Истинският Амбон е там, където и най-отявленият бедняк вечеря с омар колкото пъти поиска. Просто като огладнее, отива и си го улавя.
Текст и снимки Магдалена Гигова
Special thanks to Indonesian Embassy in Bulgaria
Молукските острови! Българите около и над 40-те ги свързват с пътеписите на руския антрополог и етнограф Миклухо Маклай, както местните племена произнасяли името Николай Николаевич. Останалите реагират както шопът на жираф: „Такова животно нема!”. Има, имааа! При това се е разпростряло на 851 000 кв.км суша и море. Твърдата земя обаче е едва 7,6 процента, т.е. около 86 000 кв.км, „нацвъкани” на 1000 острова.
Столицата на това чудо е Амбон, а местните я наричат „градът на хилядата църкви”, макар че след като японците я сринали през Втората световна война, броят им е силно намалял. Но истинският Амбон е там, където и най-отявленият бедняк вечеря с омар колкото пъти поиска. Просто като огладнее, отива и си го улавя.
Населението на Молуку яде средно по 55 кг риба годишно. Някои много по-често. А други я използват за домашен любимец. Селцето Уаии допълва рехавия си бюджет с необичайна атракция – галене на змиорки. Основното перо идва от ферма за водорасли, лодки под наем за гмуркачи и улов на риба. Но в никакъв случай не на змиорки.
Дъждът вали сякаш му плащат по 5 евро на капка. Уаии е на около двадесетина километра от Амбон. Местните отглеждат дългите по два метра змиорки като атракция за туристи. Странният гъдел да галиш нещо, което толкова прилича на змия, те кара да събуеш обувките и като селските дечица да заджапаш в барата, където се предполага, че се гушат ценните риби.
Сапунът явно не ги тревожи, защото въпреки пороя жените млатят в камъните пране, сякаш на него си изкарват яда от снощната разправия с мъжете си. Малчуганите, решени да се покажат пред гостите, правят неумели лупинги във водата. Юноша само по препаска чупи сурови яйца и издава странен пльокащ звук, но змиорките не идват. Сякаш ги е страх да не се намокрят от проливния дъжд. Най-сетне една се престрашава. Глътва набързо жълтъка и се гмурва. Помамена от лакомията, се връща пак. А може би не е същата? На пипане е като делфин – гладка, хладка и много гъвкава.
Друга атракция в Амбон е „лудият бамбук”. Нали съм си кукувица и искам всичко да опитам, се включих и в ритуала „бабму гила”, както му викат тук. Той е характерен за Молукските острови и може да се съпреживее само там.
Шаманът отсича бамбук, дълъг около 3 метра и дебел към 15 см. Разпалва кандило с черупки от кокосов орех и на древния език тернате произнася кратки, известни само на него мантри и гръмогласно извиква три пъти „Гила!”.
Бамбуковото дърво е подхванато от седмина любители на силни усещания. От личен опит казвам, то наистина сякаш само се носи в различни посоки, докато шаманът не го спре с едно движение на ръката. Незнайна сила подхвърля като лист отбрулен юнашката дружина.
Местни люде твърдят, че някои жреци на древните богове дори постигали левитация – лудият бамбук издигал седмината на 20 см над земята. Шаманското умение и мантрите се предавали по наследство.
Нашият магьосник се казваше… Фриц. Но си беше натурален амбонец. И явно не беше във форма, защото само ни лашкаше от единия край на площада до другия, обаче не успя да ни издигне във въздуха.
И все пак усещането за незнайна сила, която направлява волята ти, остана.
