Във всеки от нас има някои блокиращи твърдения, които ни пречат да вземем най-правилното решение и да бъдем хармонични и успешни.
Албърт Елис (1913-2007) е известен американски психолог, психотерапевт, който създава своя собствена система на рационално-емоционална поведенческа терапия и въпреки съпротивата на всички други терапевти, постига такъв успех, че днес е признат за бащата на когнитивно-поведенческата терапия.
Елис посочва 12 твърдения, станали популярни в западната култура. И макар да са доста разпространени, често са нелепи и объркващи. Той ги нарича “блокиращи нагласи”. Когато вземаме някакво решение, неизбежно проиграваме в съзнанието си тези нагласи, вече заложени в него. Когато вземате решение, помислете дали то не е следствие на една или няколко такива устойчиви нагласи. И ако е така, действайте според обстоятелствата, съветва Елис. Той откроява 12 твърдения, които ни пречат в живота.
Всички трябва да ме обичат и да одобряват това, което правя.
Да очаквате това, означава да се подлагаме на необяснима тревога, да си причиняваме огорчения, особено ако забелязваме, че някой не ни обича или не одобрява действията ни. Очевидно е, че да се придържаме към такава гледна точка е глупаво, защото никой не може да удовлетвори едновременно вкусовете на всички хора. Това, което се харесва на едни, може да дразни други.
За да се харесваме на всички, трябва постоянно да улавяме чувствата на другите хора, за да подобрим тяхното отношение към нас. По-добре е да търсим активно хора, с които ни обединяват общи занимания и възгледи, за да ни е интересно да общуваме. По-добре е да изразходваме силите си за общуване с истински приятели, отколкото за опити да угодим на всички и на всеки.
Човек трябва да бъде прекрасен (идеален) и да се бори за успех във всяка област, да бъде безупречен във всяко отношение.
Очевидно е, че да бъдеш съвършен, идеален, безпогрешен във всичко е невъзможно. Онзи, който си поставя такава цел, е обречен на безкрайни терзания и тревожни мисли по повод на минали и възможни неудачи. Хора с такива ирационални представи могат да постигнат много в живота си, но обикновено постигнатият успех ги отчуждава от околните. Мнозина, намирайки се в плен на завишени изисквания към себе си, така и не постигат онова, което са искали. Все пак не може да постигнеш (малцина са успявали) нещо свръхестествено (свръхчовешко).
Разбира се, че е необходимо да се стремиш към върха, към ползотворна дейност в името на прогреса, познанието, развитието. Важно е обаче и да се съзнава, че всеки ще среща в живота си неудачи, че не може да се предпази от пропуски и ще зависи от най-различни ограничения. Важното е да правим добре онова, с което сме се захванали, да усвояваме уроците, които ни дава самият живот.
Някои постъпки са погрешни и онзи, който ги прави, трябва да бъде наказван.
Много от онова, което правят другите, ние самите не бихме правили, и обратно, нещо от това, което би ни се искало, те не го правят. Не бива обаче поради тази причина да ги смятаме за лоши хора. Обикновеното порицание няма да доведе до нищо хубаво. Преследването им също носи малко полза, често пъти вредата е повече. Анализирайки причините за поведението на другите, си струва нещата да се погледнат от тяхната гледна точка, за да се разбере смисъла на поведението им, да се погледне на ситуацията от тяхната позиция и тогава то ще стане обяснимо.
Ако човек е направил нещо лошо (поне от ваша гледна точка), това може да се е случило поради глупост, незнание, под влияние на емоции. Затова трябва да се отнесем с търпимост към това, да се постараем да го просветим, да му помогнем да промени поведението си в нужната посока. От това ще спечелят всички.
Така трябва да се отнасяме и към себе си. Ако някому не се харесва онова, което правим, може би не си и струва да се вълнуваме за това. Просто трябва да си признаем, че от позициите на околните нашето поведение може да изглежда неправилно, неуместно. Трябва ли да ви обвиняват за това? И трябва ли заради това да изпадате в униние?
По-разумно е да се обсъдят гледните точки, да се съпоставят и да се погледне дали може да се научите на нещо полезно. В конфликта една от страните, или може би и двете, ще променят позицията си, а може и да открият, че е невъзможно да постигнат съгласие. При всички случаи обаче такъв подход е по-печеливш, отколкото взаимната вражда и обвинения, от които и двете страни губят
Ужасно е, когато нещо не се получава така, както ми се иска.
Подобно твърдение е инфантилно и неразумно. Много често обаче постъпваме точно така, поради илюзията, че светът и всичко, което се случва, трябва да бъдат такива, че да ни харесват.
Не може обаче всичко да се подрежда за удоволствието на всеки. Затова ще трябва да се примирим, че тази част от света, в която живеем, никога няма да отговаря точно на нашите желания. А когато се сблъскваме с онова, което не ни харесва, трябва ли да го възприемаме като лично оскърбление?
Нужно е да си кажем: “Да, това е лошо” или “На мен това не ми харесва”, за да се опитаме след това конструктивно да променим или подобрим създалото се положение. Често втълпяваме на децата, че е невъзможно да имат всичко, което им се иска. Понякога обаче дори като зрели хора изпадаме в същата грешка, но в много по-изтънчена и завоалирана форма. А това води единствено до излишни вълнения и ни разстройва.
Разстройвам се от външни събития и обстоятелства, върху които не мога да повлияя.
В повечето случаи се разстройваме не поради някакви неприятни житейски събития, а поради това, че ги интерпретираме по този начин за себе си. Често може да повлияем само в незначителна степен върху външните събития, но можем да овладеем начина, по който да реагираме на тези събития.
Ако си изгубим портмонето, това силно ни разстройва, развълнувани сме и изпадаме в униние, дори ако загубата не е голяма и това не застрашава живота ни. Когато се ядосваме прекалено много по този повод, ние преувеличаваме последствията и влошаваме положението. Възприемайки по този начин случилото се, сами си вредим. При разумен подход подобно произшествие не би трябвало да предизвика стрес. Такива обстоятелства има и всеки може да се сблъска с тях. Те просто трябва да се преживеят.
Възможна неприятност ме кара да се безпокоя и докато опасността на премине, я очаквам непрекъснато.
Подобни мисли са неразумни и не може да предотвратят опасността, а само да спомогнат тя да се случи. Безпокойството може до такава степен да ни омаломощи, че когато се случи неприятността, да нямаме почти никакви сили да поправим нещата. Добрата новина е, че много неприятности, по чийто повод вече сме успели доста да се притесним, така и не се случват, а ако се случват, се оказват не чак толкова страшни, каквито ги е рисувало въображението ни (на страха очите са големи).
Най-доброто, което може да се направи в този случай, е да посрещнем наближаващата ситуация подготвени. Важно е да се опитаме да обезопасим ситуацията, да намерим правилния изход. Излишното вълнение няма да ни донесе никаква полза. Трябва да спрем да мислим, че всяка неприятност е нещо много ужасно и предвестник на края на всичко. Това не е така.
По-лесно е ми е да избягвам трудностите и отговорността, отколкото да ги поема и да се справя с тях.
Когато се опитваме да се откъснем от трудностите и отговорността, си създаваме многобройни и много по-трудни проблеми в бъдеще. Най-добре е да не се крием, а да се заемем с тяхното решаване и при това максимално да използваме способностите си. Отлагането на проблема само ще засилва тревогата ни, депресията и угризенията на съвестта. И обратно, решаването на проблема ще укрепи увереността ни в своите сили, себеуважението и ще породи радост. Щастливият живот – това не е отсъствие на проблеми, а тяхното успешно решаване.
В живота винаги ми е необходим някой, който е по-силен, по-могъщ, на когото мога да разчитам.
Никой не е абсолютно независим и няма нищо страшно, ако зависим от другите толкова, колкото и те от нас. Това е свойствено за всички, тъй като се нуждаят един от друг. Но не може целият ни живот да зависи от един човек. Понякога може да ни се струва, че животът ни е немислим без някого, но това не е така. Животът все едно ще продължава да тече по своя ред, независимо от това дали този човек е до вас или не.
Трябва да развиваме в себе си самостоятелност, индивидуалност, целенасоченост и възможност за себе изразяване. Тогава неудачите или загубата на някого от близките ни няма да станат гибелни. Прекалената зависимост от друг човек може да “краде” и от двамата, да лишава и двамата от нещо много важно в живота, да ги води към загуба на увереност в себе си и възможност за саморазвитие.
Такава зависимост отчасти се проявява, когато се чувстваме задължени за онова, което някой е направил за нас. И обратно, за онова, което сме направили ние, което сме инвестирали. Ако искаме да помогнем на някого, трябва да го направим без никаква задна мисъл, без да очакваме нищо в замяна, освен (и това е главното) удовлетворението, че сме направили нещо, което сме искали. И тогава не би трябвало да се чувстваме задължени на другите при подобни обстоятелства.
Онова, което ми е влияло в миналото, определя поведението ми днес и не ми е възможно да го преодолея.
Това е абсолютно невярно. Все пак възможно е да се промени онова, което е било формирано в детството. Целта на живота на всеки от нас е личностното ни израстване и развитие. И никога не преставаме да се променяме. Ние не сме такива, каквито сме били преди десет години. А и условията, в които живеем, също са се променили. Важно е да се учим от миналия опит, а не да сме прекалено привързани към него. Това, което е било необходимо и уместно в миналото, може да не е нужно и да не работи днес. Разумният човек се развива и усъвършенства през целия си живот.
За мен е жизнено важно онова, което правят другите. Трябва да положа всички усилия, за да се променя в нужната посока.
В действителност животът и поведението на другите хора си е лично тяхна работа и като цяло не би следвало да ни засяга. Не можем реално да влияем върху тях и да ги променяме съществено. Опитите ни обикновено предизвикват противодействие и само влошават ситуацията. Като цяло трябва да се стремим към пределна търпимост – живей и остави и другите да живеят. Всъщност ние се разстройваме от собствените си интерпретации и предложения, засягащи поведението на други хора. Обикновено човек, чието поведение оценяваме, няма нищо предвид от това, което си измисляме.
Ако някой моли за помощ, трябва да му я дадем. Но нямаме право да натрапваме помощта си на човек, който не се нуждае от нея. Ако нечие поведение ни се влияе, това трябва да се обсъди и да се намери приемливо решение. В много случаи обаче трябва да се учим просто да приемаме ситуацията такава, каквато е. Важното е да не забравяме, че хората имат недостатъци, с които се налага да се примиряваме.
Всеки проблем има едно единствено правилно решение. Колко е ужасно, ако не съумея да го открия.
Подобно мислене е неразумно – много рядко съществува само едно правилно решение на проблемите. Всяко от възможните решения има своите предимства и недостатъци. Остава ни само да изберем една от алтернативите и да я изпробваме. Ако избраният начин не помага, трябва да пробваме нов.
Стремежът да се намери единственото възможно и изключително правилно решение само терзае душата ни и често води до избор на по-непечелившия вариант. Такива решения наистина рядко се оказват най-добрите.
Не е възможно да контролирам емоциите си – аз съм тяхна жертва.
В действителност съществуват немалко начини за управление на собствените ни емоционални състояния. Ако работим специално по това, можем да постигнем овладяване на чувствата си, да се освободим от влиянието на неконтролируемите си емоции.
Някои съумяват да преодолеят подобни ирационални представи и да стигнат до трезви съждения общувайки, в диалог с приятели и познати. Така че общуването може да играе профилактична роля – да ни предпази от тежки емоционални сривове.