Роувърът на НАСА – Кюриосити, е засякал необясними изблици на метан по повърхността на Червената планета.
Роувърът на НАСА – Кюриосити, е засякал необясними изблици на метан по повърхността на Марс. Това отново разпали спекулациите за живот на червената планета.
„Това кратковременно повишаване на метана – рязко нагоре и обратно надолу – ни показва, че трябва да има относително константен източник“ – коментира Сушил Атрея от Мичиганския университет и член на екипа на марсохода Кюриосити.
Макар че през последните месеци бяха намерени последователни доказателства за предишното наличие на вода на Марс, това не може да се смята за необходимо и достатъчно условие за сегашно или отминало наличие на живот на Марс. Учените обаче са на прага да отговорят положително на този въпрос, тъй като новите доказателства са убедителни. Уред на марсохода за отчитане нивото на метан в атмосферата е засякъл резки изблици, за които може да са виновни организми, подобни на бактерии.
Необичайни изблици на метанов газ са били засичани и в миналото от сателити, но те могат да бъдат породени от „биологични или небиологични причини, като взаймодействието на вода с камък“ според Сушил Атрея. НО нито едно предишно отчитане не е толкова необичайно като спонтанното изпускане, засечено близо до кратера Гейл, за който има сведения, че е би пълен с вода преди милиарди години.
Кюриосити се приземи в широкия 154 километра кратер през Август 2012 и от тогава изучава района.
Наскоро НАСА потвърди, че в далечното минало Гейл е бил сладководно езеро, което е предлагало гостоприемна среда за живот.
Наскоро публикуваното откритие е потвърждение на отчетените по-рано данни от уреда TLS (Tunable Laser Spectrometer) – апарат, който използва светлина за осъществяването на химически спектрален анализ. В началото е засечен слаб фон от метанов газ, който е нараснал около 10 пъти в продължение на 60 марсиански дни. В четири последващи измервания Кюриосити показва как нивото на броя метанови частици на милиард нараства от 0.69 до 0.72.
Странните отчитания са направени на 200 до 300 метра едно от друго, на около километър от мястото на което са отчетени едва доловими изблици на метан. След изминаването на още един километър Кюриосити спира да засича повишените нива. В публикувания научен доклад доктор Крис Уебстър от НАСА коментира:
„Наличието на повишено количество метан по време на 60 сола (марсиански дни) и последващия спад през следващите 47 сола не е съобразно с естествен феномен, а по-скоро с локално производство на метан и неговото последващо отделяне.“ Когато такова отделяне, което много наподобява на дихателен механизъм, престане, престава да се наблюдава и повишеното количество на газа.
Отчитайки посоката на вятъра, е определено местоположение на източника на около един километър северно от марсохода.
На Земята основният производител на този газ е самият живот. Все пак съществуват редица други източници на метан.
Една от възможностите е разграждането на органични останки, може би донесени от астероид, под влиянието на силни слънчеви лъчи. За да се случи това обаче, наоколо трябва да има кратер, направен от удара на този обект с повърхността на планетата, а такъв не е описан близо до източника. Кратковремените изблици на метан няма как да бъдат породени и от замръзнали волканични останки нито пък от газови молекули, съдържащи се в почвата. Събитието е прекалено динамично за подобен бавен процес.
Откривателите на феномена не желаят да правят прибързани становища, но заключват, че метаногенезата – образуването на метан от микроби, познати като метаногени – може да е отговор на загадката.
„Нашите наблюдения в периода на една пълна марскианска година, показват че измерените нива на метан на Марс, са произведени от повече от един механизъм или комбинация от механизми, включително породени от метаногенеза.“
Кратерът Гейл е бил създаден в следствие на сблъсък с голям метероит, около марсианския екватор преди около 3.5 до 3.8 милиарда години.В центъра му се извисява планина, наречена Шарп. Тя достига 5.5 километра височина, спрямо дъното на кратера. По самата планина и по страните на кратера се наблюдават урви изкопани от течаща вода.
Друго голямо разкритие на марсохода Кюриосити е наличието на молекули вода, затворени под фината прах в Гейл както и органични съставки в някои от направените проби.
В момента робота е в подножието на планина Шарп и започва бавно да се изкачва по нея докато ние изгаряме от нетърпение да разберем какво ще е следващото му откритие. Проследяването на състава на органиките, открити в почвата, в комбинация с изучаването на различните слоеве на планината ще ни предостави много сведения за историята на планета, но дали ще отговори на популярния въпрос „Има ли/Имало ли е живот на Марс?“
Еднозначният отговор на този въпрос вероятно ще дойде след 2019-а, когато ще се проведе нова мисия на Европейската Космическа Администрация – Екзо Марс. Тя ще достави 300-килограмов марсоход на червената планета, който е специално екипиран за проследяване на биомаркери, говорещи за наличието или предишното съществуване на форми на живот.