Грандамата на българското кино е първата учителка на звездата от холивудския фаворит „Зелена книга“ Димитър Маринов.

Боряна Антимова

Преди продуцентът Стивън Спилбърг и режисьорът Питър Фарели да изберат българския актьор Димитър Маринов за изключително успешния си филм „Зелена книга“ (с предвиждания да е сред хитовете на „Оскар“) първа за киното го открива самата Невена Коканова. Това си спомни Маринов тези дни, когато се отбеляза 80-годишнината от рождението на грандамата на българското кино. „Никога не съм разказвал тази история“, каза той.

Сърдечно приятелство свързва семейството на Димитър с това на Коканова. Всъщност той има две семейства. Ражда се на 6 октомври 1964 г. с животозастрашаваща бронхопневмония и тогава лелята на майка му, омъжена за богатия и влиятелен Димитър Маринов, шеф на Камарата на индустриалците по времето на цар Борис III, го осиновява проформа, за да го спаси. А той продължава връзките си с родната си майка Йорданка.

Тя е учителка на Теодора, дъщерята на Коканова и Любомир Шарланджиев, в детската градина на ул. „Латинка“ в кв. Изток. Била е любимата учителка на Теодора, защото не я е карала насила да яде сутляш (мляко с ориз). Доведеният баща на Димитър, съпругът на родната му майка, Петър Бекяров, е бил личен шофьор на Невена по време на снимките на филма „Трите смъртни гряха“, в който тя се снима и режисира заедно със съпруга си.

Невена Коканова с майка си, съпруга си Любомир Шарланджиев и дъщеря си Теодора.

През лятото на 1979-та Невена е на гости при приятели художници в Тетевен. По това време 14-годишният Димитър Маринов гостува за 3 дни на родната си майка, която е дружинна ръководителка в пионерски лагер в Тетевен. „Предпоследния ден, когато беше карнавалът на Горския цар, чичкото, който трябваше да играе царя, си беше пийнал порядъчно предната вечер и не можеше да излезе“, разказа Димитър. Майка му и колежките й са в паника и Митко предлага сам да изиграе Горския цар – на пълна импровизация.

За празника, в който участва и Теодора, пристига майка й Невена Коканова заедно с Доротея Тончева. „След карнавала, на който аз се превъплътих на Горския цар, Невена и Доротея ме дръпнаха и заявиха: “Ти си роден артист! Тукашен ли сиили?”. Аз доста се сконфузих и от радост, и от вниманието на такива големи звезди. Казах, че всъщност съм цигулар във филхармония “Пионер”, че свиря от 4-годишен. Тогава Невена заяви, че било време да сменям професията“, спомни си Димитър.

Майка му е малко разтревожена от коментара на Коканова, но звездата я уверява, че дарбата на актьора си личи и талант не се учи, а е по рождение. „Майка ми почти се разплака и каза, че още от малък съм бил палячо, че съм обичал да бъда център на внимание с измишльотините си – забавлявах другите деца със смешни истории“, разказва Маринов. Невена написва на лист телефонния си номер и му поръчва веднага като се върне в София, да й звънне.

Това, което Димитър научава по-късно от майка си е, че в деня преди карнавала Любомир Шарланджиев й се обажда в лагера и иска да говори с дъщеря си Теодора. Казва на детето си, че много я обича. На другия ден, 22 юли, умира, само на 48 години. Невена идва в Тетевен на карнавала при дъщеря си Теодора, като се опитва да скрие тъгата си от детето си. Моли майката на Димитър двете заедно да съобщят на Теодора, че баща й вече го няма. „Невена настояла майка ми да присъства, тъй като Теодора е била много привързана към учителката си“, казва Димитър.

Теодора Шарланджиева до восъчната фигура на майка си Невена Коканова в Музея на восъчните фигури в София, 2016 г.

Но тогава, след като се връща от Тетевен, седмица по-късно Митко гостува в апартамента на Невена Коканова в квартал Изток. Започва да взема уроци от звездата един път седмично за по час и половина. Три месеца по-късно има два монолога, проза и две стихотворения, подготвени заедно с нея. После поради голямата й заетост продължават контактите си и той взема уроци през месец, колкото да поддържа форма.

Мария Карел във филма “Трампа”.

Когато обаче идва време да започне подготовка за ВИТИЗ, Невена му споделя: “Аз не съм завършила ВИТИЗ, но ти трябва! На днешно време не може без ВИТИЗ, а и ще ти бъде много полезно да вземеш академично образование. Затова ще те изпратя при моята най-скъпа приятелка, единствената според мен, която може да те подготви -Мария Карел. И така и стана – каза Димитър. – Няма да повярваш какви светила са били студенти на Мария Карел – Стефан Данаилов, Христо Шопов, Лиза Шопова, Чочо Попйорданов, Георги Мамалев, Руси Чанев, Нона Йотова, Милена Фучеджиева, Венцислав Кисьов, Андрей Слабаков, Георги Дюлгеров… Но това е жената, която ме направи актьор – Мария Вацулка Карел, съпругата на Александър Притуп – гения актьор! Мария Карел назначи Ирен Кривошиева да ми бъде антураж-консултант по време на първото ми кандидатстване във ВИТИЗ.

От личната история на самия Димитър Маринов би излязъл првъзходен холивудски блокбастър. Майка му, русенката Йорданка заминава да учи в София и за нея се грижи леля й, която е омъжена за Димитър Маринов – финансист, индустриалец, много богат човек, убит от комунистите.

От любовта им на 6 октомври 1964 г. се ражда момченце, страдащо от животозастрашаваща бронхопневмония. Тогава бездетната леля помага за лечението му и го осиновява проформа. Осиновителите Маринови са сред прототипите на писателя Димитър Димовза романа му „Тютюн“. Майка му е била първа придворна дама на царица Йоанна и е носила на ръце бъдещия цар Симеон II. Баща му Димитър Маринов е бил шеф на Камарата на индустриалците в България по времето на цар Борис III и е развивал българската икономика в продължение на 7 години.

Димитър израства в буржоазна среда, сред семейства на бивши царски офицери. На 4 години започва да свири на цигулка, а на 5 вярва, че тя ще е неговото бъдеще. На 11 е сред първите цигулки в легендарната детско-юношеска филхармония „Пионер“. За 7 години обикаля десетки държави в Източна и Западна Европа, Мексико и Съединените Щати. Междувременно завършва музикалното училище и железопътния техникум – тайно от майка си, защото обожава влаковете. И дотам с щастливото юношество… Започват да го привикват на разпити от Военното контраразузнаване – да признае, че докато е обикалял света с цигулката, се е занимавал с идеологическа диверсия.

Той решава да избяга с „Ориент Експрес“, но го залавят и в затвора го потрошават от бой. „Казваха ми: „Я да видим сега тия цигуларски пръстчета”и удряха с гумен чук по тях. И досега имам белези по показалеца на лявата ми ръка, който е най-важният за цигуларите“, спомня си Митко.

По-късно завършва знаменития клас на Коко Азарян и Тодор Колев. По време на турне с Йълдъз Ибрахимова успява да избяга в САЩ. Там талантливият цигулар се препитава първо като уличен музикант, художник на тишърти, плочкаджия, дърводелец, готвач, майстор на пици, собственик на заведения… Докато не отива на прослушване в театъра на Сан Диего.

От там започва шеметната му кариера на „Пепеляшко“, както сам се нарича. Партнирал си е със световни звезди като Матю Пери, Доли Партън, Кийфър Съдърланд, Джеф Бриджис, Селена Гомес, София Вергара, Робърт Патрик…До триумфа му тази година, когато става първият българин, стъпил върху автентичния червен холивудски килим в един филм, продуциран от Стивън Спилбърг и режисиран от Питър Фарели – „Зелена книга“, който според всички предварителни прогнози се очертава като един от най-големите фаворити за наградите „Оскар“.

„Зелена книга” e филм на продуцентската компания на Стивън Спилбърг – Amblin Entertainment, част от DreamWorks. Прототипът на Олег, героя на Димитър е талантливият виолончелист Юрий Тахт, част от легендарното джаз трио на Джон Шърли.

А изборът му за една от централните роли е направо драматичен. Първо го отхвърлят, след месец отново го викат, като го питат дали свири на инструмент. Казва, че е цигулар от 4-годишен. Да, но в продукцията им трябва челист. До кастинга има само 5 дни. Същата вечер Димитър намира учителка по обяви в интернет – челистка от симфоничния оркестър в Сан Диего, наема виолончело и 5 дни свири като луд. На кастинга му предлагат да имитира как свири на чело. Той обаче заявява: „Не, господа, аз ще изсвиря мелодията от филма“. Следват бурни аплодисменти.

За ролята си Димитър се научава да свири на чело за 4-5 дни.

На окончателния кастинг пред 12 човека за ролята са останали той и още трима актьори, все знаменитости. Виго Мортенсен и Махершала Али са категорични, че Димитър е техният човек, а продуцентите са почти в паника – все пак другите кандидати са знаменитости. Тогава Спилбърг казва на режисьора Питър Фарели: „Имаш право да избереш звезда или истински герой. По-автентичен от Димитър Маринов няма. Най-силното при него е, че между интервюто, в което разказва за живота си и актьорските му сцени няма разлика. Той не играе, той е себе си“.

От премиерата на „Зелена книга“ на 9 ноември в Китайския театър в Холивуд до момента филмът шества победоносно по всички кино фестивали в Щатите и чужбина. Голямата истерия по филма тръгва от кинофестивала в Торонто, Канада, който се смята за най-важния в Америка. Там гласува само публиката и „Зелена книга“ получава най-ценната награда – тази на публиката. А за всеки филм, който спечели тази награда, се смята, че ще спечели и „Оскар“.

До момента „Зелена книга“ е спечелил награди на над 20 фестивала, а победното му шествие продължава. Получи награди за “Най-добър Филм” и “Най-добър актьор” за Виго Мортенсен от Националния Комитет (Обединение на Критиците в САЩ). Най-престижната камера за критика. Лентата получи и 5 номинации за “Златен глобус”: за най-добър филм, за режисура на Питър Фарели, за сценарий, за главна роля на Виго Мортенсен и за поддържаща роля на Махершала Али.

В началото на декември “Зелена книга” получи и 7 награди от Американската асоциация на филмовите критици – за най-добър филм, най-добър режисьор на Питър Фарели, за най-добър сценарий, за най-добра музика на Крис Бауърс, най-добра главна роля в двете категории – за драма и комедия за Виго Мортенсен и най-добра поддържаща роля за Махершала Али. Това е възможно най-престижната награда в САЩ. На излезлите вече предварителни прогнози

Излезли са и предвижданията на Академията за „Оскар“-ите.„Зелена книга“ е предвиден с 6 номинации – 4 солидни и по 2 още се дебатира.

Димитър Маринов с наградата на Hollywood Film Awards. Снима го Виго Мортенсен с телефона си.

Каква е равносметката за участието на Димитър Маринов в пресата до момента?

Той е поканен като почетен гост от Крис Бийчъм, главен редактор на „Gold Derby“ в списание „Variety”, на годишната “Gold Derby Awards”– гала в „Бевърли Сентър“ в Холивуд на 3 Октомври. Предстои му скоро и интервю във „Variety”.

На 4 ноември в “Бевърли Хилтън хотел” Димитър Маринов заедно с още петима свои колеги от филма получи наградата “Hollywood Film Awards“.Това са най-престижните награди на Холивудските медии и Филмовата асоциация, за“Best Ensemble Award” или най-добър каст.

За него сп. “Jewish Journal” от 14 ноември публикува голяма статия на една страница от Гери Милър. „Еврейски журнал“ е едно от най-престижните списания в Холивуд. На 27 ноември Димитър Маринов беше специален гост наживо с Джулия Смит (Alyssa Julia Smith) в „The Cheddar TV” – престижната стрийм-телевизия на “Ню Йорк Сток Ексчейндж и Уолстрийт” (New YorkStock Exchange & Wallstreet).

Той присъства на редица пресконференции и разговори на предпремиерни прожекции (screenings) на филма. Изборът на “Universal Studios”за участието му в тези изяви е базиран не само заради актьорското му представяне и музикантските му дарби, но и на интереса към самия него като човек и минало, като българин, а и на реалната му близост с героя, който представя.

На „YouTube” и други медийни стрийм-канали вече има публикувани негови интервюта от „червения килим“: премиерата в Холивуд и втората премиера в Ню Йорк. Тепърва предстоят многобройни интервюта за национални вестници, списания и телевизии.

На 14 декември българската звезда Димитър Маринов участва в интервю наживо в “Hollywood Life” – най-доброто сутрешно шоу в Лос Анджелис.

През януари 2019 г. е поканен като почетен гост на филмовия фестивал в град Турне, Белгия. Гала откриването е на 14 януари с филма “Зелена книга”.

Виж още:

Димитър Маринов, изборът на Спилбърг

Източник: Труд

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>