Християните почитат Светия Кръст, защото на него Иисус Христос се е пренесъл в жертва за изкуплението на цялото човечество.
Кръстовден е. По традиция хиляди вярващи се изкачват в местността Кръстова гора, за да измолят здраве за себе си и близките си. С надежда за чудо и изцеление хората нощуват на святото място. Кръстовден е един от четирите празници през годината, посветени на Христовия кръст.
Християните почитат Светия Кръст, защото той е бил жертвеникът, на който Иисус Христос се е пренесъл в жертва за изкуплението на цялото човечество. Преди Неговото разпятие кръстът бил оръдие на позорна смърт, а след смъртта и възкресението на Спасителя той става символ на победата над смъртта и на надеждата за вечен живот с Бога. С кръста се извършват всички богослужения и се дава Божия благодат на вярващите, затова го носим на гърдите си и го пазим като скъпо съкровище, дори да е направен от най-евтин материал.
Днешният празник е установен във връзка с три събития в живота на Христовата църква: чудесното явяване на Светия Кръст на император Константин Велики, намирането на Христовия кръст на Голгота, връщането на Неговия кръст от персийски плен.
***
На Кръстовден винаги си спомням за едно мое лично чудо. Чудо на Кръстова гора… Тогава работех във „Вестник за жената“ и при една командировка из Родопите решихме да посетим Кръстова гора.
Пътувахме четирима – главният редактор Лиана Кирилова, аз – нейната заместничка, фотографът и шофьорът. Пътят към святото място е стръмен и лъкатушещ от серпантини. А на мен от малка ми става лошо при пътуване, особено когато има много завои.
Лежах просната на задната седалка и чувствах, че умирам. „Не умирГай, Борянке, – ми каза Лиана. – Имаш да правиш репортаж и интервю с отчето.“ „Не умирГай“… Обичаше да се шегува милата Лиана, която за няколко години беше моя сестра, моя приятелка, най-скъпият човек.
Да не „умирГам“ – да, ама не. По едно време помолих да спрем, наплисках се с вода… Никакъв резултат. Ядосвах се на себе си, с този нестабилен вестибуларен апарат, да се чудя как ще направя репортаж и интервю на това толкова свято място.
Когато обаче паркирахме на площадчето на Кръстова гора и аз излязох от колата… И тогава… Тогава сякаш някой с магическа пръчка махна всичко от мен. Бях здрава, бодра и изпълнена с енергия. Даже колегите ми казаха, че бузите ми са поруменели. А винаги, когато ми ставаше толкова лошо, по два дни след това не можех да се възстановя.
Посрещна ни отчето, а аз все още не можех да се окопитя от изненада. Споделих с него за Чудото на промяната, а той каза, че на това Божествено място има особено силна енергия. Сложи ми кръстче на врата и каза да го нося винаги.
Беше преди много години, в началото на века. И досега разказвам за случая винаги, когато някой споменава за многото свети места в България.
Честит Кръстовден, приятели! И нека Чудото ви споходи!
