Дори сред обраслия с европейски институции град човек може да се гмурне в авантюра, стига да знае къде да я търси, и името ѝ е брокант.
От предаването „Покана за пътуване“ по БНР с водещ Магдалена Гигова
На някои от вас Европа ще ви се стори скучна, но дори сред обраслия с европейски институции Брюксел човек може да се гмурне в авантюра. Стига да знае къде да я търси. За мен приключението се нарича брюкселски брокант.
Водещата Магдалена Гигова като нещотърсач на битака в Брюксел.
Когато за първи път попаднете на класически брюкселски брокант, възкликвате „Ей, на белгийците и битаците им са европейски!”. Защото на тези места се продават всякакви вехтории редом до истински антики, но са така организирани, че от далеч „миришат” на история. Нормално! Като се има предвид, че практичните белгийци още през ХІ век всяка неделя излизали на площада да заменят ненужните им вещи срещу нещо необходимо. Сега брокантите са приключение за духа. Единственото място, където богаташът, клошарят и безимотният емигрант си говорят като равни.
И понеже битакът е добре прикрита съкровищница за старинни находки, от няколко години всеки февруари Брюксел отделя огромна спортна зала за Фестивала на антиките. Там можеш да пипнеш ръчно тъкан копринен арабски килим „от времето на Александър Македонски”, при който на квадратен сантиметър има хиляди възелчета. Мебели „Чипълндейл”, бижута на крале и кралици зад бронирани стъкла, брюкселски дантели от пелените на император и перодръжката на герой от Френската комуна…. Там всичко е автентично и баснословно скъпо, но ценители от цял свят плащат 20 евро за вход и се наслаждават на съчетанието между изящество и история.
„Обикновеният” белгийски битпазар е смела компилация между находката за милиони, дреболиите за центове и откровените боклуци.
Всяка неделя сутрин дилемата на белгиеца не е „На църква или на броканти?”. Той просто отива и на двете. Истинският „брокантиер” преди 7 сутринта вече е на площада. Защото продавачите още от 5 часа са започнали да редят стоката си. И ако искаш да докопаш истинска антика, трябва да си бърз и зорък. На площад „Саблон” пазарът е всекидневен, под спретнати палатки са подредени оригинални бюра в стил „Ампир”, тоалетки „Луи ХVІ” и старинни бижута в поне 100-годишни шкафове. Но и цените са като за качеството, че и отгоре. Тук само гледам и пъшкам като тийнейджър над омачкан „Плейбой”.
На „Марше де пюс”, обаче до уникални мебели има нанизи кашони след разчистването на някое мазе с надпис „Всичко по 1 евро”. Може да попаднеш на невероятно съкровище, но може и цял ден безрезултатно да се ровиш в отпадъци. На брокантите никой не разчита на късмет, освен ако не е дилетант. Изискват се познания да различиш уникатът под пластове многовековна мръсотия. Понякога в неделя самодеен оркестър весели проходящите, друг път ръчно навит грамофон с фуния тътрузи плоча с архивно танго.
Битакът е единственото място в Белгия, където върви пазарлъкът. Тук той не е символ на скъперничество, а въпрос на чест. Търговията с вехтории и антики из Брюксел живее до ранния следобед – тогава някои вече препродават придобивките.
Не е изключено след дни да видите същия инвентар на витрината на скъп антиквариат, само че на по-парещи цени. На белгийците в брокантиерството им помага и силно развитият култ към историята, от който следва и почитта към старинните предмети.
Ако си нумизмат, например, бръкваш в един излющен леген и претакаш парички, датиращи от почти цялата човешка история.
Хубавото на „крастата брокантиерство” е, че покрай безкрайните разходки неусетно научаваш нещичко от историята, раздвижваш тялото в неделя сутрин и поддържаш жива надеждата, че следващият път ще направиш удар.
А той те чака! Сред кашоните с книги, между които късметлиите откриват за жълти стотинки истински реликви и първи издания, дето на търгове в „Сотбис’” и „Кристи’с” достигат баснословни суми. Под плесента и наслоената прах познавачът може да зърне няколковековна мебел, която да купи за стотина евро, а да препродаде след реставрация за стотици хиляди. Или да напипа часовник с кукувичка на преклонна възраст и със зашеметяваща стойност.
На броканти се ходи с дребни монети, и по-добре да не издаваш какво от сергията те привлича. Питай за другите джунджурии, и сякаш между другото за вещта, която си набелязал.
Пъстрият белгийски битак е родил собствена професия – опразвач на мазета и стари къщи. Уговорката им е различна – или получават някаква сума за разчистването, или вехториите, от които освобождават собствениците, си остават за тях. А дали в прахоляка не се е сгушил неразпознат шедьовър на някой от Брьогел-ите?
Още приключения и пътешествия – на страницата на „Покана за пътуване” във Фейсбук
Виж още:
