Те буквално забелязват само това, което иска да намери мозъкът! Защо не забелязваме очевидните факти и вярваме само на това, на което искаме да вярваме?
Всеки от нас поне веднъж е изпитвал внезапно прозрение: всички известни факти, като части от пъзел, се подреждат в една голяма картина, за която по-рано не сме и мечтали. Светът се оказва съвсем не такъв, за какъвто го мислим. А близкият ни човек се оказва измамник. Защо не забелязваме очевидните факти и вярваме само на това, на което искаме да вярваме? На тези въпроси отговаря руският психолог Жанна Омеляненко.
Прозренията са свързани с неприятни открития: измяната на любимия, предателството на приятеля, лъжата на близкия човек. Ти отново и отново превърташ картини от миналото си и недоумяваш – всички факти са били пред очите ти, защо нищо не си забелязал досега? Обвиняваш се в наивност и невнимателност, но те нямат нищо общо в случая. Причината е в механизмите на работа на твоя мозък и психика.
Мозъкът ясновидец
Причината за информационната слепота е на невробиологично равнище. Мозъкът ни се сблъсква с огромно количество сензорна информация, която трябва ефективно да обработи. За да оптимизира процеса, той постоянно проектира модели на окръжаващия ни свят на основата на предишния си опит. Така ограничените ресурси на мозъка се концентрират върху обработката на новата информация, която не се вписва в неговия модел 1.
Психолози от Калифорнийския университет провеждат експеримент. Молят участниците да си спомнят как изглежда логото на компанията Apple. На доброволците дават две задачи: да нарисуват логото на бял лист и да изберат правилния отговор от няколко варианта с малки отличия. С първата задача се справя само един от 85 участника в експеримента. Втората задача изпълнили правилно по-малко от половината участници.
Логотиповете винаги са разпознаваеми. Но участниците в експеримента не са могли правилно да възпроизведат логотипа, макар повечето от тях активно да използват продукцията на Apple. Но логотипът толкова често попада пред очите ни, че мозъкът престава да му обръща внимание и да запомня детайлите.
Ние си „спомняме“ това, което ни е изгодно да си спомним в даден момент, и също толкова лесно „забравяме“ неподходящата информация.
Така ние пропускаме важните подробности от личния ни живот. Ако любимият ни закъснява в работата или е в командировка, някое пътуване или закъснение извън обичайната честота не предизвиква подозрения. За да може мозъкът да обърне внимание на тази информация и да коригира модела на действителността, трябва да се случи нещо извънредно нетипично, излизащо от всякакви рамки, в същото време, в което хората отстрани отдавна са забелязали тревожните сигнали.
Жонглиране с фактите
Втората причина за информационната слепота се крие в психологията. Профессорът по психология в университета Харвард Дениъл Гилбърт предупреждава – хората са склонни да жонглират с фектите, за да запазят желаната картина на света. Така работи защитният механизъм на психиката ни. Когато се сблъскваме с противоречива информация, ние неволно и подсъзнателно отдаваме предпочитание на фактите, които съответстват на нашата картина на света, и отхвърляме данните, които ѝ противоречат.
На участниците от експеримента съобщават, че са се справили зле с теста за интелектуалните способности. След това им дават възможност да се запознаят със статии по темата. Участниците отделят повече време за четене на статиите, които подлагат на съмнение не техните способности, а достоверността на подобни тестове. В същото време пренебрегват статиите, които пътвърждават достоверността на тестовете.
Участниците се смятат за умни, затова техният защитен механизъм ги кара да се концентрират върху данните за недостоверност на тестовете – за да запазят обичайната си картина на света.
Очите ни буквално забелязват само това, което иска да намери мозъкът!
Вземайки каквото и да било решение – да купиш автомобил от определена марка, да създадеш дете, да напуснеш работа – ние започваме активно да изучаваме информацията, укрепваща нашата увереност във взетото решение, и да игнорираме статиите, които посочват слабите му места. Освен това избирателно извличаме подходящите факти не само от списанията, но и от собствената си памет. „Спомняме“ си това, което ни е изгодно в даден момент, и също толкова леко „забравяме“ неподходящата информация.
Неприемане на очевидното
Някои факти са прекалено очевидни, направо очевадни, за да ги игнорираме. Но защитният механизъм се справя и с това. Фактите са само предположения, които съответстват на определени стандарти за достоверност. Ако се повдигне пелената на достоверността прекалено високо, няма как да докажем дори факта за нашето съществуване. Именно този капан използваме, когато се сблъскваме с неприятни факти, които няма как да подминем.
На участници в експеримент показват резултати от две изследвания, в които се анализира ефективността на най-високата мярка за наказание. В първото изследване се сравнява равнището на престъпност между щатите в САЩ, в които се прилага смъртното наказание и в тези, където е отменено. Във второто изследване се сравнява равнището на престъпност в един щат преди и след въвеждането на смъртното наказание. Участниците приемат за по-коректно това изследване, резултатите от което потвърждават техните лични възгледи. Изследването с противоположните резултати изследваните критикуват като неправилно.
Когато фактите противоречат на желаната картина на света, ние ги изучаваме по-детайлно и оценяваме по-строго. Когато искаме да вярваме в нещо, ни е достатъчно и малко потвърждение. Когато не искаме да вярваме, са ни необходими значително повече доказателства, за да ни променят мнението. Ако става дума за повратни събития в личния живот – измяна на любимия или предателство на близък човек, – неприемането на очевидното се разраства до невероятни мащаби. Психолозите Дженифър Фрейд (Jennifer Freyd) и Памела Бирел (Pamela Birrell) в книгата си
Какъв е пътят към прозрението?
Осъзнаването на собствената ограниченост плаши. В буквалния смисъл ние не можем да вярваме дори на собствените си очи – те забелязват само това, което иска да намери мозъкът. Но независимо от това, ако сме осведомени за изопачаването на нашето възприятие за света, може да направим картинката по-ясна и достоверна.
Трябва да помним, че мозъкът моделира реалността. Представата ни за околния свят е смес от суровата действителност и приятните ни илюзии. Невъзможно е да се отдели едното от другото. Нашата представа за реалността винаги е изкривена, дори и да изглежда правдоподобна.
Какво може да направим?
Да изучаваме противоположните гледни точки. Ние не можем да изменим механизма на работа на мозъка ни, но е в наши сили да коригираме съзнателното поведение. За да оформим по-обективно мнение по някой въпрос, не трябва да се осланяме на доводите на хората, които са на наша страна. По-добре внимателно да се запознаем с идеите на опонентите.
Да избягваме двойните стандарти. Ние интуитивно се стараем да оправдаем човек, който ни е симпатичен, или да опровергаем факти, които ни харесват. Трябва да направим усилие да използваме едни и същи критерии при оценката както на приятните, така и на неприятните ни хора, събития и явления.
