе си. Както се пее в песента на Сия… You’re Never Fully Dressed Without a Smile.
* За себе си Кирил Гурбетов казва: „През април 2016, на шега или не, реших отново да започна да пиша. За себе си, на себе си и към себе си. Ако пък на някого му е интересно може и да се зачете. От най-объркана детска възраст исках да се занимавам с журналистика, в крайна сметка решението беше връзки с обществеността във факултета по журналистика на СУ, а от няколко години се занимавам професионално с маркетинг. Към настояща дата съм щастливо женен + куче. Зодия дева с асцендент водолей или „Анализирам и действам“, но с постоянен сблъсък между земното и възвишеното”.
В блога си Gurbetov.com той споделя своите ценни уроци, проникновения и рецепти за това как да направим живота (личния и професионалния) по-подреден и хармоничен.
(Заглавието и подзаглавието на статията са на редакцията)