Един от най-големите съвременни автори на любовна лирика си отиде тази сутрин след тежко боледуване.
Тази сутрин, 8 юни, около 6 часа сутринта, след тежко боледуване, ни напусна големият български поет Евтим Евтимов. Той е издъхнал в болница в кв. „Овча купел“ в София.
В паметта на много българи поетът ще остане с енигматичното си стихотворение “Обич за обич”.
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
от Евтим Евтимов
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
По негови стихове е създадена една от най-хубавите песни на ФСБ:
Високо
Високо, високо, високо!
Високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.
Високо, високо, високо
над завист и обида,
високо, високо, високо,
високо да те видя.
Високо, високо, високо
над всичко днес бъди,
ти обич синеока –
звездите са звезди.
Високо, високо, високо,
ти, обич синеока.
Звездите са звезди,
защото са високо!
Да те видя – високо застани.
Да те видя над дребните сплетни.
Да те видя – над всичко днес бъди.
Да те видя…
***
Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах –
душата ми една не изгоря …
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.
Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело” се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955-1958 и 1960-1962 г. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия” и директор на издателство „Народна младеж” (до 1984). Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание „Пламък”. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт”. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие”.
Евтим Евтимов е един от най-популярните български поети, един от най-обичаните, търсени автори. Посвети едни от първите си стихове на Отечеството, на България. В любовната лирика следва традициите на Яворов и Дебелянов. Написа вдъхновени стихове за българската природа. Съавтор е на Тончо Русев в повече от 100 песни.
Поклонението ще се извърши на 10.06.2016 г., петък, от 11.00 часа във фоайето на Народния театър „Иван Вазов”. Поклон пред паметта му!
