България е сред страните с най-качествен мед, казва Теодора Тодорова, чиято лична кауза е да създаде училище по пчеларство. На младите пчеларки с любов.
Момичета в пчелина – как ви звучи?
Екзотично? Секси? Теди и Петя обаче са “мнооого напред с материала”. Когато говорят разпалено на любимата тема, от тях сякаш струи светлина. Теодора Тодорова е на 28 и вече е успешна бизнес дама и заместник-председател на първия в света дамски пчеларски съюз – Национално сдружение на жените пчелари. Петя Чалъкова е на 29 и е истинска стихия в организирането на събития на тема екология.
На една такава кампания – “На пчелите с любов”, каузите на двете момичета се срещат отново, след като преди това организацията на Петя – “Щипка”, прави филм за успешните пчелари сем. Тодорови – Теди и нейния баща Симеон.
Момичетата признават, че са двете противоположности: Теодора е съсредоточена върху пчеларството и не й остава време за друго. Петя пък е отворена към всякакви социални инициативи и е генератор на идеи за оригинални и нестандартни кампании. Двете са идеалната комбинация между практик и мениджър на проекти.
Теодора Тодорова.
Момичета в пчелина
Уникалното в световен мащаб Национално сдружение на жените пчелари е създадено през 2011 г. с идеята да защитава интересите на нежния пол в сектора. Зад всеки успял пчелар обикновено стои жена. Някои дами се справят без мъжка намеса и срещат трудности при тежката работа, като пренасянето на кошерите например. Модерните кошери вече не се правят от дърво. То е тежко, проводник е, гълта страшно много от топлината на пчелите. Вече се използва безопасно за пчелите PVC, което е по-рехаво, отвън е с по-голяма твърдост, а отвътре – като мехурчета, и е безопасно за пчелите, обяснява Теди.
Момичетата от сдружението участват на всякакви форуми – национални и международни, където говорят за модернизиране на пчеларството, за директни субсидии и финансова помощ.
“Когато бяхме на “Апимундия” (най-голямото специализирано световно изложение – б.р.), ни казаха, че наистина сме първото в света женско сдружение. Все повече момичета искат да се занимават с пчеларство. Проблемът е, че няма училище за това”, вълнува се Теодора.
Теодора Тодорова (вляво) с евродепутата Мария Габриел в Европейския парламент.
Първа пчеларка на републиката
В организацията са регистрирани 50 жени, като председателката Петя Иванова е шампион – обгрижва 700 кошера и вече е била пчелар номер едно на България. Това е първият случай в историята, когато избират жена. “Наскоро бяхме в Пловдив на “Апи България” и пак наградата е за дама от сдружението”, коментира Теди. Самата тя също е с много награди, грижи се за 500 кошера.
От 50-те дами няколко са млади като Теди. Сдружението е съорганизатор на националното изложение “Апи България”, момичетата участват и в националната информационна кампания “На пчелите с любов”.
През 2011 г. на изложение в Европарламента в Брюксел сдружението на българските пчеларки представя страната ни. Инициативата е на евродепутата Мария Габриел, която е в комисията по земеделие. Представят българското пчеларство, а Теодора Тодорова говори за уникалното им сдружение.
На 12 февруари в Страсбург се проведе първото учредително заседание на Работната група “Пчеларство и здраве на пчелите”, създадена по предложение на Мария Габриел. На него отново говори и Теодора.
Евродепутатът Мария Габриел на изложението на българското Национално сдружение на жените пчелари в Европейския парламент.
България е сред страните с най-качествен мед
“Няма друга страна в света с такъв климат и такова разнообразие на растителни видове и билки, – вълнува се Теди. – Имаме и планинско, и морско пчеларство, уникален микроклимат в някои райони. Българският мед е с показатели, в пъти-по-високи от този на която и да било друга държава. Разкошен е и затова чужденците го купуват главно, за да овкусяват техния…”
Точно затова пчеларството преди години е било водещ отрасъл и с него са се занимавали най-интелигентните хора във всяко село – даскалът, попът, кметът. И днес с това се занимават пенсионирани интелигентни хора.
У нас пчеларството датира още от времето, когато прабългарите са населявали предишните си земи. Стотици години нашата страна се е славила като най-големият производител на мед и висококачествен восък – основни разменни продукти в търговията с Византия, Италия и Дубровник.
Петя Чалъкова в кампанията “На пчелите с любов” в 145-о столично училище.
Синдромът на празния кошер
Терминът е от Щатите, но и у нас положението в момента не е по-малко тревожно – изгубили сме около 64% от пчелите. Причините са много, но една от най-големите са пестицидите, с които се пръскат растенията. Те буквално парализират и убиват пчелите, когато са на паша сред пръскани растения.
“Синдромът на празния кошер” си е чисто американски проблем и Европа е все още далече от него. Основната причина е така нареченото подвижно пчеларство. Крупни земеделски производители, собственици на големи овощни масиви, плащат до 80 евро на кошер, само за да го докара стопанинът близо до градината за опрашване. Има случаи, при които на едно място се стоварват по 40 хиляди кошера.
В САЩ понякога пчелите се транспортират на 3 хиляди километра с дни, затворени в камиони, без да летят, а това им причинява огромен стрес. Срива се имунната им система и са масово нападани от паразити и болести, или просто напускат кошера.
Пчеларството е деликатен бизнес. Трябва доста акъл, търпение, спокойствие и много точни ръце, като при хирурзите. С тези умни насекоми, които построяват своите перфектни пчелни килийки във формата на осмоъгълник – хексагон, и все още са загадка за науката как го правят, трябва да общуват само интелигентни и чувствителни хора. И защо това да не са жени, смятат Теди и колежките й.
Пчелар на 17 години
Теодора с баща си на пчелина в Рашково – през зимата пчелите трябва да се подхранват.
Теодора не е потомствен пчелар. Тя е на 17, когато баща й слага кошери в едно райско кътче в Стара планина – село Рашково Ботевградско, където имат вила. “Първо казах, че кракът ми няма да стъпи там”, спомня си Теди. Тя завършва изобразително изкуство с профил керамика в 151-во училище и една година работи като търговски представител във фирма. “През цялото време баща ми се опитваше да ме привлече за каузата, повтаряше колко е интересно. Аз упорито се дърпах, но при едно пътуване видях кошери, стана ми страшно мъчно и точно в този момент разбрах, че ще правя това. Бях на 17-18 и вече десет години се занимавам с пчеларство”, разказва Теди.
Двамата купуват 200 кошера и наемат пчелар да се грижи за тях. През първата и втората година имат големи загуби и тръгват да обикалят цяла Европа, за да разберат как се прави съвременно пчеларство. “Най-накрая срещнахме и Учителя, който за мен е най-добрият пчелар в България – Костадин Якофов от Пловдив”, хвали го Теди.
Срещат се и щастливи пчели
Днес младата дама е като ходеща енциклопедия и помага на всеки, който я помоли. “Дали са ме жилили пчели? Много пъти, понякога с дни не съм излизала от вкъщи, защото главата ми е била двойна. Когато нахлуваш в света на пчелите, трябва да си абсолютно концентриран и много спокоен, защото те усещат ритъма на сърцето и високия адреналин при стрес, и жилят. Там просто отиваш с чисто сърце и чисти мисли.”
“Срещат се и щастливи пчели, – казва Теди. – Виждала съм го на моя пчелин. Нареждат се на прелката до входа и се поклащат напред-назад с часове. Първия път се паникьосах дали не са болни, звъннах на баща ми, а той се засмя: “Това е синдромът на щастливия кошер, когато са се подготвили за зимата и са разпределили вече ресурсите вътре. И като знаят, че ще оцелеят, просто празнуват”.
Кауза: училище по пчеларство
Животът на Теди е разграфен по дни и часове. Следва психология в НБУ, ходи на пчелина, участва в конференции и всякакви други форуми, на които се говори за пчеларство. “Организираме и кръгли маси, защото е наложително да се променят законите”, коментира Теодора. Заедно с Петя се занимава и с кампанията “На пчелите с любов”.
От години Теди се издържа изцяло от този бизнес. Произвежда и машини и кошери. Държи много на марката на продуктите с нейното име. За да избегне злоупотреби, работи само с определен кръг партньори, или направо продава мед с поръчки по телефона. “Багажникът ми винаги е пълен с бурканчета, дори и когато ходя на лекции”, смее се младата дама.
“Главната ми цел и мечта е да има училище по пчеларство в България и няма да се откажа, докато не го направя! Във Франция има такова и всяка година излизат по 500 пчелари, които създават 10 хиляди нови кошера. И в Европарламента говорих за това. Тук има достатъчно млади способни хора, които имат желание да го правят.”
Голяма част от живота на младата бизнес дама и активист Теодора Тодорова минава на път, а в багажника на колата й винаги има бурканчета с качествен мед.
На кого му пука за еко равновесието?
Петя Чалъкова е на 29 години, родена е в София, учи философия и социология в НБУ, а после реклама. Работи от 16-годишна, предимно в сферата на услугите. Минава през какво ли не. Преди няколко години навлиза в неправителствения сектор и открива, че именно там е стихията й и това е нейното амплоа.
Една година работи с доброволци в Словения, в градче близо до Любляна, за организацията “Knopf” (“копче”) – първият социален инкубатор в страната. Там Петя работи в център за рециклиране – нов живот на стари предмети. Започва да води и собствен блог, в който пише за проблемите по опазване на околната среда.
През 2014 г. заедно с приятели регистрира организацията “Щипка”, в която се занимават основно с популяризиране на социални кампании, като акции срещу добиването на шистов газ, коалиция “Да остане природа в България”. Асоциацията с пране в името е вярна: “Нарекохме се “Щипка”, защото искаме да извадим бялата риза на чистата природа, да “защипем” и изкараме на преден план проблемите и всеки да реши към коя кауза да се присъедини”, обяснява Петя.
Петя Чалъкова (вляво) на еко акция в Словения…
… и като доброволец на трактор – пак там.
На пчелите с любов
През септември 2014 г. “Щипка” организират националната информационна кампания “На пчелите с любов”, за да запознаят широк кръг от хора с проблемите на ценните насекоми. Младите хора го осъзнават и възприемат съвсем по друг начин – като част от екосистемата на България, не само като бизнес. Правят изложби по училища, участват във форуми. “Искаме хората да са по-ангажирани, да търсят сами информация и да контролират в каква среда живеем. Тази година например изтича забраната за използване на пестицидите и трябва да се поднови.”
Една от щурите им идеи е “В кошера!” – облепят във вид на кошер катаджийската вишка на кръстовището на улиците “Патриарх Евтимий” и “Ангел Кънчев”. В друга – “21 грама злато” настояват да се премахне еднократната доза пакетиран мед, тъй като амбалажът не може да се рециклира. На 10 февруари – в Деня на Свети Харалампий и пчеларите, нахлуват в метрото с пчеларски була на главите. Правят и акция “Пчела по пощата” – разнасят картички с послания в пощенските кутии на хората.
Акция “В кошера!” – весело изглежда катаджийската вишка на ъгъла на бул. “Патриарх Евтимий” и ул. “Ангел Кънчев” в столицата.
“Тайна мисия в метрото – “Пчелар на път” – завършена успешно”. Петя Чалъкова (вляво) с приятели.
Най-голямата лична кауза на Петя е “България чиста, запазена”. “И аз съм голям родолюбец, – включва се Теди. – Колкото повече обикаляш България, толкова повече я заобичваш.”
За втора година Петя гледа билки на балкона, събира пчели по тях и вече наблюдава как природата наоколо се променя след тяхното идване. “Пчелите са в състояние с опрашването си да възстановят изчезващи растителни видове”, коментира младата дама.
Щанд на Теодора на изложение.
Какъв мед ядем?
“Аз знам кой смесва меда с глюкоза, – казва Теодора. – Но това трябва да се следи от контролиращите органи. Отговарям за моя мед, продавам го запечатан. Не използвам тенекии и кофи, с които се замърсява. Не го давам навсякъде за продажба. Разреждането става по-скоро външно и по-често не от пчеларите, а от дистрибуторите. Пчелите наистина се подхранват със захарен сироп в месеците, когато няма растения, но това е само за тяхното подсилване и няма как да повлияе на меда. А колкото до смесването с глюкоза, от Европейския съюз има стриктни изисквания за отбелязване на състава на опаковките.”
Ниската цена съобщава, че това не може да е пчелен мед. Реалната цена за килограм чист мед е около 12 лева. В България има голямо разнообразие – акация, липов, билков мед. Най-често е букет, или полифлорен. Има строги изисквания при названието: ако при изследванията преобладава над 40% от въпросната билка, например магарешки бодил, този мед може да се нарече така.
CoShare или споделената отговорност
По-възрастните хора у нас традиционно мърморят: “Те Щатите не могат да се справят с измирането на пчелите, та ние тук ли ще ги спасим?”. Не така мислят обаче група млади позитивни хора, обединени от инициативата със свежото име CoShare – игра на думи от “кошер” и “шервам, споделям”.
Coshare е неправителствена организация, създадена да подпомогне увеличаването на популацията на пчелите и да е в подкрепа на пчеларския сектор. “Много благородна инициатива, – хвалят ги Теодора и Петя. – С CoShare шернахме един общ щанд заедно с нашата кампания “На пчелите с любов” по време на Младежкия фестивал за земята и беше страхотно.”
Две организации си подават ръка в името на общата кауза: Петя Чалъкова (в средата) от кампанията на “На пчелите с любов”, София Евтимова (вляво) и Кристина Тодорова (вдясно) на младежкия фестивал “За Земята”, част от проекта „Млади приятели на Земята“, който се проведе на 14 март.
“CoShare и идеята “Осинови кошер” дойдоха съвсем навреме, узрели като пълна пита с мед”, споделя една от активистките на организацията Кристина Тодорова.
“Ако изчезнат пчелите на Земята, на човека му остава да живее не повече от 4 години”, казва Алберт Айнщайн.
Осинови кошер
“Първо се насочихме към проблема с изчезването на пчелите и нищожната помощ от страна на държавата за пчеларите, с проблемите с пръскането с пестициди, – обясни Кристина. – Идеята за кампанията “Осинови кошер” дойде от вече съществуващите практики в Зоологическата градина. Първоначално решихме да ангажираме фирми с осиновяването на кошери. Потърсихме такива, които имат отношение към корпоративната социална отговорност и устойчивото развитие. В бъдеще ще включим и отделни хора.”
Идеята е да се превеждат средства на сметките на пчелари, с които те да доразвиват базата си и да подпомагат реализацията си. Фирмите осиновителки получават от пчеларя бурканчета с мед, с етикет на фирмата, с нейното лого и послание. Тези бурканчета те подаряват на партньорите си, като рекламират идеята за осиновяването на кошер.
Как се подбира на кого да помагат? “Чрез препоръки на хора, които се занимават с органично земеделие, и на които може да се доверим. Залагаме и на добрите практики, които могат да бъдат разпознати, на преценката на най-успешните в бранша”, обяснява Кристина.
В сектора от години се наблюдава застаряване. Така че ако си млад човек, който иска да се научи да гледа кошер, но живееш в Младост и не можеш да го правиш там, отиваш в някое село, при някоя баба или дядо, който гледа кошери, и си осиновяваш един. Ходиш там и хем помагаш на стареца, хем се учиш. Такава идея имат още момичетата. “Аз самата също бих отглеждала с удоволствие пчели на по-късен етап, като приключа с ученето си”, споделя Кристина.
Великолепната петорка
Основният екип на CoShare е от пет момичета и едно момче – Смилен Хаджикостов, който завършва политически науки във Freie Universität Berlin и продължава обучението си в Германия.
Всичките пет девойки са на по двадесет и няколко години, с много добро образование и съвременно еко мислене. Повечето от тях учат или специализират в Германия.
Кристина Тодорова.
Кристина Тодорова е на 27 години, завършила е с първия випуск на УНСС по специалността “Екоикономика и екологичен мениджмънт” и казва, че тази година като естествено продължение е и докторантската й програма по опазване на околната среда в УНСС.
“Какво ме мотивира да съм част от екипа на CoShare? Действие, действие, действие…Когато се събереш с хора, които също като теб самия имат желание да променят и да действат, тогава всичко се подрежда от само себе си. Виждам екипа на CoShare като агент на промяната, който ще работи за подпомагане на пчеларския сектор и повишаване на знанието на хората за предизвикателствата, пред които са изправени българските пчелари и медоносните пчели.“
София Евтимова.
София Евтимова е на 23, учи бизнес администрация в Свободния университет в Берлин. Казва, чеобича природата и животните и винаги е смятала, че е задължение на всеки да се грижи за тяхното опазване.
“Вярвам, че малките жестове към природата са основна крачка по пътя към съхранението й. Мотивирана съм и от желанието да стимулираме фирми да се ангажират с дейности по опазване на екосистемата”, казва тя.
Ванина Станчева.
Ванина Станчева е на 23 години и следва архитектура в УАСГ. “Природата винаги е била най-голямото ми вдъхновение за нещата, които правя. Любовта ми към нея е най-голямата ми мотивация да съм част от екипа на CoShare! А тази любов пламти в сърцето на всеки от нас! Събрали сме се страхотни и ентусиазирани хора, обединени от една благородна кауза”, споделя Ванина.
Габриела Зафирова.
Габриела Зафирова е на 24, завършва икономика и маркетинг в Мюнхен. “Хората трябва да спрат да се отнасят с природата така, все едно утре няма да ни има. Трябва да мислим за околната среда и опазването й не като кауза и проект, а като част от всекидневието ни. И защо да не започнем с един и от най-страшните и наболели проблеми в наши дни – изчезването на пчелите“, предлага младата дама.
(сн. 15) Виолета Колева е на 22 и учи екологично инженерство в Техническия университет в Дармщат, Германия. “Да превърна опазването на околната среда в моя професия винаги е било от първостепенно значение за мен. За мен е важно, че проектът ни подпомага местни производители и насърчава развитието на един силно нуждаещ се от промяна отрасъл в България. По този начин ние допринасяме за положителната промяна в България. Изключително ценно за мен е, че екипът ни обединява млади, активни и мислещи хора”, казва бъдещият еко инженер.
Публикувано в сп. “Клуб Z”, рубриката “Поколението Y”, април 2015 г.
