Най-популярната графити райтърска група “140 идеи” е абсолютен хит сред поколението Y с композициите си по фасадите на училища, обществени сгради, мостове, калкани…
Проект HROME-TIKA върху сградата на социалния център “Конкордия” в столицата, съвместно с графити райтъра HROME и германски стрийт артисти.
Една от малкото снимки на група “140 идеи”, от ляво на дясно: JRMN (Венцислав Йосифов), Flak (Николай Стоянов) и Yeto (Иво Илиев). Четвъртият – Teleto – не ще и да чуе за снимка. Сн. sofialive.bg.
Интервю от 10-метрово скеле
И това не ми се беше случвало… Звъня на Николай за някои уточнения, а той ми казва: “В Горна Оряховица сме, рисуваме. В момента съм на 10 метра над земята”. Тръпки ме побиват. Задавам си бързо въпросчетата и затварям телефона. Явно съм имала късмет преди това да проведа интервюто си на земята, в промеждутъка между два проекта на момчетата. Върнали са се от фестивал в Сърбия, имали са няколко дни да очертаят бъдещата си рисунка първо на хартия с молив, преди да заминат за Горна Оряховица или другаде, където ги поканят или имат разрешение да рисуват.
За работата си казват, че е готино да правиш скица А4 формат и след това трябва да я прехвърлиш на стена с размери 2 на 5 м, да кажем. Научили са се да “вдигат мащаба” и с времето да правят по-големи продукции със стълби. Стигнали са до етапа да покриват цели фасади със скелета и вишки. Казват, че се свиква да гледаш на фасадата като на лист хартия, на който композираш.
Така е с графити райтърите. Затопли ли се времето, те са някъде по стените и, потопени изцяло в поредния си проект, забравят за света наоколо. Рисуват от ранни зори до мрак. Спят няколко часа и още не отворили съвсем очите си, вече се катерят по скелето. Не че нощта са спали много – събуждали са се с нови луди идеи за промяна на някой фрагмент и едва са дочаквали светлината на утрото, за да се втурнат трескаво да рисуват.
Night keeper (“Нощен пазач”) – един от последните проекти на групата върху общинска сграда в Горна Оряховица.
Night keeper (“Нощен пазач”) – един от последните проекти върху общинска сграда в Горна Оряховица. Нощна снимка.
Един за всички – всички за един
Мускетарският принцип е залегнал в основата на група “140 идеи”. Странно е как четирима индивидуалисти с различен стил на изразяване и щури идеи в главите успяват вече десетина години да са заедно. Рисуват графити от 2001 г. и отдавна са излезли от “тийн” периода си на безцелно и хаотично рисуване със спрейове по стените. Минали са през “буквения” си период, за да стигнат до монументалните си композиции.
Преживели са всичко – неразбиране и отхвърляне на идеите им от околните. Нали рисуването на графити се приема като вандализъм? Все още е така, но ако имаш разрешение, не е хулиганство, а изкуство. Там е тънката граница – в разрешението и поканата.
Името “140 идеи” и по-точно изборът на числото 140 е заигравка с английския прочит на цифрите, който звучи много мускетарски – One for all. Идеите им, разбира се, са много повече от 140. В главата на всеки от четворката “дремят” по още сто, но работят на принципа “Един за всички – всички за един”. Казват, че се разбират чудесно и това е най-готиното в групата. От 2008-ма работят заедно под името “140 идеи” и са регистрирани като НПО, заради участието им в проекти със социална и еко насоченост. Участвали са по събития в Гърция, Германия, Франция, Холандия, Италия, Сърбия…
Наградите си не броят. Имат творби из цяла България, като най-много са в столицата. Техни мащабни рисунки красят фасадите на 23-о, 32-ро, 95-о, 97-о СОУ, в Пловдивския театър, на морската гара във Варна.
Проект Sunflower върху сградата на магазин за художествени материали “Слънчоглед” в София.
Проект Sunflower върху сградата на магазин за художествени материали “Слънчоглед” в София. Детайл.
Graffiti means freadom
Момчетата от “140 идеи” са познати с графити райтърските си тагове: Flak (Николай Стоянов), Yeto (Иво Илиев), Teleto (Людмил Илиев) и JRMN (Венцислав Йосифов). Тагът е името, с което се представяш, запазвайки анонимност. Понякога райтърите си избират любими букви и така сглобяват тага си. Неслучайно лайтмотивът на групата е Graffiti means freadom (“графити означава свобода”). Всеки има свободата да бъде който и какъвто си пожелае.
Днес стрийт артистите са по на двадесет и няколко години и са абсолютен хит не само сред поколението Y и графити обществото. Впечатляващите им композиции по фасадите на училища, обществени сгради, мостове, калкани и къде ли не са пред очите на всички.
Най-популярната графити райтърска група е обожавана от младите хора, а момчетата влизат от проект в проект. Канят ги по фестивали и всякакви други събития, участват в кампании със социална и еко насоченост, защото притежават най-ценното: таланта да прокарват важни послания по най-директния начин – със силата на въздействието на творбите си.
Проект Sunflower върху сградата на магазин за художествени материали “Слънчоглед” в София.
Най-добрият урок по биология
Когато всеки ден минаваш покрай фасадата на училището си, изрисувана с орли, няма как да не ти се набие посланието “Да спасим царския орел”. Или пък ако преди урока ти по биология междучасието минава в компанията на симпатични мечоци, които “лазят” по фасадата на училището ти, започваш да мислиш с повече грижа за тези мили животни. Ако носиш тишърт с красиво нарисувана на него дива коза, се замисляш над проблема с изчезващите животински видове и как да се запази дивата природа в България.
“Между другото, тишъртите с изобразени изчезващи видове, които се продават с благотворителна цел, се изчерпват много бързо, – радва се Николай. – Това означава, че в България има много млади хора, които не са безразлични към проблема.”
Проект Sunflower върху сградата на магазин за художествени материали “Слънчоглед” в София. Детайл.
Изкуство извън рамки и ограничения
“Всички ние сме художници и стрийт артисти, които се занимават с много неща, – разказва Николай. – Просто дойде момент, в който си казахме, ок, ние така и така рисуваме заедно под различни форми, защо да не се обединим и да правим по-мащабни проекти. Впоследствие аз и Венци завършихме Художествената академия с дизайн специалности, но графитите са всъщност нещото, което всички правим.
Впоследствие всеки от четворката се разви в различни посоки. Иво например го влече повече живописта. Всеки си има някаква по-лична тематика, но не се ограничаваме в начините си на изразяване. С инструменти на графичния дизайн разказваме различни истории. Обединява ни целият този творчески ентусиазъм, без значение къде се изразява – на открито, в галерия. Ние просто не искаме да слагаме рамки и ограничения, а свободно експериментираме с различни медии.”
През пролетта група “140 идеи” завърши проект Memory Shot върху сграда на Аграрния факултет в гр. Чачак, Сърбия.
Какво му трябва на човек? Малко сив бетон
Дайте на момчетата от “140 идеи” сив бетон и гледайте магията, която оживява изпод ръцете им. След като нарисуват нещо на сивия ти панелен блок, сякаш попадаш в друг свят, където всичко е красиво – природа, животни, хора… Не ги плашат високите скелета, слагат защитните маски и се втурват да рисуват като луди. Различават деня от нощта само по идването на светлината или тъмнината.
Използват латекси и акрили, избягват да пълнят големи площи със спрей, защото е излишно. Рисували са и с блажна боя, дори с вар и са категорични, че ако човек иска да направи нещо, го прави.
Най-ценното на група “140 идеи” е, че отдавна са излезли от рамките на традиционното художническо образно мислене и са пълни с идеи за промяна. Според Николай е естествено един художник да е ангажиран и съпричастен към това, което се случва в страната, а не затворен някъде в ателието си.
“Живеем в доста забързан свят, в който нови тенденции се раждат буквално всеки ден. Може вчера да сме успели с нещо да достигнем и докоснем аудиторията си, а утре това изобщо да не работи. Така че непрекъснато търсим нови подходи, нови методи”, обяснява Николай.
Проект Patterns of nature върху бл. 12 на Техническия университет в Студентски град в София.
От любов към дивата природа
“Атрактивният начин за прокарване на еко идеи е най-силната тема в творчеството ни, – съгласява се Николай. – Към подобни неща подхождаме чисто емоционално заради социалната им значимост и когато започнем, сме силно мотивирани.”
Групата вече е участвала в няколко кампании за опазване на дивата природа и застрашените видове в България, съвместно с еко организации.
За първи път се срещат с такава тематика през 2012-а, когато в рамките на Фестивала на хвърчилата на Шабла трябва да рисуват върху цистерни, разхвърляни из полето. Форумът е изцяло обърнат към проект за запазване на червеногушата гъска, която мигрира по тези места. Този застрашен вид е представен върху всичките цистерни. Рисунката им се харесва много и с тях се свързват хората от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). От срещата с тях се раждат нови идеи, вдъхновява ги възможността да участват в подобни каузи.
Проект Save Ground Red Breast (“Спасете червеногушата гъска”) върху стари цистерни близо до Шабла.
Проект Who Is Next (“Кой е следващият”) върху стари цистерни близо до Шабла.
Спасяването на изчезващите видове
Първият голям проект, който осъществяват заедно с дружеството през 2012 г., е “Да помогнем на царския орел” – енигматична за столицата птица и изчезващ вид. Скулптурите от двете страни на Орлов мост са именно на царски орли, които едно време са кръжали над София. Тогава решават да изрисуват южната фасада на 32 СОУ “Климент Охридски” с композиция с орли.
Следващото лято, през 2013-а, печелят награда за два големи проекта, с пълната свобода за избор на тематиката. “Проектът беше толкова свободен, че можехме да нарисуваме всичко. Решихме, че щом ще рисуваме върху училища, e по-добре да заложим не просто на артистичен проект, а на такъв със социална ангажираност”, разказва Николай.
Проект Save The Raptors Mural (“Спасете царските орли”) на южната фасада на 32 СОУ “Климент Охридски”. Гигантският графит е част от информационните образователни дейности по проекта на БДЗП Life+ “Опазване на царски орел и ловния сокол”.
Да ти е кеф да ходиш на училище
На фасадата на 23 СОУ до гара Подуяне, доста видна локация, силно комуникативно място, рисуват интерпретация на темата за кафявата мечка, която е също един от символите на парк Витоша и в момента там са останали буквално няколко бройки от вида. Паралелно правят крауд фъндинг платформа, в която съвместно със Сдружение за дива природа “Балкани” публикуват информационна брошура за мечката – хабитат, начин на живот.
Рисунката на втората фасада – на 97-мо СОУ в Люлин решават да интерпретират по-свободно и да посветят композицията, наречена “Баланс”, на проблема с изчезването на пчелите, водещо до еко катастрофа. Композицията представлява обърната пирамида, като най-отдолу лети една пчела, а най-отгоре е един слон.
“Всички фасади, изрисувани от нас, се пазят във вида, в който сме ги оставили. Много добре се възприемат от обществото. Радват се на голям интерес от страна на учениците”, споделя Николай. Имали са идея да приобщят децата, като ги включат в рисуването, но се отказали, защото работата на скеле е нещо много опасно.
Проект Love the brown bear (“Да обикнем кафявата мечка в България”) на фасадата на 23 СОУ в Подуяне.
Проект Balance върху фасадата на 97-мо СОУ в Люлин.
Тениска с лешояд – модерно и еко
Има и такъв проект от серията застрашени видове. “Това са кампании на различни организации, ние само се включваме с рисунка. Тишъртите с дива коза и брадат лешояд от кампанията на “Балкани” вече свършиха, което ни радва. Предстои кампания за вълк. Правихме и тишърти с кафява мечка, имаха също голям успех, хората се снимаха с тях и публикуваха снимките във фейсбук”, споделя Николай. Всеки от тишъртите се продава с благотворителна цел, а средствата се отчисляват за дейността на съответната еко организация.
“Акцентът в нашата работа, който има по-сериозен отглас, са тези по-зелени идеи и мисля, че най-вече тях ще развиваме и в бъдеще, – споделя художникът. – Вълнуват ни не толкова фигурални композиции, колкото такива с животни. И то не, защото се стараем да бъдем социални, а защото всички обичаме природата и тези теми доста пасват на нашите художествени търсения. Това лято ще правим такива неща. В момента кандидатстваме като НПО по един много сериозен норвежки проект. Можем да работим доста активно в различните градове на страната на такива зелени тематики.”
Тишърт за кампанията за опазване на брадат лешояд.
Нови дрешки за сивите сгради
Облагородявнето на градската среда и създаването на по-приятно обкръжение е истински допинг за стрийт артистите. “Към градската ни среда се подхожда с абсолютно невежество, работи се на парче, застроява се хаотично, без проект и мисъл, а след една година започва да се руши, – възмущава се Николай. – Някои райони изглеждат ужасно. Личи си тотална липса на концепция за градската среда, без поглед в бъдещето и намерение да се работи цялостно. Това е грижа на професионалистите архитекти. Ние само може да внесем малко колорит на някои места, като изрисуваме сивите фасади. Много от проектите ни са в тази насока – облагородяване на градската среда.”
Проблемът, който лично интересува Николай, са велоалеите: “В “Надежда”, където живея, направиха преди година, скоро се возих по нея и вече има над сто дупки. Това е несериозно. Всичко се прави на парче, не достатъчно функционално и полезно.”
Проект HROME-TIKA върху сградата на социалния център “Конкордия” в столицата, съвместно с графити райтъра HROME и германски стрийт артисти.
Проект Live Neofron на оградата на основно училище в Хасково, посветен на опазването на египетския лешояд, най-древната птица, която се среща в местност близо до с. Маджарово.
FLAK: Мечтая за изкуство без компромиси
Николай Петров е на 27 години, известен е с тага си FLAK, а в социалните мрежи се подвизава като Йалокин Вортеп (името му, прочетено наобратно). Учи 11 години ускорено френски език и постъпва да следва макроикономика, но скоро разбира, че “това тотално влиза в разрез с неговите желания” и бързо прекратява експеримента. Моментът съвпада със създаването на групата “140 идеи”.
Николай завършва рекламен дизайн в Художествената академия и е доволен от това, защото специалността включва и знания по пространствено оформление и интериорен и графичен дизайн. “За мен това беше едно облагородяване”, споделя артистът.
Николай Петров.
За Николай Петров темите, свързани с опазване на дивата природа са силно вдъхновяващи.
Адски трудно е да си просто художник в BG
“Успяваме по някакъв начин, като го комбинираме с дизайн без никакво рисуване, но се нагаждаме. Нашите намерения са и занапред да се занимаваме с рисуване, но се налага доста често да седим денонощно пред компютъра и да правим графични проекти, с което си изкарваме хляба. В неактивните сезони, когато рисуването е нeвъзможно, висим по цял ден пред компютъра и правим планове за топлото време”, споделя Николай.
Известно време той работи в магазин за художествени материали “Слънчоглед”, но като цяло няма постоянен ангажимент. Лична кауза? “Моето желание е да имам възможността да се изразявам свободно всеки момент и да не се налага да правим компромиси с нашето творчество. По-висшата ми кауза е България да е едно по-добро място за живеене. Не искам да емигрирам, искам тук да си живея и да ми е хубаво”, споделя художникът.
GAC – Yeto & Teleto: По-ценно е да си impact
От 2001 до 2005 г. двамата братя Yeto и Teleto работят под общ таг – GAC. За тага си Yeto (Иво Илиев) разказва, че в ученическите години е имал прякор yellow, тъй като често носел жълти дрехи. Когато през 2001 г. е на едномесечен стаж в Германия, буквално е погълнат от графити културата и обсебен от манията да рисува.
Когато се връща, брат му го изненадва – оказва се също зарибен по графити манията. И започват заедно да рисуват. Запознават се с райтъра XROME в кв. Лозенец и гледат с вълнение как той работи.
Yeto не обича много директните послания, казва, че по-ценното е всеки да ги усети първо със сърцето си, после да ги осмисли, да има impact.
Teleto (Людмил Илиев) е по-малък от брат си с 3 години. Казва, че пробва всякакви неща, интересно му е и всичко се променя непрекъснато. А мечтата му е “да рисуват нонстоп, без значение на стена, лист, платно, дигитално или с каквато и да е друга медия, върху каквато и да е повърхност”. Харесва му, че в “140 идеи” всички са като братя. Как работят заедно? Спират се първо на идеята, после всеки казва какво иска да “цъка” и правят композицията.
През 2014 г. “140 идеи” участваха в проект за изрисуване на столични трамваи – Transformers, като част от фестивала за младо изкуство Zona Cultura. На снимката: JRMN и YET0 работят по проекта на групата. Сн. Михаил Михайлов.
JRMN: Графитите са най-хубавото нещо, което ми се случи
Jermain или JRMN (Венцислав Йосифов) е графити райтър над 10 години и също като Flak е завършил рекламен дизайн в Художествената академия. Тагът му Jermain – JRMN се ражда като съкращение от Junior Mind.
В началото се зарибява по буквописане, като преминава през няколко стила, а после се захваща с по-обемни неща. Казва, че да превърнеш хобито си в професия е най-хубавото нещо, което му се е случило. Според JRMN графитите са различни разклонения на едно и също нещо. Влаковете, таговете под мостовете и троловете са си част от нещата, както и рисуването на сюжети. Обожава графити изкуството заради безкрайната свобода, която дава. Харесва социалните послания на групата, свързани с опазването на природата и осъзнаването на хората да бъдат по-добри.
През 2014 г. “140 идеи” участваха в проект за изрисуване на столични трамваи – Transformers, като част от фестивала за младо изкуство Zona Cultura.
Публикувано в сп. “Клуб Z”, юни 2015 г.
Сергей
Невероятни професионалисти!